Номинации за най-голяма муня

Ето и от мен една прясна муньовска случка от миналата седмица. В главната роля на мунята – аз! 
Като начало кратко предисловие. До скоро с мъжлето имахме за МПС една ладичка. Обаче преди 2 месеца си купихме кола, втора ръка – нов внос. И като повечето такива коли нов внос беше без касетофон и колони. И все още е. Мъжлето често-често мрънка  , че така му е супер тъпо без музика и закупуването е изключително на дневен ред. Освен това той обича по-високите децибели.
Та миналия уикенд сме спрели до едно базарче, мъжа ми има среща с един познат, а аз зърнах магазинче за обувки за синчето и скокнах да ги разгледам. Връщам се от магазинчето, мъжлето излязъл от колата и се оглежда за неговия познат. И аз супер възмутено му се изцепвам  : “К’во си я надул тая музика! Да не сме на панаир?!” Мъжът ми се втрещява и в следващият момент през сълзи от смях ми отговаря  : “Еми намали я!”
Музиката дънеше от една наблизо до нас спряла кола. А нашата и до ден днешен е без CD и колони 

Да се разпиша отново: аз съм с деца да отидеш на баня-нвсякъде посещавам тоалетни. Та връщаме се от командировка в София с един колега и синът му, който изпраща приятелката си в странство. На средата между София и Пловдив, ме напъва голям зор и срам, не срам, примолвам се да спрем някъде. Първата спирка и аз скачам от колата в движение, първото, което се разбира е, че родителтие на момичето са спрели и те тук, а дори не се познават едни други, т.е. бащата,-моя колега и те. Мен това не успява да ме притесни много, защото си имам по-важна работа. Хуквам към мястото за плащане, ровя за стотинки-йок, левчета-тоже. Само двадесетолевки-ква съм паралийка. Хвърлям на лелята 20 лв и чакам ресто, а тя ми обяснява, че няма да ми върне. "Госпожо, зорът е голям, какво да направя?" Женичката се опитва да ми влезе в положението, събра цялата бензиностанция, ама няма. Аз подскачам на куц крак и накрая тя ме съжали: "Мамка им, капиталисти, сложиха бариера, за да отчитат всичко точно, за да чистя трява да се навеждам!" А те сложили бариера с брояч и после броят на влизанията, трябва да отговаря на броя на стотинките. Лелята казва, ще минеш под бариерата.  Абе, аз съм на зор и точно тази свивка ще ми е най-трудна, но за единия зор... Това беше най-трудното Лимбо в живота ми, защото едновременно с това и умирах от смях над себе си. През цябото време си мислех, че ако се напикая на бариерата няма да изкяра безплатна тоалетна.

Oх,момичета като ви четох и толкова мои глупости,които съм правила ми дойдоха на главата.Изброих някъде около 6,така че ще ме извините за дългия пост
1. Тази година, 11.02, мое много добро приятелче навършва 19 и прави купон у тях. аз обаче у тях не съм стъпвала.След подробни обяснения, завършващи с "на третия етаж вратата в дясно", аз се отправям с такси към тях.Улицата обаче е със старо и ново име, спира ме шофьорът, плащам си и влизам във вход номер 5.Качвам се на третия етаж и подавам ухо към вратата - никакъв шум, никакви признаци на купон.Викам си- объркала съм се, кой знае дали е било 3 етаж, може да ми е казал 5ия...качвам се на 5 и пак ухо на вратата - пак няма музика.Тръгвам аз надолу по стълбите и на всяка врата се спирам- няма и бняма музика!Възмутих се на себе си и реших,че е казал вход 3, 5 етаж и влизам в съседния вход - пак няма!Накрая като излязох и видях друго име на улицата, много се възмутих от шофьора и тръгнах да търся улицата.Тъкмо излязох на главния булевард, реших да му се обадя да дойде да ме вземе...А то тъмно, едни котки насам-натам,а мен и от котки ме е страх... И хващам аз джиесема и се усещам,че аз всъщност съм подслушвала само вратите от едната страна на етажа, която може и да не е била дясната...Срам не срам, влязох пак в 5 вход на 3 етаж и подлушах и другата врата, където точно в този момент се чу някакъв писък и хилеж....Бях нацелила мястото най-накрая.ама като влязох , така се червих пред момчет
2. Втора история , подобна на тази, с моето прословуто ляво и дясно,което 20 години и 10 месеца не мога да го науча...Преди няколко дни ме поканват на абитуриентска и аз пак не знам къде живее момичето.Та ми обяснява тя - на 7 етаж, бялата врата в дясно.От което аз запомних бялата врата.Качих се на 7 етаж и за моя изненада - 2 бели врати! Помислих аз къде е дясно, но пък взех,че се завъртях и сега дясното вече не беше дясно, а аз не знамтя за кое дясно ми каза...И тук най-големият сеир - като първи идиот и се обадих и и казах,че съм на етажа, ама не знам коя врата е
3. Моят 20 рожден ден,преди 10 месеца и 12 дни - след дълго чудене къде ще се празнува, с компанията решаваме да вземем пиене , да нося моята мъничка уредба и да се качим на скалите - както казва Дочо - "Важното е да си метъл и да не ти пука".Отиваме аз и една приятелка суредбата (затворена в една чанта да я носим по-лесно) на срещата и ще чакаме останалата част...По едно време се чува някаква тиха музика и ние със Стефка решаваме,че някъде около пощата има заведение или пък има дискотека под пощата. През цялото това време аз разправям колко са силни батериите на уредбата и как цяла нощ ще си издържим ние горе на тепето. Събира се компанията - 10-12 човека.Купуваме бири,вина и тн и се качваме на тепето.Пускаме няколкото мощни диска...И какво става! След 2 часа батериите окапват...И се оказва,че пред пощата сме си слушали нашия касетофон и не сме се усетили
4. На международния фолклорен фестивал в Пловдив, преди 3 години - най-добрата ми приятелка се сваля с някакъв украинец, но понеже не знае руски, а аз тогава се пукам от гордост ,че съм изкарала сертификат - превеждам. Канят ни младежите вечерта на дискотека.Питам аз кога да идем , отговарят те - "Пол дванацтого" . Така се шляем нашата компанийка 2 часа, за да не се изтърсим твърде рано и съответно в 12.30 се явяваме на купон.Посрещат ни руснаците и почват да ми обясняват,че вече се били притеснили,че няма да дойдем И аз викам "ама как така - вие нали казахте 12 и половина"...и точно го казвам и зацепвам родителен падеж и всичко и че всъщност са казали 11.30 "Малееее,Михаело-викам си, -излагация пред чуждестранните гости" И тъй приятелката ми се изнася с младежа украинец и оставаме аз,Стефка и тогавашната ми свалка Веско. По едно време се приближава към нас един гейообразен младеж (после се оказа,че хич не е гей) и почва да ме пита нещо на английски - там съм в по-свои води от руския. Обясняваме се и в един момент аз зациклям на някаква дума и се обръщам към Веско (от пловдивската АЕГ) "Абе как беше тва на английски, мамка му", при което гейообразният младеж се облещва  "Ама вие сте българи" и аз "ама и ти си българин" ...В резултат на това ,сега той ни е много близко другарче в София 
5.  И така дойде ред на последното, за което се сетих - действието се развива в Испания, Сан Себастиян - по принцип сме за 2 седмици в Южна Франция като имаме еднодневен отскок до СС. И тъй ние знаем френски, но ни една девойка не разбира испански. И както се сещате, в един момент и 5те трябва да идем до тоалетна. Огледахме се,огледахме се и се набутахме в нещо тип МакДоналдс. Хубаво, ама надписите без картинки - едното "Mujeres", другото не помня какво. И се чудим ние къде да влезем и аз последвах желязната логика, че "muj", ще да е от някакъв индоевропейско-латински корен със значение "мъж" и викам - айде у другата тоалетна (сега ви е ясно що ме скъсаха по историческа граматика 5 години по-късно ). Набутваме се ние и мацките почват да се оглеждат в огледалото, да се мацотят да се хилят - ясно ви е. Тоалетната заета, чакаме да се освободи. И тя се освобождава - висок,чернокос,мургав испанец И ние и 5те...ни гък, ни мък...А той като ни видя, се ухили едно хубаво...

Eowyn, подсети ме за едно мое ходене на купон 
Мъжа ми /тогава още гадже/ ми казва, че вечерта сме на рожден ден в Студентски град. Разбрахме се направо на адреса, защото не знаех в колко часа ще ми свършат лекциите и към 21 часа се понасям към въпросния блок /мисля, че беше 22 бл./. Качвам се на етажа, на който ми е казал и по същия начин се ослушвам на вратата за музика. Тишина! Но не се отказвам и решавам, че просто хората са тихи  и чукам. Отговарят ми "Влез!". Влизам аз и ...... двама си лежат по леглата и гледат телевизия, а третия пикае на отворена врата  , но аз не се отказвам и питам няма ли да има купон  , ония и тримата  А аз си плюх на петите

А преди няколко години се прибирам посред нощ и една немска овчарка тръгва след мен /имам мноооооооооого голям страх от кучета/, решавам да вляза в двора на едно училище, но тя се вмъкна след мен, въртях се, въртях се, а тя само седи и ме гледа, направо откачих. Излязох от двора и право в най-близката къща, но тя си намери място под мрежата и след мен  пак без ниакъв звук, само ме следва. Намерих входа на къщата, но нямаше звънец и натиснах дръжката - отключено. На първия етаж никой не ми отвори, но на втория попаднах на много мило семейство с детенце, които ме изпратиха до нас 

И последно - като ученичка класната ми се обажда един ден по телефона, вече не помня за какво беше, а аз от притеснение обикалях из стаята със слушалката, оплетох се в кабела и паднах, естествено се заливах от смях  и не можех да й кажа и една дума  накрая й затворих и й се обадих след половин час 

Eowyn, и мен ме подсети една слу4ка ,като каза за езиците .
На екскурзия ,сме ние и на гарата v ....vе4е не помня кьде беше,някьде из скандинavските страни ,трябvа да си купуvаме запазени места........та зна4и на гишето седи едно мом4е,но напраvо си 4ист манекен , vси4ки по млади v групата изплезихме езиците .И аз ,като най -знаеЩа ,Ще ходя да купуvам  местаta ,като естестvено на английски трябvа да гоvоря.Отиvам аз онзи ,като ми се усмихна с една широка скандинаvска усмиvка аз оЩе поvе4е се паникИОсах .Та зна4и искам си аз запазените места с много изре4ения ,казах,какvо искам.Онзи от среЩа запо4vа да се хили ,гледам го на косьм е да по4не да се смее ,4ак с глас но се сдьржа.Аз не разбираЩо ,пак поvтарям ,какvо искам а онзи с една мила физиономия ми отгоvаря"Ами има много хора тук" брех гледам го аз ,не разбирам ,за какvо ми гоvори този ,4оvек............пак ,казvам какvо искам  и той пак се смее.......по едно vреме схvанах ,4е едното от многото ми изре4ения било"може ли да те целуна "Ейййййй ох ,и сега ми стана смешно
Лелееееее ,ми те моите простотий ,край нямали

Браво бе,Вал Направо си го хвърлила в тъ4

На красавците, били те и скандинавци, не трябва да им се прощава. Само целувки за тях. 

Леле, чак сега виждам темата. Момичета вие може да уморите човек. Такива сте ги изписали. Голяма работа сте да знаете. Ако на някой му трябва да си оправи настроението - тук, тук, тук е мястото.

Ако се замисля сигурно ще се сетя за много "муньовски" ситуации, но тази е скорошна и ще ви разкажа нея. Прибирам се аз  и във входа на нашия блок тъкмо да се кача по стълбите за асансьора  и виждам пред него седи съседа от четвърти етаж и държи за синджира кучето си - един огромен черен ротвайлер. Като ме видя и като се хвърли към мен с лай и ръмжене, аз само дето не напълних гащите  от шубе. Асансьора дойде и съседа най-учтиво ме пита дали ще се качвам. Аз естествено го изгледах безумно и не приех поканата. Качи се той сам и тъкмо да извикам отново асансьора и той сам тръгна обратно да слиза. Като стигна на първия етаж, виждам през матираното стъкло една човешка фигура държи нещо по-ниско, което издава странни звуци и пръхти,и нещо си джумоли. Аз си помислих, че онзи главок е забравил  нещо и слиза отново с кучето и затиснах вратата на асансьора и не го пускам да излезе. И не само това, а му викам: "... дръж го, дръж го здраво този звяр да не ме захапе, чуваш ли бе, дръж го здраво и не го пускай......"  Така известно време той напъва отвътре, а аз отвън, докато в един момент чувам женски глас да казва: ".... ама моля ви се, стига сте натискали вратата, пуснете ни да излезем...." Аз като попарена се дръпнах и кой мислете излезе от асансьора. Съседка от другия вход, която била на гости на четвъртия етаж на своя приятелка, а това ниското, което взех за куче, беше нейното......... внуче. Едно сладко 3-4г. детенце, което тя държеше за ръка, а то нещо си пееше и си нареждаше по детски. Голяма излагация беше. И досега като я видя си умирам и от срам, и от смях. А тя какво ли си е помислила за мен....... не зная.

Е, не. Това ме разби. Със сигурност ще гласувам за тебе.

Мдаа, ще ме уморите

Да си призная и аз каква наследничка съм на Мунчо.

Да започна с една случка подобна на тази на Еовин в тоалетната. В ученическите ми години ходихме с хора (от "хор") на гимназията в Словения на фестивал. Трябваше да спим в едно ученическо общежитие в Целйе. Пътувахме с автобус и пристигнахме в 2-3 през нощта. Естествено, нямаше жива душа будна, обаче ние потни и прашни след пътуването решихме, че трябва да се изкъпем. И нахълтваме в първата срещната баня с тоалетна и се изкъпваме спокойно без да има кой да ни сапикаса (все пак в 3 през нощта кой друг ще тръгне да ползва тоалетна). На сутринта обаче към 8-9 другите от хора спяха още, а аз ставам да се мия. И гледам - някакви момченца в тоалетната. Аз обаче веднага "зацепвам": ахааа, унисекс тоалетна. И продължавам да си върша всичко най-спокойно. А словенчетата ме гледат като треснати. Викам си: кво им става. Накрая най-смелото се приближава към мен и на английски почва да ми обяснява, че това е тяхната тоалетна. "Е - и?", казвам. "Ами трябва да напуснеш". И аз пак на ум си повтарям колко са откачени словенците. Ако щете вярвайте, ама в тоя момент изобщо не ми дойде на ум, че хлапето иска да напусна, щото е мъжка тоалетна И аз продължавам: "Ама защо да напусна? Нали съм участничка във фестивала, какво като не съм от общежитието" Най-накрая ми писна да ссе разправям с подобни "негостоприемни" хора и си тръгнах. След половин час като минах край тоалетната вече се мъдреше пределно ясна картинка на мъж, натвъдрвайки, че вътре не е за жени:crazy:

Имам и други муньовски прояви, но сега се уморих да пиша. После пак.

Резултат от силно късогледство и махмурлук.
Преди години, като живеех на квартира, се звъни събота сутринта на вратата. Очаквах моя човек (живееше в друг град), затова скачам веднага, макар и със силно замаяна глава, не мога да си намеря очилата, но в полуоголо състояние тичам на вратата, мяркам познат силует и се хвърлям да го целувам. Отблизо (и след като съм го награбила) с ужас установявам, че е непознат. Той притеснено смотолевя, че е техник. А, добре, значи съквартирантките най-накрая са взели мерки, си викам, водя го в хола при разваления ни телевизор и хуквам да си доспя. След малко чувам, че някой притеснено крачи пред спалнята ми, хъмка, ама аз мижа, игнорирам и искам да спя. Накрая обаче се чука на вратата и човека обяснява, че е повикан на оправи тоалетното казанче.
За капак-накрая се оказа, че нямах в себе си пари да му платя и не можах да си намеря и чековата книжка.

Като заговорихте за превръзки, презервативи се сетих за следната случка.
В кварталното магазинче. Едно момиче пред мен, точно на ред нещо смотолеви: Един пакет Always (олуис). Продавачът-мъж, а и на опашката от около 10-12 човека, половината нервно чакащи също мъже. Та задава се продавачът с един пакет ориз това чул . Момичето пак: Един пакет Always. Онзи: още един ли искате? Момичето: Не ориз, а Always, от ония зелените и ги показва . И накрая продавача като се ядоса та: Ами така кажете, че дамски превръзки искате.  Явно го беше срам нещо девойчето пред толкоз народ, ама тя цялата опашка разбра.

  направо ще ме уморите