valdim, не анализирай, не рови за причините, защото ще потънеш много дълбоко.Знам какво чувстваш и едно ще ти кажа само-не допускай да ти вмени виновност...
- Публикувана: 13 апр. 2008, 11:24 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2008, 18:26 ч.
Раздялата
Когато си изгубил чувства към другия. Имам предвид любовни, а не чувства на обич. Ако сте заедно от съжаление, че като го/я оставиш ще настъпи за него/нея края на света.... тогава е дошло времето. Ако изпитваш към другия приятелски чувства също. В една връзка трябва да има любов и страст.
когато не ти казва,че те обича;не ти подарява цветя без повод;не те гледа в очите,когато говорите,предпочита телевизора или компютъра пред твоята компания...това вече не е ли повод поне да се замислиш за раздяла...
Всичко зависи от етапа на връзката. Като цяло мисля, че моментът е дошъл кагато смяташ, че ще се чувстваш по-добре без него.
Не знам защо се замисляш за раздяла и само ти можеш да решиш.
Знам го със сигурност защото минах по този път - колебах се, направих го, и сега не е ясно накъде. За това трябва да знаеш какво искаш и дали го искаш.
Аз се реших защото душата ми умираше във вечно даване за една връзка, която захранвах емоционално само аз. Имаше много любов, много силна връзка, има и чудесно дете и не съм на много години, любов още има, но огромна разлика в ценостите, която се появи след много години заедно усложни нещата.. и аз се реших след много опити за разговори и много желание да си заравяме главите в пясъка в отговор.... Реакцията беше бурна, кавги и сръдни, любовни обяснения, мълчание, грижа и пак сръдни.
Имаше моменти когато смятах, че е било грешка да се стигне до раздяла и такива, когато това изглеждаше, не само единствен, но и много закъснял ход.... И пак любовта да си оставиш, при това взаимна, макар и твърдоглава...
Не е никак лесно и трябва да следваш себе си, да си направиш сметката в емоционален, финансов и всякакъв друг аспект, но преди всичко в емоционален. И да бъдеш наясно със себе си и да се чувстваш в хармония с живота и мечтите си. намери близък, който да те подкрепи, защото няма да ти е лесно каквото и да решиш.
А за това има ли нящо по-добро някъде си знаеш - има и не е едно, въпросът е него /тях ли искаш. Или само си разсъждаваш за успокоение...
Успех!
Знам го със сигурност защото минах по този път - колебах се, направих го, и сега не е ясно накъде. За това трябва да знаеш какво искаш и дали го искаш.
Аз се реших защото душата ми умираше във вечно даване за една връзка, която захранвах емоционално само аз. Имаше много любов, много силна връзка, има и чудесно дете и не съм на много години, любов още има, но огромна разлика в ценостите, която се появи след много години заедно усложни нещата.. и аз се реших след много опити за разговори и много желание да си заравяме главите в пясъка в отговор.... Реакцията беше бурна, кавги и сръдни, любовни обяснения, мълчание, грижа и пак сръдни.
Имаше моменти когато смятах, че е било грешка да се стигне до раздяла и такива, когато това изглеждаше, не само единствен, но и много закъснял ход.... И пак любовта да си оставиш, при това взаимна, макар и твърдоглава...
Не е никак лесно и трябва да следваш себе си, да си направиш сметката в емоционален, финансов и всякакъв друг аспект, но преди всичко в емоционален. И да бъдеш наясно със себе си и да се чувстваш в хармония с живота и мечтите си. намери близък, който да те подкрепи, защото няма да ти е лесно каквото и да решиш.
А за това има ли нящо по-добро някъде си знаеш - има и не е едно, въпросът е него /тях ли искаш. Или само си разсъждаваш за успокоение...
Успех!
точно такова е усещането;само аз работя за развитието на тази връзка,ако зависеше от него вече само да се разминаваме като непознати в апартамента,но ако реша да си тръгна знам,че той ще направи невъзможното за да ме спре;ще стане най-нежният,най-любящият мъж на света;ще извърши куп лудости и всички около нас ще ахнат от изумление колко много ме обича той...и така,докато всичко се успокои;след половин година пак ще се разминаваме като непознати и пак ще се повтори тази мелодрама...понеже съм изживяла две-три такива,вече се чудя има ли смисъл и дали няма мъже,които просто могат да бъдат умерено внимателни и нежни без да е необходимо всичко това
когато не ти казва,че те обича;не ти подарява цветя без повод;не те гледа в очите,когато говорите,предпочита телевизора или компютъра пред твоята компания...това вече не е ли повод поне да се замислиш за раздяла...
Ами моят мъж не ми подарява цветя без повод(мразя подобни блуткави жестове),аз не го гледам винаги в очите когато говорим(и как.когато като се прибере е време да слагаме масата,да къпем децата,да храня кучето....малко ще ми е трудно да седя и да го гледам само в очите),всяка вечер той си гледам филм и отмаря а аз си пиша из форума....И какво,сега да се замислям за раздяла,така ли!
По тъпо изказване не бях,чела!Събудете се бе хора!Не сме на 18 год. за да се гледаме в очите,да си подаряваме рози всеки ден,да не гледаме тв а само очите на гаджето,да не сядаме на компа защото милото е целият ни свят!
Айде,нема нужда....можем да се обичаме въпреки,че гледаме филми на различни телевизори.
По темата-дойде ли и миг да мислиш 'абе дойде ли време за раздяла' означава,че е време за раздяла.
Все пак 7 год. е критична.Но,раздялата може да дойде и на първата година.
Това,че не изразявате любовта си по един начин не означава,че трява да се разделяте.Това е глупаво.Не може да сте еднакви.Нали за това сте заедно,защото сте различни!
Ако се чувстваш празна, ако не те жегва мълчанието между двама ви, ако нямаш желанието да го докоснеш или целунеш, ако ти е все едно дали те гледа в очите и плаче и не ти е мъка от това...дошло е времето.
Даже и всичко да е свършило няма раздяла, която да не те изгаря от болка. Затова думата е толкова гадна - "раздяла"! Незнам как ще дойде момента някой да каже, готов съм за раздяла. На мен сега май ми предстои и като знам, над 10 години съм се борила, а пък сигурно и той, незнам...Но каквото сабя покаже, днес е тъмно, утре пък може да стане светло....
Раздялата с бившият ми не ме изгаряше от болка.
Думата 'раздяла' беше най-хубавата която имах в речника си.
как дойде моментът да кажа,че искам раздяла ли?!Събудих се един ден и го исках с цялото си същество.Не исках да оставам и миг повече при него.Изправих се пред него и му казах 'Искам разбод!'.Той се изсмя....но,когато си приготвих багажа и си взех детето и си тръгнах завинаги вече не му беше толкова смешно.Осем години.Хвърлих ги зад гърба си и започнах отначало.
Когато го напуснах бях по щастлива от деня в който се омъжих за него!
Джейн,това,че моето мнение по въпроса е различна от твоето не го прави тъпо;), а и нещо не си чела внимателно,защото аз нямах предвид 24-часов романтичен маратон, а просто показването на малко внимание...така както описваш отношенията ти с твоя мъж нещо не ми изглежда нормално;истината е,че в България повечето хора съжителстват на доста елементарно,битово ниво...да нахраниш кучето,да сложиш масата...броя на разводите само доказва колко "нормално" е това.
така както описваш отношенията ти с твоя мъж нещо не ми изглежда нормално
А аз си мислех,че сме щастливи!
Благодая ти,че ми отвори очите....сега разбрах,че живеем на доста елементарно битово ниво!
Ама сме елементарни и ние ама....
И мнението ти пак е тъпо.
Точка!
Съмнявам се ,че брачен консултант ще ти помогне 
