Номинации за най-голяма муня

Така ,преди години правят ремонт на улицата .
От двете страни паркирани коли. Едната кола е паркирана отляво и е първа.
Камиона като завива може да я удари и майсториха решиха да я преместят.
Събраха се всички и с повдигане и бутане я преместиха от дясната страна на улицата. Беше голямо шоу. Хората , ги снимат. Малко след това ,обаче идва собственичката на колата. 
Вижда ме мене на улицата и ме пита
- Аз, съм абсолютно сигурна, че оставих колата от лявата страна на улицата  .А сега е от другата. Как е възможно ?
Обяснявам и аз , но тя пак не можа да повярва  Все твърдеше , че не е възможно 

Не ги е срам!Някой може да си счупи нещо ако излезе да види каво става и не погледне! После с носилка ще го вдигат!

А аз тия дни имах среща с един приятел от университета. Обувам си нови обущенца с токчета, много им се радвах! Само съм облицовала токовете с едно тиксо, да не се белят, ама иначе съвсем неразносвани, нито подложка, нито талк - нахлузвам и вървя. Викам си - те са удобни! И си бяха удобни, ама в магазина. По едно време си викам, няма да я бъде тая, ще взема да понакуцвам и ще стана за резил! Има още часове да трамбовам с тях. (А вече закъснявам)
Влизам в един магазин да купувам други.. Въртя се, меря избирам - харесах накрая  едни балеринки.
Слагам токчетат в една друга кутия дето ми дадоха (в кутия от балериките не влизат).
И цъфвам с половин час закъснение и с две кутии от обувки.
Младежа се държи на положение, ама на лицето му изписано: "Ейй, да му се не види и гад женска! Вися си аз тука, като прани гащи, а тя обувки си купува!  
Както и да е, замазах положението, женска му работа.

Това с вдигането на коли ме подсети за техникума. Имаше една гадна даскалица, идваше на работа с някаква малка кола. И редовно учениците я вдигаха на ръце и я слагаха между един трафопост и едни бетонни блокочета. Имаше толкова малко място, колкото да се събере колата, но не и да излезе, защото я вкарваха странично. Само ръчно пак можеше да я изкарат! 

Хаха, случките с вдигането на колите ме развеселиха...
 Flip Flop, много яко се е получило... да убедиш да ти повярва мъж при вида на две кутии, че обувките са те стягали, е доста трудно.  
А относно моята случка, тя наистина си беше сериозна и тогава хич не ми е било до смях, но може би понеже всичко свърши добре, затова сега след години гледам по-комично на ситуацията, дори поражения по колата нямах, което си беше наистина изненадващо. Аз извадих късмет, че бях с достатъчно дълга кола,  че ако бях с малка, със сигурност щях да се преобърна...не ми се мисли за тогава.  

S.K нямах избор, трябваше да направя нещо...така просто ми дойде на акъла, то в такава ситуация, човек проява голям инстинкт за самосъхранение.

LOST,  мисля, че не толкова от голяма съвест, че не са поставили знаци, а по-скоро от предизвикателството, пред което ги поставих...то да вдигаш толкова тежка кола и то от такова положение, хич не си беше лесно...те както вече споменах ме имитираха, докато се оплаквах на гаджето и ми се хилеха, така че явно намираха ситуацията за по-комична, отколкото трагична...
Аз пък на гаджето - обадих му се да обясня как съм паднала в един трап и като ги видях, че идват му казах: " Ааа е тук има едни майстори, те ще ми помогнат, айде." и си му затворих тела... кой знае кво си е помислил...

Момичета, много се радвам, че съм ви развеселила с моята случка.
Аз тази тема по принцип я ползвам като лекарство срещу стрес и лошо настроение и гледам да не я чета ежедневно, за да си имам по-голяма доза "лекарство", когато се наложи 

Някой беше питал за зодията ми - телец съм и по принцип съм доста предвидима, прагматична и на моменти дразнещо пунктуална, но за щастие мунските ми изпълнения внасят малко цвят в картинката 

Сетих се за друго мое изпълнение от тази година:
Лято, отпуска, море, почивка (доколкото такава е възможна с 3.5 годишен самоизстрелващ се снаряд). Действието се развива в Албена, в чистак реновирания х-л Боряна, дали са ни стая на втория етаж с изглед към свободната зона, където по план трябваше да плажуваме.
Сутрин №2, закусили сме и се качваме в стаята да се приготвим за плаж. Дребния издивява вече, става неудържим и ако искаме да минем без жертви, трябва бързо да се изнесем към пясъка и морето.
Точно в този момент, на мъжа ми  му идва музата за .... сещате се какво. Заявявам му, че нямам намерение да го чакам, демонстративно му взимам телефона, защото има навика се зацъка и да откара половин час във WC-то, заръчвам му да вземе чадърите и кофичките на детето, грабвам чантата с хавлиите, пояса и изтиквам крещящото от вълнение наше чедо през вратата. Слизаме на плажа, намираме си място почти до водата, аз се опитвам едновременно да опъна хавлиите, да опазя дребното от удавяне или изгубване и да спася околните от дребното... Който е бил на плаж с дете ще ме разбере.
Както и да е, всичко от моя страна е готово, даже съм белязала местата за чадърите с джапанки  и зачакваме таткото. Да, ама той се бави. Аз започвам да го споменавам с не съвсем ласкави думи. Поглеждам и аз не знам защо към терасата ни и го виждам там нещо се мотае и гледа към нас. Като видя, че и аз гледам в неговата посока взе да ни маха. Викам на малкия: "Я виж тати, помахай му", а в същото време си мисля: "Какво си ми се размахал от тая терасата, идвай тука с чадърите, че слънцето започва вече доста да пари". Обаче тоя човек продължава да ни маха, а аз все повече се изнервям - помахахме му 3-4 пъти с малкия, решихме че това е предостатъчно и отидохме да джапаме във водата, че на пясъка започна вече да става много топло.
След още малко време, за което сметнах, че е достатъчно мъжа ми да се донесе при нас, а него все още го нямаше, пак ей така профилактично поглеждам към терасата и го виждам да виси от нея и тъкмо да се прехвърля на долната.
В тоя момент ми светна каква е работата и направо ми се зави свят. Погледнах в джобчето на плажната чанта, където важно се мъдреше ключа от стаята...
Няма да ви казвам колко беше бесен. Докато вървеше към нас направо го виждах като герой от анимационно филмче, на който му излизат пламъци от носа и пара от ушите!
Нямайки никакво оправдание реших, че нападението е най-добрата защита и още преди той да си отвори устата започнах аз: "Ми хубаво, заключила съм те, ама ти толкова ли нямаш акъл да се обадиш на рецепцията, да дойдат да те отключат. Знаеш ли от колко време висим тука с детето без чадър, слънчасахме вече!"
Как не ме очисти на място тоя човек, идея си нямам. Погледа ме мълчаливо половин минута и прихна да се смее. После ми каза, че съм имала толкова уплашена физиономия, че чак му е дожаляло за мен 

Таря!!! 

Таря ох, не мога

 

Не е смешно! Човекът, не стига че заключен, ами и до тоалетна му се ходи през цялото време!

Той си е бил вътре и не е могъл да излезе при тях, а поради обстоятелството, че е бил лишен от телефон, не е могъл и да звънне на жена си

Таря  Историята ти ми напомни за....
Само че става дума за няколко муни 
8 декември, в Боровец за 2  дни...бяхме компания момчета и момичета,никой с никой не е гадже и така се разделихме в два големи мезонета , но за едно от момчетата нямаше място и Митко дойде в женското царство, горкичкият  Та мина празника и ще тръгваме на другия ден, бутаница, блъсканица 'къде ми е обицатаа', ' няма ми го коланът'...криво ляво събрахме багажа и ще тръгваме.През ноща навалял един голям сняг и момчетата чистят колите, а ние женските се тюхкаме : "Ся тез животни ще ни карат да бутаме " По едно време поглеждам нагоре към една тераса и виждам някакъв луд по една хавлийка ми мята , викам си "Този пък какво ме сваля, каквото беше,беше снощи" , обаче този подозрително познат луд не спира да ми маха и о, Боже, откъде голият на терасата знае името ми  Поглеждам момчетата, преброявам ги наум и    Митко бе, къде е Митко 
Момичетата сме му събрали багажа като си мислим, че вече е долу при другите,а той си вземал душче...

Това ми е една от любимите теми. Но все пак, да разкажа и аз нещо от мен, стига само съм чела.

Скоро от работата ми бяхме поканени на семинар. Важен. С важни хора. Абе, сериозна работа. И както си е по протокол сме облечени, официални, с рокли, с токчета. Жестока работа. И аз съм с рокля, ама пусто като седнах и почна да ми стяга. Направо не мога да стоя облегната, подпира ми нещо под ребрата, та се не трае. И искам, не искам стоя с изправен гръб, като глътнала бастун. Не стига това, ами и от едната ми страна седнал един мъж, гледа ме и не ме изпуска от поглед. Хем ми е болезнено да стоя, хем тоя ме зяпа (а аз гледам да направя добро впечатление). Едва издържах до обяда (тогава трябваше и по програма да си тръгна), отивам до тоалетна, сядам на чинията и ..... изведнъж нещо се "отвори" на гърба ми, стана ми едно такова свободно, и си викам, ей, тия сутиени ще ни изморят, начи. Попипвам и що да разбера - ципа на роклята се е отворил. 30 мин се мъчих да го оправя, една опашка заформих, едно чукане по вратата настана, ужас. Добре, че има оправни жени, та да се сетят да отидат в мъжката тоалетна. Но ципа така и не го оправих. Излизам аз, червена, червена от тоалетната - хем от усилията ми да оправя ципа, хем от срам. Ама няма срам - трябва някак да си взема палтото. Отивам заднешком до закачалките, добре, че в залата не бяха останали повече от 5 човека. Грабвам палтото и го намятам бързо бързо. Ама .... вече трябваше да съм тръгнала, че даже и стигнала в офиса, задачи ме чакат, трябва да отида до друго място. Абе, извън график съм, а трябва да се върна до нас да се преоблека. Няма време. Мислих, мислих, па си викам - аз така или иначе минавам покрай Мол-а, ще се отбия за 10 мин. Скоквам от хотела в таксито и обяснявам програмата - до офиса, ама първо през Мол-а за 10 мин. И така..... сдобих се с рокля без да съм я планувала.

*Rozali*
  ти си една много оправна муня   
Поздравления за хубавия край

Работата ми е доста натоварена. До такава степен, че когато изляза на обяд и когато си тръгвам, ми трябва известно време, за да превключа на вълна...реалност.
Само от последната седмица:
1. След работа. Запалила съм цигара в асансьора! На 9-ия етаж сме. Усетих се чак на партера.  
2. В едната обедна почивка. Вървя си по една квартална /естествено еднопосочна/ улица. На кръстовището - знак. Само ляв завой.   Може би 5 минути мислих откъде да мине сега, като съм за надясно.  
.
Срам ме е да напиша какво си помислих.  

И аз!