Уверих се, че Марти не отбира нито от викане, нито от пердах. Хили се нагло и продължава с пакостите.
Точно така. Затова изобщо не се хабя да викам.
- Публикувана: 9 апр. 2008, 15:26 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 14:57 ч.
Викате ли в къщи?
Точно така. Затова изобщо не се хабя да викам.
Не се притеснявай, аз понякога викам дори и сутрин, а и на обед ми се е случвало.
.Рядко ми се получава де,малкия е голям бяс 
,не че помага викането,по-скоро обратното,ама като не издържам... 
И после се чудим защо са нервни децата...
Викам по всяко време на деня, когато се изнервя и ситуацията го "изисква" 
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания... 
kogato se qdosam napravo gubq kontrol nad sebe si.Na momenti imam 4uvstvoto,4e sam nai-lo6ata maika na sveta.Викам по всяко време на деня, когато се изнервя и ситуацията го "изисква" . Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
. Съседите са свикнали, децата също - дори не се трогват особено, освен ако не започна и да заплашвам с наказания...
Като преброя до 30 и ситуацията още не е овладяна - се опитвам (много ми е трудно) да обясня спокойно какво искам от нея или него (на него определено не му пука, защото уж всичко разбира, но си е още бебе), а за каката най-ме е яд, че й повишавам тон по няколко пъти на ден, защото детето също е уморено, в градината не може свободно да играе и да изразява емоциите си, в къщи аз не й давам -ами къде тогава? Освен това я чувам все по-често и тя да вика и да се кара и то на брат си, заради което предприех броенето ... ама не винаги с успех. Успокоихте ме, че не съм само аз от викащите - понякога просто се чудя дали не съм най-лошата майка на света, та децата ми не ме слушат ...
Аз също не си сдържах нервите с голямата ми дъщеря.Сега тя е на 17 г. и си давам сметка, че по-младите родители много грешат с това си невъздържание.Имам син на 5 г. На него ПОЧТИ НИКОГА, повярвайте ми, не съм крещяла. Не че не е имало защо, просто съм много по-умерена и как да кажа по- улегнала. От жената ,кото се грижи за него научих много за това как да се отнасяме към децата. В тези случаи когато прави нещо нередно, тя просто отива до детето прегръща го и казва "Нали знаеш, че това не е хубаво. Аз толкова много те обичам, а това което правиш ме натъжава." Е, тези думи имат магическо действие.После го целува и това е. И още нещо - не бива децата насила да се карат да се извиняват , да казват, че съжаляват и т.н. Ако те усетят, че искат да се извинят-добре, ако ли не -пак добре. Те трябва да усещат ,че ние не им се сърдим. Изпадането от наша страна във двете крайности - истерия и после целувки /така правех с дъщеря ми/ ги прави абсолютно несугурни във нас, ние губим тяхното доверие, няме авторитет, в резултат на което не ни слушат.
Не приемам , че крещенето е нормално. Жалко, че толкова много майки от форума го правят и говорят за това като че ли е най-нормалното поведение към децата им. Нали знаете за действието на бумеранга?
Не приемам , че крещенето е нормално. Жалко, че толкова много майки от форума го правят и говорят за това като че ли е най-нормалното поведение към децата им. Нали знаете за действието на бумеранга?
"Не приемам , че крещенето е нормално." Точно това имах предвид като пуснах темата. Не ми се иска да викам и не го смятам нито за редно, нито за допустимо, колкото и да съм изморена или изнервена. Затова потърсих съмет вие как се справяте. Може би подходът на гледачката е правилен, ще пробвам ...