Аз не сам имала следродилна депресия. Напротив бях много щастлива и доволна, че вече всичко страшно(имам предвид раждането) е минало, че си гушкам бебето, че корема вече го нямаше и започнах да си влизам в старите дрехи. Преди да родя ме бяха обхванали едни мрачни настроения, но не беше толкова страшно. Преди 2 седмици Яна стана на 1 годинка и покрай това се сетих за емоциите от преди година.
- Публикувана: 25 май 2005, 13:47 ч.
- Последно мнение: 28 май 2005, 10:18 ч.
Задълителна ли е следродилната депресия
И аз не съм имала, следродилна депресия. Но много исках това бебе и много му се радвах. Първите месеци не можех да му се нарадвам все си го гушках и не исках да се отделя от него и за секунда. Беше много хубаво. 
Въпреки, че сега ми дотяга понякога и си поплаквам, ама то с такова криво дете. По цял ден все реве, не иска да спи, все иска нещо и аз не мога и да мръдна дори. Абе тежичко ми е гледането му, но пък за щастие нещата не се усложниха с подобна депресия. Че незнам как щях да се справя инъче.
Въпреки, че сега ми дотяга понякога и си поплаквам, ама то с такова криво дете. По цял ден все реве, не иска да спи, все иска нещо и аз не мога и да мръдна дори. Абе тежичко ми е гледането му, но пък за щастие нещата не се усложниха с подобна депресия. Че незнам как щях да се справя инъче. 
Досега все майки - късметлийки са ти отговорили дето са нямали депресия. Аз пък имах и с двете деца. Първия път доста тежка, живеехме със свекърва ми в един апартамент и нещата бяха доста драматични. Подкрепа каквато и да е от таткото - тц. Спасявах се като излизах в девет сутринта и се прибирах в девет вечерта...после смених таткото...
Сега съм щастлива, имам най-прекрасния мъж на света, обгрижена и задоволена от всичко жена и.......въпреки това пак ме поодруса таз депресия. Дебела, провиснала отвсякъде, все сама - гадното усещане, че живота си върви покрай теб , а ти си "извън играта"...
Добре, че беше подготвен, че иначе големи бели могат да станат с тази следродилна депресия, може такива пукнатини в отношенията да предизвика, че да се чудиш после откъде тръгнала работата...
Разумно е да предопредиш близките си и най-вече любимия "що е то депресия и има ли тя почва у нас" , никой не е застрахован...
Сега съм щастлива, имам най-прекрасния мъж на света, обгрижена и задоволена от всичко жена и.......въпреки това пак ме поодруса таз депресия. Дебела, провиснала отвсякъде, все сама - гадното усещане, че живота си върви покрай теб , а ти си "извън играта"...
Добре, че беше подготвен, че иначе големи бели могат да станат с тази следродилна депресия, може такива пукнатини в отношенията да предизвика, че да се чудиш после откъде тръгнала работата...
Разумно е да предопредиш близките си и най-вече любимия "що е то депресия и има ли тя почва у нас" , никой не е застрахован...
а може и да не съм я забелязала. 
Следродилна депресия - какво ще рече това 
Не съм имала - нито с баткото,нито с беба.Въпрос на психика е,както и на малко организация.По принцип ако се чувстваш подготвена за бебето (четене,четене,четене и ако може,примерно практика с бебе на някои познати),не позволиш да ти се месят и да те обезкуражават баби и сие,впрегнеш таткото да помага и не се влияеш много от хормоналните промени,няма да я усетиш.А с второто дете май просто не ти остава време за луксове като депресии
Не съм имала - нито с баткото,нито с беба.Въпрос на психика е,както и на малко организация.По принцип ако се чувстваш подготвена за бебето (четене,четене,четене и ако може,примерно практика с бебе на някои познати),не позволиш да ти се месят и да те обезкуражават баби и сие,впрегнеш таткото да помага и не се влияеш много от хормоналните промени,няма да я усетиш.А с второто дете май просто не ти остава време за луксове като депресии
Аз такова нещо нямам.Още от самото начало,когато ми дадоха бебо в болницата,започнах да се грижа за него с чувството,че цял живот е бил с мен.С прибирането в къщи,въпреки че свеки беше у дома уж да помага,аз си се справях със всичко-гледане на бебо,пране,готвене и нищо не ми тежеше.Напротив-чувствах се страшно щастлива и това чувство се засилва с всеки изминал ден.
Забелязах и друго-моите приятелки,на които не са давли бебоците в болницата да стоят при тях постоянно,всичките прекараха следродилна депресия.Не знам дали има някаква връзка,но на мен ми се отрази много добре това,че бебо беше при мен,макар и да не бях спала почти 3 дена.Всичко си заслужава,та дори и една депресийка
Забелязах и друго-моите приятелки,на които не са давли бебоците в болницата да стоят при тях постоянно,всичките прекараха следродилна депресия.Не знам дали има някаква връзка,но на мен ми се отрази много добре това,че бебо беше при мен,макар и да не бях спала почти 3 дена.Всичко си заслужава,та дори и една депресийка
Мисля, че трябва да се разграничи ревливо-подтиснатото настроение, свързано с промени в хормоните малко след раждането (почти взеки минава през този етап, но той е кратък) и истинската следродилна депресия. Аз познавам само едно момиче, което получи депресия: няма начин да се сбърка това състояние: на нея й трябваше повече от година да се оправи, беше невероятно подтисната, всичко й беше черно, не можеше да се привърже кък бебето, не искаше да излиза навън, предписаха й хапчета, тя не ги пиеше, тряваше да ходи на терапия, май и в болница трябваше да я приемат.
Има 3 термина в психологията и психиатрията за състоянието на потиснатост след раждането, които са 3 различни степени:
1. Родилна тъга - почти всички майки имат такава фаза - преодолява се за часове или за дни, хормоните си казват думата и новият начин на живот, не е страшна изобщо!!!
2. Следродилна депресия - едва 1 на 10 майки я преживяват - свързана е с мрачност, нервност, непрекъснати неприятни мисли, та дори и за самоубийство понякога, липса на сън, на апетит, на сексуални желания, секват всички интереси и радости, чувство на голяма вина и на несправяне с бебето, желание да не си майка и т.н. Задължителна е подкрепата на близки, психолог или психиатър, не минава сама, тежко състояние е, независещо от самата жена, която изобщо не желае да е такава, тук волята не помага...
3. Следродилна психоза - много, много рядко състояние!!! - жената страда от халюцинации /вместо 1 бебе вижда 2, чува бебето да плаче, а то спи мирно.../ и от налудни мисли /примерно си мисли, че е Мадона или жената-вамп, убедена е, че бебето я мрази, че някакви хора я следят и т.н./ - задължително е лечение, почти винаги успешно... Най-тежкото състояние е това, то съчетава и симптомите на следродилната депресия, и е опасно...
Дано да съм била полезна с нещо!!!
Бъдещи майки, мислете си, че ще сте от тези 9 от 10 жени, които НЕ преживяват депресия!!! Кураж от една вече преминала депресия, но оцеляла и щастлива майка!!! Весел ден - Деси.
1. Родилна тъга - почти всички майки имат такава фаза - преодолява се за часове или за дни, хормоните си казват думата и новият начин на живот, не е страшна изобщо!!!
2. Следродилна депресия - едва 1 на 10 майки я преживяват - свързана е с мрачност, нервност, непрекъснати неприятни мисли, та дори и за самоубийство понякога, липса на сън, на апетит, на сексуални желания, секват всички интереси и радости, чувство на голяма вина и на несправяне с бебето, желание да не си майка и т.н. Задължителна е подкрепата на близки, психолог или психиатър, не минава сама, тежко състояние е, независещо от самата жена, която изобщо не желае да е такава, тук волята не помага...
3. Следродилна психоза - много, много рядко състояние!!! - жената страда от халюцинации /вместо 1 бебе вижда 2, чува бебето да плаче, а то спи мирно.../ и от налудни мисли /примерно си мисли, че е Мадона или жената-вамп, убедена е, че бебето я мрази, че някакви хора я следят и т.н./ - задължително е лечение, почти винаги успешно... Най-тежкото състояние е това, то съчетава и симптомите на следродилната депресия, и е опасно...
Дано да съм била полезна с нещо!!!
Бъдещи майки, мислете си, че ще сте от тези 9 от 10 жени, които НЕ преживяват депресия!!! Кураж от една вече преминала депресия, но оцеляла и щастлива майка!!! Весел ден - Деси.
Ами аз да си кажа откровенно карах много тежка бременност психически и естествено следродилната депресия изобщо не ме подмина. Първите дни не беше толкова страшно, но на третия, четвъртия ден не спирах да рева. Ама само някой да влезеше при мен и аз почвах веднага да рева. Носеха ми бебка по мое желание, да спи до мен на леглото, еми само като я погледнех и веднага почваха да текат тия реки от сълзи. Ама нещо страшно беше, а и аз бях със секцио, та от хълцанията ме болеше, ама на 
рев, и пак рев и не мога да спра. А мъжът ми колко си го отнесе.... просто незнам как се справи с мен тогава, за всичко ми беше виновен и като тръгне да ми се извинява .... аз пак
Абе на никой не го пожелавам това, през което минах
рев, и пак рев и не мога да спра. А мъжът ми колко си го отнесе.... просто незнам как се справи с мен тогава, за всичко ми беше виновен и като тръгне да ми се извинява .... аз пак Абе на никой не го пожелавам това, през което минах
Не съм карала за щастие.Беше ми трудничко,но държах първия месец да се оправям сама,(е,тати много помагаше,ама той все пак работи и през деня бях сама)времето беше кофти,зима,денят кратък-т.е всички фактори,предразполагащ към депресия,плюс че ти се спи,а пак трябва да кърмиш...но когато видиш своето слънчице забравяш за всичко 
Сега като прочетох написаното от Деси, разбирам,че първия път съм била в състояние номер едно-от време на време ми се ревеше, нищо друго, повече го правех край креватчето на бебето, умилявах се...и ронех сълзи....понякога и за няма нищо...но наистина беше за кратко. За това си мислех,че съм нямала следродилна депрсия.
Сега имах голяма доза нервност, идваща от наличието на свеки у дома за цЯЯЯЯЛА седмица (и по-скоро от факта,че не можеше да помага качествено и все едно бе третото бебе в къщата,за което трябваше да се грижа) и от странните настроения на "каката", за която идването на бебето си беше нещо ново.
В момента съмн във вид "депресия"-"много съм дебела и грозна"
Сега имах голяма доза нервност, идваща от наличието на свеки у дома за цЯЯЯЯЛА седмица (и по-скоро от факта,че не можеше да помага качествено и все едно бе третото бебе в къщата,за което трябваше да се грижа) и от странните настроения на "каката", за която идването на бебето си беше нещо ново.
В момента съмн във вид "депресия"-"много съм дебела и грозна"
Препоръчани теми