Здравейте, мами!!!javascript:void(0);
Smile Най-после и аз открих колко е хубаво да има с кой да споделиш във форума! Всички, включително и педиатърката ни, ми казват колко ми е добре Александра, че е будна, весела и т.н. Обаче само аз си знам какво ми струва това, и ние не ядем. За нейните почти девет месеца е едвам 7.5кг., изяжда само по 130-140 милилитра АМ на хранене, давам й го вече само сутрин и вечер. За пюретата и кашите да не говоря, преди малко изяде 110гр. кисел, а дажбата е 160гр., да не кажа повече. Не знам за какви деца са тези уж ориентировъчни дажби, мерки и теглилки!!! Как да я накарам да яде повече!?! Не става... Почти съм се примирила с това неядене, нали е здрава и все пак наддава. Не завиждайте
, в последните месеци качва едва по 200гр. 
Познавам едно бебе, което вече е на годинка, само като види храната подскача от радост, а моята се прави, че й се спи, само и само да не яде... Аз искам нещо да питам-как да давам таблетките с калций? Мога ли да й ги смесвам с храната, че иначе не става, пробвах стрити, да ги смуче, не ще, гади й се, два пъти ги повърна заедно със зор натъпканата храна... Тежко е, как да ги накараме да ядат повече и дали наистина сами знаят колко им е нужно и отказват повече количества??? Не мога да се примиря като изяде три лъжици пюре или каша и да си кажа "е, добре, колкото-толкова", та тя не се сеща да си поиска!!!
Smile Най-после и аз открих колко е хубаво да има с кой да споделиш във форума! Всички, включително и педиатърката ни, ми казват колко ми е добре Александра, че е будна, весела и т.н. Обаче само аз си знам какво ми струва това, и ние не ядем. За нейните почти девет месеца е едвам 7.5кг., изяжда само по 130-140 милилитра АМ на хранене, давам й го вече само сутрин и вечер. За пюретата и кашите да не говоря, преди малко изяде 110гр. кисел, а дажбата е 160гр., да не кажа повече. Не знам за какви деца са тези уж ориентировъчни дажби, мерки и теглилки!!! Как да я накарам да яде повече!?! Не става... Почти съм се примирила с това неядене, нали е здрава и все пак наддава. Не завиждайте
, в последните месеци качва едва по 200гр. Познавам едно бебе, което вече е на годинка, само като види храната подскача от радост, а моята се прави, че й се спи, само и само да не яде... Аз искам нещо да питам-как да давам таблетките с калций? Мога ли да й ги смесвам с храната, че иначе не става, пробвах стрити, да ги смуче, не ще, гади й се, два пъти ги повърна заедно със зор натъпканата храна... Тежко е, как да ги накараме да ядат повече и дали наистина сами знаят колко им е нужно и отказват повече количества??? Не мога да се примиря като изяде три лъжици пюре или каша и да си кажа "е, добре, колкото-толкова", та тя не се сеща да си поиска!!! 
. Днес цял ден ми яде по 120 гр. - вярно, че се храним по около 45 минути - час, но ги поема вчера и днес. Но пък да видим, ако така продължи да яде дали ще наддаде. Освен това, тя когато огладнее, и в другия край на квартала разбират. Но след като хапне 80 почва едно суетене ... както при svhristova - прави се, че й се спи, само и само да не яде. Оставя ли я, отваря очи, и почва да се хили. Напъхам ли й шишето и забелва поглед... 
(нито една не се повтаря,че забравям к'во съм сложила в предишната 
Дали да дам сок?Колкото и да е вредно може пък да го пие,или да я мъча с водата?
.че не яде по толкова ми е ясно,но откъде да намеря тази информация-по колко трябва да изяждат в различните етапи?и дали и как се отнася за злояди деца?В общи линии-колко е минимума храна за ден(Емка се преборва 5 пъти по около 100мл 
)
...колкото повече време минава, толкова по-малко яде. И въпреки разнообразието от пюрета и каши пак не иска. Буден въобще не иска да пие млякото.....ужас просто вече нямам сили да се боря....а съм кълбо от нерви....... 
опитвам се да го занимавам, да го разнообразявам, да съм спокойна докато го храня, но той спира да яде на първите 5 лъжички и се побърквам защото пак ще трябва да хвърлям храна..... 
. Само като види баща си и спира да яде, и той като каже"не го тормози, не иска да яде, не виждаш ли" - и неможе да ме разбере, че детето трябва да яде....все пак не е голям човек като нас....
. Знам какво е, да не яде детето ти и да не те подкрепя най близкият ти човек. И аз бях кълбо от нерви и такава си останах, защото при нас продължи до 3 годишна възраст. Дано вие да проядете по скоро. 
