Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Любители на КОТКИ тема 1

  • 43 215
  • 472
  •   1
Отговори
# 465
  • София
  • Мнения: 1 863
Мисля, че след 15 страница. А ние отдавна я минахме.   Whistling

# 466
  • София
  • Мнения: 1 947
Моята Пухсинка,започна да хапва и домашно приготвена храна.Днес за обяд направих пилешки дробчета с ориз и познайте.Започна едно овъртване около мен и тавата.Сипах й и тя яде.Вярно,че повече бяха дробчетата,но все пак е напредък.
Когатоя  взехме беше само на котешка храна,

# 467
Мен питаш ли ме - Пусана спи до главите ни (редува ни със сестра ми) откакто сме я взели. Ако сега реша да не й давам да идва при мен просто или няма да ми обърне никакво внимание, или ще ми се разсърди. А повярвай ми, гадно е да е сърдита - като заминавах за чужбина първо ми пишкаше в приготвения куфар, след това започна демонстративно да ме пренебрегва като си дойда и така, докато видя, че си идвам редовно и не съм я забравила, та кротна.

Сиамка, , ето информация, която преведох от Брошура за бременността, издавана от Американската организация за защита на животните. Имам и още материали по темата, но не искам да ви стане скучно  Laughing.
След като прочетете текста, ще видите, че няма начин домашната ви котка да ви зарази, ако я храните с консервирана и добре обработена храна!

Вашата бременност
и Вашата котка


НЕ СТАВАЙТЕ ЖЕРТВА НА МИТОВЕ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ!

Да си бременна не означава, че трябва да престанеш да се грижиш за твоята котка.

Научете истински важните неща за
бременността, котешките тоалетни и токсоплазмозата—
и простите стъпки, които трябва да предприемете, за да намалите риска.


И с бебето ставате три
Поздравления, вие ще имате бебе! Вероятно сте чули за токсоплазмозата, защото тя може да причини сериозни вродени дефекти. Жена, която се зарази с токсоплазмоза по време на бременността, може да предаде инфекцията на своето неродено дете. Това е вътреутробната инфекция, която причинява страх сред притежателите на котки, тъй като вродената токсоплазмозна инфекция може да доведе до аборти и редица малформации при раждането. Много бременни жени ще се опитат да намалят риска да се заразят с токсоплазмоза като изоставят техните котки.
Трябва да се знае, че токсоплазмозата е рядко заболяване в страни като нашата и е заболяване, което лесно може да бъде избегнато. Котките се заразяват с токсоплазмоза като се хранят със заразени сурови меса, птици, мишки или земя. Докато котките са единственият животински вид, чиито  изпражнения могат да бъдат заразни, другите животни могат да разпространяват токсоплазмозата, ако тяхното инфектирано месо се изяде без подходящото готвене. За щастие рискът от заразяване с токсоплазмоза не е задължително да се увеличи при собствениците на котки. Разбирането на жизнения цикъл на Toxoplasma gondii (T. gondii) и ролята, която котките играят при предаването на болестта, може да успокоят страховете от заразяване с токсоплазмоза. Котките трябва да продължат да бъдат източник на радост и компания за своите собственици по време на бременността и след раждането на детето.

Жизненият цикъл
T. gondii е протозойски организъм, който може да инфектира всички бозайници, които служат за непосредствен приемник. Котката е единственото животно, което може да поддържа едновременно сексуалното и асексуалното възпроизвеждане на T. gondii, и по този начин играе съществена роля в жизнения цикъл на организма. T. gondii съществува предимно в три форми. Ооцистите се развиват като резултат от сексуалната репродукция, която се осъществява в тънките черва на котка, която е консумирала тъканни кисти, съдържащи T. gondii. Тези заразни ооцисти се произвеждат в продължение приблизително две седмици след като една котка се зарази за пръв път с инфекцията, което обичайно се случва при котенца, които ловуват навън. Веднъж след като котката вече е била инфектирана с токсоплазмоза, тя получава имунитет и много рядко може да се ре-инфектира. Ето защо само при първоначалния си досег с T. gondii котката изхвърля потенциално заразни ооцисти. В допълнение, ооцистите не стават веднага заразни и изискват инкубационен период от един до пет дни, за да станат заразни.
Хората се заразяват с токсоплазмоза по един от следните три механизма. Най-често се консумира недостатъчно готвено месо, което съдържа T. gondii в тъканните кисти.
Директно поглъщане на заразни ооцисти е по-рядко срещания метод на заразяване и не е вероятно да се случи от директен контакт с котка. Трансплацентно превхърляне може да се случи, когато майката за пръв път се зарази с инфекцията, докато е бременна.

Защо е най-малко вероятно котките директно да предават токсоплазмоза?

Котките е най-малко вероятно директно да предадат токсоплазмоза на своите собственици, поради редица причини.
Преди всичко, само котки, които погълнат тъканни кисти, получават инфекцията. За сем. Котки това включва външни котки, които ловуват и се хранят с мишки и други гризачи, както и котки, които се хранят със сурово месо от собствениците си. В допълнение, само след като котката за пръв път има досег с T. gondii, тя изхвърля ооцисти с изпражненията си в продължение само на две седмици. Външната ловуваща котка често се е срещнала с болестта като малко котенце и е по-малко вероятно да предава инфекцията, когато порастне. Ето защо, базирано само на вероятностите, рискът от директен контакт с котка, която да изхвърля ооцисти, е рядък.
Второ, ооцистите не са моментално заразни и изискват от един до пет дни, за да станат заразни. Следователно, ако тоалетната се сменя ежедневно, възможността от досег със заразни ооцисти е малко вероятна.
Накрая, тъй като ооцистите се предават чрез поглъщане, собственикът трябва да направи контакт със заразените фекалии от тоалетната и без да измие ръцете си, да се пипне по устата.

Какво трябва да направи собственика на котка, за да намали риска от гоксоплазмоза?
Базирано на разбирането за жизнения цикъл на T. gondii и на ролята на котките при предаването на болестта, това са главните препоръки, които притежателите на котки, очакващи дете, може да следват:
ь   Носете ръкавици, когато работите с почва. Ако не носите ръкавици, ръцете трябва основно да се измият след контакта с почвата.
ь   Измивайте основно всички сурови зеленчуци
ь   Вътрешните котки, хранещи се само с пакетирани храни, не се заразяват с токсоплазмоза и следователно тоалетната им не е източник на зараза.
ь   Външните котки или вътрешните котки, хранещи се с необработено месо могат да се заразят с токсоплазмоза. В тази ситуация бременните жени трябва да избягват да сменят тоалетната или да го правят само с гумени ръкавици.
ь   Сменяйте тоалетната ежедневно.

ь   НЕДЕЙТЕ да изоставяте котката си.

Как се диагностицира вродената токсоплазмоза?
Вродената токсоплазмоза е рядко заболяване, случващо се на приблизително 3000 новородени за година в САЩ. Дори с първоначално инфектиране, не всички майки ще предадат инфекцията на плода. Заразността се увеличава с напредването на бременността с норми на предаване от 15 процента, 30 процента и 60 процента в първото, второто и третото тримесечие съответно. Въпреки това, рискът от сериозни вродени малформации е по-висок в начална бременност.
Токсоплазмозата в майката може да бъде третирана ефективно с антибиотици, а допълнителни антибиотици могат да се дадат, за третиране на фетуса, ако е доказана вродена инфекция.
Заключение
Притежателите на котки имат много ползи, които на неизмерими по отношение на компанията и любовта. Въпреки че котките играят важна роля в жизнения цикъл на T. gondii, е невероятно директно да предадат инфекция на своите собственици и може безопасно да останат като обичан член на семейството, когато очаквате ново дете.

# 468
  • Мнения: 5 173
Добре, момичета, ще се заема да я правя. Ще помоля за малка отсрочка, утре най-късно ще е готова.
Чудих се, искате ли да си направим регистрация в снимка и там да наслагаме снимки на котките ни? Аз ще направя регистрацията, стига да има желаещи. Така албумчето ще го има в началото на всяка нова тема.

# 469
  • Мнения: 854

Сиамка, , ето информация, която преведох от Брошура за бременността, издавана от Американската организация за защита на животните. Имам и още материали по темата, но не искам да ви стане скучно  Laughing.
След като прочетете текста, ще видите, че няма начин домашната ви котка да ви зарази, ако я храните с консервирана и добре обработена храна!

Moже ли да те помоля, да пуснеш това и тук, ако имаш още - ще е страхотно. Благодаря  Peace

# 470
  • Мнения: 5 173
Имам удоволствието да ви поканя в новата тема  Hug

# 471
  • Мнения: 854
smiling_lady, балгодаря ти   bouquet
Айде в новата темичка  Grinning

# 472
  • Мнения: 0
Искаме да ви разкажем няколко адски несправедливи истории, които за жалост ни сполетяха!Приятели сме, всички живеем в квартал Редута, много  обичаме животни и от както  се помним имаме поне по един четирикрак член на семейството. За жалост в последните няколко месеца на всички ни се наложи да се обърнем по различни причини  към „специлистите” от ветеринарен кабинет „Зооландия” в квартала – д-р Мими Георгиева и д-р Драгомир Камбуров. Тяхната намеса в здравословните проблеми на нашите животни се оказа фатална при ВСИЧКИ НИ!
Тъй като, по никакъв начин не можем да получим подкрепа тези хора да бъдат наказани и да не практикуват повече, решихме да споделим нашите истории в интернет, като се надяваме повече хора да разберат за тези „ветеринари” и да се опитаме да предпазим други от нашата грешка.
Ето ги и тях –  една по една:
   
Казваше се Джейми – мопсче на 1 г. и 3 месеца. От малък си остана много дребничък, което ми даваше възможността да го водя почти навсякъде с мен. Слагах го чанта си и ходех всеки ден на работа с него. Колегите ми го обожаваха, както и той тях - всяка сутрин закусваха ябълки, а следобед – солети, което си беше станало като ритуал между тях . Оставях го на бюрото ми, когато трябваше да изляза за обяд, а като се връщах той се изправяше, прибираше ушичките си назад и започваше едно махане с опашка, с крака и виждах най-искрения и радостен поглед. Вкъщи обичаше да си играе с другото ни куче- лабрадор, Джак. Джейми обожаваше да се качва върху него и така заспиваха един върху друг, а когато Джак тръгнеше да се намества, Джейми се стряскаше и започваше да лае истерично, полу-заспал към вратата.
Идилията ни започна да „залязва” преди около две седмици. Джейми започна да повръща и го заведохме във въпросния ветеринарен кабинет „Зооландия”. Доверихме се на двамата лекари – д-р Георгиева и д-р Камбуров , които ни увериха ( без изследвания или каквито и да било прегледи), че много кучета били на това ‘дередже’, защото имало стомашно-чревен летен грип. Започнаха да му бият антибиотици няколко дни, повръщането спря, но също така и апетитът му изчезна и той спря да се храни. 10 дни не беше поемал никаква храна, а те ни казваха (отново без дори да го преслушат или да му опипат коремчето), че го боли гърлото и не можел да преглъща и затова не ядял- да сме му давали чай с мед. Последните няколко дни започнаха да му вливат и глюкоза, защото момченцето ми не се хранеше и беше станало буквално „кожа и кости”.
Видяхме, че нещата не вървят хич на добре и потърсихме второ мнение. В момента, в който отидохме при вторите лекари, първото нешо, което направиха беше да му опипат коремчето и да намерят всъщност първопричината за всички му болежки. Беше глътнал няколко малки камъчета, които бяха запушили стомаха му. Правихме снимки, видяха всичко.С няколко не-толкова приятни интервенции успяха да му изчистят коремчето. Взеха му кръв за изследвания, а ние започнахме строга диета за захранване и видимо момченцето ми се чувсташе по-добре.
Миналият вторник ( 21/07/2009/) Джейми се усложни рязко. Получихме и резултатите му , който бяха отчели, че с прости думи : Блъскането с антибиотик, който не му е бил нужен, и фактът, че не е потърсена причината за всичко толкова дълго време са му съсипали вътрешностите и най-вече черния дроб. 
За да не ви разказвам с подробности, защото не бяха никак приятни , ще ви кажа че малкото ми бебенце почина на 21/07 късно вечерта, отиде си буквално за един следобед. Беше прекалено късно да му се помогне, а е могло.....
Когато отидохме да кажем на Георгиева и Камбуров какво е станало, те ни казаха че са били абсолютно прави и че са го лекували от ларингит ( Вие да чухте досега някъде да се е споменвало за ларингит!!!!!!).......Затова са му давали чай с мед и глюкоза, защото ларингитът при хората се лекувал така....!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Аз нямам думи , с които да опиша мъката си и разочарованието си ....изумена съм от това какви хора има и как ми убиха момченцето без да им мигне окото....
                                                                                         Джули
Преди 5 години, насред зима, дядо ми се прибра вкъщи  и извади от якето  си много мъничко  оранжево котенце, умряло от студ, почти безжизнено. Вълнено парченце плат и  малко мляко  бяха достатъчни, за да започне неговата история, като част от моето семейство, по-известен като Жълтурко. Стана голям, пухкав, много оранжев и много, много добър.
Драматичната  история започна  преди 2 месеца. Котето не искаше да яде, криеше се, не се движеше  и го заведохме  на лекар – във  ветеринарен кабинет  „Зооландия”, при  д-р Камбуров. Той  каза, че било някакво  неразположение, сигурно  настинка. Каза ни да му даваме витамини един месец, щял да се оправи след няклко дни. Минаха 2 седмици  на витамини, но...Жълтурко не само не се подобри,  но вече не можеше да си изправя главата  и започна да стои свит, а като се опитваше да ходи залиташе. Заведохме  го отново при д-р  Камбуров и той каза, че стоял наведен, защото...цитирам: „Това е поза за ловуване, нищо му няма”....!!!!!!??????????? В този миг ни стана ясно, че ни трябва друго мнение. Заведохме го при друг ветеринар и се оказа, че котенцето е получило инсулт, за което специалист много лесно може да се усъмни, поради сериозно втвърдяване във врата му, което и аз можех да напипам – по това време той вече имаше тикове.Въпросното втвърдяване беше признак за частчна парализа. Докторът каза, че тъй като е минало много време има огромен шанс да получи и втори и, ако е било започнато лечение веднага е щял да се оправи. Въпреки това започна лечение, водехме го всеки ден на инжекции, поръча му хапчета от Холандия и Жълтурко си стъпи на краката и се съвзе.
Две седмици по-късно, обаче, поради прекалено  късната адекватна  лекарска намеса, той  получи втори инсулт и умря.....Ветеринарите от „Зооландия”  успяха поради КРАЙНАТА си некадърност да убият моето котенце!! Наистина не мога да повярвам как е  възможно!!!!
Мила
   
Имам  черен лабрадор, на име Бъртън. Когато го взехме беше новородено бебенце на около 38 дни. Когато стана  на около 3 месеца му се появи кашлица. Веднага го заведохме  в „Зооландия”, където д-р Георгиева  и д-р Камбуров  му поставиха диагноза – ларингит (както в последствие разбрахме, тя май им е любимата), който бил причинен от дърпането на каишката(!!!!!!!!). Казаха ни да започнем лечение с чай с мед. Естествено той не се подобряваше, а аз го водех всеки ден в продължение на седмици, като всеки път ми казваха да продължавам с чая и да започна да му правя инхалации(!!!!!!)! И така горе-долу след месец и половина чай с мед и с кучето над котлона му се появи ужасно дълбока кашлица, давеше се и беше повече от явно, че Бъртън имаше секрет, който не можеше да изкара. Тогава от „Зооландия” започнаха да му дават антибиотици, които в последствие се оказа, че са дали много и непоправими усложнения. Давахме му антибиотици около седмица, а подобрение никакво! „Лекарите” ми казаха че не могат да му дават повече антибиотик  и че сам щял да се оправи!!!!!!!!!!! Веднага го заведохме за друго мнение- при сегашните ни лекари. Както си му е реда, веднага му взеха кръв, направиха му снимки, от които стана ясно, че Бъртън около два месеца е имал двустранна пневмония. Дробовете му бяха пълни с вода.......Най-фаталното от всичко е, че антибиотиците, са увредили сърцето му и то е придобило двойни рамери , което всъщност си и остана,....... оказа че животът му е скъсен наполовина. Представете си как се почувствах , когато го чух. Последното усложнение беше гастрит, породен отново от блъскането на антибиотици, неподходящи за малки кученца.
Силвия
Това преживяхме ние!   Подведени от милото посрещане, което получихме , се доверихме на  ветеринарен кабинет „Зооландия” и на „специалистите” там и се разделихме с част от нашите семейства завинаги!
Надяваме се, че споделяйки нашите истории ще успеем да ви предпазим от фатална грешка!

Общи условия

Активация на акаунт