При нас е обратна случката - моят лакомник мисли, че хапчета, капки и сиропи са храна и сам си иска. Като кажа "капка" веднага заляга и отваря устата, а веднъж беше докопал сиропа за кашлица и го заварих да си пийва сладко! 
- Публикувана: 27 май 2005, 11:09 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2005, 00:44 ч.
И аз да се оплача
Мога само да ти кажа, не се предавй и не се самообвинявай, когато ти каже и какво от това, можеш и да обясниш, какво следва от това. Кога се налага да дадеш лекарство и видиш, че няма да се получи само с убеждения, действай смело веднага, пък после ще си говорите "Видяли, че няма нищо страшно", Димана е такава, всичко се постига с голяма борба, когата случая е спешен действам директно и после следва реакцията "А, ама то не боляло", сега вече, мога да и кажа само "Имай ми доверение, аз няма да те излъжа" и да минем без проблем процедурите.
Винаги може да очакваш реакция, на отрицание от детето си, тогава то не оспорва твоя авторитет, а търси възможност да се измъкне от определена ситуация, която го плаши. Изказване от рода "И какво от това", направена от дете на 5 години не означава нищо, то в действителност не прави връзка между случващото се и следствие, но вижда, че това променя отношението, опитвай се да преценяваш детските изказвания до възможността на възприятие, която има детето.
Моето мнение е, че когато се налага да дам, лекарства и това е особено важно за здравето на детето, ги давам директно, няма искам-неискам, понякога съм действала като абсолютен изверг, затискам и сипвам в устата, след като съм получила отказ и след това не е имало проблем.
Винаги може да очакваш реакция, на отрицание от детето си, тогава то не оспорва твоя авторитет, а търси възможност да се измъкне от определена ситуация, която го плаши. Изказване от рода "И какво от това", направена от дете на 5 години не означава нищо, то в действителност не прави връзка между случващото се и следствие, но вижда, че това променя отношението, опитвай се да преценяваш детските изказвания до възможността на възприятие, която има детето.
Моето мнение е, че когато се налага да дам, лекарства и това е особено важно за здравето на детето, ги давам директно, няма искам-неискам, понякога съм действала като абсолютен изверг, затискам и сипвам в устата, след като съм получила отказ и след това не е имало проблем.
Здравей,
Аз в подобни ситуации направо разказвам какво ще стане напр.
Той: Ще плача! Не искам!
Аз: Е щом искаш да си губим времето, ти да ревеш, аз да те убеждавам, да се ядосвам, да се стигне накрая до бой и пак да си изпиеш лекарството, ела направо да те набия и да го изпиеш, че нямам време за губене! А времето, което спечелим дай да го използваме за нещо приятно и на двамата!
Не водя разговори започващи с "Какво от това" и др. подобни, директно го отрязвам "Като нямаш какво да кажеш замълчи!", "Не ми се слушат, врели-некипели!" , "Постигнал ли си някога нещо по този начин, не мислиш ли че е време да го смениш?!?" и др. подобни. И излизам бързо от стаята, защото такъв разговор до нищо не може да доведе!
Ако реши да се запъва и да вика „Ето виж не можеш да ме съблечееееш!” например, започвам да се смея и да го имитирам, гледам да го шокирам и разсмея, защото иначе трябва да му откъсна главичката
.
Напоследък много мисля, за това, че аз поне отглеждам презадоволени деца, които нищо не желаят и като им отнема нещо не ги трогвам особено. Къщата ни е пълна с играчки, книжки, анимации, всяка Събота и Неделя ги водим на интересни места (Лунапарк, Зоопарк и т.н.), купуваме им постоянно вкусни и любими неща и т.н. И те нямат никакви мечти и желания. Преди няколко месеца като писахме на Дядо Коледа, Вики ми вика "Ами чудя се какво да си пожелая?"
ами то си има всичко детето , нищо не му трябва...... Как после да се притеснява, че нещо няма да получи или ще го накажа с нещо ....
Аз в подобни ситуации направо разказвам какво ще стане напр.
Той: Ще плача! Не искам!
Аз: Е щом искаш да си губим времето, ти да ревеш, аз да те убеждавам, да се ядосвам, да се стигне накрая до бой и пак да си изпиеш лекарството, ела направо да те набия и да го изпиеш, че нямам време за губене! А времето, което спечелим дай да го използваме за нещо приятно и на двамата!
Не водя разговори започващи с "Какво от това" и др. подобни, директно го отрязвам "Като нямаш какво да кажеш замълчи!", "Не ми се слушат, врели-некипели!" , "Постигнал ли си някога нещо по този начин, не мислиш ли че е време да го смениш?!?" и др. подобни. И излизам бързо от стаята, защото такъв разговор до нищо не може да доведе!
Ако реши да се запъва и да вика „Ето виж не можеш да ме съблечееееш!” например, започвам да се смея и да го имитирам, гледам да го шокирам и разсмея, защото иначе трябва да му откъсна главичката
.Напоследък много мисля, за това, че аз поне отглеждам презадоволени деца, които нищо не желаят и като им отнема нещо не ги трогвам особено. Къщата ни е пълна с играчки, книжки, анимации, всяка Събота и Неделя ги водим на интересни места (Лунапарк, Зоопарк и т.н.), купуваме им постоянно вкусни и любими неща и т.н. И те нямат никакви мечти и желания. Преди няколко месеца като писахме на Дядо Коледа, Вики ми вика "Ами чудя се какво да си пожелая?"
ами то си има всичко детето , нищо не му трябва...... Как после да се притеснява, че нещо няма да получи или ще го накажа с нещо ....
Лекси,мила, напълно те разбирам.Моята мома е на 2 години и 6 месеца и подигравателното отношение е вече на лице.Баща ми и мъжа ми вече ми проглушиха главата,че я глезя и ще ми се качи на главата,а аз все още не вдявам как да я укротя.Наказвам,шамаря много рядко,но ефекта е нулев.Понякога рева от яд,чета книги и публикации и пак същата работа.Просто явно нямам подход и трябва да преосмисля нещата.На всеки,на който свари,независимо познат или непознат,се оплаква,че съм я биела,което не е вярно естествено.Хората ме гледат накриво и умирам от срам. 
Но ще се справя и това е
Но ще се справя и това е
Преди 3 месеца ни се наложи за пръв път да дадем антибиотик. На сироп. Понеже нашия е много злояд и недоверчив и не иска да поеме никаква храна от нас очаквах проблеми и в това отношение. Естествено, не искаше да ги пие. След 10 минути обяснения казах, че така или иначе това не е нещо, което може да избира, хванахме го трима човека и изсипахме капките в устата. Така беше следващите няколко пъти, после го прие и ги пиеше. Не е приятен метод, но лекарствата наистина не са нещо, за което ще кажа "Е, добре, като той реши!".
Дано не ми се налага повече, но така бих действала пак.
Успех, и дано ти оздравее слънчицето скоро
Дано не ми се налага повече, но така бих действала пак.
Успех, и дано ти оздравее слънчицето скоро
При нас с убеждаване не става и започнахме друга процедура. Единственото нещо, което се съгласява да пие е Панадол - взимам две спринцовки - едната с панадол, другата с АБ, хващам я и давам малко панадол. Питам ще го пиеш ли - тя се съгласява, през това време сменям спринцовките и действам Гадно, но друг начин няма 
Днес пак ни изписаха АБ, просто помолих док да не е някой, който се дава на 6 или 8 часа, а по - рядко и си докарах нова беля Сумамед с вкус на цимент е вярно пие се веднъж на 24 часа, но .....
Гадно, но друг начин няма Днес пак ни изписаха АБ, просто помолих док да не е някой, който се дава на 6 или 8 часа, а по - рядко и си докарах нова беля Сумамед с вкус на цимент
е вярно пие се веднъж на 24 часа, но ..... 
Абеее за антибиотик не знам, досега съм давала веднъж и беше на 1 годинка. Сега влачи една хрема, ама не й се харесват твърде капките за нос, та понеже няма много-много кого да заразява, аз съм я оставила сама да реши.
Общо взето те капките не лекуват, само временно решават положението, така че не съм голяма привърженичка по принцип. Дала съм й кърпички, бърша и аз носа, като видя, че е зле положението, питам иска ли да й помогна да оздравее по-бързо. Тя обичайно казва, че иска. Аз предупреждавам, че ще щипе. Тя кима геройски и капем капките.
През нощта обаче, ако е сънена, а хремата й пречи да диша, стискам и капя по описания метод, тъй като тя е полузаспала и такива диалози не мога да водя, а и на мен адски ми се спи.
Но за антибиотик бих се наложила, там вече работата ми се вижда сериозна.
Общо взето те капките не лекуват, само временно решават положението, така че не съм голяма привърженичка по принцип. Дала съм й кърпички, бърша и аз носа, като видя, че е зле положението, питам иска ли да й помогна да оздравее по-бързо. Тя обичайно казва, че иска. Аз предупреждавам, че ще щипе. Тя кима геройски и капем капките.
През нощта обаче, ако е сънена, а хремата й пречи да диша, стискам и капя по описания метод, тъй като тя е полузаспала и такива диалози не мога да водя, а и на мен адски ми се спи.
Но за антибиотик бих се наложила, там вече работата ми се вижда сериозна.
Преди малко говорих със свекърва ми. Жената се оплака, че им отговаряла, налитала да ги удря, отказала да излезе на разходка 
и изтощена заспала в 11.30 ч. /поне да си отдъхнат хората/. Лошото е, че тя няма страх от нищо /нито бой, нито наказания/ и смята, че е центъра на Вселената за което май съм виновна аз - то не са разходки, забавления, срещи с приятелчета, подаръчета и ужасно много персонално внимание... Просто трябва да разбере, че желанията й не винаги могат да се изпълняват, че и другите са хора като нея и не са й длъжни за нищо и че освен забавления, има и задължения.
и изтощена заспала в 11.30 ч. /поне да си отдъхнат хората/. Лошото е, че тя няма страх от нищо /нито бой, нито наказания/ и смята, че е центъра на Вселената за което май съм виновна аз - то не са разходки, забавления, срещи с приятелчета, подаръчета и ужасно много персонално внимание... Просто трябва да разбере, че желанията й не винаги могат да се изпълняват, че и другите са хора като нея и не са й длъжни за нищо и че освен забавления, има и задължения.А не може ли временно да я лишиш от всички тези екстри и внимание, с които я обсипвате всички, докато не си изгради правилно отношение към хората около нея? В крайна сметка ако сега за нея няма никакви авторитети, то как ще й се отрази това в бъдеще?
Въпросът ми е по-скоро риторичен, защото и аз сега се опитвам да намеря границата между обгрижването и разглезването. Явно трябва да се наблегне на задълженията на детето към околните.
Лекси,мила съчувствам ти искрано, но....................само да ти споделя как е при мене:
-няма баби и дядовци, които да глезотят
-няма моткане, няма туткане или въртене
-ако закъснееш за работа дирекно увисваш с парите /или работното място:, тук никой не го интересува дали си закъсал, наема върви, сметки и те, а цените са меко казано баснословни/
-играчките са страшно скъпи и обикновено се чака промоция или нещо покрай Коледа или Великден
-времето е разпределено до минута и ако не се свърши точно на време, целия ден пропада , а тук просто ВСИЧКО, ВСИЧКО Е ПАРИ!
-за джи пи преглед понякога се чака с дни и да има късмет хлапето да не прави това, което чичо доктор му е казало....душа да му е яка!
Затова сядате двечките и малката и се разбирате веднъж за винаги! И спри да четеш умни книги, явно не ти помагат _това не значи ,че на друг не биха помогнали!!!
Като дъщеря на адвокат и полицая съм възпитана в духа на изпълнителността, отговорността и точността-ако не са те, едва ли щях да "оцелявам" тук абсолютно сама!
Не позволявай да ти се качват на главата, защото не заслужаваш да понасяш такова унижение от детето, заради което си изстрадала раждането, трепериш над него всяка секунда, а то неблагодарниче!!! Имай си себеуважението и я строй в две редици,за да не става още по-лошо!!!
-няма баби и дядовци, които да глезотят
-няма моткане, няма туткане или въртене
-ако закъснееш за работа дирекно увисваш с парите /или работното място:, тук никой не го интересува дали си закъсал, наема върви, сметки и те, а цените са меко казано баснословни/
-играчките са страшно скъпи и обикновено се чака промоция или нещо покрай Коледа или Великден
-времето е разпределено до минута и ако не се свърши точно на време, целия ден пропада , а тук просто ВСИЧКО, ВСИЧКО Е ПАРИ!
-за джи пи преглед понякога се чака с дни и да има късмет хлапето да не прави това, което чичо доктор му е казало....душа да му е яка!
Затова сядате двечките и малката и се разбирате веднъж за винаги! И спри да четеш умни книги, явно не ти помагат _това не значи ,че на друг не биха помогнали!!!
Като дъщеря на адвокат и полицая съм възпитана в духа на изпълнителността, отговорността и точността-ако не са те, едва ли щях да "оцелявам" тук абсолютно сама!
Не позволявай да ти се качват на главата, защото не заслужаваш да понасяш такова унижение от детето, заради което си изстрадала раждането, трепериш над него всяка секунда, а то неблагодарниче!!! Имай си себеуважението и я строй в две редици,за да не става още по-лошо!!!