Двете реват за носене. Те са от бебетата, които като реват и не спират. Ева може да пищи истерично с часове, с по 1 мин пауза от време на време за да събере сили. А Теди като избеснее, става страшна картинка - почва да се тръшка и да си млати главата от къде намери. Става червен като домат и така се напъва, че имам чувство, че очите му ще изскочат. След 5 мин такъв рев после 1 час хълца и може да се успокои. Така че си ги сменям и подхвърлям докато едното през това време се дере в продължение на половин - един час, през който се поизморят явно и заспят от умора, разбира се в ръцете ми, никога сами в леглото. Спят в отделни стаи, защото опитът ми за обща завърши с грандиозен провал, понеже се будят един друг. Сега пак се будят, щото са в съседни стаи, но не чак толкова много.
Жал ми е за тези деца. Чудя се по домовете за изоставени бебета как се оправят с тях. Може би сама съм си виновна щото не ги научих от раждането да заспиват сами - опитах се милион пъти да обяснва на дъртата да не ги дундурка при всяко промрънкване, но тя си знае нейното. Ама поради паниката не се реших да я изгоня. Те от тогава си реваха ужасяващо, нищо че бяха недоносени и малки пищяха най-много в цялото родилно - от къде тия гласове не знам. Но се убедих, че с такива деца сам човек не може да се оправи, без да ги оставя да се съсипят от рев. Дано Господ ги пази, щото аз съм безсилна.
Освен това не разбирам защо винаги като ме видят и почват да реват. С баща си и бавачката си кротуват и аз като се появя и почват да се катерят по мен и да реват за носене, ядене и аз не знам за кво още
.
. Иначе Виктор си заспива сам без проблеми, но само вечерта. 
. Те пък са много гальовни и като си играят, притичкват при мен от време на време, гушват се или ме 'целуват' (хапят
.
. А за плаченето, не знам какво правиш, та ще стрелям на посоки с идеи - можеш като тръгнат към теб да се катерят просто ги заиграй с нещо, говори им, пей им, танцувайте... Ако го правиш и те пак само плачат, не знам каква идея да ти дам - може би повече разходки навън
Помага да им отвличам внимамието с играчки разбира се и го правя, слушат внимателно като им говоря... ама искат 100% вниманието ми да е в тях и да е така нон стоп. Ако примерно си седят в столчетата за хранене и стана и тръгна към др край на стаята и Ева веднага надува гайдата. Ако пък тръгна да излизам от стаята става мама мия, хор Бодра смяна. Навремето като имах само Давид и четох по форумите за деца, дето не искат за секунда да останат сами си виках добре че с Давид поне този проблем го нямам. Но дойде и моят час. В крайна сметка аз наистина нямам друг избор освен да ги оставям да си поревават чат пат.
Това за което също съм упорита е да си спят заедно в една стая. Първите дни ако някой реве го изнасях в другата стая, но сега толквоа са свикнали един с друг, че единия като реве другя си заспива без проблем. Дори преди седмица се случи Лора да реве цял час докато заси, а през това време Дани си спеше най-спокойно и когато тя заспа той се събуди след 5 минути