аз по принцип и преди ми се е случвало от време на време разстройство.иначе си имам и хронична хрема която сега се засили.чакам с нетърпение да отида на хомеопатичното проследяване и да видя дали са имали резултати лекарствата.
- Публикувана: 9 апр. 2008, 00:07 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 12:52 ч.
хомеопатия при психично заболяване
Ако лекарството което е предписано е симилимум, т.е картината му от доказване съвпада с картината която представя пациента, то тогава няма лечебна криза или тя слабо осезаема.
Много хора се страхуват от тази "лечебна криза" и това ги спира да започнат хомеопатично лечение. Всъщност лечебната криза представлява стимулиране на естествените оздравителни сили на организма. Симптомите които се появяват в "лечебната криза" са имено пътя и механизма с който тялото разполага за да възстанови здравето си. Имено подтискането на тези симптоми води до проявата на заболявания. Веднъж след като естествените пътища за възстановяване на здравето са активирани, ако процеса не бъде стопиран или подтиснат (защото някой е изпил парацетамол например, уплашил се от 38 градуса температура) то "лечебната криза" протича леко и меко, като въпреки нея човек изпитва позитивни емоции, настроението е ведро и т.н. Преди да предприеме подтискане, защото се е изплашил ( а на страха очите са големи) човек може и трябва да потърси хомеопата си, да сподели с него своите притеснения и да получи разбираем отговор. Ако хомеопатът ви системно не е "на линия", или начина по който ви отговаря не ви харесва - СМЕНЕТЕ ГО- независимо от това че сте чули че е "много добър".
Много хора се страхуват от тази "лечебна криза" и това ги спира да започнат хомеопатично лечение. Всъщност лечебната криза представлява стимулиране на естествените оздравителни сили на организма. Симптомите които се появяват в "лечебната криза" са имено пътя и механизма с който тялото разполага за да възстанови здравето си. Имено подтискането на тези симптоми води до проявата на заболявания. Веднъж след като естествените пътища за възстановяване на здравето са активирани, ако процеса не бъде стопиран или подтиснат (защото някой е изпил парацетамол например, уплашил се от 38 градуса температура) то "лечебната криза" протича леко и меко, като въпреки нея човек изпитва позитивни емоции, настроението е ведро и т.н. Преди да предприеме подтискане, защото се е изплашил ( а на страха очите са големи) човек може и трябва да потърси хомеопата си, да сподели с него своите притеснения и да получи разбираем отговор. Ако хомеопатът ви системно не е "на линия", или начина по който ви отговаря не ви харесва - СМЕНЕТЕ ГО- независимо от това че сте чули че е "много добър".
Здравейте!
Нямах интернет, затова не можах да ви отговоря.
Л-вото което цитирате ще да е Calcarea Carbonica.
Това което описвате не ми прилича да е лечебна криза, а ако е, първо трае от 1 - 3 часа до 3 дни и второ трябва да е последвана от рязко подобрение.
Мента, кафе и още по-малко шоколад не биха могли да окажат някакво антидотиращо действие, освен ако по принцип не сте твърде чувствителни към тях и се влошавате при приемането им.
Нямах интернет, затова не можах да ви отговоря.
Л-вото което цитирате ще да е Calcarea Carbonica.
Това което описвате не ми прилича да е лечебна криза, а ако е, първо трае от 1 - 3 часа до 3 дни и второ трябва да е последвана от рязко подобрение.
Мента, кафе и още по-малко шоколад не биха могли да окажат някакво антидотиращо действие, освен ако по принцип не сте твърде чувствителни към тях и се влошавате при приемането им.
bronze, съветвам те да се обръщаш с въпросите си към своя хомеопат - само той може да ти каже как протича лечението ти и какво да очакваш от него. Опитай се да не я мислиш т.нар. "лечебна криза" - тя може да е съвсем недоловима, често въобще не се усеща такава.
Не всички хора, които са "твърде чувствителни" към мента, кафе и шоколад, са наясно с тази си чувствителност. Аз например се оказах "твърде чувствителна" към камфор, но го разбрах в последствие. Всичко е много индивидуално. Хубаво е пациентът да ограничи кафетата и колата дотолкова долкото да се чувства конфортно, а пастата за зъби да бъде заменена с такава без мента поне в началото на лечението.
Мента, кафе и още по-малко шоколад не биха могли да окажат някакво антидотиращо действие, освен ако по принцип не сте твърде чувствителни към тях...
Не всички хора, които са "твърде чувствителни" към мента, кафе и шоколад, са наясно с тази си чувствителност. Аз например се оказах "твърде чувствителна" към камфор, но го разбрах в последствие. Всичко е много индивидуално. Хубаво е пациентът да ограничи кафетата и колата дотолкова долкото да се чувства конфортно, а пастата за зъби да бъде заменена с такава без мента поне в началото на лечението.
Психическите заболявания не се ли лекуват от психиатри 
Доста несериозно ми звучи психическо заболяване да се лекува с хомеопатия. Хайде настинка и грип как да е, ама психично заболяване ...
Доста несериозно ми звучи психическо заболяване да се лекува с хомеопатия. Хайде настинка и грип как да е, ама психично заболяване ...
днес бях на хомеопатично проследяване.каза ми че не е задължително да имам криза.лекарството,което ми е изписала е много разредено с цел да няма криза.а и тя се влияела и от самия характер на човека.ако бил по буен и т.н тогава се появявала по буино.също така каза че при моето състояние се подхожда по бавно и по продължително,ще трябва време.не е като грип или настинка.каза ми че лекарството било почнало да действа.сега ще го вземам пак и ще видим какво ще стане
Пожелавам ти успех с лечението!
Препоръчвам ти не хомеопатия а добър психиатър !!!! Това което ти се случва не е срамно и мисля че когато потърсиш истински лекар по този проблем нещата сама ще видиш че са решими и няма нищо страшно ! Минала съм по този път и имам страшно много близки хора които са имали този проблем хора на които ти се струва невъзможно че им се случва това ! Защото това от което страдаш то не се вижда а се чувства и е вътре в самия ти мозък ! Ако те интерисува нещо по подробно питай !!!!
Вие какви точно наблюдения имате върху работата на психиатрите?
Работил съм 2 години като клиничен психолог и психотерапевт в Университетската специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“, известна на някои като 4-ти километър - достатъчно време за да твърдя категорично, че адекватна психиатрична помощ в България няма. Българските психиатри, са нищо повече от фармаколози (разбира се с малки изключения, броящи се на пръстите на ръцете).
Ще пробвам да го обясня по-простичко като започна с един бегъл поглед към нашето светло минало, когато комунизма зрееше. Точно защото зрееше в комунистическото общество (което се грижи за всички нужди на личността) няма душевно болни. Самият комунизъм е лекарството или по скоро ваксината
Е тази утопична мисъл е силно нереална и граничеща с лудост, но....това и тогавашните идеолози са го знаели. И точно защото са го знаели се създава една армия от психиатри (които нямат нищо общо с психиатрите в белите страни), чиято основана задача е била бързо да диагностицират, подтискат със съответата "психофарма" и държат далеч от очите на обществото, "организми" с по особено светоусещане. Няма да говоря за психиатрията като средство за отстраняване на политически противници.... Та днес тези динозаври са все още живи и преподават тук и там в медицинските ни университети.
Човек, чиято мисъл е единствено и само да подтиска изявената симптоматика, с цената на това да се появат още 105 други болести НЕ МОЖЕ да е лечител.
Допреди 89година в България психоанализа бе мръсна дума, да не говорим за психотерапия....така че много път има д абъде извървян и малко от психиатрите днес са и психотерапевти (обикновено учили и специализирали в белите страни) и работещи предимно частна практика.
И малко полезна информация за разликите между психолог, психотерапевт и психиатър.
Ето едно просто разграничаване:
- психологът познава човешката душа
- психотерапевтът лекува човешката душа, в този смисъл познава преди всичко болната (невротичната или невротизираната) душа. Неговата работа е свързана с обикновените хора и психичните им проблеми, които не са резултат от умствено/мозъчно заболяване. Психотерапията е начинът и да предотвратим появата на психопатология, т.е. тя има превантивна функция.
Психотерапията е научен метод за психологическо въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд върху личността на терапевта - моделиране на неговите особености и качества в съответствие с определени стандарти. Всеки професионален психотерапевт ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е преминал през своята лична терапия. Психотерапията се прилага по стриктни професионални и етични правила, а също така има ясно формулирани приоритети и цели.
- психоаналитикът е психотерапевт, който лекува човешката душа, ползвайки определен метод; с годините психоанализата добива нова страна, тя освен терапия, се превръща и в мироглед.
- психиатърът трябва да познава патологичната (не само невротична, но и психотична) душа - така е по света, у нас 6ца получава ако поне е запознат със симптомите й; както и се опитва някак да я лекува( по скоро подтиска).
Така стоят нещата. Така че ако хомеопатията може да предложи алтернатива (всъщност го прави доста успешно, при това без да уврежда допълнително) то моля....
Фактите обаче показвт, че близо 80 процента от хората който са на психиатрично лечение, всъщност са се нуждаели от психотерапевт. Поради липса на култура да се търси психотерапевтична помощ, най често пътят е ДжиПи, който решава че проблемът е на "нервна почва" ----> невролог, който решава че проблемът е психогенен ---> психиатър, който лекува месеци наред със съответното повишаване на дозите....после нещата стават толкова зле, че хората започват да си мислят за магии и щуротии (някой щастливци и по рано се сещата за тази алтернатива и хукват по врачки)...а животът щеше да е песен ако поне веднъж бяха се сетили за психолог или психотерапевт и при нужда -хомеопат.
Искам правлно да бъда разбран - НЕ ОТРИЧАМ ПСИХИАТРИЯТА, отричам я във вида в който масово се прилага у нас.
Ако едно дисоциативно разстройство ти прилича лекинко на параноидна шизофрения и решиш да дадеш профилактично някои и друг хап, да праснеш една две инДЖекции или да му пуснеш малко ток на човека....сори батка...не ме кефиш
Няма как, ако са ти чели само лекции по обща психология 1 семестър и после психопатология - толкова ще разбираш
Но ето - то си е казано ПСИХО-ПАТОЛОГИЯ -- каква патология има в това човек да е депресиран?!?! да има състояния на паника ?!?! НЯМА
Нормалният човек се смее и плаче, радва се и тъжи....всеки има моментите на своята слабост и има нужда от някой който да го разбере, някой който да му даде друг поглед и най- вече да стимулира осъзнаване и така психотерапевтът по един естествен начин извежда човек на светло, при това нито дума за хапчета.
Това са моите размисли и страсти...на някой може да му са се сторили интересни, на друг не толкова....ама квото - такова
Може и още, ама няма смисъл...
Работил съм 2 години като клиничен психолог и психотерапевт в Университетската специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“, известна на някои като 4-ти километър - достатъчно време за да твърдя категорично, че адекватна психиатрична помощ в България няма. Българските психиатри, са нищо повече от фармаколози (разбира се с малки изключения, броящи се на пръстите на ръцете).
Ще пробвам да го обясня по-простичко като започна с един бегъл поглед към нашето светло минало, когато комунизма зрееше. Точно защото зрееше в комунистическото общество (което се грижи за всички нужди на личността) няма душевно болни. Самият комунизъм е лекарството или по скоро ваксината
Е тази утопична мисъл е силно нереална и граничеща с лудост, но....това и тогавашните идеолози са го знаели. И точно защото са го знаели се създава една армия от психиатри (които нямат нищо общо с психиатрите в белите страни), чиято основана задача е била бързо да диагностицират, подтискат със съответата "психофарма" и държат далеч от очите на обществото, "организми" с по особено светоусещане. Няма да говоря за психиатрията като средство за отстраняване на политически противници.... Та днес тези динозаври са все още живи и преподават тук и там в медицинските ни университети. Човек, чиято мисъл е единствено и само да подтиска изявената симптоматика, с цената на това да се появат още 105 други болести НЕ МОЖЕ да е лечител.
Допреди 89година в България психоанализа бе мръсна дума, да не говорим за психотерапия....така че много път има д абъде извървян и малко от психиатрите днес са и психотерапевти (обикновено учили и специализирали в белите страни) и работещи предимно частна практика.
И малко полезна информация за разликите между психолог, психотерапевт и психиатър.
Ето едно просто разграничаване:
- психологът познава човешката душа
- психотерапевтът лекува човешката душа, в този смисъл познава преди всичко болната (невротичната или невротизираната) душа. Неговата работа е свързана с обикновените хора и психичните им проблеми, които не са резултат от умствено/мозъчно заболяване. Психотерапията е начинът и да предотвратим появата на психопатология, т.е. тя има превантивна функция.
Психотерапията е научен метод за психологическо въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд върху личността на терапевта - моделиране на неговите особености и качества в съответствие с определени стандарти. Всеки професионален психотерапевт ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е преминал през своята лична терапия. Психотерапията се прилага по стриктни професионални и етични правила, а също така има ясно формулирани приоритети и цели.
- психоаналитикът е психотерапевт, който лекува човешката душа, ползвайки определен метод; с годините психоанализата добива нова страна, тя освен терапия, се превръща и в мироглед.
- психиатърът трябва да познава патологичната (не само невротична, но и психотична) душа - така е по света, у нас 6ца получава ако поне е запознат със симптомите й; както и се опитва някак да я лекува( по скоро подтиска).
Така стоят нещата. Така че ако хомеопатията може да предложи алтернатива (всъщност го прави доста успешно, при това без да уврежда допълнително) то моля....
Фактите обаче показвт, че близо 80 процента от хората който са на психиатрично лечение, всъщност са се нуждаели от психотерапевт. Поради липса на култура да се търси психотерапевтична помощ, най често пътят е ДжиПи, който решава че проблемът е на "нервна почва" ----> невролог, който решава че проблемът е психогенен ---> психиатър, който лекува месеци наред със съответното повишаване на дозите....после нещата стават толкова зле, че хората започват да си мислят за магии и щуротии (някой щастливци и по рано се сещата за тази алтернатива и хукват по врачки)...а животът щеше да е песен ако поне веднъж бяха се сетили за психолог или психотерапевт и при нужда -хомеопат.
Искам правлно да бъда разбран - НЕ ОТРИЧАМ ПСИХИАТРИЯТА, отричам я във вида в който масово се прилага у нас.
Ако едно дисоциативно разстройство ти прилича лекинко на параноидна шизофрения и решиш да дадеш профилактично някои и друг хап, да праснеш една две инДЖекции или да му пуснеш малко ток на човека....сори батка...не ме кефиш
Няма как, ако са ти чели само лекции по обща психология 1 семестър и после психопатология - толкова ще разбираш
Но ето - то си е казано ПСИХО-ПАТОЛОГИЯ -- каква патология има в това човек да е депресиран?!?! да има състояния на паника ?!?! НЯМА
Нормалният човек се смее и плаче, радва се и тъжи....всеки има моментите на своята слабост и има нужда от някой който да го разбере, някой който да му даде друг поглед и най- вече да стимулира осъзнаване и така психотерапевтът по един естествен начин извежда човек на светло, при това нито дума за хапчета.
Това са моите размисли и страсти...на някой може да му са се сторили интересни, на друг не толкова....ама квото - такова
Може и още, ама няма смисъл...
Да вземем за пример така популярната и често срещана ДЕПРЕСИЯ
За да се преборим с депресията (въпреки, че думата боря се, никак не е точна) - трябва първо да разберем какво представлява депресията.
Всъщност тя е "здравословна", играейки ролята на "сигнална лампа".
В живота, който водим, в обществото в което живем - сме свикнали да обръщаме внимание на нещата едва, когато "ножът опре до кост"... и ето тук се появява депресията, в ролята на "аларма", за да сигнализира.
Повечето от психотерапевтите гледаме на депресията по този начин.
Депресията е резултат от умора, а когато човек работи - той се уморява.
Човек "щрака" и "цъка" постоянно, извършва физическа работа, умствена работа, емоционална работа, духовна работа.
Всяка от тези "работи" носи умора. Когато имаме умора, възниква и естествената нужда от почивка.
Нуждата от почивка става толкова по- наложителна, колкото по продължителна и натоварваща е била дейността ни.
След почивка човек се чувства отлично разположен и свеж.
Съвсем естествено е човек, който работи - да се измори, да има нужда от почивка и когато отпочине да започне да работи отново.
Ако поради някаква причина (фактор на средата, страх, споразумение със самия себе си) човек не получи почивката, от която има нужда...ако точно в този момент бъдат "впрегнати" всички сили и човек продължи да "работи" - тогава той "работи" зле (защото е изморен). Така изпада в състояние на голяма умора. Ако пак пренебрегне това ( поради някакви прични) и продължи да действа - човек изпада в състояние на прекомерна умора. Пренепрегвайки нея, човек стига до изтощение. Изтощението от своя страна предизвиква двойна реакция - депресия или свръхвъзбуда. Няма депресия без свръхвъзбуда, няма свръхвъзбуда без депресия.
Пример: Момче и момиче - връзка. Момичето е любвеобвилно и стремящо се да покаже любовта си по всеки начин. Момчето е от типа хора, които трудно изразяват чувствата си, рядко ги показват. Той е егоист, обича по скоро да получава, отколкото да дава. Момичето се чувства несигурно - за нея неговото поведение означава студенина. Това я наранява. Иска й се да има промяна, но се страхува да я заяви, защото смята, че по този начин ще отблъсне момчето. Тя решава, че не е достатъчно добра, че трябва да е по- добра за да може той да я обича и най- вече да й покаже че я обича, по начина по който тя иска. Въпреки всичко което прави, той остава студен.
Ако наложим модела на депресията върху този пример ето какво ще открием:
Момичето работи (обича го). Тя има нужда от това той да й покаже любовта си, за да се почувства по- сигурна. Тези двете неща водят до умора. Всичко ще се оправи, ако тя му заяви какво не й харесва и той се вслуша в думите й (по този начин ще се случи почивката). Тя не може да каже какво й "тежи", защото се страхува да не бъде изоставена(ето я пречката пред почивката, заради своя страх - тя не си почива). Тя решава, че трябва да е "по-добра" за да получи израза на неговата любов и внимание ( Тя отново работи, но вече е изморена). Това се повтаря много пъти, докато се стихне до изтощение, което резултира в свръхвъзбуда или депресия.
Депресята / свръхвъзбудата е резултат от пренебрегната нужда от "почивка".
Тя (депресията) ни насочва имено към това - към причината човек да си "забрани" почивка, когато има нужда от нея.
Едни си забраняваме почивка, поради комплекси...други си забраняват почивка, защото "не му е сега момента" или защото реалността "не позволява"...
Подтискането на депресията с каквито и да е средства, усилие на волята, медикаменти в това число, не дава терапевтичен резултат в истинския смисъл на думата. Депресията идва да ни покаже належащата нужда от почивка, а ние се борим с нея (с медикаменти най често), само за да продължим да работим...т.е да следваме "порочния" модел. Не се прави така ! .
Терапията се случва, когато се случи разбиране. Разбирането се случва, когато се учи. Терапия = учене( К.Г.Юнг за петстепенния процес на терапията).
Медикаментите, волевото усилие не помагат за ученето (разбирането).
За да се случи терапията, за да се случи освобождаването от депресия - трябва да се случи почивка + учене.
Ролята не терапевта е да открие какво ( ситуация, мисловен модел, споразумение и т.н.) изморява човек, какво не позволява на този конкретен човек да си почива. Когато това се случи, се случва и освобождаването от депресията. След това, остава човек да се научи на новия модел и как да го прилага в живота си. Всичко това, в повечето случаи, става в рамките на т.нар. кратка терапия, за 6- 8 сесии ( 1 месец интензивна работа с терапевт - 2 пъти седмично).
Кратката терапия е достатъчна за симптоматичното лечение на конкретнопроявилата се депресия, а ако е налице добър специалист и добра "химия" между него и клиента - тогава се елеминира и възможността от рецидив на аналогични депресии.
Има сериозни случаи в които е необходимо да се включи съпътстваща медикаментозна терапия, но не бива тя да е водеща. Лекарствата целят единствено да се създаде "пространство" и възможност за психотерапевтична работа.
Без значение каква е терапията, тя не бива да създава зависимост.
Тъй като у нас механиката на депресита е недобре известна на повечето практикуващи в областта, се получава имено това - лекраства години наред, години съсипан живот - това НЕ се случва в "белите страни"!
И за финал след толкова много писане, една мисъл - крайъгълен камък в психотерапията: "Там където прокараш граница, там ще водиш война..."
За да се преборим с депресията (въпреки, че думата боря се, никак не е точна) - трябва първо да разберем какво представлява депресията.
Всъщност тя е "здравословна", играейки ролята на "сигнална лампа".
В живота, който водим, в обществото в което живем - сме свикнали да обръщаме внимание на нещата едва, когато "ножът опре до кост"... и ето тук се появява депресията, в ролята на "аларма", за да сигнализира.
Повечето от психотерапевтите гледаме на депресията по този начин.
Депресията е резултат от умора, а когато човек работи - той се уморява.
Човек "щрака" и "цъка" постоянно, извършва физическа работа, умствена работа, емоционална работа, духовна работа.
Всяка от тези "работи" носи умора. Когато имаме умора, възниква и естествената нужда от почивка.
Нуждата от почивка става толкова по- наложителна, колкото по продължителна и натоварваща е била дейността ни.
След почивка човек се чувства отлично разположен и свеж.
Съвсем естествено е човек, който работи - да се измори, да има нужда от почивка и когато отпочине да започне да работи отново.
Ако поради някаква причина (фактор на средата, страх, споразумение със самия себе си) човек не получи почивката, от която има нужда...ако точно в този момент бъдат "впрегнати" всички сили и човек продължи да "работи" - тогава той "работи" зле (защото е изморен). Така изпада в състояние на голяма умора. Ако пак пренебрегне това ( поради някакви прични) и продължи да действа - човек изпада в състояние на прекомерна умора. Пренепрегвайки нея, човек стига до изтощение. Изтощението от своя страна предизвиква двойна реакция - депресия или свръхвъзбуда. Няма депресия без свръхвъзбуда, няма свръхвъзбуда без депресия.
Пример: Момче и момиче - връзка. Момичето е любвеобвилно и стремящо се да покаже любовта си по всеки начин. Момчето е от типа хора, които трудно изразяват чувствата си, рядко ги показват. Той е егоист, обича по скоро да получава, отколкото да дава. Момичето се чувства несигурно - за нея неговото поведение означава студенина. Това я наранява. Иска й се да има промяна, но се страхува да я заяви, защото смята, че по този начин ще отблъсне момчето. Тя решава, че не е достатъчно добра, че трябва да е по- добра за да може той да я обича и най- вече да й покаже че я обича, по начина по който тя иска. Въпреки всичко което прави, той остава студен.
Ако наложим модела на депресията върху този пример ето какво ще открием:
Момичето работи (обича го). Тя има нужда от това той да й покаже любовта си, за да се почувства по- сигурна. Тези двете неща водят до умора. Всичко ще се оправи, ако тя му заяви какво не й харесва и той се вслуша в думите й (по този начин ще се случи почивката). Тя не може да каже какво й "тежи", защото се страхува да не бъде изоставена(ето я пречката пред почивката, заради своя страх - тя не си почива). Тя решава, че трябва да е "по-добра" за да получи израза на неговата любов и внимание ( Тя отново работи, но вече е изморена). Това се повтаря много пъти, докато се стихне до изтощение, което резултира в свръхвъзбуда или депресия.
Депресята / свръхвъзбудата е резултат от пренебрегната нужда от "почивка".
Тя (депресията) ни насочва имено към това - към причината човек да си "забрани" почивка, когато има нужда от нея.
Едни си забраняваме почивка, поради комплекси...други си забраняват почивка, защото "не му е сега момента" или защото реалността "не позволява"...
Подтискането на депресията с каквито и да е средства, усилие на волята, медикаменти в това число, не дава терапевтичен резултат в истинския смисъл на думата. Депресията идва да ни покаже належащата нужда от почивка, а ние се борим с нея (с медикаменти най често), само за да продължим да работим...т.е да следваме "порочния" модел. Не се прави така ! .
Терапията се случва, когато се случи разбиране. Разбирането се случва, когато се учи. Терапия = учене( К.Г.Юнг за петстепенния процес на терапията).
Медикаментите, волевото усилие не помагат за ученето (разбирането).
За да се случи терапията, за да се случи освобождаването от депресия - трябва да се случи почивка + учене.
Ролята не терапевта е да открие какво ( ситуация, мисловен модел, споразумение и т.н.) изморява човек, какво не позволява на този конкретен човек да си почива. Когато това се случи, се случва и освобождаването от депресията. След това, остава човек да се научи на новия модел и как да го прилага в живота си. Всичко това, в повечето случаи, става в рамките на т.нар. кратка терапия, за 6- 8 сесии ( 1 месец интензивна работа с терапевт - 2 пъти седмично).
Кратката терапия е достатъчна за симптоматичното лечение на конкретнопроявилата се депресия, а ако е налице добър специалист и добра "химия" между него и клиента - тогава се елеминира и възможността от рецидив на аналогични депресии.
Има сериозни случаи в които е необходимо да се включи съпътстваща медикаментозна терапия, но не бива тя да е водеща. Лекарствата целят единствено да се създаде "пространство" и възможност за психотерапевтична работа.
Без значение каква е терапията, тя не бива да създава зависимост.
Тъй като у нас механиката на депресита е недобре известна на повечето практикуващи в областта, се получава имено това - лекраства години наред, години съсипан живот - това НЕ се случва в "белите страни"!
И за финал след толкова много писане, една мисъл - крайъгълен камък в психотерапията: "Там където прокараш граница, там ще водиш война..."
vineta,искам да ти кажа че не ме страх от психиатри.просто съм ходила при тях.за мен те не ми помогнаха.само ходех като пияна и с какви ли не странични действия от чудесните лекарства със зелена рецепта.сънувах непрекъснато уйасни кошмари и имах чувството че състоянието повече ми се влушава отколкото подобрява.лекувам едни проблеми а те се появяват други и то само ти създават дискомфорт.незнам до колко ще ми помогне хомеопатията,но съм длъжна да опитам.познавам жена която се излекува от психично заболяване чрез хомеопатия и вече 8 години няма и спомен от психичното си разстройство.така че ми остава само вярата.тя ме крепи!