Хиперактивност с дефицит на концентрация - тема 3

 Аз още се връщам към старата тема. Почти съм убедена, че съм от хората, които са поотраснали ХА.
Успях да завърша математическа гимназия и висше образование. Ама какъв зор беше...
 Сега трудно стоя на едно място, да не говоря колко трудно се справям със сина си. Мисля си, че мога да си поставя за цел да довърша нещо.
 Една от многобройните ни психоложки твърди, че и Христо Стоичков е ХА, но това не му е попречило да се реализира в областта, където го бива.
 А колкото до Иван ме тревожи и факта, че има друг важен симптом на ХА- склонност към зависимости. Освен всичко друго има и проблем с алкохола!

Здравейте  и от мен:))
Само някой да смее да каже ,че нямаме УСПЕШНИ примери на порастнали хиперактивни деца. Тук в последните години много се заговори и за ХА и ДВ при възрастни-оказа се , че просто трябва да се прилагат  основните организациоони и поведенчески стратегии-да си направим един простичък график за деня(като степенуваме нещата по важност и по времеизпълнение),да накъсаме приемата информация на части,да си настроим алармата на фона,да се сетим за медитация,за ароматотерапия(свещички или масълца ..може и във ваната и под възглавницата);да си намерим хоби,което да ангажира и ръцете и мозъка-може и да ми се смеете,но се оказва,че и плетенето и ръкоделието не са били измислица на бабите ни.От поведенческата терапия най-много ме е възхищавала идеята да мислиш ,"не върху това ,което не можеш а,върху нещата които умееш","светът не е черно бял","целта е по-важна от хорското мнение ";"Човек се научава не само да говори ,но и да изслушва";"Винаги ,винаги контакт очи в очи при разговор"..допълвайте моля:)
Galq,ти, разкажи от собствен опит за твоите поведенчески трикове-това е полезно за всички ни.(че то едни черни мисли витаят днес във Форума)Да си призная, че аз самата станах ЗВЕРСКИ организирана покрай грижата за деца с ХАДВ .
Иван си е шоумен-тук подобно на неговото поведение го има във всяко реалити шоу-явно, че е печелившо на този пазар...

Мислех си , че не сме обсъждали как живота с ХАДВ променя  живота на всички членове от семейството-съпружестките взаимотнотношения,бабите,дядовците ,останалите деца?

 Веселче, не съм се замисляла върху трикове. Явно инстинктивно съм ги налучквала. Имам страхотни приятели, които приемат моята свръх емоционалност като нещо положително, което ги зарежда.
Нямам време за хоби, но се хващам, 4е шофирането ми действа успокояващо. Нямам предвид, 4е като избеснея се качвам и буйствам по пътищата.  Просто карам с включена силна музика, пея като за последно и така се зареждам. Да ми е здраво мъжлето да работи, че имам месечен разход на гориво като таксиметров шофьор.

Зламома, за съжаление, много започнаха да раздават тази диагноза - аутизъм. На моя, първата психоложка, която го видя и каза, че в първия момент го е помислила за аутист (а и аз се съмнявах), но не е. Друга моя позната пак психоложка ми каза, че един от симптомите, които отричат аутизма е това, когато децата знаят значението на дадена играчка - например количката да се кара. Топката да се хвърля или тупка и т.н.

Нашата логопедка, която е с голям стаж, каза че тя не би могла да даде диагноза - има си специалисти за тази работа. Тя със синът ми вече мисля че са пет години, ако не шеста да е. Отначало се беше сбъркала - той се тръшкал, не я искаше, ама беше ужас, е чак тази година работи с нея без проблем. Та работа е решението на проблема. Също така казва, че доста учители прескачат дислексията като диагноза и отиват направо на аутизма.


   

Веселче, засягаш много важна тема. И адски болезнена за мен. Самата аз се промених много, след като разбрах че Мими е с проблем. Не съм същата, самата аз се усещам. Естествено, моята промяна нямаше как да не рефлектира върху семейните ни отношения със съпруга ми. Вече нищо не е същото. Мисля че се затворих в себе си, болката ми надделя.

Аз никога не съм била затворена по природа, но в доста голяма депресия бях изпаднала в периода между 2 и 3 години, когато всъщност осъзнах, че имаме някакъв проблем и особено като се разбра, че всъщност не се знае какъв е той.Или по-точно защо го имаме - причина като че ли няма , никой не казва, че е болен от нещо , но е малко или много по-различен от средностатиститеските деца.
И честно казано понеже нямам лични познати със сходни проблеми се чувствах много зле, но от както съм във форума направо живнах.Помага ми много. А отделно, че и малкия започна да напредва в говора и надеждата , че всичко ще се израсте и забрави се възвърна.

Здравейте и от мен ревлата ,Зла мома,на Ана-Мария в св.Никола ни заковаха с диагноза аутизъм след работа от два часа с психолог,като през първия час я наблюдаваха през едно стъкло студенти от Александровска ,като след втория час със психоложката ни заявиха,че програмата се прекратява поради факта,че на детето му липсва говор,изказаха ми съболезнования за детето ми, и куп други простотии,дълга история....Според мен ония светила ,изобщо нямат идея от ХАДВ,ама въобще казвам го честно.
Относно бабите и дядовците,само ще ви кажа,че за моята майка това е най-жестокото нещо което можеше да ни се случи-тя е детска учителка и аз осъзнавам,че тя в момента се чувства дори виновна пред колежките си които са учителки на групата на Ана-Мария,за това,че на тях им е трудно.Много е сложно,и за нея е ад,макар,че тя не говори за това пред мен.А баща ми,той плаче когато аз не виждам и не чувам,иначе е силен и ми дава кураж,много.Сестра ми,тя пък е другата ми огромна опора,тя е човекът който винаги е насреща и много ми помага.Тя е човекът,който за Ана-Мария е втора майка,много е строга с нея и се разбират чудесно.Сигурна съм,че за всички от този форум чувствата на болка са познати,до безумие,въобще болезнено е,дори това,че се луташ в начините да помогнеш на детето си,ох пак станах една ,НО ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ,ЗАЩОТО ИМА НАДЕЖДА,А ПРЕДСТОИ И ЕДИН ОТ НАЙ-ХУБАВИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ,ТАКА ЧЕ ЩЕ ДАДЕМ ПО-ВЕДРО НАЛИ

това въобще не е вярно.Аутистите си хвърлят топките без въоще да се замислят 

Много е сложно да се постави точна диагноза на децата които са в спектъра - те хем имат някои от чертите на класическия аутизъм, хем нямат други. Обаче всички аутисти имат проблем със социализацията. Едно дете, което играе с други деца и заедно слагат куклата  да спи и т.н. не е аутист в никакъв случай.
Което не означава автоматично, че децата които не правят това са аутисти. Това е диагноза която неможе да се постави ей така - трябва много, ама наистина много(месеци наред) наблюдение на детето за да се постави... И да се гледа то как се развива и повлиява от терапия през това време.

При първата оценка на моето дете то имаше всички признаци на аутизъм(абсолютно неконтактен, не играе с деца, не знае как да си играе с играчките си, не търпи определени звуци, не говори, изисква абсолютен ред - всичко да се прави по определен начин и изпада в паника ако не стане това, ядеше само мляко и месо,  не търпи да облича дрехи...не искам да си спомням вече....) Но бяха категорични, че тази диагноза неможе да се постави без още наблюдение. След няколко месеца стана ясно, че има СИД, която го кара да се затваря във свой собствен свят и да има аутистично поведение... Все още имаме проблеми, но той говори много, заговаря непознати, умира да си играе с деца, носи дори обувки  , пази равновесие, като пада подлага вече ръце да се подпре, оплаква се като ме ну хареса нещо, приема забрани(плаче, сърдит е, но не продължава да прави това което е правил), оцветява. Т.е. в мометна диагноза аутизъм е абсурд някой да му постави... В момента единственото което е останало е developmental delay, но аз така или иначе ще го пускам по-късно на училище, та се надявам да наваксаме успешно да е на едно ниво с децата с които ще започне първи клас. Важното е че вече няма изоставане в развитието, пък че като стане на 20 бил развит като 18 годишен - здраве да е 

dorothi логопедката ми подхвърли само като мнение, но в никакъв случай като диагноза. За голямо мое съжаление тя работи във център за незрящи деца и няма как моето дете да го посешава, но ми даде координати на добра логопедка от Карин дом във Варна, за където всъщност чакаме ред за преглед. Освен всичко ме свърза с детски психиатър и след консулта обеща да уреди среща със специалистите от центъра във който работи да направят просто един консулт. Мисля, че тя много хареса моето момченце или си е такава по характер и за това помага, при това не ми взе никакви пари, което ме кара да й вярвам, че е мзела нещата присърце
А относно игачките проблем няма, Той кара колело от 3г.( с помощни колелета ), за коледа баба и дядо му подариха мотор с акумулатор, с предна и задна скорост,който управлява много добре.има голям камион на който товари разни играчки и ги вози до някъде след това ги изсипва, кара кола с педали и  общо взето се справя с играчките, но с рисуване, оцветяване сме много зле направо това ни е чуждо

dorothy  извинявай, че ти обърках името

Наистина темата е болезнена.Сега на преден план е детето и за съжаление не мога да обърна никакво внимание на каката, която за сега се справя много добре с уроците. Въпреки, че е втори клас тя проявява голямо разбиране и не се сърди. А вечер като си легнат със съпруга ми сядаме пред компютъра и до 2-3ч. търсим информация, и някакси губим желание за близост . Мисля, че бабите най-тежко го изживяват защото те не знаят нищо за ХАДК и АУТИЗЪМ и това е най-голямата им тревога. Все пак всеки иска детето му да е най-умното и най-доброто.

ZLAMOMA, аз сега забелязвам, че вие сте от Варна  В Карин дом наистина има невероятни специалисти, за жалост децата са много и не могат да поемат да работят с всички, а дори и да ги поемат, не е достатъчно. Но ние сме доволни и на това, че дори и веднъж седмично се работи с детето ни, около 3 часа. Доколкото чета проблемите на твоето дете са идентични с тези на Марти. Бих могла да помогна и с това, кое ни е помогнало и кое не, "лекарите" /неслучайно в кавички/ във Варна, които се занимават с проблемите от този спектър и така. Когато решиш може да се видим с дечицата, ние в почивните дни и хубаво време сме по разходки.
И понеже още не съм се включвала в новата темичка, да споделя, че се появи нова думичка, за жалост трудно я изкопчвам от него, както споделих и в седмичната тема, с много корупция    и настояване си казва името "Маати". Друго интересно е, че досега не можеше да се свърти да гледа детско филмче, но качих от линковете на Блувелвет за "Житената питка" и "Дядо ряпа вади" и успешно си ги изглежда. Причината за това според мен, е че там се иска активното съдействие на гледащия филма, да се натисне бутончето за следващата сцена, и това е разковничето. Явно детето търси, все нещо да се случва.

Desi,безбожно си права за аутизма-минават месеци ,като паралелно върви наблюдение на симптомите,терапия и .. методична оценка нa развитието на самото дете.Този мозък има способността да се РЕОРГАНИЗИРА.Джени Макартни много хубаво казва във интервюто пред Опра и Лари Кинг-"Когато написах в Гугъл какво означава "аутизъм"  първият сайт беше озаглавен:"Аутизмът е обратим и се подлага на третиране" и аз с тази постановка психическа започнах да търся специалисти,алтернативи,методики".
Одди,опитай се да се успокоиш  и да намериш доктор ,който вече да е диагностицирал и да е назначил терапия за ХА и ДВ.Не просто логопед,не просто психолог....Тук много често аз ползвам един лист (формуляр,нека така да го нареча) с 3 графи-"Какво се е случило","Къде-време и място","Как съм реагирала на ситуацията".Старая се да го нося винаги в джоба си и да отбелязвам след самата случка.Когато отидеш на среша със специалиста му покажи този вид дневник-неговото време е ограничено,както и качеството на информацията ,която ,ти, му предоставяш.Той може да анализира и да направи корекции-нали вече си осъзнала нестабилната почва ,на която са стъпили и ти, и докторът.За бабите ще пиша утре,щото се разстроих четейки за съболезнованията към детето и подхвърленото мнение-съмнение,за забравените съпрузи...

Деси - аз пак не се изразих като харата, например подаване на топка дете с дете. Моя отскоро играе баскетбол - това с товаренето и разтоварването, както разказва ZLAMOMA като малък го е  правил. В свети Никола го изкараха много неща, че не прави, но той ги прави. Диагнозата я дават след месец. На мен пак ми се налага да го водя там, но там са едни млади момичета, които нямат ама никакъв опит, нито като майки нито като поне като хора гледали деца. На теория можеби са добри, но на практика, бяха написали такива неща, например

- датето го паканиха да влезе в един кабинет, той се обърна и ме погледна въпросително, аз му казах влез, а момичето (много млада) се обърна и каза и вие влезете. После написа, че не искал без майка си, да влиза, а в това отношение е много сговорчив и самостоятелен от малък.

- второто което написаха, че не познавал цветовете, а той много ме изненада още на пет, че ги знаеше.

Та ходенето в тази клиника и мен ме разболява и депресира.

Понякакъв начин изговарянето на думите и намирането им правилно да ги използува, според мен е проблем при моя син и от там идват проблемите.