- Публикувана: 19 апр. 2008, 15:07 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2008, 10:32 ч.
Доколко е здравословно за детето оповестяване на тайната?
Доколко и къде казвате, че децата ви са осиновени?
Отначало си мислех, че мога спокойно да го споделя с всеки. После нещата се промениха доста.
С днешна дата си мисля, че поради много причини не искам да го споделям.
Въпросът ми е как мислите вие? Ако споделяте къде и защо? Ако- не? Защо? И най-важното, какви са възможните плюсове и минуси от споделяне или не на т. нар. тайна в училище? Как постъпвате? Как мислите да постъпите? Може би и тук няма универсални правила, и за всяко дете подходът е различен. Но бихме могли да обсъдим как ще се отрази това на децата ни, да обменим опит и мисли.
Отначало си мислех, че мога спокойно да го споделя с всеки. После нещата се промениха доста.
С днешна дата си мисля, че поради много причини не искам да го споделям.
Въпросът ми е как мислите вие? Ако споделяте къде и защо? Ако- не? Защо? И най-важното, какви са възможните плюсове и минуси от споделяне или не на т. нар. тайна в училище? Как постъпвате? Как мислите да постъпите? Може би и тук няма универсални правила, и за всяко дете подходът е различен. Но бихме могли да обсъдим как ще се отрази това на децата ни, да обменим опит и мисли.
Доколко и къде казвате, че децата ви са осиновени?
Въпросът ми е как мислите вие? Ако споделяте къде и защо? Ако- не? Защо? И най-важното, какви са възможните плюсове и минуси от споделяне или не на т. нар. тайна в училище?
Въпросът ми е как мислите вие? Ако споделяте къде и защо? Ако- не? Защо? И най-важното, какви са възможните плюсове и минуси от споделяне или не на т. нар. тайна в училище?
Дарена, писах ти обстоятелствен пост в мой стил. С конкретни примери от нашия живот и за хорска неделикатност, от която изпадам във вътрешен бяс или пък ми потичат сълзи (пак вътрешно)...При пращането на мнението ми, компютъра ми заби и всичко се затри! Мисля и вярвам, че това развитие е много конкретен вселенски отговор на въпросите ти!
Сега съвсем в резюме:
Не съм на страната на тайната, но мисля, че за личната история на децата е добре да се говори най-вече в семейството и то при заявка от страна на детето.
В градината, според мен би било смислено да се сподели само с оглед децата да не се почувстват изолирани, отново пренебрегнати и реално занемарени. За училището не смятам, че ще е нужно да се казва- дотогава повечето деца ще имат много стаж в семействата си...
Полза от казването за детето виждам само при екстрени ситуации. Напр. на нас ни се наложи да постъпим в бърза помощ.Без да се запислям казах за осиновяването, във връзка с въпроси:"Какви алергии има детето и какви наследствени болести имаме в рода?"...
От там насетне не виждам необходимост да се тиражира личната история на когото и да е!
Принос към тази тема би била позицията на 15 г. син на моя приятелка, който знае за осиновяването си кажи-речи от бебе: "Майко, аз знам, че съм осиновен и това засяга само мен. Не искам вечно да се спряга това в живота ми. Как да се почувствам равен на връстниците ми!?"
сложен въпрос. в началото раyвявах байрака, сега споменавам, скоро мисля да престана да казвам. ще дам право на детето да реши кога, как, на кого и защо да казва или да не казва. това е негово право. макар и дете, е самостоятелна личност и не искам да взимам решения вместо нея.
Май всички минаваме по този път.
Донякъде си го обяснявам с опасенията ни в началото, да не помислят, че крием... с възторга и отчасти с неосъзнатата ни още родителска мисия.
После, особено, когато детето израства, си даваме сметка, че не дължим никому обяснения (освен в случаите, вече посочени от Венециас, в интерес на детето). Дължим истината на детето и толкова.
Кога, как и защо ще каже то самото е негово право.
Точно, когато в мен започнаха да се зараждат тези въпроси, имах късмета дъщеря ми сама да ми го покаже. Тя не иска този факт да бъде обявяван без оглед на случая и повода и аз се съобразявам с това. Дори, когато обстоятелствата налагат казването на този факт, гледам тя да не присъства (при медицински прегледи, при срещи с други осиновители, когато говорим на темата и т.н.)
Определено спрях да коментирам и дори, ако се случи в разговор да се засегне темата кой, кога и как е раждал, как е кърмил... знаете, жените все говорят за това, се усмихвам многозначително, слушам и толкова. Обикновено не се стига до директни въпроси. Жените обичат да си кажат тяхното и се радват на добри слушатели.
Донякъде си го обяснявам с опасенията ни в началото, да не помислят, че крием... с възторга и отчасти с неосъзнатата ни още родителска мисия.
После, особено, когато детето израства, си даваме сметка, че не дължим никому обяснения (освен в случаите, вече посочени от Венециас, в интерес на детето). Дължим истината на детето и толкова.
Кога, как и защо ще каже то самото е негово право.
Точно, когато в мен започнаха да се зараждат тези въпроси, имах късмета дъщеря ми сама да ми го покаже. Тя не иска този факт да бъде обявяван без оглед на случая и повода и аз се съобразявам с това. Дори, когато обстоятелствата налагат казването на този факт, гледам тя да не присъства (при медицински прегледи, при срещи с други осиновители, когато говорим на темата и т.н.)
Определено спрях да коментирам и дори, ако се случи в разговор да се засегне темата кой, кога и как е раждал, как е кърмил... знаете, жените все говорят за това, се усмихвам многозначително, слушам и толкова. Обикновено не се стига до директни въпроси. Жените обичат да си кажат тяхното и се радват на добри слушатели.
В детската много хора знаят,в училището където ще учи пак някой мои бивши колеги също знаят.
А относно мамите и приказките за раждане и т.н. зависи от ситуацията и казвам,че аз не съм го родила и т.н., но преценяван хората кави са,защото не искам любопитки,които се стремят само да разпитват и т.н.
Всичко зависи от ситуацията.
Незнам дали помните прееди време писах,че Цеци за малко да разкаже пред всички в групата неговата история и госпожат асе беше притеснила и го беше спряла.Говорих с нея и решихме ,че при удобен слуачй тя ще му даде думата и ще разговарят на тази тема цялата група.Само незнам моя Цеци как ще се чувства и как ще реагира,Божа работа.
Но по-добре учителките и по-близьки приятелски семейства да знаят историята,по-споко е и за нас и за Цецко.
Успех на всички в предстоящите ситуации.
А относно мамите и приказките за раждане и т.н. зависи от ситуацията и казвам,че аз не съм го родила и т.н., но преценяван хората кави са,защото не искам любопитки,които се стремят само да разпитват и т.н.
Всичко зависи от ситуацията.
Незнам дали помните прееди време писах,че Цеци за малко да разкаже пред всички в групата неговата история и госпожат асе беше притеснила и го беше спряла.Говорих с нея и решихме ,че при удобен слуачй тя ще му даде думата и ще разговарят на тази тема цялата група.Само незнам моя Цеци как ще се чувства и как ще реагира,Божа работа.
Но по-добре учителките и по-близьки приятелски семейства да знаят историята,по-споко е и за нас и за Цецко.
Успех на всички в предстоящите ситуации.
В началото на нашия общ път заедно май попрекалих с "развяването на байряка". После коренно преосмислих ценностите на осиновяването и като се замисля, не съм го споделяла с никога от почти 2 години. За пръв път усетих, че не съм права прочитайки тук във форума за "20 неща които осиновените не обичат ....." (благодаря за което на Теа).
Осъзнах, че единствено Марти е човекът който трябва да реши с кого да сподели този факт ....
В градината знаят сесрите от яслата (с които Марти е в специални, приятелски отношения, въпреки че от 2 години не е в яслата), директорката, една от учителките. Също така и личната педиатърка знае - благодарение на нейната отзивчивост сме преодоляли големи здравословни препятствия.
Само майка ми (родила отгледала сама 3 деца и още 5 внука) гордо се фука наляво и надясно все още, развявайки собственоръчно направени снимки. Притеснява мечестно казано, но не мога да я лиша от това удоволствие с лека ръка. Прави го с голяма обич, а и е единсвеният човек който винаги е "на разположение", отзивчива за помощ при отглеждането на нашето слънчице жертвайки какво ли не.
Осъзнах, че единствено Марти е човекът който трябва да реши с кого да сподели този факт ....
В градината знаят сесрите от яслата (с които Марти е в специални, приятелски отношения, въпреки че от 2 години не е в яслата), директорката, една от учителките. Също така и личната педиатърка знае - благодарение на нейната отзивчивост сме преодоляли големи здравословни препятствия.
Само майка ми (родила отгледала сама 3 деца и още 5 внука) гордо се фука наляво и надясно все още, развявайки собственоръчно направени снимки. Притеснява мечестно казано, но не мога да я лиша от това удоволствие с лека ръка. Прави го с голяма обич, а и е единсвеният човек който винаги е "на разположение", отзивчива за помощ при отглеждането на нашето слънчице жертвайки какво ли не.
Ми аз май ще ви повторя.
Приятелите няма как да не знаят - не мога да ги излъжа, че съм го родила и отгледала тайно от всички. В нов блок живеем, така че там не мисля да се развихрям с обяснения, в детската съм казала на всички госпожи - нека имат едно на ум, пък било то и негативно, за децата - съмнявам се, че на тази възраст могат да разберат, какво е осиновяване, поне Исак със сигурност не може - все още от време на време предлага да оставим И бебето в дом за някое време и обяснява на роднините, как Дара била излезнала от корема на мама и той бил излезнал от корема на мама - аз обяснявам, ама му бяга концепцията, така че когато му дойде времето. За училище не мисля да казвам, освен ако не се наложи - там вече децата са големи и бих искала учителките да не се отнасят по-специално с него поради това, че е осиновен. Педиатърът е ясен, както и всички лекари. И аз съм на максимата - нека един ден като порасне, сам да реши, на кого да каже.
Виж въпросът с майките е малко смешен - като стане дума примерно за захранване, всички се допитват до мен, нали имам още едно по-голямо дете
, ама аз отговарям, че с Дара ще пробвам друга схема.
Приятелите няма как да не знаят - не мога да ги излъжа, че съм го родила и отгледала тайно от всички. В нов блок живеем, така че там не мисля да се развихрям с обяснения, в детската съм казала на всички госпожи - нека имат едно на ум, пък било то и негативно, за децата - съмнявам се, че на тази възраст могат да разберат, какво е осиновяване, поне Исак със сигурност не може - все още от време на време предлага да оставим И бебето в дом за някое време и обяснява на роднините, как Дара била излезнала от корема на мама и той бил излезнал от корема на мама - аз обяснявам, ама му бяга концепцията, така че когато му дойде времето. За училище не мисля да казвам, освен ако не се наложи - там вече децата са големи и бих искала учителките да не се отнасят по-специално с него поради това, че е осиновен. Педиатърът е ясен, както и всички лекари. И аз съм на максимата - нека един ден като порасне, сам да реши, на кого да каже.
Виж въпросът с майките е малко смешен - като стане дума примерно за захранване, всички се допитват до мен, нали имам още едно по-голямо дете
, ама аз отговарям, че с Дара ще пробвам друга схема. в началото раyвявах байрака, сега споменавам, скоро мисля да престана да казвам. ще дам право на детето да реши кога, как, на кого и защо да казва или да не казва.
Абсолютно - сто процента и с мен така се случва. В кайна сметка, останалите хора, не представят децата си - "Това е Иванчо, аз си го родих"
И аз като се замисля напоследък го казвам много рядко. Няй - вече когато се засегне темата за приликата и на кой бил одрал кожата. Щото нямам никакви заслуги.
Макар, че сега като се замисля го правя не заради него а заради мен.
Пък и мина времето когато вярваш, че осиновените деца са си коренно различни. Дрънки на търкалета. Все са си деца:)
Може би това е основната причина да не го казвам повече. Не намирам разликата.
Макар, че сега като се замисля го правя не заради него а заради мен.
Пък и мина времето когато вярваш, че осиновените деца са си коренно различни. Дрънки на търкалета. Все са си деца:)
Може би това е основната причина да не го казвам повече. Не намирам разликата.
ами и аз като всички май...
в началото дрънках на ляво и надясно, с гордост... искаше ми се да изкрещя на целия свят
после поутихнаха нещата
гледам да не го афиширам под въздействие на емоция
аз по-скоро се притеснявам, когато усетя, че човекът на когото споделям се притесни...и аз не знам от какво
на градината ще кажа, определено, някак ми е трудно и енергоотнемащо да крия
като ви чета ме хвана параноята, накъде ли ще го избие Нико?
в началото дрънках на ляво и надясно, с гордост... искаше ми се да изкрещя на целия свят
после поутихнаха нещата
гледам да не го афиширам под въздействие на емоция
аз по-скоро се притеснявам, когато усетя, че човекът на когото споделям се притесни...и аз не знам от какво
на градината ще кажа, определено, някак ми е трудно и енергоотнемащо да крия
като ви чета ме хвана параноята, накъде ли ще го избие Нико?
Ето едно нещо по което всички си приличаме.И аз така като вас.В началото бърборех,сега не ми се говори.В края на краищата кой го е грижа.Родено или осиновено,все ти е дете.Не е нужно да се бие тъпана.Иначе като че ли сами поставяме знак за неравенство с другите. Нали искаме това да се приема нормално,а като го навираме в очите на околните,сами зидаме стени.
За мен ще бъде май по-сложно. Маги няма да носи нашите имена. Във всички институции-детска градина,училище и т.н- ще трябва да прилагам и заповедта за настаняване. А пък и много хора изобщо нямат представа какво е приемна грижа.
Вече се сблъсках с първия коментар-да не се притеснявам,че съм взела детето от дом......Какво да ви кажа друго,вие ще ме разберете.
Но съм решила,че нищо не трябва да се говори пред нея. И без това ще трябва много време ,докато разбере какво означава семейство и сигурност.
Вече се сблъсках с първия коментар-да не се притеснявам,че съм взела детето от дом......Какво да ви кажа друго,вие ще ме разберете.
Но съм решила,че нищо не трябва да се говори пред нея. И без това ще трябва много време ,докато разбере какво означава семейство и сигурност.
Май е време и аз да напиша няколко думички в качеството си на мама на по-големи дечица. Никога не съм афиширала факта, че са осиновени, но от друга страна - ако е ставало въпрос за осиновяване, да - споменавала съм го като нещо, което се е случило, но на което не придавам някакво по-специално значение. Децата от своя страна не говорят много за това, не го казват на всеки нов човек, с когото се запознават. Преди седмица, може би две, Борко ми разказа как едно момиченце от неговия клас (5 клас) го попитало дали познава някой, който да е осиновен. На което Борко отговорил "Ами да, познавам доста осиновени деца". "Ама само знаеш, че са осиновени или ги познаваш добре?", продължило да настоява момиченцето. "Най-малко трима познавам много добре - отвърнало моето момче. - Сестра ми, мама и аз." Другото дете отначало не повярвало, но когато Борко потвърдил, то казало "Блазе ти! Вие и тримата изглеждате толкова добри и щастливи!"
Та, мисля - децата ни растат, избират свой собствен начин да съобщават или не своята "тайна". И това е тяхно право. Не бива да го правим вместо тях. Но трябва да сме безкрайно честни спрямо тях и с тях.
Та, мисля - децата ни растат, избират свой собствен начин да съобщават или не своята "тайна". И това е тяхно право. Не бива да го правим вместо тях. Но трябва да сме безкрайно честни спрямо тях и с тях.
Нашият син все още не знае, тъй като скоро ще става на 3 години. Мисля, че тръгването на градина не е най-удачният момент да го информирам. Нямам намерение да крия от него истината, но мисля поетапно да я разкривам. Какво ще се окаже в действителност, не знам. Но ще трябва да минем по тоя път. Само някои от най-близките ни приятели тук знаят. Според мен осиновяването е акт, който засяга родителите и детето. Не е нужно да се оповестява на всеки срещнат. Аз съм на принципа - нека то да знае, а да каже на когото реши. Зато и толкова ми хареса поста на Дефи.
Нямам намерение да информирам учителките в детската градина - и не защото се срамувам или ме е страх, просто не смятам, че е нужно. Поне на този етап. А вие, мами, на коя възраст сте започнали да говорите на детето си за това? Аз си мисля, че преди да тръгне за първи клас би трябвало да знае истината за себе си, ама кога и как точно - все още се главоблъскам. Така или иначе, струва ми се, че нашето дете все още не е подготвено за това. Доста е любознателен, страшно много говори, задава всевъзможни въпроси, но такива екзистенциални все още не го вълнуват (едва миналата седмица видя новородено бебе и беше много сащисан). Не знам дали да изчакам детето само да ми подаде някакъв сигнал или изкуствено да го подтиквам натам.
Нямам намерение да информирам учителките в детската градина - и не защото се срамувам или ме е страх, просто не смятам, че е нужно. Поне на този етап. А вие, мами, на коя възраст сте започнали да говорите на детето си за това? Аз си мисля, че преди да тръгне за първи клас би трябвало да знае истината за себе си, ама кога и как точно - все още се главоблъскам. Така или иначе, струва ми се, че нашето дете все още не е подготвено за това. Доста е любознателен, страшно много говори, задава всевъзможни въпроси, но такива екзистенциални все още не го вълнуват (едва миналата седмица видя новородено бебе и беше много сащисан). Не знам дали да изчакам детето само да ми подаде някакъв сигнал или изкуствено да го подтиквам натам.
На мен ми отне най-дълго време да подготвя себе си за този разговор. Минахме през много труден етап на отработване на информацията и болката е единия ми син и тогава много съжалявах, че не съм го излъгала, че не съм изчакала още, но детето премина през болката и сега е много по-спокоен, признаците за хиперактивност отшумяват, много по-различен е, и по-спокоен и уравновесен. И вече не съжалявам. МНого болка беше натрупал и си я изплака. На рамото на мама.
В момента, в който влезе в сила решението за осиновяване на детето ми, оповестих на всички, ама по такъв триумфален начин, все едно съм спечелила нобелова награда, или все едно съм осиновила принца на планетата абе ,с две думи "Толкова съм щастлива, че ми е чудно, защо не започват всенародни и международни тържества".И през ум не ми е минавало да крия, то очевидно и няма как ,момченцето е голямо.Едва ли не, очаквах всеки на който кажа да ми честити радостно и с това да приключи въпросът.
Но не.Очевидно, човешкото любопитство/ дори и не злонамереното, а съвсем естественото/ е безгранично и една откровеност води до изискване за друга такава.
И заваляха въпросите от тъпи, по-тъпи.
-А казват ли кои са родителите.
Отговор-да.
Следва въпрос-ама какво точно казват ,казват ли възраст, социално положение, здравословно състояние, участие в клуб по интереси/това, последното го измислих, но е сходно като въпрос на зададените/
-Ама как така не е научен, защо е още с памперс.Учи го, учи го.
Е, уча го, ама детето е от две седмици при нас
-а, учи го.Пък нашето...и следва описание на гениалните възможности на биологичното дете да се изпикае в гърне на далече по-ниска възраст.
-Откъде го взехте.
-Кой номер гащи носи/това, разбира се също го измислих, но пак е сходно/
Тук описвам само въпросите на добронамерените, на очевидно злобните дори не обръщам внимание, за тях нямям функция "запис"
Та и аз се питам, доколко е здравословно да се обявява тайната на осиновяването на широк кръг хора.Днес в градинката една баба пак ме захапа за този пусти памперс и ми беше на устата да и кажа, че дедето ми е осиновено ,но се спрях.Реших, че където мога да си спестя истината ще я спестя.
като не казваш, оставяш само околните да се сбутват и да шушукат:"Осиновено, осиновено".Но като кажеш следват един след друг още сто въпроса.
Но на учителките в детската градина/живот и здраве, като тръгнем/ ще кажа-В училище-също.Моята майка е учителка/пенсионерка/ ,имала е в класовете си много осиновени деца и от нея зная колко е важно деликатното отношение към тези деца
Но не.Очевидно, човешкото любопитство/ дори и не злонамереното, а съвсем естественото/ е безгранично и една откровеност води до изискване за друга такава.
И заваляха въпросите от тъпи, по-тъпи.
-А казват ли кои са родителите.
Отговор-да.
Следва въпрос-ама какво точно казват ,казват ли възраст, социално положение, здравословно състояние, участие в клуб по интереси/това, последното го измислих, но е сходно като въпрос на зададените/
-Ама как така не е научен, защо е още с памперс.Учи го, учи го.
Е, уча го, ама детето е от две седмици при нас
-а, учи го.Пък нашето...и следва описание на гениалните възможности на биологичното дете да се изпикае в гърне на далече по-ниска възраст.
-Откъде го взехте.
-Кой номер гащи носи/това, разбира се също го измислих, но пак е сходно/
Тук описвам само въпросите на добронамерените, на очевидно злобните дори не обръщам внимание, за тях нямям функция "запис"
Та и аз се питам, доколко е здравословно да се обявява тайната на осиновяването на широк кръг хора.Днес в градинката една баба пак ме захапа за този пусти памперс и ми беше на устата да и кажа, че дедето ми е осиновено ,но се спрях.Реших, че където мога да си спестя истината ще я спестя.
като не казваш, оставяш само околните да се сбутват и да шушукат:"Осиновено, осиновено".Но като кажеш следват един след друг още сто въпроса.
Но на учителките в детската градина/живот и здраве, като тръгнем/ ще кажа-В училище-също.Моята майка е учителка/пенсионерка/ ,имала е в класовете си много осиновени деца и от нея зная колко е важно деликатното отношение към тези деца
... да питам как запазвате написаното, като ви изтече времето, за да го оставите с потребителското си име.Пак не усетих, че ми е изтекло времето
Сега, ако не забравя се "изхитрявам" да да си запаметя написаното по два начина:
единият: пиша си в полето за отговор, но преди да дам "публикувай" маркирам и копирам във временната памет на компа. Ако се окаже, че времето ми е изтекло,задавам изход и влизам наново във форума и си пействам запаметения отговор.
Този метод обаче не защитава написаното от затриване в случай, че спре тока напр.
Затова препоръчвам другия метод:
Пиша си поста в компютъра си и го запаметявам там, после го пействам към темата, за която е-метода е с 100%сигурност!
СЕГА ПО ТЕМАТА:
Всички сме минали по този път-отначало, докато сме в процедура по осиновяване (и вътрешната ни тревожност е висока) го обявяваме наляво и надясно!... То и няма защо да се крие де!...
После проумяваме, че трябва да се държим естествено- БР не тръбят на всеуслушание как са заченали детето си напр., не обсъждат непрекъснато как са се върнали (СА ГО ВЗЕЛИ) от родилния дом ит.н...
Сега на моменти съжалявам, че в началото съм била тъй обстоятелствена!... Много мои бивши колеги и по-далечни познати, с които се виждаме или не се виждаме с години спокойно можеха да живеят с вярването, че детето е родено от мен....
Посещаващите този форум искаме да се надяваме, че за децата ни ще е здравословно да знаят истинската си история.
Забелязах, обаче и случаи, в които децата реагираха по начин красноречиво доказващ, че за тях информацията за произхода им е била твърде ранно поднесена.
Мисля, че здравословната доза казване за децата ни касае взаимоотношенията на доверие помежду ни.
От там насетне психичното им здраве е в риск:
Не би било здравословно за детето ми връстниците й (примерно) да й крещят в игрите: "Майка ти не ни е майка! Теб са те изоставили!"
Или да чуе подхвърляне: "Ей това е храниниче!"...
Засега като че повечето от задблоковата ни площадка знаят, че е осиновена(!?)-все пак се появих с поотраснало дете...Всички я приемат със симпатия и се радват:"колко е напреднала и комуникативна!"... Но аз не съм казвала за осиновяването на никой от тях...
Днес ходих да проуча подробности за кръщенето й, което го мисля откак сме заедно кажи - речи и взех, че изтърсих накрая пред отеца (от страх да не пропуснеме нещо важно и в последния момент празникът да се провали): "А има ли някаква специфика в ритуала при осиновените деца, защото дъщеря ми е осиновена?"
Попът ме погледна изненадан от въпроса ми и с блага усмивка ми каза: "Не! Та Вие сте негова майка и пред Бога! Приели сте да го гледате и напътствате! ВИЕ СТЕ НЕГОВАТА МАЙКА!"...
В момента, в който влезе в сила решението за осиновяване на детето ми, оповестих на всички...
човешкото любопитство/ дори и не злонамереното, а съвсем естественото/ е безгранично и една откровеност води до изискване за друга такава.
... и аз се питам, доколко е здравословно да се обявява тайната на осиновяването на широк кръг хора.
човешкото любопитство/ дори и не злонамереното, а съвсем естественото/ е безгранично и една откровеност води до изискване за друга такава.
... и аз се питам, доколко е здравословно да се обявява тайната на осиновяването на широк кръг хора.
Всички сме минали по този път-отначало, докато сме в процедура по осиновяване (и вътрешната ни тревожност е висока) го обявяваме наляво и надясно!... То и няма защо да се крие де!...
После проумяваме, че трябва да се държим естествено- БР не тръбят на всеуслушание как са заченали детето си напр., не обсъждат непрекъснато как са се върнали (СА ГО ВЗЕЛИ) от родилния дом ит.н...
Сега на моменти съжалявам, че в началото съм била тъй обстоятелствена!... Много мои бивши колеги и по-далечни познати, с които се виждаме или не се виждаме с години спокойно можеха да живеят с вярването, че детето е родено от мен....
Посещаващите този форум искаме да се надяваме, че за децата ни ще е здравословно да знаят истинската си история.
Забелязах, обаче и случаи, в които децата реагираха по начин красноречиво доказващ, че за тях информацията за произхода им е била твърде ранно поднесена.
Мисля, че здравословната доза казване за децата ни касае взаимоотношенията на доверие помежду ни.
От там насетне психичното им здраве е в риск:
Не би било здравословно за детето ми връстниците й (примерно) да й крещят в игрите: "Майка ти не ни е майка! Теб са те изоставили!"
Или да чуе подхвърляне: "Ей това е храниниче!"...
Засега като че повечето от задблоковата ни площадка знаят, че е осиновена(!?)-все пак се появих с поотраснало дете...Всички я приемат със симпатия и се радват:"колко е напреднала и комуникативна!"... Но аз не съм казвала за осиновяването на никой от тях...
Днес ходих да проуча подробности за кръщенето й, което го мисля откак сме заедно кажи - речи и взех, че изтърсих накрая пред отеца (от страх да не пропуснеме нещо важно и в последния момент празникът да се провали): "А има ли някаква специфика в ритуала при осиновените деца, защото дъщеря ми е осиновена?"
Попът ме погледна изненадан от въпроса ми и с блага усмивка ми каза: "Не! Та Вие сте негова майка и пред Бога! Приели сте да го гледате и напътствате! ВИЕ СТЕ НЕГОВАТА МАЙКА!"...
-Ама как така не е научен, защо е още с памперс.Учи го, учи го.
Е, уча го, ама детето е от две седмици при нас
-а, учи го.Пък нашето...и следва описание на гениалните възможности на биологичното дете да се изпикае в гърне на далече по-ниска възраст.
Е, уча го, ама детето е от две седмици при нас
-а, учи го.Пък нашето...и следва описание на гениалните възможности на биологичното дете да се изпикае в гърне на далече по-ниска възраст.
За оповестяването на тайната - аз отдавна съм спряла, пък и се ядосвам, че казах в детската, понеже едната учителка все ме посреща със забележки относно развитието на детето ми, като например - ами другите деца знаят по 3-4-5 песнички, пък твоето само една - учете го, учете го, че изоставя. Интересно дете, което до преди 10 месеца знаеше 10 думи, как се очаква да може да запаметява песнички и стихотворения, като още не е усвоил езика? Но нейсе.
Най-фрапантният ми случай от неоповестяване на тайната е от миналата седмица - водя ситната на педиатър (не нашия), понеже е болна. Педиатърката възкликва - ама колко са ви различни децата, изобщо не си приличат - имам една приятелка, на нея децата й също не си приличат - големия е рус със сини очи, а малката чернокоса с тъмни очи. Тъкмо да изясня грешката (нали е докторка) и нашия се обажда - "Ами да, аз бил малък бил ус с очи." Замълчах - нали щеше да лекува малката, но сърце не ми даде да разваля желанието на детето си да бъде като останалите деца.
На мен тепърва ми предстои да преценя доколко ще е здравословно за детето ми факта , че не съм спестила истината за появата на детето ми в моя живот. Горда съм , и то не защото съм извършила нещо геройско , а съм горда с нея - прекрасната ми дъщеря. И на въпросите и въпросителните погледи / от типа "Откъде пък изведнъж ти се появи дете???"/ винаги съм отговаряла истината , такава каквато е. Аз от дъщеря си няма да крия истината за нея - а тя е проста - аз съм нейна майка и аз и тя сме нашето семейство. Ако иска да търси БМ , ще я подкрепя. Но доколко ще е здравословно за нея , още не знам. Въпрос на подход от моя страна, въпрос на изграждане на ценности в нея, въпрос на злобата на хората.
Като че ли и аз превъзбудена от факта че се намерихме с детето ми , попрекалих с оповестяването. Имам предвид , че може би на 1% от хората можех и да си го спеся. Но щях едиствено да си спестя тъпи въпроси от сорта на / цитирам/ :
"Ама българче ли е , да не са ти пробутали някое циганче?"
"Какви са родителите?Кои са те? Откъде са"
"Защо са го изоставили?"
"Ти пита ли да не е болно от нещо?"
"Ами що не си роди твое ами бързаш да осиновяваш ?????!!!!!!"
И още поне 20 вариации на подобни щуротии. Но каквато държавата , такива и хората в нея.
Боже , понякога съжалявам , че живея в България.
Но да кажем , че само 10% от реакциите бяха такива.
Надявам се докато дъщеря ми стане на възраст 5 - 6 години , българите наистина да станем ТОЛЕРАНТНИ , с което мнооооого се гордеем , ама не сме , и да започнем да си гледаме нашата работа , а не на другия.
Защото ако някой нарани детето ми на тема , че е осиновено , ооооооооооооо , не ми се мисли.......
Като че ли и аз превъзбудена от факта че се намерихме с детето ми , попрекалих с оповестяването. Имам предвид , че може би на 1% от хората можех и да си го спеся. Но щях едиствено да си спестя тъпи въпроси от сорта на / цитирам/ :
"Ама българче ли е , да не са ти пробутали някое циганче?"
"Какви са родителите?Кои са те? Откъде са"
"Защо са го изоставили?"
"Ти пита ли да не е болно от нещо?"
"Ами що не си роди твое ами бързаш да осиновяваш ?????!!!!!!"
И още поне 20 вариации на подобни щуротии. Но каквато държавата , такива и хората в нея.
Боже , понякога съжалявам , че живея в България.
Но да кажем , че само 10% от реакциите бяха такива.
Надявам се докато дъщеря ми стане на възраст 5 - 6 години , българите наистина да станем ТОЛЕРАНТНИ , с което мнооооого се гордеем , ама не сме , и да започнем да си гледаме нашата работа , а не на другия.
Защото ако някой нарани детето ми на тема , че е осиновено , ооооооооооооо , не ми се мисли.......
В къщи "оповестяването" не е свещен еднократен акт. Нашето момче (в момента на 4 г и 2 месеца) си е наясно с факта от самото му идване в къщи
- не е тема която чепка - веднъж седмично ми разказва приказката как е дошъл в къщи като бебе
- не желае да разказва това на други хора
- не задава въпроси от които може да го заболи (засега)
- по 100 пъти на ден се обясняваме във взаимна обич
- купих книжка обясняваща раждането на бебетата - след първото прочитане я пренебрегна и забрави (обича много книжки - ние четем, а той ни ги разказва дословно)
.....
засега е така, ще видим докога
- не е тема която чепка - веднъж седмично ми разказва приказката как е дошъл в къщи като бебе
- не желае да разказва това на други хора
- не задава въпроси от които може да го заболи (засега)
- по 100 пъти на ден се обясняваме във взаимна обич
- купих книжка обясняваща раждането на бебетата - след първото прочитане я пренебрегна и забрави (обича много книжки - ние четем, а той ни ги разказва дословно)
.....
засега е така, ще видим докога
Ами ние сме казвали специално само на родителите си и на поръчителите си. Със сина ми един ден просто се появих на детската площадка. На приятелите си показах снимка - ето това е Иван, или просто им го показах в натура. Повечето не питаха почти нищо. Не зная какво са коментирали в мое отсъствие, но аз се чувствах съвсем естествено навсякъде. А когато се преместихме в сегашния апартамент, никой и не подозираше, че не съм го родила аз. Казах в детската на госпожите, защото считам, че след като са по 5 - 6 часа на ден с него е редно да знаят. В училище също ще кажа, нека учителката да знае и да бъде по-внимателна с моето дете. Например защото се учат и обсъждат стихотворения с думите "ти си ме родила", "ти живота си ми дала", защото все ще се намери някой, който да "знае" и т.н. В по-горните класове ще ги оставя да решават сами на кого да кажат и на кого - не.
С дъщеря ми е по-различно - по всички детски площадки ни познават и всички разбраха, когато се появих с нея. Но и това беше до време. Повечето познати ме поздравиха, дали е искрено или не - твърде малко ме вълнува. Е, имахме и инцидент - една моя "приятелка" с дете на възрстта на Ваньо престана да ми говори след като разбра, че не съм се поинтересувала изрично за произхода на Бени и то след като четири месеца й се беше радвала: "колко е сладка" и "ама тя много бързо напредва". Но и това се забрави и сега се чувствам като всички майки по площадките - обсъждаме кой колко и какво яде, на кого му паднало зъбче, кой как се отнася с братята/сестрите си и т.н. Отсега нататък, като изключим учителките в детската и в началното училище, както и евентуално при медицински прегледи, аз по собствена инициатива на никого няма да разказвам каквото и да било, нека децата сами да решават на кого какво и кога да казват.
А относно казването на самото дете - аз считам, че лъжата би била фатална за отношенията ни един с друг. Всяко дете на възраст около 4 години започва да се интересува как се появяват бебетата и неминуемо започва да разсъждава на тема "когато съм бил/била в коремчето на мама". Кой ако не мама трябва да отговори на тези въпроси? И ако в този момент мама излъже, как после да иска и детето да не я лъже и да й има доверие?
С дъщеря ми е по-различно - по всички детски площадки ни познават и всички разбраха, когато се появих с нея. Но и това беше до време. Повечето познати ме поздравиха, дали е искрено или не - твърде малко ме вълнува. Е, имахме и инцидент - една моя "приятелка" с дете на възрстта на Ваньо престана да ми говори след като разбра, че не съм се поинтересувала изрично за произхода на Бени и то след като четири месеца й се беше радвала: "колко е сладка" и "ама тя много бързо напредва". Но и това се забрави и сега се чувствам като всички майки по площадките - обсъждаме кой колко и какво яде, на кого му паднало зъбче, кой как се отнася с братята/сестрите си и т.н. Отсега нататък, като изключим учителките в детската и в началното училище, както и евентуално при медицински прегледи, аз по собствена инициатива на никого няма да разказвам каквото и да било, нека децата сами да решават на кого какво и кога да казват.
А относно казването на самото дете - аз считам, че лъжата би била фатална за отношенията ни един с друг. Всяко дете на възраст около 4 години започва да се интересува как се появяват бебетата и неминуемо започва да разсъждава на тема "когато съм бил/била в коремчето на мама". Кой ако не мама трябва да отговори на тези въпроси? И ако в този момент мама излъже, как после да иска и детето да не я лъже и да й има доверие?
Да се разпиша и аз, ама от друг ъгъл.
Има тайна, има нещо за оповестяване и то касае здравословното израстване на детето.
Нямам тайна - нямам грижи.
Ако имах излишни пари, щях да закача билборд на центъра на София, за да споделя с всички радостта и гордостта си.
Да, ама съм стисната.
За това споделих с обкръжението си.
Дали заразени от моята радост и емоционални разкази, хората ми спестиха тъпите въпроси и реплики. /е, с 1% изключение/
При нас се получи така, че отвореното ми поведение по въпроса просто пресече разговорите по темата. В момента нещата се дискутират основно в семейството и то не като специална тема за разговор, а като изработване на речниковия запас с неговите нюанси.
Просто тайна няма.
Дали съм права - ще ви напиша след 5-6 години най-рано.
Има тайна, има нещо за оповестяване и то касае здравословното израстване на детето.
Нямам тайна - нямам грижи.
Ако имах излишни пари, щях да закача билборд на центъра на София, за да споделя с всички радостта и гордостта си.
Да, ама съм стисната.
За това споделих с обкръжението си.
Дали заразени от моята радост и емоционални разкази, хората ми спестиха тъпите въпроси и реплики. /е, с 1% изключение/
При нас се получи така, че отвореното ми поведение по въпроса просто пресече разговорите по темата. В момента нещата се дискутират основно в семейството и то не като специална тема за разговор, а като изработване на речниковия запас с неговите нюанси.
Просто тайна няма.
Дали съм права - ще ви напиша след 5-6 години най-рано.
Забележките за памперсите са ми любими. И ние сме с памперс и в началото казвах, че две години никой не го е учил в дома. Умирах си от кеф, когато се засрамеха и почваха да се извиняват, само заради сконфузените им физиономии го казвах. Обаче вече спрях и направо ги отрязвам, че всеки си гледа детето както намери за добре. Мъжът ми е твърдо против да се казва на всички и се съобразявам, търсим вариант, с който да сме съгласни и двамата. Но пък свекърва ми упорито крие, че детето е осиновено и казва, че досега е бил в Русе, та ще имаме разправия по въпроса.
Засега сме решили, че който разбрал, разбрал, занапред няма да разказваме, ще видим занапред как ще се развията нещата. Но в детската градина и в училище не мисля да казвам. Не смятам, че има значение, не държа на по-специално отношение, не искам да отглеждам цвете в саксия.
Засега сме решили, че който разбрал, разбрал, занапред няма да разказваме, ще видим занапред как ще се развията нещата. Но в детската градина и в училище не мисля да казвам. Не смятам, че има значение, не държа на по-специално отношение, не искам да отглеждам цвете в саксия.
Да се включа и като "бебешка" майка вече.
Имах време, а и покрай Ирина се научих на доста неща. Тя ме научи. Самата тя е съвсем свободна по темата и по това разбирам кога се чувства в безопасност с някой. Но не обича друг да разказва наляво и надясно как и защо точно сме семейство.
Ако малката тръгне на детска там, където ходи каката, някои ще знаят, други не и това няма никакво значение. Година и четири месеца в институцията за Валя сигурно носят своят емоционален отпечатък, но аз не виждам никакви значими дефицити, за да обяснявам с престоя й там дадено нейно поведение.
За каката си имах причини да уведомя лично учителките, не за да искам специално отношение, но поне да не я травмират допълнително с необмислени приказки или забележки.
Тя беше видимо "особена" и последното нещо, което щеше да й бъде от полза е да се комплексира от натякването на разликата между нея и връстниците й.
Да не говорим за заплахи от сорта: мама няма да те вземе, ако не слушаш!
Тъй че, всеки за себе си и за детето си е хубаво да прецени какви са основателните причини да каже или не, в крайна сметка... все ще сме сгрешили!
Имах време, а и покрай Ирина се научих на доста неща. Тя ме научи. Самата тя е съвсем свободна по темата и по това разбирам кога се чувства в безопасност с някой. Но не обича друг да разказва наляво и надясно как и защо точно сме семейство.
Ако малката тръгне на детска там, където ходи каката, някои ще знаят, други не и това няма никакво значение. Година и четири месеца в институцията за Валя сигурно носят своят емоционален отпечатък, но аз не виждам никакви значими дефицити, за да обяснявам с престоя й там дадено нейно поведение.
За каката си имах причини да уведомя лично учителките, не за да искам специално отношение, но поне да не я травмират допълнително с необмислени приказки или забележки.
Тя беше видимо "особена" и последното нещо, което щеше да й бъде от полза е да се комплексира от натякването на разликата между нея и връстниците й.
Да не говорим за заплахи от сорта: мама няма да те вземе, ако не слушаш!
Тъй че, всеки за себе си и за детето си е хубаво да прецени какви са основателните причини да каже или не, в крайна сметка... все ще сме сгрешили!
Да, добра тема... та по темата и не точно по нея.
Дъщеря ми е година и половина в това училище. Оценявам компромисите и желанието на ръководството да остане там. Но....
Не съм казала на никого, само имах едни усещания , че вече знаят. Най-малко са 5 начините по които може да дойде инфото.Но скоро попитах човека , който се среща с дъщеря ми служебно отвреме навреме и естествено знае за осиновяването, дали е ставало въпрос за това с някого в училище.Та тя ми отговори, че била информирана от дама от ръководството с нещо от сорта"Вие нали знаете, че е осиновена?"
Та си мислех дали тази дама няма речник за чужди думи,та да погледне какво заначи "конфиденциална информация"...е, че защо да погледне, само си шушукат няколко човека в училище...от което сега знаят още 30 мои познати по веригата.
Спокйно, госпожо Х, нямам време и нерви да си търся правата. Дано това те успокои, ако четеш.
А, и още нещо-
Дъщеря ми е година и половина в това училище. Оценявам компромисите и желанието на ръководството да остане там. Но....
Не съм казала на никого, само имах едни усещания , че вече знаят. Най-малко са 5 начините по които може да дойде инфото.Но скоро попитах човека , който се среща с дъщеря ми служебно отвреме навреме и естествено знае за осиновяването, дали е ставало въпрос за това с някого в училище.Та тя ми отговори, че била информирана от дама от ръководството с нещо от сорта"Вие нали знаете, че е осиновена?"
Та си мислех дали тази дама няма речник за чужди думи,та да погледне какво заначи "конфиденциална информация"...е, че защо да погледне, само си шушукат няколко човека в училище...от което сега знаят още 30 мои познати по веригата.
Спокйно, госпожо Х, нямам време и нерви да си търся правата. Дано това те успокои, ако четеш.
А, и още нещо-
темата наистина е страхотна 
ами да кажа и аз, когато Боби се появи в нашия живот не скрих от никого, на работа колегите просто нямаше как да не разберат, приятели близки - просто така се случи но пък и аз съм открит човек и никога не съм имала за цел да крия, просто това за мен си беше най - естествения начин на поведение. Самата подготовка на документите и решението да осиновя дете не я споделях на ляво и дясно, просто защото може би съм малко суеверна, това казах на най-близките си хора, а после вече не съм крила. Нещо повече смятам че когато нещо е тайна има и повече шушукания, а когато кажеш дори и да има някакъв процент от хора които ще те обсъждат, няма какво толкова да се коментира. Честно казано срещнах разбиране и много топло отношение от колеги и приятели, дори от комшиите, а въпроси - не мисля че имаше много такива.Няма да забравя когато заведох малкия на работа, месец два след най -хубавата дата в моя живот, как ме посрещнаха колегите, бяха се организирали, бяха му купили страхотен подарък и всички ни наобиколиха да се радват, може и да е имало някой който не ни е гледал с добри очи, но това е без значение. Когато тръгна на градина обаче реших да не казвам на госпожата, може би не исках специално отношение, но пък и не мисля че съм скрила, просто ако има момент в който е необходимо да кажа - ще го направя, а иначе има родители в групата които знаят по стечение на обстоятелствата, още повече че сина на едните ми поръчители е в нашата група. За училище не знам още е рано ...... но съм сигурна, че и той ще има думата - все пак това е неговия живот
А за детето ами не съм крила от него нито за миг, дали е правилно не знам но винаги открито съм говорила пред него, може да ви прозвучи странно той беше на 6 месеца и половина но някак си като че ли знаеше от първия ден. После когато за първи път се опита той да попита - смутих се но не се направих на ударена и се опитах да отговоря на въпроса, странното е, че той не искаше да слуша. И сега е така - сякаш знае и не иска да чува всичко, затова не го и насилвам говорим, когато той иска да научи нещо. Често се питам как самия той си обяснява факта, че има жена която го е родила и майка и не знам какво се върти в четиригодишната му главица, но непрекъснато му повтарям колко много го обичам, а виждам че и той има нужда непрекъснато да го чува, и да разбира колко е обичан.
поста стана прекалено дълъг а не знам дали успях да кажа и половината от това, което исках.
ами да кажа и аз, когато Боби се появи в нашия живот не скрих от никого, на работа колегите просто нямаше как да не разберат, приятели близки - просто така се случи но пък и аз съм открит човек и никога не съм имала за цел да крия, просто това за мен си беше най - естествения начин на поведение. Самата подготовка на документите и решението да осиновя дете не я споделях на ляво и дясно, просто защото може би съм малко суеверна, това казах на най-близките си хора, а после вече не съм крила. Нещо повече смятам че когато нещо е тайна има и повече шушукания, а когато кажеш дори и да има някакъв процент от хора които ще те обсъждат, няма какво толкова да се коментира. Честно казано срещнах разбиране и много топло отношение от колеги и приятели, дори от комшиите, а въпроси - не мисля че имаше много такива.Няма да забравя когато заведох малкия на работа, месец два след най -хубавата дата в моя живот, как ме посрещнаха колегите, бяха се организирали, бяха му купили страхотен подарък и всички ни наобиколиха да се радват, може и да е имало някой който не ни е гледал с добри очи, но това е без значение. Когато тръгна на градина обаче реших да не казвам на госпожата, може би не исках специално отношение, но пък и не мисля че съм скрила, просто ако има момент в който е необходимо да кажа - ще го направя, а иначе има родители в групата които знаят по стечение на обстоятелствата, още повече че сина на едните ми поръчители е в нашата група. За училище не знам още е рано ...... но съм сигурна, че и той ще има думата - все пак това е неговия живот
А за детето ами не съм крила от него нито за миг, дали е правилно не знам но винаги открито съм говорила пред него, може да ви прозвучи странно той беше на 6 месеца и половина но някак си като че ли знаеше от първия ден. После когато за първи път се опита той да попита - смутих се но не се направих на ударена и се опитах да отговоря на въпроса, странното е, че той не искаше да слуша. И сега е така - сякаш знае и не иска да чува всичко, затова не го и насилвам говорим, когато той иска да научи нещо. Често се питам как самия той си обяснява факта, че има жена която го е родила и майка и не знам какво се върти в четиригодишната му главица, но непрекъснато му повтарям колко много го обичам, а виждам че и той има нужда непрекъснато да го чува, и да разбира колко е обичан.
поста стана прекалено дълъг а не знам дали успях да кажа и половината от това, което исках.
Аз също не крия от никого, но вече спрях и да коментирам наляво и надясно.
Преди време си говорехме с една позната за един магазин.Продавачката я познавам бегло.И както си говорихме тя ми каза "На нея и двете и деца са осиновени".
На работа имаше значително по-възрастни колежки от мен.Аз още не бях омъжена и веднъж една пак така ни в клин, ни в ръкав ми съобщи да друга"На нея детето и е осиновено".
В случая става въпрос за съвсем безпристрастни съобщения, не с някаква цел, но някак ми става неприятно.Като че ли ми се съобщава сензация, не мога точно да посоча чувството, но и в двата случая беше тъпо.При това, в единия случай изобщо не бях мислила още нито за женитби, нито за деца.
Все още и аз се питам коя е здравословната "доза" в информирането.
Преди време си говорехме с една позната за един магазин.Продавачката я познавам бегло.И както си говорихме тя ми каза "На нея и двете и деца са осиновени".
На работа имаше значително по-възрастни колежки от мен.Аз още не бях омъжена и веднъж една пак така ни в клин, ни в ръкав ми съобщи да друга"На нея детето и е осиновено".
В случая става въпрос за съвсем безпристрастни съобщения, не с някаква цел, но някак ми става неприятно.Като че ли ми се съобщава сензация, не мога точно да посоча чувството, но и в двата случая беше тъпо.При това, в единия случай изобщо не бях мислила още нито за женитби, нито за деца.
Все още и аз се питам коя е здравословната "доза" в информирането.
За мен нещата стоят така: чуя ли неадекватно изказване по темата, просто режа и хич не се притеснявам. Нямам задръжки при отрязването на хора, които ръсят глупости и не се усещат, че изказванията им са не на място. С мъжът ми ситуацията е същата и понеже ни познават, си траят. Познати, непознати, не ме интересува. Изръсил ли е простотия, си носи последствията. Свободно говоря с по-близките познати и с колегите в работата по темата, изобщо с почти всички просветени, с които мога да водя адекватен разговор. С другите, които знаят, но са имали просташка реакция, разговорите са сведени до "Добър ден, как сте", ако се наложи изобщо да има разговор. Естествено, не смятам да информирам всеки срещнат, защото не разглеждам осиновяването като нещо необикновено. Никоя майка не разказва наляво и надясно за това, че е родила децата си.
Никоя майка не разказва наляво и надясно за това, че е родила децата си.
И последващия разпит за това при нас как е минало.Просто не си се заседявала в такава компания.
Пиша горното с голяма доза майтап, но си е чистата истина.
Не ми се е налагало да отрязвам почти никой.
Подкрепям казаното от Кали, че [...когато нещо е тайна има и повече шушукания, а когато кажеш дори и да има някакъв процент от хора които ще те обсъждат, няма какво толкова да се коментира.]
До училищне има време, за тогава мисля, че поведението на децата ще ми покаже правилната посока.
Mama_Galia_66, честно казано по детските площадки наистина много се говори за раждането и всякакви такива неща, е там не съм давала обяснения, но пък установих, че когато си в ролята на добър слушател може и да не дойде твоя ред да говориш 
, така относно родилните проблеми си бях слушател и никой не се сещаше и да ме разпитва
, така относно родилните проблеми си бях слушател и никой не се сещаше и да ме разпитва
хм. вярно е, че моят случай не е като другите, но не защото алекс беше на 3 дни, когато се видяхме, а защото, както повечето знаете, не живеем вече в българия. ми, какво да кажа. желанието ми да споделям факта, че е осиновена се изпари. просто никого не го интересува. казах веднъж два пъти, но реакцията беше все едно че съобщавам, че има два крака и две ръце. така че, не казвам, за да не ставам смешна. ще видим как ще е в детската догодина, но мисля, че и там няма да се интересуват или пък да отдават поведението и на подобен факт, което си е нормално.
просто хората не си падат по подобен вид информация, от чисто клюкарска гледна точка. друг народ, друг манталитет. явно нещата опират преди всичко до това.
ако е от чисто техническа гледна точка, бих споделила, но иначе не виждам смисъл. времето на желанието ми да се похваля на целия свят поотмина, за две години почти забравям, че някога е имало време, в което не съм имала дете.
за тук нещата са ясни. говоря за селото, в което в момента сме. всички знаят, но си мълчат. то те тук знаят какви гащи съм обула сутринта, та това няма да знаят какво говорят зад гърба ми не ме е еня много, тук сме временно, а и винаги съм била много екзотична птица.
малко ме е срам да си го призная, обаче е голямо облекчение, че живеем в страна в която клюката и одумването не са на мода. скучничко е, ама е по-здравословно.
просто хората не си падат по подобен вид информация, от чисто клюкарска гледна точка. друг народ, друг манталитет. явно нещата опират преди всичко до това.
ако е от чисто техническа гледна точка, бих споделила, но иначе не виждам смисъл. времето на желанието ми да се похваля на целия свят поотмина, за две години почти забравям, че някога е имало време, в което не съм имала дете.
за тук нещата са ясни. говоря за селото, в което в момента сме. всички знаят, но си мълчат. то те тук знаят какви гащи съм обула сутринта, та това няма да знаят
какво говорят зад гърба ми не ме е еня много, тук сме временно, а и винаги съм била много екзотична птица.малко ме е срам да си го призная, обаче е голямо облекчение, че живеем в страна в която клюката и одумването не са на мода. скучничко е, ама е по-здравословно.
Никоя майка не разказва наляво и надясно за това, че е родила децата си.
И последващия разпит за това при нас как е минало.Просто не си се заседявала в такава компания.
Пиша горното с голяма доза майтап, но си е чистата истина.
Ще ми се да добавя, че знам и повечето истории, защо не искат второ дете. То май в нашата градинка само аз съм "идиота" с две
Да, бе това по градинките ми е ясно, мисълта ми беше, че никоя жена не казва в детската градина като отличителен белег на детето си, че е родено от нея. Точно за това ми е мисълта, че не искам да се смята точно като отличителен белег факта на осиновяването. Иначе проявите на нездрав интерес и любопитство стопираме много бързо, по начин, който автоматично спира и шушукането, щото просто не смеят.
Това, което ще прочетете след малко, го публикувах във форума: " Какво правим когато децата "обработват болката?", но смятам, че е актуално и за този форум. Надявам се да съм полезна! Хубав ден на всички!
"Здравейте! За първи път влизам в този форум! Моля за извинение, че поради липса на време не съм прочела всичко, което е коментирано тук! Може би избързвам, да споделям опита си с Вас, но моето категорично мнение е, че осиновените деца в периода от 3 до 5 и половина години не изпитват емоционална болка, от информацията, че са осиновени! Осиновихме детето си от дом, когато беше на 45 дни. Препоръките на психолога от "Защита правата на детето" бяха: да съобщим на детето си , че е осиновено между 4г. и 5г. ,когато за първи път попита за раждането си. Тогава в децата се развива чувство за принадлежност към семейството и не не се стресират от подобна информация. Ние, още преди осиновяването, бяхме взели решение , че този вълнуващ за нас миг трябва да бъде споделен не само с роднини и с приятели, но и с общността, с която живеем. Затова осиновяването на детето ни не е тайна за никого, дори и за него. Смея да твърдя, че това беше най-рисковата ни и смела постъпка, т.е. да не крием от никого, че сме щастливи осиновители и нашето "слънчице" е най-важното нещо в нашият живот. Сина ни вече е на 5 и половина години и смея да твърдя, че до този момент, не е имало случай, в който да е бил обиден, нагрубен или дистанциран. Даже, струва ми се, че към него хората се отнасят с по голямо снисхождение, внимание и с по-малка критичност, спрямо приятелчетата му. Това не ми харесва, защото развиват в него чувството, че каквото и да направи, все минава. Но това е друга тема. Пиша тук, за да споделя с вас, че сина ми ме попита за първи път, : "Мамо, ти ли си ме родила или някоя друга жена?", когато беше на 3 и половина години. Гледаше ме сериозно, приличаше на възрастен човек, който чакаше да бъде излъган. Сърцето ми се обърна! Психически не бях готова да отговарям на такъв въпрос! Трябваше ми секунда да реша, време ли е да научи истината за себе си или е още рано! Никога, до ден днешен не съжалявам, че му казах истината! Спокойно, без емоции му разказах всичко! Дори показах снимките от деня, в който го изписваха от дома, както биологичните майки показват на децата си снимките от родилния дом. Разказа ми беше кратък. Говорих за фактите, но емоционало наблягах на това колко много сме се вълнували, как сме го обикнали от първия миг, в който сме го видели, колко е важен за нас и как не можем да си представим живота без него. Обяснението за дома беше, че прилича на детска градина, но единствената разлика е, че вечер никой не идва да вземе децата в къщи. Те си живеят там заедно и за тях се грижат госпожите, кокато са на работа. А за биологичната майка, че е прекрасна жена, която прилича на фея, но за съжаление, не е искала да става майка. Имала е неотложни фейски работи за вършене и затова е помолила детето и да бъде отгледано и възпитано от родители, които ще го обичат. Той стоеше замислен около 5-10 минути,/ за мен безкрайно дълго време/, после лицето му грейна и каза : "Мамо, и аз много ви обичам! Нали няма да ме оставите да спя в детската градина?" Така беше тогава! Камък ми падна от сърцето. Сега, когато е на 5 и половина години, отново тази тема се разисква ежедневно. Все има въпроси, които го вълнуват, но никога не ме е попитал за биологичната майка. Имам чувството, че на него му харесва непрекъснато да слуша, че е обичан, желан, значим и че всички сме в едно семейство. Лицето му грее и е много горд. Естествено, често фантазира, че е роден от някоя анимационна героиня, и когато му кажа, че греши, той отговаря "Да, да знам!" До колко моят коментар, ще помогне на родителите, да намерят смелост да кажат на любимите си същества истината, не знам! Убедена съм, че всеки има право да знае истината за себе си! И ако обичаш някого, то отговорността да кажеш истината е твоя!Да се довериш на детето си! В противен случай, не може да изискваш от него, то да ти се доверява и да няма тайни! Ако сам не го направиш, ще ти "помогне" някой друг! Е тогава емоционалната болка е налице и безвъзвратно си загубил доверие! А тогава какво ще правиш?"
"Здравейте! За първи път влизам в този форум! Моля за извинение, че поради липса на време не съм прочела всичко, което е коментирано тук! Може би избързвам, да споделям опита си с Вас, но моето категорично мнение е, че осиновените деца в периода от 3 до 5 и половина години не изпитват емоционална болка, от информацията, че са осиновени! Осиновихме детето си от дом, когато беше на 45 дни. Препоръките на психолога от "Защита правата на детето" бяха: да съобщим на детето си , че е осиновено между 4г. и 5г. ,когато за първи път попита за раждането си. Тогава в децата се развива чувство за принадлежност към семейството и не не се стресират от подобна информация. Ние, още преди осиновяването, бяхме взели решение , че този вълнуващ за нас миг трябва да бъде споделен не само с роднини и с приятели, но и с общността, с която живеем. Затова осиновяването на детето ни не е тайна за никого, дори и за него. Смея да твърдя, че това беше най-рисковата ни и смела постъпка, т.е. да не крием от никого, че сме щастливи осиновители и нашето "слънчице" е най-важното нещо в нашият живот. Сина ни вече е на 5 и половина години и смея да твърдя, че до този момент, не е имало случай, в който да е бил обиден, нагрубен или дистанциран. Даже, струва ми се, че към него хората се отнасят с по голямо снисхождение, внимание и с по-малка критичност, спрямо приятелчетата му. Това не ми харесва, защото развиват в него чувството, че каквото и да направи, все минава. Но това е друга тема. Пиша тук, за да споделя с вас, че сина ми ме попита за първи път, : "Мамо, ти ли си ме родила или някоя друга жена?", когато беше на 3 и половина години. Гледаше ме сериозно, приличаше на възрастен човек, който чакаше да бъде излъган. Сърцето ми се обърна! Психически не бях готова да отговарям на такъв въпрос! Трябваше ми секунда да реша, време ли е да научи истината за себе си или е още рано! Никога, до ден днешен не съжалявам, че му казах истината! Спокойно, без емоции му разказах всичко! Дори показах снимките от деня, в който го изписваха от дома, както биологичните майки показват на децата си снимките от родилния дом. Разказа ми беше кратък. Говорих за фактите, но емоционало наблягах на това колко много сме се вълнували, как сме го обикнали от първия миг, в който сме го видели, колко е важен за нас и как не можем да си представим живота без него. Обяснението за дома беше, че прилича на детска градина, но единствената разлика е, че вечер никой не идва да вземе децата в къщи. Те си живеят там заедно и за тях се грижат госпожите, кокато са на работа. А за биологичната майка, че е прекрасна жена, която прилича на фея, но за съжаление, не е искала да става майка. Имала е неотложни фейски работи за вършене и затова е помолила детето и да бъде отгледано и възпитано от родители, които ще го обичат. Той стоеше замислен около 5-10 минути,/ за мен безкрайно дълго време/, после лицето му грейна и каза : "Мамо, и аз много ви обичам! Нали няма да ме оставите да спя в детската градина?" Така беше тогава! Камък ми падна от сърцето. Сега, когато е на 5 и половина години, отново тази тема се разисква ежедневно. Все има въпроси, които го вълнуват, но никога не ме е попитал за биологичната майка. Имам чувството, че на него му харесва непрекъснато да слуша, че е обичан, желан, значим и че всички сме в едно семейство. Лицето му грее и е много горд. Естествено, често фантазира, че е роден от някоя анимационна героиня, и когато му кажа, че греши, той отговаря "Да, да знам!" До колко моят коментар, ще помогне на родителите, да намерят смелост да кажат на любимите си същества истината, не знам! Убедена съм, че всеки има право да знае истината за себе си! И ако обичаш някого, то отговорността да кажеш истината е твоя!Да се довериш на детето си! В противен случай, не може да изискваш от него, то да ти се доверява и да няма тайни! Ако сам не го направиш, ще ти "помогне" някой друг! Е тогава емоционалната болка е налице и безвъзвратно си загубил доверие! А тогава какво ще правиш?"
И аз като Мама Галя, само дето не окачих билборд да се похваля, че си имам синче от самото начало.
Понеже бебчо - 5 годишен е вече, ама още си му викам така е голям дребосъчко,като започнат да ме успокояват, "E ще порасне, я какъв висок е баща му" (премълчават , че майка му е тапа), аз с готовност започвам да обяснявам, че то тука нашия ген няма нищо общо.
Иначе на него винаги съм му обяснявала, как сме го взели от къщата с дечицата. Как сме го харесали сладурчето и той как ни се усмихваше. Преди месеци обаче ме попита "Мамо къде си ме родила".Пак обяснявах, че не съм го родила аз, обаче винаги съм искала само него и никой друг, е в тоя тон и той ми каза, че иска само мене.
Притеснявам се само да не го нарани, някой негов връстник след време. Има по-чувствителни деца, но така или иначе по-добре да знаят, за да успеят да си изградят вътрешна позиция по този въпрос. Така и ние родителите ще имаме повече време като отгаваряме на всеки такъв възникнал въпрос да им помогнем за това, а и да знаят, че могат да се обърнат с доверие към нас.
Понеже бебчо - 5 годишен е вече, ама още си му викам така е голям дребосъчко,като започнат да ме успокояват, "E ще порасне, я какъв висок е баща му" (премълчават , че майка му е тапа), аз с готовност започвам да обяснявам, че то тука нашия ген няма нищо общо.
Иначе на него винаги съм му обяснявала, как сме го взели от къщата с дечицата. Как сме го харесали сладурчето и той как ни се усмихваше. Преди месеци обаче ме попита "Мамо къде си ме родила".Пак обяснявах, че не съм го родила аз, обаче винаги съм искала само него и никой друг, е в тоя тон и той ми каза, че иска само мене.
Притеснявам се само да не го нарани, някой негов връстник след време. Има по-чувствителни деца, но така или иначе по-добре да знаят, за да успеят да си изградят вътрешна позиция по този въпрос. Така и ние родителите ще имаме повече време като отгаваряме на всеки такъв възникнал въпрос да им помогнем за това, а и да знаят, че могат да се обърнат с доверие към нас.
A m b e r , и при нас става така Боби няма все още 5годинки, но сме говорили че не съм го родила аз и все пак понякога се обръща и казва "аз нали от твоето кормече съм излязъл" и тогава пак си обясняваме колко много сме го искали и всичко отново, а той казва "да да знам" с леко пренебрежителен такъв тон и после, след като съм казала колко много го обичам -"и аз много те обичам"
Здравей и добре дошла , но това не са различни форуми, а отделни теми в един и същ форум и няма нужда да публикуваш едно и също нещо в различни теми. Ние обикновено четем всички теми
[/quote
Моля за извинение! За първи път ми е! Ще се науча и аз, надявам се!
, но това не са различни форуми, а отделни теми в един и същ форум и няма нужда да публикуваш едно и също нещо в различни теми. Ние обикновено четем всички теми [/quote
Моля за извинение! За първи път ми е! Ще се науча и аз, надявам се!
И ние сега сме първи клас и аз казах на госпожата,друг въпрос е ,че почти всички знаят за Цецко в училище, защото работех там преди да дойде той в къщи.
Винаги има и обратен ефект при казването на истината на детето,но по-добре тези ефекти по-малко през годините,отколкото накуп като порастнат и още не са толкова осъзнати духовно.
Винаги има и обратен ефект при казването на истината на детето,но по-добре тези ефекти по-малко през годините,отколкото накуп като порастнат и още не са толкова осъзнати духовно.
Препоръчани теми