Номинации за най-голяма муня

 Който го може, го може!

 От два дни са напъвам да се сетя за нещо да се номинирам, но... пустош. Или не ми е бил предоставян случай да се изложа(например, липса на публика) или съм забравила . Второто си е излагане, но е недоказуемо, затова ще споделя една мнооого стара случка.


 В далечната 2000 година се заприготвях да напусна дома си за 10- тина дни. В ония времена разполагах с голям брой саксии с капризни стайни растения. Бях чула от приятелки, че подреждат саксиите без подложки в банята и и пускат да капе вода на пода. Така ценните екземпляри оцеляват до завръщането на грижовните стопани. Въоръжена с тази информация, аз напълних банята(метър на два) с цветя и осигурих водоснабдяване. Гордо споделих с половинката колко добре съм се погрижила за оцеляването на омразните му треви. Той от своя страна подготви къщата за отсъствието ни, като изключи всичко, което подлежеше на изключване.
  Изкарахме чудесна почивка и щастливи се прибрахме в родното гнездо за да открием, че предпазните ни мерки са се оказали взаимно-изключващи се . Любимия беше спрял водата в банята. Оцеля само едно от по- коравите растения. Възмущението ми беше безгранично. Изобщо не му повярвах, че не го е направил нарочно. И пак напълних къщата с цветя- този път не заради естетика, а за отмъщение.

Половинката днес ме изритва от леглото в 12 часа, за да подреждаме и чистим. Това предисловие - само, за да споделя колко подли могат да бъдат мъжете  . След няколко часов труд накрая изнервена го пратих на леглото в спалнята, за да не прави стъпки по току що измития под. Свършвам с тая неблагодарна задача и влизам да мия банята - знаете как е - търкане, плакнене... пускам душа, за да измия пода и ... усещам студена струя, която се излиза върху главата и дрехите ми!  Надавам боен вик с неговото име, а той явно е заспал през това време, скоква и с неадекватен поглед уплашено ме гледа какво ми е - гледа, не съм се потрошила, нещо се окапва от мен, около мен  - само препарати за почистване...  Аз вече започвам да се хиля истерично, но лицето ми почти не се вижда от 2-3 мокри кичура коса. Той ме пита: "С какво си се заляла, какво ти е?!", аз само процеждам: " ... водаааааа!!!!". При което тое ме блъсва към душа и пуска отново водата!!!!!!! Ей така, същата ледена вода! Май е излишно да обяснявам, че със заспалия си още ум е решил, че трябва да отмие от мен някакви препарати )) Ако не беше толкова загрижен, можеше и да му се сърдя, но... как бих могла?! 

Aaa, не, не беше излишно! Ох, много сладурско! И много се смях като си представих цялата картинка

Ох, скици сте и двамата  Ама май повече е за муньо

Като пишех как е командирован в спалнята, се сетих за един виц. Жена чисти с прахосмукачка, мъжът седи на канапето и пие бира, гледайки мач. Жената моли мъжа си да си вдигне краката, за да изчисти под тях. А той с досада: "Уфффф, дори къщатат не можеш да изчистиш без моята помощ"

В петък вечерта си мисля, че трябва да заредя пералнята и сутринта само да я пусна като стана.
Ставам в събота, сипвам прах и пускам пералнята.
Мотаем се, правим закуска, сядаме да закусваме и погледът ми случайно попада на пералнята - пълна само с вода и пяна.
Леле...пусна съм празна пералня. Ставам, пускам да изпомпи водата, вадя дрехите от коша, пъхам ги в пералнята и пак я пускам. След половин час изведнъж зацепвам, че забравих да сложа прах.
Та успешно пускане на пералня( с дрехи и прах  ) имаше на третия път.

 Ох, момичета, досега само съм ви чела, без да се осмеля да споделя муньовска изцепка (не че липсват), но просто не мога да се стърпя да не разкажа какво ми се случи вчера. Просто подобно унижение никога не съм изпитвала през целия си досегашен живот, да оставим физическата болка...
 И така, всичко започва преди около 4-5 месеца (да уточня, че съм далеч от това да бъда мама, 11–ти клас съм), когато от пръв поглед пламва любовта между мен и младежа В.. Трябва да спомена също, че действието се развива във Франция, тъй като уча там, и момчето е местно. Аз съм запленена от синия му поглед, той показва всички признаци, че много ме харесва. След като поиска тел. ми номер от една приятелка, между нас се заформя тел. любов, кореспонденция, СМС-и до 5ч. сутринта... Абе тръпка! От едно училище сме, в съседни класове, но той не се осмелява да дойде да ме заговори наживо, аз настоявам за среща, той се дърпа (младежът се оказа муньо, и то голям). И така, до лятната ваканция, когато аз се връщам в България, а той ми заявява, че отива да учи в друг град, в интернат, ще се връща в селото си само уикендите. Градът никак не е далеч, ние сме a la campagne, в Бургундия, където на колело можеш лесно да се придвижиш между две съседни села. Минават двата месеца ваканция, о, радост, о, щастие неземно, той не ме е забравил, отново обменяме любовни и хм, доста палави СМС-и, с риск да скандализирам някого, тъй като сме малолетни. Аз отново настоявам за среща, той отново си намира извинения, но тъй като тренира сериозно колоездене, в крайна сметка решававаме, че няма да му е проблем да измине 20–те км, които делят къщите ни, на велосипед. И така, идва денят на толкова бленувата ни среща, аз до последно не вярвах, че ще дойде, но цяла седмица се подготвях, снабдявайки се с куп нови дрешки, гримове, че да се покажа красавица неземна. И тъй, вчера (да, всичко е съвсем прясно), след дълги обяснения как да стигне до къщата ми, той заявява, че е вече до нас. Аз хуквам, яхвам колелото и се дотътрям  до него задъхана, като преди това съм си спечелила възхитените погледи на всички вкъщи заради хубостта си (цяла сутрин се гласих). Естествено съм на токчета, не много високи, аз съм свикнала да карам колело така, но уви, вчера това се оказа пагубно. Та срещаме се ние, всичко е много сконфузно, той явно очаква от мен да съм по-разкрепостена и директно да му се нахвърля, само че аз съм далеч по-резервирана. След като го питах дали му харесвам, той измънка едно "Ами ставаш", а после дори изтърси, че съжалявал, че дошъл, напразно бил толкова път. Много мило, няма що. Аз вече тотално разстроена и стресирана, незнаеща що да сторя, че да му угодя, обръщам колелото в другата посока, за да го изпращам, срещата е очевиден провал, той ще си ходи, но аз все пак се надявам на чудо. Да уточня, че всичко се развива скорострелно, това е на 5-та мин.от срещата. Стигаме ние до едно село, пътят беше под наклон, той натиска спирачки, аз зад него, не мога да овладея колелото, и бам, предната ми гума се удря в неговата задна. Естествено, не успявам да запазя равновесие, и оп, се просвам по очи на асфалта, в цял ръст, едната ми обувка изхвърча, блузата ми (секси изрязана блузка)се смъква под сутиена. Но това далеч не е най-лощото -сядайки на асфалта, в шок от случващото се, установявам, че цялото ми лице е в кръв! Ударила съм се мн лошо, разкъсана кожа, замалко да си избия зъбите, изобщо трагедията е пълна! Дори нямах сили да заплача. Излезе собственикът на магазина, пред който се строполих, подавайки ми мокър парцал и чаша вода, а моят възлюбен ужасен се взираше в окървавеното ми лице, искаше да види как са ми зъбите, обаше аз не, как ще се оставя да ме види беззъба. То всъщност е по-скоро тъжно, отколкото смешно.. Обадих се аз на баща ми да дойде да ме вземе, като през това време В.се вайкаше и не спря да ме пита баща ми готин ли е и ще му прави ли проблеми. Баща ми се оказа "готин", даже си стиснаха ръцете (той не беше виновен де, аз съм патката), и се озовах в спешното, където се сдобих с 10-15 шева и устни а ла неуспешна пластична операция + болките, които вървят в комплект. Сега се моля да не ми останат белези и всичко да е ОК.. Та така де, от любовта наистина боли, а асфалтът бил твърд, много твърд.. Това е сигурно най-катастрофалната първа среща в историята на човечеството, в най-лошите си кошмари не съм си представяла подобен развой! Вярно, че всички знаци на съдбата сочеха, че не сме един за друг и Провидението направи всичко да ни раздели, но аз упорствах и тая среща я мечтх почти половин година! Разбира се, не тая вече никакви надежди за развитие в отнояенията ни с В..Съжалявам, разказът стана мн дълъг, но ми е още много прясно, а и тази седмица не съм на училище заради лицето и се чудя какво да правя. Трагедията за мен е двойна - и емоционална, и физическа, а досега нищо не си бях чупила, нито са ме шили! Просто да видите какви каръци има...

Кюнегонд, много мила история Младежът не се ли обади да пита как си? Ако го направи все още има надежда

Кюнегонд, ти самата правилно си го написала - муньото е той... Твоето е лош късмет и спомен, над който ще се смееш, като ти преминат травмите  А по-скоро сте непълнолетни, а не малолетни (такива сте били до 14 год.)  . Тегли му една ....... и карай напред - има по-хубави от него 

 Много ти съчувствам за случилото се  .  Не се притеснявай от последствия. Сега има разни мазила, които предотвратяват и дори лекуват налични вече белези. Пластична хирургия също е вариант ако кремчетата не помогнат. Имам и познати с много чаровни белези на устните. Така, че може и полза да извлечеш. Аз самата имам два( но не се виждат) вследствие на нелеп инцидент в ранната ми младост. За младежа няма да те утешавам, там още нищо не е сигурно.

Кюнегонд, как си го изтърпяла това чудо на чудесата. По-загубено същество няма в тази част на Млечния път, сигурна съм.

Кюнегонд, не си ти мунята в тази история. Трябва да благодариш на всичко във вселената, че въпросното мекотело не е проявило интерес към теб. Бързо възстановяване и изтрий телефона му от адресната си папка 

Кюнегонд, погледни го от хубавата страна - предстоят ти само по-хубави и по-хубави първи срещи, така де освен теб никой друг не може да е убеден в това   

Кюнегонд, много ми хареса как пишеш - и като стил, и като грамотност. 
Съжалявам много за случилото се с теб. Дано да няма последствия!

много си зле 
историята е супер мила, като изключим физическите травми. дано девойката се оправи напълно бързо, а младежът си е просто... младеж