Еее момичета стига сте се карали. 
- Публикувана: 11 апр. 2008, 09:38 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2008, 16:23 ч.
'Теб не те обичам', 'Много си грозен' ... или когато потъваме в земята от срам..
Аз пък мисля, че това са нормални неща. Че ние да не би да харесваме всички. И с децата е така.. имат право да смятат, че някой е грозен и смятам, че не е правилно да им се прави забележка, освен, че не е добре да се казват тия неща на всеослушание. Но това важи за моята 5 г. дъщеря. На 3 г. дете не виждам как мога да кажа, да не казва, че някой е грозен. Честно казано изобщо не бих се обидила ако дете на тази възраст ми каже, че съм грозна 
Аз това го смятам, че е подтискане на чувства. Задръжките се появяват постепенно. Дете на 3 г. няма тия задръжки
Аз това го смятам, че е подтискане на чувства. Задръжките се появяват постепенно. Дете на 3 г. няма тия задръжки
при нас има подобна ситуация откакто бебето се роди,каката ни премина през много и различни емоции и в момента е на вълна"махай се" което го казва на всички,но най-вече на бабите,а кофтито е че те не го приемат и се "вързват" и сега си имаме едно невъзпитано дете 
в техните очи въпреки мойте обяснения и разговори с тях 
имахме и момент в който "не обичаше този или онзи" дори и съседката от първия етаж
в техните очи въпреки мойте обяснения и разговори с тях имахме и момент в който "не обичаше този или онзи" дори и съседката от първия етаж
С приятелско семейство сме на почивка,те имат дъщеря колкото нашата.Седим си в дневния бар на хотела,а до нас се разположили някакви футболисти.Двете деца пият сок от сламки, оглеждат две момчета внимателно и приятелчето казва сериозно:-Не ми харесват.А дъщеря ми:-А,не!Този е хубав,този е грозен.При което аз се усмихвам,а приятелката ми ни в клин ни в ръкав се изцепи пред момчетата:Извинявайте!
При което аз се усмихвам,а приятелката ми ни в клин ни в ръкав се изцепи пред момчетата:Извинявайте!
Защо ни в клин, ни в ръкав? Аз мисля, че точно това е начинът - когато родителят се извини няколко пъти на неподходящите коментари на детето си, то по-бързо ще осъзнае, че не постъпва правилно. Личният пример за мен е много по-въздействащ от педагогическите лекции.
А когато извинението е произнесено от чужд човек, а не от родител, би трябвало да има още по-голяма тежест, ми се струва.
В един момент започна да поздравява и даже си прибави по собствена инициатива едно: Приятен ден, след като е казал Довиждане. Хората веднага забелязват и се усмихват, а това насърчава детето да е любезно.
И племенницата ми (4 год.) имаше такъв момент. Живеем доста далеч, и по едно време дори не искаше да говори с мен по телефона. Отскоро проявява инициатива, разказва ми ежедневието си, после следва репертоара песнички + стихотворения, и накрая "Довиждане, приятен ден и Весела Коледа"
Учтиво детето.
При което аз се усмихвам,а приятелката ми ни в клин ни в ръкав се изцепи пред момчетата:Извинявайте!
Защо ни в клин, ни в ръкав? Аз мисля, че точно това е начинът - когато родителят се извини няколко пъти на неподходящите коментари на детето си, то по-бързо ще осъзнае, че не постъпва правилно. Личният пример за мен е много по-въздействащ от педагогическите лекции.
А когато извинението е произнесено от чужд човек, а не от родител, би трябвало да има още по-голяма тежест, ми се струва.
Да, за личния пимер си права, но все пак зависи за какво става дума
Аз писах мнението си по въпроса...само ще допълня..
Ако един възрастен се върже на подобни приказки на едно 2-3годишно хлапе-еми определено проблем има възрастния
Не виждам абсолютно никакъв смисъл да се чувствам виновна за откровенното мнение на детето си
Откъс от любимата ми книга "....Защо ние, родителите, не даваме на децата си същото право, което законът е осигурил на гражданите на страната ни? Защото и ние сме били лишени от него като малки. Й забраната е така дълбоко вкоренена в подсъзнанието ни, че смятаме за лошо децата ни да се изразяват по този начин.
Да вземем един пример. Майката е завела сина си на пазар. Оставила е покупките си в количката, детето също седи в количката. Появява се възрастна дама, която усмихнато се навежда над малкия: „Ах, какво миличко момченце!" Момченцето вдига поглед към дамата и извиква ясно и разбрано: „Махай се! Не те обичам!"
Как бихте реагирали на мястото на майката? Боя се, че много майки ще се скарат на детето си: „Така не се говори! Извини се на дамата!" Или пък сами ще се извинят на дамата и ще се оправдаят: „Само на две и половина е, още е малък." С други думи, много майки ще дадат на момченцето да разбере, че е лошо да казва какво чувства.
Не смятам, че са прави. Убеден съм, че на тази възраст децата имат право да обличат мислите си в думи. Вредно е за развитието на личността им, за спонтанността им, за детската им същност да ги учим да прикриват чувствата си.
Не твърдя, че всички деца във всяка възраст трябва да казват каквото мислят когато и където им хрумне. Децата следва да уважават чувствата на другите и да бъдат учтиви с тях. Но през предучилищния период те не биха могли да се отнасят деликатно към чуждата чувствителност, без да се изложат на риска да потиснат собствената си жизненост и непринуденост. Онова момченце в количката още не е умеело да разговаря тактично с дамите.
Детето трябва да бъде научено, че и другите хора чувстват нещо, когато навърши шест години; тогава ще имате възможност да му разясните, че съществуват обстоятелства и места, където може да изрази чувствата си, но че понякога e no-добре да ги запази за себе си, за да не си навлече неприятности. Така през първите училищни години то вече само ще преценява дали да каже каквото мисли или е по-благоразумно да не го прави. Но в предучилищната възраст го насърчавайте да се изразява свободно." /деца в предучилищна възраст за САЩ-3 до 6 годинки/
Цитат
Не виждам абсолютно никакъв смисъл да се чувствам виновна за откровенното мнение на детето си
Случката-прибираме се в Бг за ваканция и отиваме на разходка и на по кафенце.Отиваме в Градската градина и сядаме в едно кафе, до което има от тези люлки, които са с по три кончета.Е, да ама тук на такива люлки се качват само по 3 деца, а там-някой като пусне паричка и се накачурват сума ти мо и деца.И ... моята щерка напълно невъзмотимо, естествено на висок и ясен глас съобщава-"Мамо, мамо, виж колко маймуни са се качили на клона!"
Ми беше си право детето, ама аз си потънах от срам.
Имам и още такива случки, обаче нощта няма да ми стигне да разкажа.
А относно това, че се израстват тези моменти-да така е, едно беше на 3 годинки, друго е сега на 6.Сега вече е по сериозна, първо мисли, после говори, абе въобще голям човек е
Честно казано и аз не знам защо се почувствах в не брано лозе-може би защото свикнахме тук да си говорим и никой като не ни разбира да не се съобразяваме много, много къде сме и какво си говорим.Пък и да си призная това за маймуните на клона в къщи се употребява доста често , но в друг смисъл-за възрастни.Явно детето ми на 3 годинки е прозряло смисъла на тези думи...
, но в друг смисъл-за възрастни.Явно детето ми на 3 годинки е прозряло смисъла на тези думи...
О , ние сме точно сега в такъв период с каката . На бабите си директно казва : Теб не те искам , а искам при майка ти ( т.е. искам при майка ми , но все още с местоименията сме много зле ) . Сутрин , когато тръгнем за детската градина аз обяснявам , че като влезем трябва да поздравим и лелките , и учителките...абе всички , но няма такова нещо
А напоследък мног на мода е думата "гадно" . Чула я е от градината и я употребява където трябва и не трябва . Може би това е поредният период при децата , който търпеливо трябва да изчакаме да отмине .
А напоследък мног на мода е думата "гадно" . Чула я е от градината и я употребява където трябва и не трябва . Може би това е поредният период при децата , който търпеливо трябва да изчакаме да отмине .
Аз не мисля така.Защо да се извинявам заради думите на дете,което е в най-крехка възраст?С намесата на възрастен човек ситуацията става още по-конфузна.
За да му покажеш как се прави. За конкретната случка - станалото - станало, казаното - казано. Важното е каква поука че си извлече детето от ситуацията за в бъдеще. Дали, окуражено от смеха на възрастните, ще се почувства длъжно да продължи да обижда хората в същия дух, само и само да привлича внимание или ще се замисли защо възрастните са се сконфузили и извинили от негово име. Колкото и да са малки, разбират, маймуните.
Не виждам абсолютно никакъв смисъл да се чувствам виновна за откровенното мнение на детето си
Ама не съм казала, че трябва да се чувстваш виновна! Само когато си виновна ли се извиняваш? Ако настъпиш или бутнеш някого без да искаш, нали пак казваш едно "извинете"? Просто по този начин показваш какви са правилата на поведение на детето си. И то ще ги възприеме без досадни лекции.
Винаги ми е било много смешно, когато възрастен влезе някъде с дете и назидателно го попита: "Няма ли да кажеш "Добър ден"?" , без самият той да го е направил. Е, защо тогава детето да е длъжно да поздравява, след като възрастните не го правят?