Отиваме с мъжа ми за шаран.Той се изгубва нейде в магазина,а аз се приближавам до един човечец със същото яке като неговото.Човекът съсредоточено зяпа един шаран в очите?!Аз мислейки го за мъжа ми заядливо просъсквам: има очите на майка ти нали?Сиви и воднисти,при което зловещо се изкисквам.Имаме си стара семейна закачка и затва.Мъжът подскча от уплах и бързо се изнася поглеждайки ме с бялото на очите дали го следвам.Лошото е,че и една жена от персонала ме чу,та и тя се смя дълго след това.
Остави ти, че падам от смях, ами и мъжът ми се включи. 
Смях се аз преди дни, ама ей го на, застигна ме и мен.
Отиваме с мъжът ми до магазина и виждам, че има мандарини на промоция. Изобщо не съм го видяла, че се е изнизал в другата посока и мислейки, че ми е зад гърба започвам да му говоря..."Я, виж има мандарини на промоция, пък са и хубави. Искаш ли да си вземем? Мълчиш, ок, значи не искаш." Обръщам се и какво да видя един човечец се ухилил до уши, а съпружето настрани от мен стои и наблюдава сеира.
Напомни ми как сме се смяли преди дни във форума и вика, ей го, застигна те, като се смееш на чужд гръб
