Милена, от това което пишеш ми е ясно, че вече си решила какво да избереш. Знам за всички неуредици в България, дразнили са ме и продължават да ме дразнят много неща там, но си ми е Родина. А по-важното е, че там са родителите ми - душата ме боли за тях. Съгласих се да дойда в Канада с идеята, че винаги мога да се върна. Но, не е съвсем така. Хич не е лесно. Нито насам, нито натам. Пък и моят избор е интересът на децата ми, а той за сега е тук. Единственото което ме държи и ще ме държи тук е болничната помощ - тя е на ниво. Само да пази Господ и да не се стига до там! В същото време доболничната помощ е под всякаква критика. Само за пример - вече 5-ти месец чакам за час при специалист УНГ. Ще го видя в края на месеца и вече едвам изтрайвам. Преди това ми трябваха 2 месеца да убедя личния ми лекар, че наистина имам нужда от преглед от специалист (на него му отне почти 5 за да ми го намери). Няколко часа след един от поредните му откази, се оказах в спешното, където лекар ме видя на 15-тата минута - показателно за състоянието ми. Ако имаше на кой да оставя децата за 2 седмици, още преди месеци щях да съм си взела самолета за БГ и да си направя всички необходими изследвания. Да не говорим, че все още се консултирам (по телефона) с българския ни семеен лекар и не знам как, но все успява да постави вярната диагноза, за разлика от тукашните доктори.
За креватчетата (защо ги наричате кошари? Кошарите са от плат и са предназначени основно за игра) - ние купихме от wal mart ето това и сме много доволни.