Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 44 129
Да ти кажа аз неразположения нямах почти..т.е. било е някакви единични дни по време на бременността. От както разбрах, че съм бременна обаче почнах да си правя задължително 1 час почивка за обяд, без да ме занимава има ли няма ли и колко работа ми се е натрупала.
Не ми тежеше особено да работя, за това и го правех до началото на 9 месец...даже малко от него. А работех понякога и по 12 часа и събота и неделя.........но всичко е мн индивидуално.
Ако чувстваш, че ти идва в повече - взимай си болнични, важните сте ти и детето, работа все ще има. Wink

# 61
  • Мнения: 163
Всичко зависи от това как се чувстваш. Имаш ли неразположения, отпадналост, умора най-правилно е да вземеш болнични. Аз работих до края т.е. 45 дни преди термина. Нямах никакви проблеми, дори ходих на работа пеша в едната посока (около 30мин).

# 62
  • Мнения: 222
Въпрос на преценка. Лично аз работих до деня преди да изляза 45 дни болнични /преди раждането/.

# 63
  • Мнения: 1 447
 През първата бременност работих до последно и толкова нерви хвърлях на работа.
Факт:каката е много нервно и неспокойно дете.
През втората не съм работела и малкия ми е много спокойно дете.На моменти си
мисля,че каката е бебето тя е по проблемната.

# 64
  • Мнения: 9 776
Без никакво намерение да се заяждам бих искала да попитам тези майки, които казват , че нямат избор и трябва да работят до последно какво точно работят? Ами ако си с проблеми? Пак ли ще ходиш на работа? И кой ще ти я върши тогава ако отсъстваш? Извинявам се, но това за мен е най-малкото безотговорно спрямо състоянието и бъдещото ти дете. Аз съм в болнични от началото на втория месец без абсолютно никакви оплаквания /поне засега, а да се надявам и занапред/ и много се радвам, че "не ми се налага на всяка цена" да ходя на работа /нищо че парите "не ги ринем с лопати"/. Сигурна съм, че ако ходех на работа проблемите щяха да са налице. Наистина ми е интересно какво работите.

# 65
  • Мнения: 349
Здравейте и от мен. wavey
Искам да споделя,че аз с първата си бременност бях в къщи и ми беше доста скучно,защото беше през зимата,(каката е родена през април).Сега вече съм в седмия месец и си взех болнични (времето вече се оправя, а и се чувствам уморена....).Смятам, че по-хубаво за една бъдеща майка от спокойствието няма.
Желая лека бременност на всички бъдещи майки.
  bouquet

# 66
  • Мнения: 165
И с двете бременности работех до края. С първата нямах проблем, но с втората - много често отсъствах.

# 67
  • София
  • Мнения: 2 381
Чувстваш се уморена заради ниския хемоглобин. Сигурно са ти предписали да вземаш някакво лекарство - прави го. Моят беше паднал малко и бях уморена, нямах апетит - оказа се, че е недостиг на желязо. Да не те занимавам...
Ами, все още ходя на работа, а утре влизам в 31 г.с. Мислех да си взема през март или април 1 седмица болнични, но се отказах. Ако всичко е ок, ще работя до 45-те дни. То вече и не остана.  Grinning В работата не ме гърчат, самоосвободих се от едни сутрешни сбирки и ходя по-късно, излизам да се разхождам кажи-речи, когато си поискам, едната от шефките пък ме гони да си вървя по-рано вечер... Шефовете ми са много разбрани. Затова и си ходя на работа. Ако ме гърчеха и усещах, че не ми е добре да работя, щях да си взема болнични определено.

# 68
  • Мнения: 2 849
От теб зависи как ще се чувстваш ,ако си останеш болничен .Според мен това сега е твоето време да почиваш,мързелуваш и да правиш всичко за което не ти е стигало времето .

# 69
  • Мнения: 568
И на мен ми беше много трудно след 7 м, чувстваш си се като болен, а се очаква от теб да работиш нормално и да си същия човек. Възложиха ми интересен проект, който изисква оставане след работно време, и който би ме ентусиазирал преди бременноста, и очакваха да се зарадвам. Трябваше да обяснявам на шефовете си, че сега приоритети за мен са собственото ми здраве и бебето. Когато най-после остонаха 45 дни с огромно облекчение излязох в отпуск и се наслаждавах на свободното време.

# 70
  • Варна
  • Мнения: 192
polin_a,
Не работя нищо специално, нито пък съм незаменима. Но, на този етап нямам заместник и не мога да си намеря, а аз съм тази, която трябва да го намери. Също така не искам да намалявам базата за изчисление на обезщетението, вземайки болничен и затова ми се налага да работя.

# 71
  • София
  • Мнения: 2 381
polin_a,
Също така не искам да намалявам базата за изчисление на обезщетението, вземайки болничен и затова ми се налага да работя.
Да, и аз съм така. Освен това, ако съм в болнични, ще взимам 80% от заплатата си, а точно сега ще ни трябват доста парички, че и ремонт ни чака.  Thinking

# 72
  • Мнения: 518
И на мен ми тежи. Работя без почивен ден, работата не е тежка, но е свързана с много продължително стоене. Вече съм в седмия месец, натежах много - цели 15 кг. Embarassed и краката ми много се подуват и болят, а когато лежа или седя имам усещането че по тях пълзят хиляди бръмбари и това много ме изнервя. Въпреки всичко си мисля, че ще мога да работя до края или поне се надявам, защото не съм свикнала да се задържам в къщи дълго време. Е, то май е време да почвам да свиквам, а? newsm78

# 73
  • Мнения: 3 728
Работих до 5  месец и определено ми тежеше. Rolling Eyes.Почивай, стига да имаш тази възможност!

# 74
  • Мнения: 161
В болнични съм още от втория месец. Изкарах леко и може би точно затова, защото си бях в къщи
Работата ми доста напрегната и си прецених че е по добре да не ходя и може би затова съм си спестила доста проблеми
зададох си въпроса работата или детето и си прецених кое е по - важно

Общи условия

Активация на акаунт