Номинации за най-голяма муня

Отивам да зареждам картата за градския за един месец - вместо картата за градския транспорт, вадя картата за Метро. При което последва - ама, госпожо, това не е правилната карта!: tired:

Купувам си нов телефон с нано карта, има си специално инструментче, с което се отваря апарата, за да се постави картата, аз разбира се, не го видях и за целта използвах кламер и яко се измъчих. Видях го закачено за кутийката на апарата след месец, когато я отворих, за да търся нещо друго.

Ще си плащам битовите сметки на каса на Изипей, казвам телефон за стара регистрация от времето, когато бях на квартита. Усетих се чак, като момичето ми каза адреса. Като нищо щях да платя сметките на новия наемател.

Я, да взема и да се запиша и аз тук с едно голямо муньовско изпълнение от младините ми. Края на социализма, моята най-добра приятелка си има гадже от София и решава, че трябва да го види. Аз планирам посещение при моята баба и воала- двете /по на 18 години/ сме в нощния влак за София. Тя, освен гаджето, ужасно много харесваше един актьор тогава /няма да му споменавам името/- то бяха рисунки, сърчица и дивотийки за него- не е истина. Та значи пътуваме си и аз понеже не мога да спя- кибича в коридора и пуша цигари, а тя спинка в купето като лалугер. На една малка гара- някакво малко балканско градче беше- в нашия вагон се качват двама- въпросният възлюбен актьор на моята приятелка и другият беше един актьор и каскадьор- лека му пръст. Та каскадьора носи едно сакче на рамо, а местния Аполон- 2 огромни куфара, които не може да качи по стъпалата на вагона- перон не забелязах, а той беше доста джобен формат. Прискимтя с тъничък глас към другия: ...., помогни ми- за последно, обещавам! Каскадьора крайно раздранен покатери джобния Аполон /оказа се около 1.65/ на влака , оня се разположи в едно купе. Ние с каскадьора останахме в коридора мълчаливо да си пушим цигари на съседни прозорци. Тогава в този влак специално екстри като вагон расторант нямаше и аз предвидливо носех кафе в термос / изобщо не мога да оцелявам без кафе, пък и цяла нощ/ и си пия от една чашка и си стоя до прозореца. По едно време излиза Аполонът от купето и души като сетер: "На кафе мирише!" Вижда ме, че си пия кафе и възторжен пита: О, тук кафе ли продават? Не продават- аз си нося в термос! Но нали съм добра душа и предлагам - ако иска  да му налея. Той се шмугва бързо в купето си, изскача с една чашка и ме последва в нашето купе, където аз внимателно му наливам, да не го залея. Той приписква от възторг като госпожица и потропва, и е достатъчно шумен, за да събуди мирно спящата ми приятелка. Тя се надига като призрак, смачкана като афиш след представление, рошава и с размазана спирала и се вторачва в него. Аз се усмихвам като един ангел и като една лейди й представям госта ни- "Това, казвам, е еди-кой си и дойде да му дам от нашето кафе" "Това е моята приятелка А!""Много ми е приятно"- той, а тя се облещила като нощен лемур и само хрипти. Тоя леко се притесни и се изхлузи от купето, а тя се обръща към мен и извъднъж, както бях в блажено неведение за осъдителното си поведение, ме помита бурята на гнева й:" Това наистина беше ...?" Аз: а, да, качи се преди половин час" Тя: Ти знаеш, че го харесвам ужасно? Аз: "Ами да- главата си ми надула с него". И го домъкна в купето, както спя и съм рошава и грозна, и не съм подготвена и ужасно се изложих? Ти си лоша приятелка!" От тази гледна точка взе да ми просветва, но като един стрелец се усмихвам лъчезарно и й казвам: Какво ти пука- без това е дребен и с твойте 1,80 направо под чатала ще ти минава" Тогава ситуацията стана ужасна, защото каскадьора в коридора избухна в гръмогласен смях- явно ни беше чул. Доста усилия положих да я спра да слезе на първата гара някъде в дивите балкани, а може и в движение да "скоча и земята да ме погълне" както тя се изрази. Има и един друг случай, в който като една Муня й провалих любовния живот, но за това по-късно......

Е, как по-късно? Хайде сега деее, моля тее! 

Дианааааа! Не така! Чакаме историята 

другата история не е така интересна, но ....да видим. Значи, доста по-късно се случва- в Дивия запад на демокрацията- мутри, бухалки, престрелки и бездомни кучета на голями глутници, аз и въпросната приятелка А излизаме една вечер с един неин ухажор и един мой приятел. Ние с другарчето сме двойка идиоти- само приятели /все пак го познавам от времето, когато беше ниско, дебело хлапе с очила и свиреше на фагот, което в никой свят не е било предпоставка за ранни любовни връзки..както и да е де/ и тя, заедно с упорит сваляч, дето го играе прекрасния и смел принц. Още не са се загаджили, но тя решава да завлече на срещата им приятелите си идиоти без предупреждение. Свалячът нивзема с колата си, преглъща хладнокръвно факта, че тя е с компания и целево се мъчи да впечатли и нея и мен / да подпомогна стремленията му като приятелка, като му дам висока оценка/ То не бяха: "колко съм умен/образован, пък какви бойни изкуства владея, пък какъв съм смел и как ми се вей перчема". Аз /ужасен Стрелец/ не съм много впечатлена, приятелката обаче много го хареса. И вече след дългата, успешна вечер, минаваме по една улица в пешеходната зона, за да стигнем до колата на принца. Те вървят напред и падат ли падат звезди по главите им, ние с другия идиот отзад се хилим и си настъпваме връзките на обувките. Ами, идиоти. По едно време съзирам аз една глутница бездомни кучета се приближават към нас бързичко и в стегната формация. Подготвена за подобни случки си бъркам в чантата, вадя 2 пиратки, драскам и хвърлям една след друга по посока на кучетата. В този момент виждам неочаквания ефект от поведението си- приятелката ми се вцепени като сърна пред фарове, а смелия принц изпищя, покри си глават с ръце и избяга с високо вдигане на колената. Много бързо избяга. Тук принц- там принц- няма го. Приятелката ми изсъсква: Ти ли направи това? , махайки неопределено с ръка. Аз бях- имаше кучета! Тя ме изгледа възмутено и продължихме по пътя си с надеждата да намерим принца при колата му поне, но не би. Приятелката е ужасно сърдита и когато след дълъг преход /на високи токчета/ си пристигаме у дома тя вече е раздразнена като черна мамба. Обажда се по телефона на принца и установява, че принца спи, което повишава беса й с две-три степени. Много бавно пита: Ти къде хукна и защо се прибирах сама? Той отговаря, а тя повтаря думите му : А, помислил си, че се стреля, така ли? Ама разбира се, че ще избягаш- няма да стоиш като патица на гюме! А нещо мен да спасяваш не ти ли мина през ума? Аха, в шок си бил....За твое успокоение, това беше пиратка!Сега да не кажеш, че си ранен? И му затвори...
 Ами мен ако питаш изобщо не й трябваше тоя плужек, така че това беше приятелска услуга, а не муньовщина

Много интересни истории!

DianaD, този последния върви го изтипосай при муньовците - реве си за там!

В началото на лятото пътьом към морето минаха през нашия град братовчедка ми и нейното семейство. Най-малкото дете на братовчедката е един любопико на 4 години, на когото пътуването не му се отрази много добре и оповръщал половината северна България, а другата половина спирали почти на всяка керемида, за да проверял дали пък няма останало нещо за доповръщане.
Та след бурна семейна вечер, подпити възрастни, останали без сили от игра деца и добре натъпкано вече споменатото изпразнило се по пътя дете на сутринта роднините трябваше да продължат приключенито си към морето. В търсене на решение да спрат повторното изпразване на невръстния им син при пътуването баба ми ги увери, че сол сложена и залепена с лепенка на пъпа много помага. Метваме хлапето на леглото, но то като видя лепенката и буркана със сол, започна така да се гърчи, че не можем да му улучим пъпа. Каките, за да му дадат пример заголват томбачета и саможертвено се оставят да им сложим сол, а после в пубертетски лигоч се гърчат как солта ги разяждала от вътре.   Та да успокоя малкия, започвам да се шегувам с него и му осбяснявам, че просто ще го посоля. Посолявам ръката му и той я облизва, посолявам рамото му и пак го облизва и така полека лека стигнах до пъпа, като гледах да не се надумка с много сол и ми бе интересно дали ще успее да си оближе пъпа  

Две седмици след гостуването се обажда братовчедка ми и се смее. Отишла да вземе детето от градина, а той не искал да тръгне. Затова останала да го почака до госпожата. А учителката явно очаквала този момент и макар и малко притеснено подела разговор:
- Вижте осоляването отдавна е отречено като начин за премахване на телесната миризма. Може да доведе до сериозни кожни проблеми и рани, особено на по-чувствителните места. Има страхотни козметични продукти против изпотяване сега, макар за децата да не мисля, че са нужни ...
- Да, има много козметики. Има даже някакви кристали, които ... - макар и озадачена братовчедка ми приела, че учителката иска да поведе разговор за средствата против изпотяване.
- Да, това имах предвид и аз. Сякаш не е добра идея да осолявате детето.
- Кое дете? Кой го осолява? - моята роднина още не схващала
- Ами Дани вече няколко пъти разказва на мен и на другата госпожа и на леля Вили как го посолявате. Помислих, че просто на шега сте го посолили, но той ми твърди, че навсякъде по тялото му слагате сол, но не му давате да я облизва.  
Отнело малко време докато братовчедка ми схване за какво точно идело реч и после да обясни на госпожата, че не солим детето ежедневно против изпотяване.

П.П. В тази история мунята съм АЗ. Моите адмирации към тази педагожка, която е видяла нещо нередно и е подела разговор, за да помогне на детето от групата си.

Ох Дорис...
Моята дъщеря разправяше в яслата,че мама само пуши и пие бира
Пушех..вярно е (само на терасата и то не постоянно)ама бира и въобще алкохол не пия

Дорис, изпусна една интересна част. Осоляването помогнало ли е детето да се прибере от път с пълно стомахче?

Влизам в един магазин с майка ми и дъщеря ми и си харесвам блуза. Майка ми обаче я извикаха спешно на една среща и тя ми предложи ние да останем да си разглеждаме. Мотахме се вътре, избрахме с детето и други неща, платих, ама нещо ми се стори, че ги смота продавачката в плика. Прибирам се, изпълнена със съмнения, и наистина - блузата ми я няма! Бясна се връщам в магазина, сигурна, че продавачката си я е харесала и прибрала жената рече, няма я паднала зад щанда, прегледах пробните, прерових пак целия магазин - не и не! Докато аз обикалях тя питала дъщеря ми какъв цвят е била, и получила отговор - бяла. После пита мен, аз казвам синьо-зелена   чуди се тя, чуди се, няма такава блуза, не помни да е зареждана, нито да е минавала през касата.
Детето си хареса една друга блузка докато чакаше и се завряла в пробната, аз чакам отвън и гледам лошо... и като светкавица ми проблесна как майка ми тръгва да излиза, взима блузата от ръцете ми и я плаща заедно с нейните неща и хем щастлива, хем ми смешно, не мога да се сдържа, нахълтах в пробната, червена като домат, детето ме гледа и се чуди какво става, аз не мога да си поема дъх, за да обясня.
Досрамя ме да кажа на продавачката  

В крайна сметка се прибрахме, отворих плика на майка ми и блузката ми там   СИВА!

Аз от бързия поглед по монитора,прочетох ,,....масаж на кухненски тръби...,, 
Доста се чудих какъв е този масаж  а то било ,,...монтаж на кухненски тръби ..,, 

И аз така,само че с асансьора. Седя и чакам вратите сами да се отворят 

И на мен чекирането в офиса ще ми остави трайни увреждания. На всяко излизане от метрото се опипвам в търсене на картата за достъп.

 
На море сме с едно гадже. Той плува, аз - не, и един ден решил да ме "поразходи" - аз съм се хванала на раменете му и той плува навътре в морето. Колкото по-навътре влиза обаче, мен все повече ме хваща страх и несъзнателно съм започнала да го стискам за врата и той започна да се оплаква:
- Не разбирам защо ме душиш?
- А ти защо влизаш толкова навътре? - оправдавам се аз. - Не виждаш ли, че ме е страх? Като нищо не само за врата, ами и за някои други неща ще те стисна, нали знаеш, че удавник и за сламка се хваща!!!
 

Като нищо да си му създала трайни комлекси на момчето.