Номинации за най-голяма муня

хич не си го успокоила шЪ знаЙш
 

Дорис, още се смея 
Аз имам бая конфузни случки, но една, от това лято, води класацията (надявам се да не бъде засенчена).
На работа съм, с пола до средата на прасеца, веревно скроена, която е без ластици и копчета, държи се на ханша ми...не знам дали ме разбирате. Сандали с 10 сантиметрови токове. Имаше клиент в офиса, клекнах за да взема едни документи от един шкаф и...полата ми се е закачила за тока, изправих се....без пола.
С дупе на клиента в лицето.
Няма подходящ емотикон.

Има, има - - - този 

.....ой, горката, ама е много смешноооооо 

Имам две подобни излагации..

Пътуваме с бъдещия ми мъж във влака като студенти.
Нямаме търпение да се усамотим в общежитието...
Ще слизаме и излизаме от купето в коридора в редичка,
като продължаваме да се лигавим-целуваме, опипваме и пр.
Аз решавам да продължа играта и протягам ръце зад мен
с идеята да го хвана уж тайно между краката..
И доволно опипвам по топките и другите срамотии стоящият зад мен мъж,
който незнайно как се е озовал помежду ни  

Няколко години по-късно, аз млада даскалица-първата ми работа след завършването,
в изцяло мъжки техникум, преподавам само на големите ученици...
Веднъж ще влизам в час и дочувам от другата страна на вратата ожесточен спор,
кой да седне на първия чин. Викам си-брейй, чак пък такъв ентусиазъм за историята..
Има нещо гнило..моите не знаеха дори, че е имало Втора световна..
Оказа се..че госпожата, т.е. аз блейката, не обърнала внимание,
че на бюрото между плоскостите отпред и отгоре имало разтояние.
Нося изключително поли и обичам да си крастосвам краката, да подгъвам под дупе,
не мога да стоя мирно, постояно щавам на стола. Ама съм си мислела, че никой не вижда.
Изнасяла съм им пълна прогрма на бельо и подробности поне месец  

А две. Сега се присетих. Имах една блуза с копчета отпред.
Тесничка беше, а копчетата мънички и като седнех, се случваше някое да се ракопчее.
Пътувам в автобуса, ще слизам на спирката на 94 на НДК, както винаги тълпи народ..
Отварят се вратите и народът ахва в посока моя милост...
Не едно, всичките копченца отгоре се разкопчали и аз лъсвам буквално по цици...

Дорис, ще родя от смях 

Защо се носят легенди  за младите учителки , а 
Дорис, няма такава смехория! Момиче, имаш талант!   

Имах нужда от домашни чехли и днес по обед, докато мъжът разхожда детето си купих едни непритенциозни от магазина за 1 лв. Пишеше номер 38, но за по-сигурно премерих подметката на око, според ботушите ми. Подадох ги на касиерката, поисках пет балона за сина и след като платих, си излязох...Прибираме се вкъщи. Я да си премеря, викам новите чехли - вадя дясната, а след нея и другата дясна   Пак ги погледнах, но за мое съжаление и двете пантофи си стояха десни   Та така...
Следващия път смятам да си купя две леви  

А сега да ви разкажа какво ми се случи докато четях темата ..Да започнем с предисторията -студентка съм и живея на общежитие.Та реших тази вечер да си сготвя пилешка супа и сложих две бутчета да се сварят,и докато те се варят аз междувременно да почета из форума и да ги гледам от време на време.Само ,че попаднах на тази тема и някак си неусетно е минало времето от последната проверка и чуването на съквартиранта ми ,който казва "Oh,my God"Съответно скочих и установих ,че водата някак си е извряла,бутчетата са изгорели и кухнята е цялата в дим.Но не това е най-лошото-  секунди след като се опитахме да проветрим се включи пожарната аларма  и съответно всички трябваше да напуснат общежитието заради мен:oops:  
Поне на всички им беше  смешно ( около 40 човека)

Мдааа   Пациентката е прихванала остра заразна инфекция- муньовит  

Дорис, предлагам да пуснеш отделна тема - "Историите на Дорис" - така поне гарантирано на едно място ще са събрани всичките ти преживелици. А иначе момичетата са прави - всеки прочит на твой пост води до неконтролируеми изблици на смях и гарантирано добро настроение.
Давай, момиче!

Не знам моето муньовщина ли е, каръщина ли, или и двете...
Имах си една прима, която най-прилежно регистрирах още преди Нова година. Обаче, видиш ли, пропуснала съм малката  подробност, че тряба да я зареждам на определени периоди от време... и тя станала неактивна
Много си държах да си запазя номера и ми се стъжни доста.
Отидох в Мтел да питам къде е проблема. Момчето ми обясни, че не е активна, но ако му занеса чипа, мога да си запазя номера.(Даже ми показа какво е чип, да не се чудя - явно съм изглеждала много умничка  )  Аз му отвръщам, че чипа не е в мен, но утре ще мина, и сияеща, че ще си запазя номера, тичкам към автобуса. В автобуса вече си бъркам в чантата и що щеш - старият ми телефон с картата вътре. Както и да ее...
На следващия ден се връщам с чипа в ръка, подавам го на същото момче и чакам трепетно да ми активират номера! Онзи  пише,  пише и накрая заявава:
-Това не е същата карта.
Аз -  успях само да смотолевя, че нямам друга прима!! Обаче, така или иначе, той е категоричен, и на мен почва да ми се води акъла дали наистина не ми е попаднала друга карта... Взимам си я и тичкам към автобуса, този път съвсем не сияеща.
В автобуса (акъл идва, макар и късно) се сещам да си проверя номерата и смс-ите. Същите са, това си е моята карта и точка.
Трети ден. Цъфвам мило и драго пред СЪЩОТО момче  и го моля да провери отново, че му е бъгава системата...
Взима я човека, пак твърди, че не е тя, но накрая, нали все пак съм я регистрирала,  проблема някак е уреден и моя милост грейва, та чак слънцето засенчи. На предложението към договора да си взема телефон на промоция успях да изтърся важно-важно "А, те вече ми подариха" Подписвам си договора, взимам си го, взимам новата карта, взимам си старата, щото обясних на момчето, че има сантиментална стойност за мен (че не е лъжа, инак щях ли да търча цели три дена заради нея), шала, шапката и ръкавиците и беж навън, заричайки се, че няма да си плащам сметката там и изобщо яма да се мяркам от срам вече... и вечерта към пет ми звъни телефона, за да ми кажат, че съм си забравила ЛИЧНАТА КАРТА В МТЕЛ 
Четвърти ден. Влизам, пресягам се кажи-речи от вратата, грабвам картата и бягам презглава.
И знаете ли - този месец си платих телефона в другия офис

Снощи бяхме на гости. Улисани в пиене, ядене и сладки приказки, аз поглеждам към едни изкуствени цветя, поставени в някакъв хубав съд и се изцепвам:
 - Ауууу, същото го имам и аз в...
И се чувам как думите ми увисват, защото домакинята започва неистов смях, пропомняйки ми, че съвсем наскоро сме й го подарили за рождения ден. При което съпругът ми казва:
 - Какво сме й подарили? Това ли? Че ти кога си излизала да го купуваш? Ааааа, ма ти за това ли, аз мисля за цветята в него. Знам, знам, имаш вкус.

Да се включа и аз, че покрай тази сесия съвсем се побърках 
Днес мина изпита ми по право, за който се бях сдухала малко...трябваше да се развиват теми, въпросите множко ми се сториха и какво решевам аз - ще пиша пищови....собственоръчно  Идеята е, че хем ще науча нещо, хем пищов ще имам. Да, обаче тази работа се оказа трудоемка и как се случи , че три дни писах ли писах, а все не намаляват тези въпроси  А каква картинка бях...пръхтя, пуфтя, охкам и пъшкам, очите ми смъдят, гърба ме боли, ръката- почти не я усещам....но продължавам. В един момент ми писна, а и поради намаляващото време реших да зарязвам пищовите и да сядам да чета, пък дано ми остане нещо в главата. И така , чета си аз, глава ме боли!
Остават ден и половина до изпита, когато една колежка ми се обади и ме пита дали уча от печатаните пищови, при което аз й казвам че нямам такива и си пиша мои. Тя започва да се смее неистово и изведнъж ми просветна Преди 2 месеца, за контролното по право, аз лично намерих прекрасни, напечатани пищови, дето само чакат да бъдат нарязани, аз лично ги разпратих на цялата група, с гордост в сърцето....... и тотално съм забравила за тях, въпреки че са на десктопа ми и ми вадят очите всеки път като седна, но явно не е било достатъчно да ги забалежа 
Пак на време се светнах, направих ги и в крайна сметка си взех изпита.....без да преписвам