Номинации за най-голяма муня

Е, че кое му е тъпото на изказването, според мен е симпатично. Ти си го засякла гадно

гадно се получи, да. не беше преднамерено.
срещата беше много официална в състав от 15-тина души. имаше и чужденци, които не знаеха български, и хора, които ни виждат за пръв път, не сме сред свои, неуместно си беше отвсякъде. случката се разиграва при влизане в залата, говореше на висок тон и всички го чакахме да се изкаже, за да седнем на масата. честно казано, смутих се, то и затова съвсем идиотски му отговорих, но вътрешно се надявах да спре, че очаквах да започне и разговор в стил “а помниш ли..."

               
            Съвсем права си, че е било неуместно. Обаче отговорът ти много ми допадна!

Работех в малка фирма. Един ден идва клиент, който издирва един мой колега. Въпросният колега постоянно е в движение по задачи и не си раздава номера току-така, но аз се постарах да съдействам и да ги свържа. В крайна сметка работата на клиента е свършена, той- доволен, и след един-два дни ми звъни на служебния телефон:
- Здравейте! Искам да Ви благодаря за съдействието! Много бяхте експедитивна и отзивчива! От благодарност бих искал да Ви поканя на езда в една конна база край града!
- Ама цялата фирма ли?! - пустата устна реч, как да разбереш дали става въпрос за учтива форма или за множествено число!!!
Настъпи секунда озадачено мълчание и последва отговор с колеблив тон:
- Е... Че колко пък да ви е голяма фирмата?!
 

Яко! Попарила си надеждицата на клетия човечец!

Не стига, че муня, ами и алчна  

             Оооу, и това е много весело, Snow Queen! 

Човекът се е уплашил да не му уморите конете, ако се тръснете цял холдинг 

 
Нахилих се хубаво.
Цялата фирма ли вика....

Е, фирмата наистина беше съвсем малка - пет човека накръст, но явно поканата е целяла друго  но аз може да съм смотана, ама пък лоялна - и за колегите мисля 
Гостуват ни семейство - приятелка на майка ми от ученическите години и съпругът и. След като са ме разпитали къде и какво уча, на колко съм, какви са ми бъдещите творчески планове и т.н, чичо А. минава и на редовната тема:
- Приятел имаш ли?
Аз обаче чувам "приятелИ имаш ли?" и понеже темата ми беше доста актуална - същите дни бяхме обсъждали с познати колко е трудно да си намериш компанията и средата в малък град, започвам дълбокомислено и философски:
- Имам си няколко, с които съм най-близка, с останалите само се срещаме на кафе и ходим по дискотеки. Лошото е, че не са в една компания и трябва да се срещам поотделно с всеки, но това пък може да е полезно, защото така откриваш допирните си точки с всеки индивидуално. Засега не са много, но ми стигат.
Човекът помълча няколко секунди с физиономия тип "Тази днешна младеж" и накрая отрони:
- Е... то обикновено и един е достатъчен.
 
ЕПИЛОГ
След някоя друга година отивам в града на чичо А. по работа и - изненада! - виждам ги с жена му на улицата. Обичайните въпроси, как си, що си... Беше късна пролет и се задаваше лятото, та логично ме запитаха планирам ли вече лятната почивка.
-Харесала съм си едно място, но се тръгва с група в определен час и за моя приятел ще е трудно да се придвижи. Той е от друг град и не шофира, а трябва да се съобразява с транспорта и затова вероятно няма да стане.
Не знам дали чичо А. реши да ме подкачи за разговора ни преди години, или просто същият този разговор беше променил мирогледа му завинаги  , но след тези думи се усмихна и весело подхвърли:
- Я да си хванеш гадже и по-наблизо! Във всеки град не е излишно да имаш по едно!
 

   Сноу, имаш ли още историйки? 
               

Със сигурност! При такава блейка като мен няма начин, но трябва сами да изскочат! 
Ето, сетих се за една случка, доста кратка, но и досега си я помня.
С една колежка сме решили да оползотворим обедната почивка, като се поразходим, но понеже гладна мечка хоро не играе, към края на почивката отиваме да си вземем по един дюнер, та да хапнем набързо.
Нареждаме се на опашката - имаше няколко човека пред нас - и започваме да се лигавим:
- Сега сигурно ще се умиришем на чесън от соса!
- Ще издушим всички клиенти...
- Нищо де, едва ли е толкова силно - ще вземем по една дъвка!
- Обаче преди това и двете ще разцелуваме Пенчо! /имената са сменени - "Пенчо" е колега, добре изглеждащ, стилен и с претенции за плейбой млад мъж/
- Да, ще се наредим от двете му страни и ще го целунем! - и все подобни лиготии в същия дух.
Докато се занасяме, идва нашият ред и колежката пита:
- Много силно ли мирише чесновият сос?
Младежът зад щанда отговаря:
- Не, не е чак толкова силен. Има чеснов мирис, разбира се, но само вие ще си го усещате.
В този момент някой сякаш отвори устата ми и изсипа отвътре с възможно най-сериозния и леко възмутен тон:
- Ама ние ще целуваме един колега!!!
...
В следващите месеци обядвахме все по ресторанти.

  ох, много готини 

 
Още! Още!

Сноу невероятни истории!! Много готини, забавни, смешни!
А онзи е бил е много точен пичага (с конете и - ех, колко да ви е голяма фирмата); станахте ли гаджета?