)

)
Какъв мъдър житейски извод
, и си мислех, че няма да мога да се включа в темата, ама на, сетих се). И това момче, Мирослав се казва от Пловдив, определя ми среща след работа в сладкарница Скалата- да се видим на кафенце. Но аз 10 часа съм била на работа, дежурна , и не ми е останало време да сложа залък в устата си, та си поръчвам пържени картофи. Той ме пита обаче защо не съм си поръчала кафеи аз му отговарям, че все пак е 7 часа вечерта.
, ама се съгласявам. Идва време за сметката, атой ме пита може ли аз да платя,защото нямал достатъчно пари.Аз
, но се съгласих. Идва сервитьора ,а той ме моли да му подам парите под масата, че го е срам аз да плащам. Аз
, ама се съгласих. Той не остави бакшиш , прибра и стотинките в джоба и като излезнахме от заведението ми връща рестото и бърка в другия джоб, вади стотинки да си плати кафето . Аз
и му казвам, че го черпя и той си ги прибра. после ме изпраща и казва, че не съм била нито тъпа, нито проста, нито ограничена(общо 5 епитета бяха, но двата не си ги спомням), за да не разбера, че имал чувства към мен. Аз
и му казвам, че правилно е разбрал каква НЕ съм и му казах, че не споделям чувствата му. След 2 седмици се обажда братовчедка ми, която всъщност ни запозна, и ми казва, че Мирославчо я помолил да ми каже, ако го видя някъде да не му се обаждам, защото имал вече сериозна приятелка. И аз за пореден път
.
Аз си имах един Влади,който се напиваше от 150мл,а на другия ден викаше :`леле колко пих`.Веднъж отидохме в тях,той пак беше пил,връщам се от тоалетната и виждам:извадил си ... през крачола на боксерките,хванал си го и надървен беше заспал.Гадна работа,подготвял се е ,ама го проспа.Как беше останал надървен незнам.
Препоръчани теми