
Само синът ми "подложих" на гореописаното действие като въшляса преди 2г.
Аз да се изтипосам... Обажда ми се момиченце от класа на дребният, че са свършили и са долу на кафето. Валеше. Казвам ѝ да го праща към нас. Чувам го да мрънка "а ключ". Казвам че ще сляза да го взема. Като мисълта ми е да сляза само до входната врата.
Забавила съм се 2-3 минути у дома. Слизам до входната врата, а моят син ник'в го няма. Аз облечена с домашно облекло (къси панталонки и потник) и по джапанки. Не върви да тичам до кафето под дъжда. И вися кат прани гащи във входа. Панталонките са широки, част от пижама... шаренки на райета и кравички
А се е развързала връзката на колана, а са ми се смъкнали до глезените.Мина един младеж от входа и му заръчах ако види моят веднага да го праща. Дойде дребният. Аз му се карам, че се мотае и че в този вид не мога да тичам под дъжда. "Ами ти защо си така облечена?!"
Добре че клюкарките не ме видяха, че щяха да ме разнасят бая време.
натиснах малко стана една черта на голо до кожа. Той се гледа и е бесен,а мен ме напушва смях. Ходи две седмици като войник и ми се сърди а аз всеки път като го видех ме напушваше такъв смях
