Номинации за най-голяма муня

Сдобих се с контракции от смях ....

Ето и част от мойте излагации:

Аз съм отишла на работа с къса  разкроена пола и чорапогашник. Ставам от стола да си взема нещо от принтера, а полата ми се е била качила нагоре от седенето и се е лепнала за чорапогашника. Принтера е посредата на стаята и аз съм показала дупето си на половината стая. Една колежка се опита да ми каже нещо и аз се обърнах към нея и докато разбера какво иска да ми каже ме видя и другата половина колеги  .

Пак в офиса отивам до бюрото на шефката с бърза крачка. Спъвам се в един кабел на пода и прелитам зад бюрото на шефката приземявам се с глава върху кошчето и то изхвърча. Добре че беше празно. Голям срам.

На следващата сутрин вървейки към спирката виждам трамвай. Тичам да го хвана. Навеждам се и минавам през една от дупките на черната ограда на пътя. Вдигнала съм главата си по рано от колкото трябва и се треснах в оградката. Нацелила съм мястото където е счупена летвичката и си сцепих главата. В Пирогов много ми се смяха докато им обясня какво е станало. Отрязаха ми малко коса и залепиха раната. През това време звъннах на мъж ми да предупреди в работата че ще закъснея. Когато отидох в офиса от вратата ми се хилеха.

Като студентка легнала съм късно и на сутринта ме събужда телефонен звън. Търсят брат ми по име и фамилия (той е по-малък от мен). Казах че го няма. Питат ме с кой разговарят, а аз казвам с дъщеря му  . Сънена съм помислила че търсят баща ми. А то била класната на брат ми и затова била толкова официална.

Спиме с милото и аз съм решила да се завъртя. При завъртането съм стоварила ръката си върху носът на спящият ми мъж. Човека седнал в леглото и почнал да ме пита защо го удрям а аз хъркам до него.

Аз-ученичка, едно от първите ми излизания с момчета.  Той е взел със себе си и един приятел (да не го изям ли, що ли). Чудим се къде да отидем и сядаме на една пейка в парка, аз се настанявам между двамата кавалери. Единият ме пита за номера на гсм-а ми, казвам му го, той- "ще ти пратя стрела, за да запишеш и моя." Не обръщам внимание какво ми говори, но казвам "добре". Праща той стрела и аз рязко скачам от пейката с боен вик "Телефонът ми звъниии". Необходимо ли е да описвам смаяните им погледи Втора среща нямаше.  

Като казахте първа среща...не беше първа, ами втора, моя милост се е барнала с любимите ми прилепнали по тялото дънки и отиваме да играем билиард. Абе забелязвам аз момчето ме гледа нещо странно, все едно иска да ми каже нещо и след малко го питам какво има. Ами вика, от както сме влезли се чудя дали да ти кажа, че ципът на панталона ти е отворен  Айде на бегом до тоалетната да се оправя, ама острото на тоз пусти цип така се впило в дънките, че след 15минутни опити проумях, че няма абсолютно никакъв шанс да го затворя...срам, не срам така си и изкарах срещата с отворен цип 

Като сте заговорили за издънки по време на среща, аз имам такива.
Бях си харесала един младеж от фирма, с която работех. Той ден през ден идваше в нашия офис за документи и аз имах уговорка със секретарката да ми звънка, когато той идва. Заради него се катерех и на 10 см токчета, че много висок си беше
И един ден, наконтена, наперена - слизам от третия етаж, за да мога да го пресрещна на втория и да ме види каква съм прелест неземна. В ръка държа и документи, за да не излезе, че по цял ден се шляя из офиса като свободен електрон. Тези "документи" бяха само бели листи от принтера, прилежно натъпкани в папка. Та, слизам аз в цялата си прелест и съзирам обекта на желанията си. Правя се на разсеяна, но за части от секундата наистина се разсеях и токчето ми се закачи на стълбите. Напомням, че в едната ръка държа папката с документите, а другата е към стената и няма за какво да се хвана. С писък политам надолу, момчето е застанало откъм свободната ръка и аз спасително се хващам за сакото му. Чу се огромно "храаааас" и на мен ми стана ясно, че съм се изложила ужасно. Не ми стигаше това, ами и папката с документите хвръкна и всички чисто бели листи се посипаха наоколо. Мен от срам и унижение, ме изби на луд смях, хванах се да си събирам листите, той доста въпросително гледа празните документи... После с една кърфица му закрепих ръкава на сакото, та прекарахме заедно някъде половин час, докато оправим щетите. Може и да звучи странно, но със същото момче излизахме около половин година и като някой го питаше как сме се запознали, той казваше лаконично "На стълбите."

Сетих се за 2 случки:
1. Устремила съм се към вратата на етажа, да излизам в почивка. На завоя се блъсваме хубаво с един колега и аз забивам в земята. Явно и двмата не сме гледали.
2. Правихме устройство за македонския пазар. Трябва да си взема едни преведени, на македонски, текстове от клиента. Слизам по едни стълби и гледам да видя къде е. Точно го видях и изпуснах последните няколко стъпала. Стоварих се на 4 крака в шоурума, поутупах се и гордо, гордо отидох да си взема текстовете.

Искам да ви разкажа една случка с моя позната,просто не мога да се стърпя.Въпросната дама работи в един от най реномираните университети в Б-я.Действието се развива във времето когато всички работещи се ранеха в стол към предприятието в което работеха,та въпросната дама е много интилигентна и дискретна,на външен вид обаче изглевда малко старомодна.Влиза тя във стола ,нарежда се на опашка  взема си първо,второ и трето занася ги до една свободна маса остая си храната и чантата и отива до тоалетна.Връща се от тоалетна женицата и какво съзира един приказно красив младеш се настанил на нейната маса и сладко си похапва от супата.Ужасена от нахалството на младежа,мойта дама решава да му покаже,че това което прави той не е редно и да го унижи.Настанява се мадамата на масата срещу младежа придърпва чинията с основното ястие към себе си и започва да се храни като през цялото време не откъсва очи от младежа който я гледа неразбиращо.А така си мисли дамата ще видиш сега ти,нахал такъв.За секунда погледа и се отклонява от очите на младежа и оле мале на съседната маса съзира собствената си чанта и на масата прилежно си я чака нейният обяд.
Голям срам бра моита интелигентна дама.

Това го има като виц.

Е, това последното го четохме май в няколко варианта...  
Предпоследното де.

Пак добре, че не ти се е изплъзнала някоя звучна македонска попържня.

Много се смея, момичета, с вашите истории.
Искам да изкажа специални благодарности на swan_heart с торбичката с боклук в куфара (в малкия куфар с многото багаж!)

Няма как. Единствено думата "баранье" ми влезна в главата от целия македонски.
Ако не броим, че е доста като българския.

А сега ви копирам една мъничка муня от темата :Какво смешно са казали нашите деца".
Просто не се стърпях да  не го споделя с вас
Ето го :
Преди време ми бяха на гости познати и тяхното дете направо ме остави без думи. 

Започна да ми разресва косата и да ми реди: Ой на мама детето, сега мама ще те нареши хубаво.  hahaha
След като приключи ме погледна многозначително и каза 

- У, каква си хубава, да те насерат кокошките да те насерат.  

Това и аз съм го чувала, в някои краища на България явно е нещо като заклинание против уроки.
 

Имам приятелка , на всичкото отгоре блондинка .
Та може да ви прозвучи като виц за блондинки , но действителен случай.
Тя горката нищо не разбира от компютри , аи не я влече инсталих на компа на сина и  аз скайп / неин / е сложихме , и сина и показва и аз , не ще!
Та синът и беше поръчал да плати нета , нали се сещатя - тийн без нет - умира !
И влиза тя в офиса
Момичето на касата пита :
 - Как е юзера?
Приятелкта :
 - Добре , много е добре, благодаря!

Ох, Ана, уби ме 

Ами как да е юзера?!Екстра