Номинации за най-голяма муня

Адски удобен, баща ми преди години като работеше там ни взе на мен и сестра ми от там две легла, които не им трябваха за някакви смешни пари, е няма такова удобно легло просто. С кеф си спя тук в легълцето като се прибера.

Хехе За Коледа реших да пращам съобщения на всички колеги и приятели, обаче на десетото съобщение, палецът ми изтръпна и реших да ползвам един готов смс, само да го препращам (хубаво звучеше, добре написано, тържествено така)... И пращам аз сигурно на 30 човека и ми звъни един приятел. Много любезно започва разговора, благодари ми и ме пита: "А кой е В.Кирилов?", а аз стоя замислена и питам "Защо?" А той: "Ами под съобщението ти имаше Поздрави, В.Кирилов" и ми идеше да потъна в земята от срам...  само се молех хората да не са стигали до последното изречение, но уви -  днес ме бъзикнаха колегите... Абе смях да има, нищо че е на мой гръб

Момичета невероятни сте и вие и историите ви. Троша се от смях тука от един месец по малко чета всеки ден и пак не мога да ви изчета. Мислих мислих и накрая се сетих и аз за една къса историйка.
  Та с моя мъж още не се бяхме оженили и отиваме на селото му да помогнем на майка му и баща му да извадят картофите. Те вадят, а на мен оставиха да ги събирам, че да не се уморявам много. И аз понеже ми беше скучно си оглеждах наоколо треволяците. Изведнъж моето точно око вижда едно бяло цветенце с остри връхчета  Нещо ми светна и си казах, че тъкмо на време съм го видяла. Та реших да направя подарък на бъдещата свекърва и да я зарадвам с една скромна китка. Късам аз цветето и една такава въодушевена, че ше я направя щастлива... Подавам и го с усмивка на уста и греех цялата, а тя милата го взе, усмихна се и ми вика: Ооо благодаря, но това е Татул  Потънах по дълбоко от картофите 

Аз да ви кажа колко съм спъната в краката 
Имам приятелка която така си ме запомни. Толкова падания съм имала, но винаги на ръце опирам. Та толкова съм съката в краката, че лежейки си в нас на дивана, поритвайки си облегалката на дивана и как точно стана не се усетих, щото много бързо за отрицателно време и.... Май си пресрещнах пръстите, та два дена куцах из нас  Та и бебето на четири месеца беше и по цял ден се налагаше да куцукам из апартамента. Добре, че ми мина и оттогава съм внимателна. Той и мъжът ми като ме види че се забързам и нося бебето веднага се провиква да ходя внимателно да не се осакатим.

Аз продължавам да пиша. Дошла ми е музата 
И така моят Тати много обича да си сипва захарчетата за кафето в пепелниците. На една такава изцепка бях свидетел. Седим си ние с баща ми в едно заведение и си лафим. Сервитьорката носи кафетата. Аз и сестра ми си  слагаме захарчетата, а баща ми хваща и трите наведнъж, къса ги и пресягайки се ги сипва в пепелника    При което ние със май систър ей така    И какъв смях падна, та викаме сервитьорката за още захар да донесе..
Друга негова случка, която ми е разказвал: Седи с един негов приятел пак кафенцето на масата, пак със захарчетата, но този път баща ми едно по едно ги хваща, къса и хоп в пепелника    А неговия приятел ги ококорил едни големи и го пита "Какво правиш" и смях голям.
Снощи режа си аз суджук и оставям края на подковата ненарязан, че да не взема да си отрежа някой пръст. Тогава баща ми хваща ножа и го нарязва. А на масата дъската за рязане, до нея пепелника и до него чинията с нарязания суджук. Баща ми говорейки си с мен хваща прилежно донарязаното от подковата и внимателно ги пуска в пепелника  Обръща се да мие ножа, а аз седя с отворена уста и блокирах. Питам го:"Добре де няма проблем, че ги изхвърли тези три четири парченца, но защо си прави труда да ги режеш?"  Той човека се хвана за главата и почна да с вайка. Голем смех снощи 

Yessssssssss СЕТИХ СЕ и аз най на края.Преди 2 седмици сме на заведение с моя приятел и един негов познат.Аз съм с ботуши с ток ,каквито по принцип не съм свикнала да нося и фръц-фръц към тоалетната отивам -благополучно ,но на връщане теракота беше мокар и се подхлъзвам и за да не падна се изтърсих в/у една маса ама се задържах за стола на нищо неподозиращо момиче  те бяха голяма компания и се изхилиха аз също но умрях от срам 

От доста време само си чета мълчаливо, но си казах да се включа и аз.
1.Живеех на село(още не се бях преместила в Пловдив). Ще пътувам за училище рано сутринта към 7 без нещо. Ама бях многоо изгладняла. Наблизо имаше много хубава закусвалня. На място си правеха закуските. Казах си: "чакай да хапна аз една баничка" и си я хапнах с голям кеф. Гладът беше утолен. На спирката- момчето, което харесвах. Ама аз съм по-бъбрива и отивам при него и го поздравявам: "Хей, Ванка, как си? На даскало ли отиваме" и така а момчето ме гледа  и смотоляви нещо като "Здрасти". Автбуса дойде, взех си билет, минах през целият рейс и седнах най-отдзад. Вадя си огледалцето да си сложа червило и като гледам една доста солидна коричка от баничката имам близо до устата... срааам. Тва момче к'во ли си е казало...
2. Пак на село-ще помагам на баба ми да си почисти градината от разните му там треви. Аз мама и баба сме се заели. Виждам лилаво цвете. Много ми хареса. Исках да си го откъсна и си викам то има и хубави бурени... Опитвам се да го откъсна, то се заинати, аз дърппам, то не се дава, дърпах, дърпах и като излезе едно дълго и дебело стебло изпод земята. И горда горда го перя на мама и и казвам: "Мамче, виж колко голям бурен измъкнах" и тя    и казва- "Кристинче, това е на баба ти патладжана"  хахаха после какъв смях му ударихме с нея не е истина...    засега толкова от мен. Другия път повече

Ох напиках се от смях

побут 

Кристинче, Кристинчеее, задави ме с този патладжан! 

Две случки набързо и от мен- прословута с глухотата си:
1. Вървим посред нощите аз, Мира и Вальо. Последните двама нещо си говорят, а аз влюбена си мечтая, разсъждавам и изоообщо не ги слушам. По едно време до съзнанието ми достига въпрос..."Кое време е?...., директно си поглеждам часовник и изстрелвам- А, само два без двайсе... Месецът беше април, а Мира питала Вальо: Ега ти, кое време е, че да вали сняг?....е заваля и смях, още ме бъзикат с мойто 2 без 20...
2. С Мира пием бира в Хепи, хубаво време- навън сме. Тръгваме да си плащаме, викаме сервитьорката и казвам "може ли сметката", тя отговаря нещо много тихо със супер сериозно изражение, питаме я пак- и пак двете се облещваме при отговора. Оказва се, че момичето и двата пъти ни е питало " в брой или с карта ще платите?", а ние чуваме "пихте две бири и обърнахте петите!"" 

 

И за патладжана...

  Я, да се номинирам и аз за муня. 
Значи , в целият си блясък накокошинена, нагримирана и на мнооооооого високи токове, с качвам в автобуса.  Поглеждам от високо контингента пенсионери, стрелвам с леден поглед определените от мен като льольовци , които са ме зяпнали - ей така  и с отработено движение, надявам слънчевите си очила.  А те, толкова тъмни, че виждам само силуети, но продължавам да разпръсквам високомерие и самодоволство от собствената си нагримирана и напудрена личност  . Идва моята спирка и аз ставам като английската кралица, фръцвам се и без да виждам абсюлютно нищо, слизам по стълбичките и......пропадам в канафката .. Копаели , били, да слагат някакви кабели, но кой да види, нали съм  голяма мандама !!

Още ме присвива като си спомня, на кратко:
Миналото лято, пътуваме 900 км. с кола, около 2 часа с ферибот и още час пак с кола за да отидем много далеч, хем на гости на приятелка/ от тези които не избираш а израстваш с тях - познавам я от 30 години/, хем на море.  Приятно замаяни от пътуването и от визията за едно студено..., една студена.........., отиваме в заведението където, my friend работи, сядаме, пием, ядем, пием, пием, пием, покрай нас минават разни хора които ни предлагат дискове, амулети и ред такива, срещу 2-3 евро.  След около 5 часа, настава време за тръгване /и според часовника и според главите ни/. Искаме да платим сметката, но няма вариант да оставим бакшиш - приятелката ще се обиди за цял живот. В този момент от към гърба ми се приближава строен рус младеж /последваща за мен информация/ и казва " добър вечер" на полу - чист български, след което преминава на полу английски от който аз и 1/3 не разбирам, а онази вечер - нищо и леко притеснено се подпира на масата. Имайки опит от предишните младежи с дисковете, аз въобще не го поглеждам и казвам на приятелката си която е дошла за сметката, че щом за нея е обидно да вземе от нас, разликата в сметката да я даде на младежа: "виж колко добре се е научил да говори български" /за мое оправдание ще спомена 200 г. узо и 3 бири/. При което, моето слънце ме сритва зверски под масата, а моята приятелка ми казва, че не може да му каже това, защото младежа ще се обиди за цял живот и ще развали годежа си с нея. Аз си посипах главата с пепел и на другия ден разбрах,че всъщност е трябвало да го разпозная поне по снимките, които приятелката е изпращала и че той много се е притеснявал и дълго се е готвил за тази вечер.