В твоята ситуация не бих позволила да се карат на детето ми. Както и аз не бих го направила, ако видя, че родителят взема мерки поне да каже нещо на малчугана. Признавам, случвало се е аз да се скарам на чуждо дете, но родителите не се мяркаха никакви, а то сипеше закана след закана към моето, размахвайки юмруци - защото, представете си, той бил искал да седне на люлката. Беше не повече от 4-годишен, но ме изуми агресията, която прозираше дори в погледа му. Ами, не приемам детето ми да го е страх, а аз да не го защитя...
- Публикувана: 8 апр. 2008, 15:14 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2008, 19:28 ч.
Чужд човек да се кара на детето ви?
Може би точно защото сме родители и възпитаваме деца не би трябвало някой друг да ни възпитава децата по градинките. Досега съм почти пет години по градинките и виждам много деца, чиито придружители (било то майки или баби ...) са някъде на пейка и увлечени в разговор... Не е честно те да възпитават моите деца. Та аз обикновено съм в пясъка с тях (синът ми е само на 1 г.) или до люлката/ пързалката и мога сама да ги възпитавам ако се наложи. Случва ми се често да говоря с други дечица, просто защото те търсят контакт с мен, да предложа на големите да пазят малките или нещо от сорта на "недейте с крака по люлките", но да се скарам - според мен не би трябвало аз да го правя
Страх, не страх, ако налага, няма да го защитя, пък. И пак от наблюдения- забележката, направена от родител в такива случаи, действа до следващия път, който съвсем скоро. Не са спорадични тези прояви.
Ще оставиш непознато дете да се зъби и размахва юмруци пред носа на твоето, само защото е седнало на люлка да се люлее?
Това са деца. При положение, че Denni не е някава безотговорна майка, а е реагирала светкавично и се е скарала на нейното детенце, намесата на бабата е излишна. А и споменава, че то досега не е посягало. След това му е обяснила, че другото детенце го е заболяло и подобни.
Аз също не се карам,при положение, че човекът, с когото е детето му се е скарал. Не е моя работа.
Аз също не се карам,при положение, че човекът, с когото е детето му се е скарал. Не е моя работа.
Да, при адекватна проява на родител, чужда намеса е досадна, излишна и непомагаща.Ако детето е оставено на самотек-тогава да се месят колкото си искат.
Дренка, напротив-има си доста случаи, в които инцидентна проява и забележка си дават резултата, най-много да трябва да му напомниш следващия път на детенцето и до трета проява не се стига.Не обобщавайте.
В конкретната ситуация, бих постъпила по същия начин.
Никога не си оставям детето без наблюдение и не подминавам с извръщане на глава каквато и беля да направи. Смятам, че съм достатъчно толерантна и в същото време строга към детето си. Бих приела забележка от рода - не се прави така и пр., но да му се карат и да го наричат лошо, абсурд.
За съжаление имам наблюдения, че доста родители не обръщат внимание на децата си и чувам изрази - да се оправят, голяма работа и пр. На тях трябва да се правят забележки, а не на децата. Децата са такива, каквито ги направят родителите им
Никога не си оставям детето без наблюдение и не подминавам с извръщане на глава каквато и беля да направи. Смятам, че съм достатъчно толерантна и в същото време строга към детето си. Бих приела забележка от рода - не се прави така и пр., но да му се карат и да го наричат лошо, абсурд.
За съжаление имам наблюдения, че доста родители не обръщат внимание на децата си и чувам изрази - да се оправят, голяма работа и пр. На тях трябва да се правят забележки, а не на децата. Децата са такива, каквито ги направят родителите им
Хм, аз обаче, честно си признавам, че на няколко пъти едвам съм се въздържала да не хвана чуждо за ревера.....но наистина в ситуациите на абсолютно безхаберно отношение от страна на възрастния с детето.Съгласна съм че има много агресия, но случката, описана от авторката не смятам, че е била за опяване от страна на бабичката.Просто за тази ситуация, така описана-не е имало нужда от мрънкането и.
Ако детето ми е заслужило, няма да се обидя от чуждата забележка, но и зависи точно как ще му е отправена. Има някои бабички, които не се задоволяват да кажат едно изречение, ами почват: "Е така се почва, е така! Онуй ще изгние по затворите (към мен), то и какво друго, яя го глей, келеш с келеш, майка ти не те ли е учила теб как се говори със стар човек! Извини ми са веднага, извини са, че то така се почва!"
Това, защото детето ми каза, че тази баба мирише на риба, което си беше така...Как да му кажеш да се извини на такава, как?
Това, защото детето ми каза, че тази баба мирише на риба, което си беше така...Как да му кажеш да се извини на такава, как?
Да, ама тази агресия откъде идва - децата ли си я измислят? Нали ги гледам хлапетата - копират и повтарят репликите на възрастните, не сме ли ние тези, които трябва да внимават какво говорят и да научат децата си да играят с другите деца, а не да ги нападат. Напоследък много рядко виждам да играят деца на възрастта на моите - обикновено си приказват или пък всеки иска да е "госпожата" или "майката", т.е. да определя правилата и винаги има обидени, разсърдени или недоволни... Може би ако има повече внимание от страна на родителите, ще е по-лесно по градинките, а така се получава - че аз (заради малкия) играя с десетина деца и разрешавам спорове и конфликти, докато другите си почиват и отвреме на време извикват по нещо на децат си, когато се сетят...
Ако детето ми е направило нещо нередно, го оставям да си понесе последиците. Не позволявам само обидни думи и да го наричат "лошо". Ако не е направило нищо нередно, но някой му прави заблежежки - намесвам се.
Ако някое дете се държи не добре с моето дете - правя забележки.
Не съм привърженик на непрекъснатото киснене на 30-годишин дами по пясъчниците , раздаващи кротка, но агресивна справедливост. Както и молещи ме да държа детето си да не падне, щото се притеснявали.
Аз съм от тези неприятни жени, които седят по пейките и не ходя след децата като хрътка.
Когато бяхме деца съседските баби и ни се караха, и ни хранеха, и ни промиваха раните. Предполагам, затовапорастнах травмирана и с объркани авторитети и приоритети.
Ако някое дете се държи не добре с моето дете - правя забележки.
Не съм привърженик на непрекъснатото киснене на 30-годишин дами по пясъчниците , раздаващи кротка, но агресивна справедливост. Както и молещи ме да държа детето си да не падне, щото се притеснявали.
Аз съм от тези неприятни жени, които седят по пейките и не ходя след децата като хрътка.
Когато бяхме деца съседските баби и ни се караха, и ни хранеха, и ни промиваха раните. Предполагам, затовапорастнах травмирана и с объркани авторитети и приоритети.