Номинации за най-голяма муня

Решавам да опитам как да си слушам мп3 - файлове на телефона ми, като трансферирам звука да минава през радиото. Нагласям го за нула време, обаче в един момент се притеснявам какво ще стане, когато някой ми позвъни - откъде ще идва звука на разговора...

Идва колежката ми, качва се в колата и я моля да ми се обади на телефона, за да направим проба. Тя ми звъни, оказва се, че записът спира и разговорът си минава по телефона. Казвам й - ОК, благодаря ти, разбрах - неизвестно защо, по телефона. Тя, също по телефона, без да се усети - ми казва - айде тогава, до скоро! Седим една до друга. След това затворихме телефоните и избухнахме в смях

Но преди това бях още по-смешна - сложила съм си слушалката с блу-тут-а на ухото, защото шофирам, и съм трансферирала всичко да минава оттам - записи, разговори и т.н. Да де, ама се прибирам вкъщи, вадя слушалката от ухото си и я слагам някъде. След час ми звъни телефона - обажда ми се шефката. Вдигам - не се чува. Затварям. Набирам я аз - пак не се чува. Почвам да усещам, че нещо при мен не е наред. В един миг се усещам и хуквам да търся слушалчицата - познайте дали я намерих от първия път  Добре, че тя не се шашка 

Ето още едно доказателство колко задръстена съм била, че май си и продължавам, ама... какво е кафе с райбер 

Кафе с райбер е когато те канят уж на кафе, ама като претекст, а всъщност за друго.

Отиваме с колежка на неформална среща, но нивото е високо. Колежката има самомнението за висока ерудиция и образованост, освен това е леко над нещата. Влизайки в кабинета на човека, с когото се срещаме, тя зърва на бюрото му статуетка на жена с превръзка на очите, с везна в едната ръка и меч в другата. Девойката, силно въодушевена обръща статуетката към себе си, разглежда я и пита: "И вие ли сте зодия везни? И аз съм везни." Мен ме напуши много смях, а човекът тактично подсмихвайки се обясни, че е юрист и правото му е и образование, и призвание и за това има  Темида на бюрото си. Колежката отново повтори, че 'щото тя била везни, та си помислила, че и той така. Иначе и тя е завършила право, ама Островно (в UK, демек).

Аз май съм голяма муня, защото имам още истории.Отиваме на кръчма с колеги и аз си поръчвам ракийка(не че я пия много, ама ей така да не се цепя от колектива), айранче и салатка.Съответно си ги овкусявам със сол-салатката и млекцето и по инерция сипвам в захлас на ракията.И всички ме гледат    А аз се усещам, обаче толкова ме е срам да си призная, че съм се объркала и викам-ами аз така я пия, много е хубава  
И вместо да си улесня положението си го усложних, защото цяла вечер си близвах от солената ракия.Голям срам!

Не просто за друго - ами за секс 

  eeeeee уби ме с тая ракия! ама шапка ти свалям за ината 

stealflame цял живот от ината си патя 

Охх, мами, не знам дали е точно за тази тема историята, почнах да я пиша и се поотплеснах доста, поизлязох от границите.  Който има нерви, да ме чете. Не ме бийте само. 
     Кандидатствам за университет, но бях решила освен в София, да се явя на изпит и във Велико Търново, Пловдив и Благоевград. Този в Търново ми се падаше последен – средата на Юли, аз съсипана от учене и нерви. Решаваме, че с едно момиче, с което случайно се запознахме на изпита в Пловдив (но още тогава много си допаднахме), ще отидем на море. Инициативата беше моя и го решихме точно в деня, преди да замина за Търново и за да не губим време, предложих аз да си хвана някакъв рейс направо от Търново, като ми свърши изпита и да се чакаме в Бургас, а оттам ще отидем в Слънчев бряг. Идеята беше, че двама мои приятели работеха там (ще ги наречем Д. и Т.) и цял месец ме навиваха да им отида на гости а и приятелки да взема – че са се уредили в голяма квартира и има свободни легла – то без пари щяло ни излезе. Първи ден – пристигам в Търново, предвидена е една нощувка, на сутринта изпит – и след това: рейсчето и на морето. Разкарах се до автогарата, взех си билетче – рейса за Бургас в 13ч.
     Дотук всичко звучи добре планирано, но...
     На другия ден – изнасям се от хотела, отивам на изпит с три огромни сака, приготвени като за море, гледаха ме странно охраната, забравих ги като излизах от залата,върнах се – взех си ги и излизам пред училището. Хубаво ама до рейса имам цели 2 часа – звъня на един познат, така и така съм в неговия град, да ми убие малко време. Води ме в някаква пицария и хапваме сладко сладко. Става 12,20 – викам му да плащаме и да ходя към гарата. Той с ето такива очи  – имало толкова много време, накъде съм се разбързала – толкова ли ми е неприятна неговата компания, дрън-дрън... Обидих му се и се развиках, че кой знае в какво задръстване може да попаднем, ние докато стигнем... че искам да ми е спокойно. Той пак - сочи ми отсреща – „Гарата ето я къде е,гледай всички автобуси, не помниш ли откъде си взимала билети, къде си пристигнала, се едно с парашут са те изсипали тука, как може жените да сте толко неориентирани...” Яко ме насоли, аз се засрамих и продължих спокойно да си хапвам. Окей, ама нещо ме човърка и го подпитвам дали е сигурен, че сме на автогарата. Той ме изгледа тъпо и обидено един вид „Аз живея тук, ако аз не знам къде се намирам, кой...” А аз нали съм късогледа, та единствено през прозореца на пицарията някакви Union Ivkoni спрени виждам, та му повярвах, че аз съм блейка. Става 12,40, търсим сервитьорката да и платим – нея я няма, аз в паника, че ще изпусна рейса – той ми бучи че време има - е го къде е. Даже могло рейса да си видя, да седя и да кротувам. Отново ми се повдига съмнението и пак го питам, сигурен ли е, че това им е единствената автогара? Няма ли други гари, че тая май май не ми прилича да е тя. Той споменава, че имало една, на края на града, далече, ама нефункционираща почти – всички „важни” рейсове през тая минавали, на оная има няма някой междуселски да спре и се смее на моята неориентираност и късогледство. Викам му, ми то аз билетите взех от някаква...такава...хм...хм... влизаше се май от магистрала....имаше едно разделено на две платно – с бордюрче посредата.... май, май...тия блокове ги нямаше... абе центъра далеч беше бе.... На него нещо като му присветна, като изпсува, метна 20лв. на масата и без да каже нищо взе два сака, хвана ме за ръка и ме задърпа. А аз загрях накъде отиват нещата, беж след него, палим колата, с мръсна газ и към другата гара. Маршрутката – рейс за Бургас тамън тръгваше (13,05ч.). Спряхме я и всички пътуващи плюс шофьора така ме нахраниха, че колко време закъснение направили, колко ме чакали, разглезените софиянки така са свикнали, се да ги чакат...дрън-дрън, бля-бля... Това мина... На път съм вече. Звъня на мойте приятели да им кажа че пътувам вече, че идваме – ония в шаш „Ама наистина ли ще дойдете? Приятелката ти се е навила??? Вашите са те пуснали? Верно ли...” – викам им „Да бе, пътувам, идваме довечера, нали сичко е ок?” – а онези сладури хич даже не предполагали, че ще ни се реализира плана и поканили други мацки и хъка, мъка – обясняват ми как ще измислиме нещо, ако може ние там да разучиме за друга квартира... Ядосах се и казах, че нищо не искам от тях, треснах телефона. Набирам моята приятелка да се оплача – а тя мунята, оказало се че я викнали на работа, няма да може да дойде, уж опитала да ми звъни, но не могла да се свърже... Проблясва ми идея – звъня на един познат, работещ на Приморско, разказвам ситуацията и той щастлив, щастлив ме успокоява, че при него има място да отседна. Уговаряме подробностите – бил сам в апартамент, викам му – „Ок, ама що си се набутал да вземеш с две легла?” Той пояснява че леглото му просто е двойно. Нещо му измърморих нервно и му затворих. Някак спокойно го приех, викам си – ще се оправя някак, но на море съм тръгнала – ако трябва всички пари за една вечер ще профукам, но поне един ден ще изкарам на морето, преди да хвана рейса за София. Междувременно жената, седяща до мен, станала свидетел на всичките ми разговори ми предлага да ме приюти за една нощ  Почуствах се ужасно засрамена и обидена. Пристигам си в Бургас и сядам на гарата да мисля какво ще правя. Звъни ми телефона: далечна приятелка на приятелка, която ми взела от нея номера, във възторг съобщава как Д. и Т. са й казали, че ще идвам, мислили че с нея се мразим, със сестра й били на Слънчев бряг и спали при тях, че било много забавно. Но сестра й си имала наета квартира, та ние с моята приятелка да идваме и ще се сместим някак трите. Успокоих я, че съм самичка и тя още по щастлива заразказва как й било ужасно скучно – сестра й, Д. и Т. по цял ден на работа, тя се чудела какво да прави и сега какъв късмет, че идвам, как ще си изкараме най-якото море... Така и стана – получи се най-готиното море, което винаги ще помня. Доказателство, че неплануваните и спонтанни неща които правим, често се оказват най-хубавите в живота ни.

Аз пък съм си поръчвала коняк с ...лед, не без да искам, а съвсем умишлено...    Явно с този "трик" окончателно съм пленила половинката 

щяхте да си паснете с ех-свекито. тя завираше уискито в камерата 

Вчера отивам с малката, да прибера баткото от училище. По пътя се засичаме с комшийка, с чиято дъщеря са в един клас и продължаваме заедно. Почакахме малко пред училището, че още не бяха излезли и когато ги пуснаха, гледам аз че всички малки госпожици, с изключение на дъщеричката на комшийката /която беше с красиво лилаво-синьо палтенце/, са облечени в розово, от глава до пети. Решавам направя комплимент за вкуса и се изцепвам:
 ... - "Страхонто палтенце, виж ги другите сладурани, в това розово, като клонирани са. Ако някога имам дъщеря, никога не бих я облякла от главата до петите, само в розово!" - При което тя  , а аз се чудя, какво толкова казах  . Накрая се усетих, че съществото, което постоянно се опитвах да озаптявам и почти ми е увиснало на ръката, ми се пада дъщеря. И пак добре, че само джинсите, шапката и ръкавичките бяха в розово 

 

Това трябва да се пробва задължително

Леле, мъжът ти има опасно чувство за хумор! На мен ако ми се беше случило това с проститутката щеше да стане световна война! Не съм толкова либерална чак, че, дори и на шега, да ми качва проститутки в колата! Щях да откача, ако такова нещо се докосне до седалката, на която аз сядам! Това настрана, случките ти са адски смешни Явно много се забавлявате