Как научихте децата си да не вземат храна от чужди хора?

Пуснах темата, защото два пъти вече се случва в парка, възрастни мъже да предлагат дъвка на детето. Много ме е страх от педофили и разни такива маниаци. Разговаряли сме за тия неща, но вчера като му предложиха отново протегна ръчичка. Снощи обсъждахме случката и обеща, че винаги ще ме пита, дали може да вземе ако го почерпят. Да видим какво ще се случи следващият път.

В началото докато беше по малка постоянно налиташе на чуждата храна по парковете.Сега вече разговарям с нея много пъти на тази тема и като ,че ли има напредък.Сега или отказва  или идва да ме пита дали може да си вземе.

И ние сме така - прекалено е контактно това дете, чак ме хваща страх. Още не съм му обяснявала, защото винаги сме заедно навън и виждам от кого какво взима, но май си е време да го направя.

Някъде бях чела ,че първо трябва да приучим себе си и близките ни, да не дават директно на детето бонбони например.Когато носят бонбони на детето ,да ги дадат първо на родителя ,а той да ги даде с думите примерно - виж какви бонбони ти е донесъл ...... Аз се опитвам да го правя с другите деца,обратното срещам недоумение когато чуят ,дайте аз ще му го дам.Дано да сте ме разбрали

Аз се опасявам да не съм прекалила. Не искам детето да расте в страх и в същото време как да му обясня, че има толкова опасни хора?

Не си прекалила.Не можем да им обясним,но можем да ги научим сами да се пазят.Каквото и да си говорим ,чувството за самосъхранение е добре развито дори и при тях.От нас се иска само, да го насочим в правилна посока.Опасните хора имат много лица - миловидна баба,усмихната какичка,чичко с кученце ,как очакваш да ги разпознае?То на нас ни е трудно.     На колко годинки сте?

Не очаквам и косите ми настръхват, като си помисля какво може да му се случи. Аз не го оставям без надзор, но знае ли човек...

Научих ги с много повтаряне от най-ранна възраст да устояват на настойчивостта на възрастните.  Казала съм им, че ако искат нещо, ге им го купя или сготвя като се приберем.

Много болна тема, като беше мъничък го бях научила, всеки път някой, дори и познат да му подадеше нещо, ме поглеждаше за потвърждение дали да вземе. Сега вече попорасна и уви не става. А хората все му дават, дори и непознати, за мой ужас. Той верно е сладък, те хората с добро чувство го правят, ама не се ли замислят, че не бива.
Преди половин година, бяхме за нещо в общината и той беснееше по коридора, аз докато попълвах някакви документи, пиша, спирам и подтичвам след него, в един момент някаква жена влиза, загледа ни, дойде при него, закачи го и си извади от чантата някаква вафла и му я даде и той си я взе човекът (вафли не обича!). Беше мила, не мога да и кажа, "не му давайте", такава беше ситуацията, не върви да обяснявам... При това не е изолиран случай... Друг път в ГТ, на седалката пред нас друга жена, пак нещо го закачи, и тя измъкна от чантата си бонбони (взела ги за нейното момиченце) и му ги даде, моят пак си ги взе, умрях от срам... И говоря и обяснявам... Все нещо му подават, аз отклонявам до колкото мога, ама в повечето случаи са все някакви мили хора и си личи, че с добро го правят. Как да им се сопна, че не бива така да дават на непознато дете... Един съсед пък като ни засече, че сме навън, търчи до близкия магазин и му купува нещо, а не ни е толкова близък. Определено синът ми не изглежда гладен или незадоволен откъм купуване 
Толкова ми е неприятно. И остава говоренето, за сега съм винаги с него, но няма вечно да е така, дано се научи отново...

Всъщност не съм я учила. Просто винаги, когато някой предложи храна на дъщеря ми, тя първо ме поглежда и, ако аз й разреша, тогава взема.

"Страх лозе пази!"
Стара изпитана поговорка, даде страхотен резултат. Да не се взима от непознати, да не се тръгва след непознати. По-добре да растат със този страх, отколкото да са прекалено наивни и доверчиви.
Така се скарахме с един дядо - комшия, който на всяка среща измъкваше по един бонбон от джоба. Децата всеки път му казваха: "Благодаря, но сега не искам". А той им казваше:"Майка ви е много лоша, не ви дава да взимате от мен, нали сме приятели?!?"
Сега вече и да искаме не можем да ядем такива неща, така че съм много доволна, че успях да ги отуча навреме да вземат храна от чужди хора!!!

  Хич и не съм се замислял. До този момент. Ще трябва да поработим по въпроса.

Рали не посяга да взима от чужд човек, дори да и дават. Случва се някоя позната продавачка, от магазините които редовно посещаваме, да и предлага да си вземе бонбон или нещо друго. Но Рали не иска и така приключваме.Аз съм доволна 

Чета, Чета и не намирам отговор на въпроса от темата"Как д я науча " да не взима/ да не проси/ храна от непознати. Моето момиченце няма никакви задръжки, ако някои яде нещо в парка или градинката отива и стои там гледайки като сомалийче.Проси си винаги щом някои хапва нещо, опитвам се да имам в чантата запаси от храна и когато я видя навреме успявам да спа просенето, но понякога закъснявам с реакцията и тя се връща ядейки нещо.Отделно в кварталните магазини ни познават и от единия винаги си излиза с маслинка/лелката от щанда винаги и дава/, от другия с вафла или близалка, просто няма начин да вляза да пазарувам без да си излезем с нещо допълнително.

Случвало ми се да почерпи напълно непознат детето. Не съм позволявала да яде от непознати. Скоро беше като накарах детето да изхвърли една дъвка, която и я даде една жена в магазина. Обяснявам като на голям човек, че от непознати не се взима нищо. Но децата мислят за жалост по различен начин. Когато е с мен няма да вземе или ще изхвърли, но какво ли ще направи ако аз не видя не мога да съм сигурна, затова много говорим дано да има резултат.