Малко фройдистко ще прозвучи, но ако детето е момче това би означавало съперник в семейството. И в обикновените семейства има съперничество между бащата и сина, а какво остава, ако бащата не е роден, а съпрог на майката.
- Публикувана: 22 апр. 2008, 13:01 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2008, 22:39 ч.
На кой е по-лесно
Според мен всичко опира до характерът на даден човек.
А бе аз питам,защото смятам,че е много лесно да се биеш в гърдите и да викаш "то ще е като мое",ама май не е баш така....и за двете страни
Според мен всичко опира до характерът на даден човек.
А бе аз питам,защото смятам,че е много лесно да се биеш в гърдите и да викаш "то ще е като мое",ама май не е баш така....и за двете страни
Аз също
Зависи от човека, от самото дете, от много неща...... Няма универсален отговор. Мога да кажа за себе си. Мъжът ми има двама сина от предишен брак. Момчетата са вече големи. Живеят при неговите родители. Майка им не се интересува от тях от години и се е наложило баща им да поеме грижата. При баба им и дядо им им е по-добре, защото там има кой да готви и да ги наглежда, нещо, което баща им няма възможност да прави поради това, че работи много и го няма вкъщи от сутрин до вечер. Добри деца са, харесвам и двамата, разбираме се добре, но съм категорична, че не искам да живея с тях. Преди да се запознае с мен баща им е живял с тях и една жена с нейното дете. Нещата не са се получавали никак добре. Явно нито той е успял да приеме чуждото дете, нито тя неговите. Карали са се постоянно и не след дълго са се разделили. Може би заради това мъжа ми не е повдигал изобщо въпроса децата му да живеят при нас и слава Богу, защото не мисля, че бих се съгласила. Положението такова, каквото е сега, устройва всички ни идеално. Зная, че има много случаи, в които вторият баща или майка приемат и се грижат за детето на партньора си даже по-добре от биологичния родител. Аз не съм от тези хора за съжаление и въобще не се гордея с това, но - такава съм. В съседна тема прочетох, че съфорумка се е омъжила за човек с три деца и сега ги гледа тя, разбира се, побърквайки се. Прекланям се пред благородните и намерения и усилията, които полага, но не мисля, че това я прави щастлива.
Тогава не те разбирам.
Мисля си, че на един мъж би му било по- лесно да заличи разликата между "нейно" и "наше". При жената майчинския инстинкт като, че ли и пречи да се "отвори" докрай и безрезервно. Сигурно съдя по себе си. Знам, без да ми се е налагало, че не бих могла да приема чуждото дете като свое. Бих го обичала много, бих направила невъзможното то да не усети различно отношение от мен, но съм убедена, че дълбоко в сърцето ми винаги ще ги деля. И мисля, че не е толкова осъдително, а по скоро нормално.
В тази дискусия се пропуска една трета страна -детето .Понякога въпроса е ,как то ще приеме партньора на своя родител. Съвсем нормално е то да расте ,а с това се преминава и през различни етапи на взаимоотношенията .
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
До човек и душевност е според мен. Имам примери около себе си и за мъже и за жени, грижещи се за децата на партньора си всеотдайно. Общото е, че са добри и широко скроени хора, независимо от пола. Имам и от обратните примери за съжаление - такива, които воюват с детето и там пак има и мъже и жени.
В тази дискусия се пропуска една трета страна -детето .Понякога въпроса е ,как то ще приеме партньора на своя родител. Съвсем нормално е то да расте ,а с това се преминава и през различни етапи на взаимоотношенията .
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
Не е лесно за никоя страна - лично аз мисля ,че винаги има сянка ,колкото и да се стараят хората да я няма .
и си много права.
И все пак да приемем,че всичко е ОК,въпреки това мисля,че винаги си остава едно малко "зрънце" и у двамата,че "неговото" е преди всичко.
Чудно ми беше това типично женска или мъжка черта е
От това, което виждам около себе си 3-ма мъже приеха чуждите деца и се грижат за тях като за свои и нито една от жените им не прие техните по този начин... напротив не спират да ги коментират със злоба 
....ужасно тъжно ми е понякога като ги слушам, а всичките са ми близки приятелки...
....ужасно тъжно ми е понякога като ги слушам, а всичките са ми близки приятелки...