Номинации за най-голяма муня

Охххх  смея се със сълзи ... Страхотни сте 
Моите истории са по - скромни , ама ще ви ги разкажа  Засега само една ... после още .
1. С мъжа ми бяхме още гаджета ! Той запален скиор , а аз не съм се качвала на ски ... ама съм смела  Отиваме на Банско и аз веднага на влека ! Да де , ама откъде да знам , че е толкова сложно качването и слизането  и при слизането ,не успявам да уцеля момента , залитам и падам върху един младеж , при това го съборих и се оказах върху него ...
Той ей така  и ми вика - " Ама вие какво правите ? " , а аз " Търся си ски учител " , а той - " Да , личи ви !
В крайна сметка той наистина се оказа ски учител , та ме понаучи да карам , но не пропусна да се оплаче на мъжа ми от мен ...

Ох, пък колко пъти съм пропускала спирката на която трябва да сляза...като се отнеса нанякъде...току -погледна, опа, непознато място...питам някой до мен - Извинете, къде сме?
А по-рано като живеехме при свекърите, колко пъти съм се качвала до 4-5-ти етаж, (те са на 3-тия)...пак така, отнеса се нанякъде и...качвам, качвам стъпала на автопилот...

 Моята случка е от далечната 1991 г. Със съпругът ми сме студенти в Ленинград. Заминаваме за първи Рожден Ден  на сина ни, съпружество е купило билети за самолет предварително. Дестинация Ленинград – Луганск (Украйна). Обявяват регистрация, заставаме пред гишето, подаваме билети и паспорти. Изведнъж служителка започва да задава странни въпроси:
- Вие съпрузи ли сте?
- Да.
- Кой е купувал билети?
Съпругът ми отговаря:
– Аз.
- От колко време сте женени?
- Почти от две години.
- И сте забравил фамилия на жена си?
- Тишина  .
Подава ми моя билет. Изненада – той  е на моминската ми фамилия  . Която, естествено, се различава от тази в паспорта.
Тичаме към касата, не сменят билет, нямам документ за доказателство, купуваме нов. Пак заставаме пред същата служителка. Тя пак ми връща документи и казва:
- Вие не можете да минете от тук  !
- Защо?
- От тук минават само чужденци. Отивайте на друг вход.
- Но, нали сме женени!
- Няма значение.

Ок, минавам през друг вход. Разтоварват пасажерите пред самолета. Студ, снежец, вятър ще те издуха от пистата. Чакаме  ... Не пускат никой вътре. Народът започва да недоволства. На което стюардеса отговаря:

- Никой няма да се качи на борда, докато не пристигнат чужденци – те са с предимство.

И, о чудо  , пристига огромен автобус – слизат двама души – съпругът ми и още един мъж, италианец. Качиха ги на борда, след което всички останали от полета с ТУ-154  - 178 пасажера  !!!
Не му говорих през целия полет  , толкова ми беше обидно !

 

Здравейте, чета ви от сумати време и реших пак да се включа във всеобщата веселба: 

Значи- един наш роднина (лека му пръст), води синчето си на кино- а детето тогава е на около 5-6 годинки. Започва филма, само че за белята е със субтитри и таткото започва тихичко да чете на детето.Да,ама след известно време някакъв човек от задните редове не издържа на това бърборене и прави забележка да се пази тишина, при което малкият се обръща и с най-възмутен тон заявява:"какво искаш,бе,не виждаш ли,че съм неграмотен!" 

А пък една моя леля-братовчедка на татко, ми е разправяла как като била по-млада и били много модерни изкуствените мигли,тя също се носела с такива и така,един ден си пътува- пременена,нагласена- в автобуса и забелязва,че някакъв младеж я фиксира с поглед, ама чак се взира,сякаш да я запомни по-добре...изчервява се леля,вика си-опааа,май наистина си ме бива....в следващия момент младежа се запътва към нея с решителна стъпка,като продължава да я гледа втренчено,приближава се.....леля вече направо не може да си намери място....а младежа се навежда над нея и тихичко и прошепва-" Нещо ви виси на лицето"....сочейки към падналата изкуствена мигла на бузата й,наполовина залепена,наполовина висяща към бузите...


А милата ми майчичка, като студентка, обута в някаква материя, подобна на тензухена (леко прозрачна и също толкова крехка явно), слиза от автобуса, само че някакъв човек зад нея без да иска я настъпва по полата ......познайте какво се е случило...мама лъсва по бели гащи на улицата...срам!

А още един случай се сещам, на кръщенето на братовчедка ми, моята любима бабичка (лека и пръст), горката от бързане да не закъснеем, обува единия нейн чехъл....и единия...на баща ми.... (за пояснение-родителите ми са лекари и едно време им раздаваха едни такива медицински чехли-бели,тип сабо-и имаше такива и в мъжки и женски вариант)  Колко се смяхме после на самото кръщене,а тя горката се чудела защо така странно ходи....


Има още много такива случки в златния семеен фонд....като четете за роднините и близките ми...правете си изводите аз що за чудо съм   

Една дама по незнайно какви причини майка й не я научила да готви. Обаче дамата се влюбила в един даскал и се омъжила. Първия ден след сватбата дамата, седейки в къщи й минало през ума, че трябва да сготви. Отишла в книжарницата и купила най-дебелия рецептурник. Отворила случайно на една страница, напазарувала и готвила. Накрая имала две скумрии на фурна. Върнал се даскалът, седнали да ядат, но по едно време даскалът попитал кой я е учил да готви. Дамата му показала рецептата, даскарът извадил червения химикал и вмъкнал със скобка над реда пред скумрия "почистена".

Здравейте пак от мен! Днес се сетих още една много смешна ситуация,която се случила на една позната през лятото- значи,върви си тя наперена с една разкроена поличка, и по едно време усеща как нещо се къса.....и какво мислите-не друго,а ластика на бикините й,които неспасяемо започват да се свличат надолу... и няма как да си ги вдигне...затова най-невъзмутимо продължила да върви и когато бикините достигнали до глезените й,просто ги подритнала настрани...и продължила без да се обръща....  Само ще напомня,че е вървяла по идеалния център в пиков час....

Страхотни истории момичета,сетих се за една моя случка преди 4-5 години.Отивам набързо до магазина,спирам колала на паркинга без да се оглеждам на кое място съм спряла,а той пълен и е на здрачаване.Влизам купувам каквото купувам и излизам,в тъмното виждам една кола като моята отключвам я (не с дистанционно,а с ключ).Сядам, хвърлям пазарлъка на седалката до мен и се мъча да запаля няколко пъти и накрая се оглеждам и виждам,че съм в чужда кола.Шашвам се толкова,че излизам по най-бързия начин и я заключвам.Намирам моята кола,паля  и изчезвам доволна,че никой не ме е видял и на средата на пътя се усещам,че в другата кола ми остана торбата с пазарлъка     .Обръщам колата и пак отивам на паркинга,слава богу другата кола беше още там.Отключих я, като се оглеждах като автокрадец взех си нещата и беж да ме няма.Не знам какво щях да обяснявам ,ако собственика се беше появил когато за втори път отключвах колата му - забравих си нещо вътре и дойдох да си го взема   

По този повод се присетих подобна случка с моята леля. Решава тя по американски тертип да направи пълнена пуйка за Коледа - това се случва преди 12-ина години, когато все още си беше лукс. Намира замразена почистена пуйка, намира и рецепта и се мята да готви /тук да вметна, че тя е перфектен кулинар/. Прави плънката с кестени както си му е реда, пълни, зашива, полива с марината и слага да се пече.
Поканени са много приятели - пуйка е това все пак - месо бол, пък и е нещо по-необичайно. Идва време за сервиране - перфектно опечената с хрупкава коричка и ухаеща пуйка се поставя в центъра на масата. Всички занемяват. Свако ми тържествено прави първия дълбок разрез, втори дълбок разрез, подпъхва ножа за да извади първата порция от плънка и месо и вади ... завързана кисийка с вътрешностите на пуйката 

Кой да й каже, че дреболиите на пуйката се поставят в кисийка в най-дълбоката част на кухината

Делнична сутрин.
Бързане.
Дете, яке, шапка, шал, ръкавици.
Гасим лампи, заключваме врати.
Асансьор.
Детски глас:" Мамо, а аз по пантофи ли ще излизам?"

Никога няма да забравя къкъв срам съм брала - Първия учебен ден на сина ми /в яслата/.
Отивам да го взема на обяд все пак за първи ден е, навеждам се да му събуя новите пантофи, но се налага да клекна и ........... чувам ........ панталона ми Dika /наскоро купен черен/ се разпорва от дупето ми чак до кръста Лъсват червените ми гащи. Бях с червена риза. Ами сега - не върви да си крия задника с раничката на детето, нали и него трябва да водя - Как съм се прибрала само аз си знам  , а вие гадайте.....

От два дни съм залепнала в тая тема и се кикотя неудържимо. Добре, че през повечето време съм сама в офиса.
Я да се разпиша и аз:
1. От ученичка си създадох навик, когато не ми е интересно в час, да чета книжка под чина. Та си остана тоя навик и  в университета. Лекция по философия, скука. Книжка на коленете, само с периферния си слух чувам за какво говори лекторът. В един момент в ухото ми се набива  "градини". Съответно правя светкавична асоциация  и се изцепвам "и овощни!". Лектирът ме поглежда над очилата, поклаща глава и казва: "Колежке, продължавайте да си четете - за ЯПОНСКИ градини говорим". От ония, с камъчетата и разни фигури по пясъка.....
2. Гаджета с мъжа, вече на сватба отива работата. Седим и говорим за апартамента, в който ще живеем и той пита: "А колко е голяма спалнята?", а аз с мойто мръсно съзнание отговарям: "Персон и половина!".....10 секунди пауза и последва щур смях. "Аз не за леглото, за стаята питам...."
3. А тази не е моя, но пък е толкова готина изцепка, че ми остана спомен за цял живот. Далечната 1990 година. На турне сме с Хора на варненските девойки. Всички сме на около 18-19, във вихъра на живота. Пременени, наредени, конферансието ни представя: "И така, сега ще пее Хора на варненските ДЕВИЦИ!".... Познайте как се пее после през смях......

я пак аз 
то не е много смешно на фона на това което стана тези дни, но поне е поучително 
детската градинка. идва неочаквана проверка за която учителките са уведомени цяла седмица предваително. всичко блести, лъщи и всички сме под конец. аз, както винаги съм в края на конеца в ляво.
проверяващият оглежда навсякъде, води си записки, изглежда доволен. влиза в нашата стая и започва разговор с дечицата. "доволни ли сте от учителките дечица?  даааааааа, а слушкате ли? даааа, а те добрички ли са? даааа. след това решава да попита кой какъв искла да стане - и започва една лавина от певици, артисти, баРЕлини и тук аз удрям дажк-пота, като заявявам, че искам да стана учителка в детска градина. следва задължителното "Браво, моето момиче, а защо?" на което аз бодро отговарям - "Защото искам да плета като ... и да шия карета като ..., но най-много ми харесват каретата на Г-жа .... , искаш ли да ти ги донеса? те шият през цялото време в онази стаичка, а ние си играем тук, ама аз съм ги видялаааа." 
а сега познайте кой беше наказан 
ъ-ъ аз бях - скараха ми се в къщи

Хайде пак да се разпиша. Хем скоро беше случката. Вървим си с мъжът ми през пазара на пътеките на Младост 1А, а навън едно студено, мрачно време, студ, хич не е за размотаване. Благоверния влиза във всички павилиончета с всякакви железарийки, джундурийки, машинки, пирончета, телефончета, разглежда всичко наред. А аз обиколих набързо "дамската" част от пазара - парцалки, парфюмерии, обувчици, обиколих всички пътеки, измръзнах здраво и по едно време ми писна. Връщам се малко назад, обаче с периферното зрение мяркам и едни чанти, много готини.  Обаче вече яко мръзна. Оглеждам се за съпружеското тяло, наблизо е, зяпа една витрина с гръб към мен. Хващам миличкия за ръката и без да се обръщам с едно око към чантите го помъквам към едно квартално барче отсреща и му казвам - стига си зяпал вече, да отидем някъде на топло да пийнем по нещо и да се стоплим малко, а после ако искаш пак ще се върнем.  А той - то хубаво ще пийнем, ама не искаш ли първо да се запознаем ...    Аз  в бързината и зяпайки чантите, съм стиснала здраво за ръката напълно непознат мъж със същото яке като на моят, че и по ръст колкото него ... Малеее, резил  100 пъти се извиних на човека, а той - чакай де, къде хукна, идеята никак не е лоша  И ме гледа мазно ... Ужас.
Хуквам да си търся половинката. Намирам го в едно магазинче ... изпаднал в дълбока медитация пред щанда с бормашини ...

С мъжът ми още гаджета, отиваме на гости на смейството на най- добрият му приятел, д аме запознае с тях. Аз момчето го познавах още от преди това, но и не подозирах, че е циганин, просто не си личи, мъжът ми не ми е казвал, не е ставало на въпрос.
Та влизаме ние, посрещат ме майка му и баща му, естествено не обръщам внимание на имената(човекът ми е казал, че се казва Осман  ) и сядаме на кафенце. Виждам мургавички са, но смугли хора има колкото щеш, та не се и усъмнявам. Раговорът тече леко, интелигентни хора, настроението високо, започнахме да се шегуваме. Приятелят на мъжо реши тънко да ме избъзика нещо, аз да не остана длъжна му отговарям: "Абе, що лъжеш като дърт циганин"  Хората замлъкнаха и се спогледаха сконфузено, мъжът ми незнайно защо ме погледна отровено и почервеня като домат, но не се издадоха и продължихме в същия дух.
След кафенцето като си тръгнахме мъжо ми каза каква е работата и после м беше срам една година да стъпя в тях на гости