Публикувана: 14 апр. 2008, 04:57 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2008, 15:48 ч.

Ходи ми се на море с влак...

3 527
54
1

Отговори

# 15 15 апр. 2008, 17:21 ч.

Бостън
Мнения: 13 504

ех, къмпинг Градина Crazy

ех, Л.Каравелов - нали точно на нея имаше едно малко частно ирландско барче... Crazy

ех, СМГ - що курсове по физика и математика изседях там, но като ме приеха предпочетох моето си даскало, там още ме помнят - що бели сътворих Crazy

Цитат на: МИНЕрВАта в вт, 15 апр 2008, 01:18

Една друга мисъл ме гложди мене в този ред на мисли,
Когато сте в Бг за един месец примерно, мислите ли постоянно, че датата на обратния ви полет необратимо приближава, прибира ли ви се, как го изживявате този момент?

Обикновено към края на месеца съм толкова раздразнена и изнервена, че си тръгвам с облегчение към къщи... носталгия тук не ме тресе, обикновено нямам никакво време за такава; носталгия ме тресе като съм си насред БГ и току взема ревна, че мама вече не е млада и разни такива... носталгия по скоро към миналото, а не към мястото... дар словото ми днес нещо липсва newsm78

PS На второ четене виждам, че се опитвам да кажа същото, което момичетата са казали вече по-добре от мен... жалба за младост в полите на Витоша Mr. Green

PS2 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=215&WorkID=6834&Level=2 Mr. Green

PS3 А най-голям рев му ударих насред Копривщица, в къщата на Дебелянов както си четях "Да се завърнеш в бащината къща" - туристи наши и не съвсем ме зяпаха втрещено, а аз бришех и мажех сълзи и сополи...

Последна редакция: вт, 15 апр 2008, 17:46 от Agent Provocateur

# 16 15 апр. 2008, 18:14 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Цитат на: mili46 в вт, 15 апр 2008, 09:54

Цитат на: миз в вт, 15 апр 2008, 09:26

ходи ми се на синеморец с китарите и с бирата и с тенекията на огъня с наредените да се пекат току-що събрани миди...
...ама там май вече няма миди и мястото по плажа за китари, огън и тенекии е кът?

ходи ми се където и да е от софия или към софия на автостоп...
...ама вече никой май няма да ме качи на автостоп, дори аз да се реша да се опна край магистралата?

ходи ми се на Кравай...
...ама май е затворен вече?

сутрин ми се отива пеша на училище...
...но май училището ми вече го няма и пеша не мога да стигна до него?

ходи ми се 20-25 години назад...
но машината на времето май още не са я сглобили?

И при мен е така.. по-скоро носталгия по безвъзвратно отминалото време.. искам майка да е жива, а аз пак да съм безгрижно момиче, което не се страхува от годините.

От вчера насам няколко пъти отварям темата и докато изчета все ме избива на рев.. и сега така.

Джи, bouquet

И при мен така... Confused

Аз само съжалявам,4е децата ми никога няма да имат такова детство и такава младост като моите... Rolling Eyes

Последна редакция: вт, 15 апр 2008, 18:28 от mcdirock

# 17 16 апр. 2008, 10:13 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: sciura piccolina в вт, 15 апр 2008, 01:55

Чета n-тата тема по темата и пак си мисля, че сигурно съм единственият повреден човек, тотално скаран с носталгията. Rolling Eyes

Не си, не си, и аз съм от отбора Laughing

даже и жалби за младост нямам (съгласна съм, 4е всъЩност темата е пове4е това, отколкото носталгия).
единственото неЩо от миналото, за което съжалявам, е свободното време на разположение. но... успокоението ми е, 4е ако стигна до пенсия свободно време бол Ще имам #Crazy

така 4е : добре ми е така

(е, от време на време, някоя лека депресийка ме друсва и мен, ама го слагам в реда на нормалното Rolling Eyes

)

# 18 16 апр. 2008, 14:23 ч.

Ходи ми се до "Бодра смяна", но в голямата репетиционна вече не пеели деца, а покрива бил паднал.
Ходи ми се на Кранево, но лагерът не е същия, откакто не е пионерски.

Ходи ми се да играя с децата в някой двор в центъра на София, но всички са станали паркинги. И баба да ме вика от балкона за обяд, и да я чувам от НДК до 5тте кьошета.

Ходи ми се в 20то, да чуя другаря Досев как вика по коридорите, но 20то вече е луксозно място, където се влизало с връзки.

Ходи ми се на концерт в зала България, но с хора, които знаят къде е органа.

Искам отново да усещам аромата на печени чушки на улица Княз Борис Първи есен, но отдавна там мирише само на бензин.

Искам да нося ключа си на ластик на врата ми, и като играя на народна да го прибирам под тениската си, но ми е мил живота ( и имота). Играе ми се на ръбче, но ще ме сгазят колите, а и нямам топка 'черно на бяло'.

Искам да видя кватала на Ленински съботник, как почистват входовете си, събират вторични и най-вече разменят клюки, но това май е комунистическа отживелица. Сега всички плащат данък смет и са над тия неща. А и било 'селско" да имаш табела на вратата си и да познаваш съседа..

Последна редакция: ср, 16 апр 2008, 14:31 от hei astrid

# 19 16 апр. 2008, 14:57 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

Цитат на: hei astrid в ср, 16 апр 2008, 14:23

Искам да видя кватала на Ленински съботник, как почистват входовете си, събират вторични и най-вече разменят клюки, но това май е комунистическа отживелица. Сега всички плащат данък смет и са над тия неща. А и било 'селско" да имаш табела на вратата си и да познаваш съседа..

данък смет, или не, от Ленински съботник имат бая нужда Laughing

# 20 16 апр. 2008, 16:55 ч.

пе4ели ми се Шестица от тотото .... ама не съм пуснала фиШ Tired

за друго не се сеЩам Rolling Eyes

# 21 16 апр. 2008, 22:11 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Ходи ми се отново по тихите улички на Арбанаси, под звездното небе и дълбоката тъмнина....ама сега на всяка крачка са кръчми и хотели и нищо от миналото няма.

Спи ми се на чардака ни в 370-годишната ни къща.........от 8 години е необитавана благодарение на съседа ни.

Искам да се събудя от звука на гугутките и камбаните на " Св. Седмочисленици", срещайки погледа на баба ми......Гугутки в София вече няма, както и от 13 години баба ми и дядо ми.....Апартаментът е запустял.

Да постигна с чичо ми и сестра ми съвършенството: гледайки телевизия в леглото и пиейки кока кола.....Не съм го виждала от 10 години, заради семейни проблеми......

Искам си обратно майката от миналото: не толкова много задълбочена в някои работи и интересуваща се и наслаждаваща се на живота.... Cry

# 22 21 апр. 2008, 12:35 ч.

Мнения: 11 315

Искам да пътувам отново с автобус по старите утъпкани пътища на картата "100те национални туристически обекта", да откривам с очите на изненадано дете всяка една прелест по нашите земи.
Дали обаче и половината от природните и исторически обекти са в онова състояние от моите детски спомени?
Искам пак на лагер на с. Равда. Няма и помен - всичко е сринато и направено на хотели.
Искам пак на Народен събор на Рожен. Едва ли се организират. Още ме тресе спомена за 100те кабагайди като слизаха по хълма и протяжния им вой.
Искам да скачам на ластик в нечий заден двор. То останаха ли такива?
Спасение ми носят детските книжки, които препрочитам от време на време. За жалост през очите на зряла жена...

# 23 21 апр. 2008, 15:12 ч.

Мнения: 2 254

Ходи ми се до БГ...

# 24 21 апр. 2008, 17:03 ч.

Мнения: 2 907

А на мен ми се иска това усещане....българското...ама така както го усещах преди 10 години например. Тогава ме дразнеха неща, ама накрая нищо не ме дразнеше Grinning

Това вече го няма.

ТиноХрисо, ти мен ме зачеркна май, а? ooooh!

# 25 21 апр. 2008, 17:16 ч.

Мнения: 2 254

Цитат на: mystic в пн, 21 апр 2008, 17:03

ТиноХрисо, ти мен ме зачеркна май, а? ooooh!

Съвсем не.

# 26 22 апр. 2008, 04:01 ч.

Мнения: 2 093

Ах каква романтична тема се е заформила. Аз сьщо си предствям места в София и винаги ми е много мило.
-ходи ми се до градинката в Кристал и по жьлтите павета на Руски, покрай Минерал сувенир, руската цьрква. Пийва ми се виенско кафе в сладкарницата на хотел Бьлгария и да гледам вьрбите на отсрещната улица
-ходи ми се на тятьр, може би да видя постановка на Теди Москов или нещо актуално в момента
-ходи ми се на ресторант в Дивака, кьдето с приятелките ми ще си лафим и пийваме винце/бира
-ходи ми се в градинката на Народния тятьр, просто да поседна на пейка и да гледам фонтана
-ходи ми се на разходка в парка на свободата
-гледа ми се любимец 13 и оркестьр без име по телевизията.
Май само остана да започна да си пея Тодор Колев - "Намаше още никакви хора около Кафенето Кристал........................................"

# 27 22 апр. 2008, 11:04 ч.

Мнения: 1 017

Много прекрасна тема Heart Eyes

Тъжно ми стана, но и Щастливо от спомени.

Аз съм провинциално чЕдо, малък град, който след като видях миналото лято усетих, че пази миналото ми в настояЩето Heart Eyes

Моето си детство моето дете все оЩе може да го живее като се връЩа при баби и дядо...И тук може да го живее, в различни гори, на различни езера, с друго колело и с други деца.
Това по повод променените и отиШли си неЩа, които всъЩност са си все оЩе тук (там), но ние не сме съЩите Grinning

Искам да отида с майка и с татко да събираме горски ягодки в моята си планина Heart Eyes

Събирам боровинки в Лапландия.

Искам да си поговоря с татко. Той с Ардичката на дивана, аз свита в краката му. Ей така, за ниЩо да си поговорим. Heart Eyes

Само цветя мога да му донеса и да запаля свеЩичка.

Искам майка пак с изправена осанка да стъпва по улиците в града ми, а хората да я поздравяват отдалечЕ.
Позгърбила се е от мъка и години. Пак я поздравяват. По малко са останали от връстниците и.

Искам на наШето си море да отида. С майка и с татко, с ладичката, през поредните "100 туристически обекта", да ми сложат печати в книжката Heart Eyes

На друго Ще бъда. С приятели. По топло и чуждо. НиЩо...следваЩата година.

Искам с дядо и баба на "колибата " да отида, и дядо да ми "пекне" 2 пържолки на огъня Heart Eyes

И на тях цветя само мога да донеса. И свеЩи да запаля.

Искам Калата да видя отново "на живо". И Стоянка М. И Татяна Л. Heart Eyes

Калата със сигурност няма да видя. четох новините вчЕра. Слиза от сцената.

Искам "На всеки километър" да гледам Heart Eyes

И "Синьо лято" Heart Eyes

И "Ум белият делфин" Heart Eyes

В неделя вечЕр. С голяма купа диня.

Искам на среЩата на класа си да отида. 15 години Heart Eyes

Няма да мога. Вместо това синът ми Ще прекара последна незабравима седмица в предучилиЩната.

Искам в Мърфис, с колегите си след изпит да отида Heart Eyes

Сигруно ЩЕ им отида на гости в Гърция. Скоро.

Спирам, чЕ хем ми е мъчно, хем хубаво, хем Ще стана досадна Blush