Номинации за най-голяма муня

Преди време, дядо ми като беше жив, гледаше прасета и майка ми имаше навик като остане някакво ядене и го сипва в буркан и като си отиде през уикенда на село, го носи на прасетата. Та така събрала две манджи в един буркан и го сложила в хладилника, да не вкисва. Прибира се баща ми гладен от работа, вади буркана, сипва си, топли си го и си хапва. Вечерта майка ми установява липсата на половината от съдържанието в буркана и го пита къде е. Той и обяснява, че е ял и тя прихва да се смее. Баща ми е потресен от случилото му се и когато в края на седмицата се събрахме цялата рода на село, той решава на всеослушание да се оплаче от жена си на майка си (баба ми с диалекта). Баба ми обаче, вместо да го защити, изтърсва култовата реплика: Ба кат тий сладко, еж!

Братовчедка ми се завърна от Щатите за едномесечна ваканция, след 6 годишно отсъствие. Решаваме 4 дружки да мръднем към морето. Ходим по заведения, братовчедка ми оставя бакшиши от по 2-3 лв редовно. И така за поредна вечер сме на заведение, идва ред да оправим сметката и едни 4лв се размяткват, не можем да се разберем кой да ги прибере. Парите за сметката са оставени на масата, като съответно има бакшиш за сервитьора и тези 4лв са също на масата. Братовчедка ми ги взема и като на майтап ми казва: "Тези пари си ги прибери, не ги оставяй бакшиш на сервитьора!" Но точно в тоя момент, тя не е видяла, че сервитьора е до нея, взема си парите оставени му за сметката, размахва ги и злобно й заявява: Ако искаш и от тези да ти дам малко! 

Покрай бабата на Ани, се сетих и аз за една случка, не е много за тук, но не знам къде да я разкажа, та...

Преди около 45 години,баща ми - 10 годишно (градско чедо) се чувства онеправдан от факта че няма село, на което да отиде през лятната ваканция, както повечето му приятели.Баба ми се емва да намери роднини със село, и го праща някъде из родопите при нейна братовчедка ли леля ли, нещо такова.

Действието се развива по време на закуска - разбирай 6-7 часа сутринта, след първата му нощувка.
Сяда цялата фамилия около трапезата, бабата като един стожер снове от печката до масата и сервира - супа.Питателна пилешка супа за закуска.Баща ми обаче, не е свикнал с такава закуска до момента,нито с ранният час на консумиране на манджи, рови неохотно из чинията и набляга повече на хляба с масълце.Бабата го следи зорко от печката и решава че е нужно да покаже гостоприемство и да го подкани, успокоявайки го се изцепва - " Йежва йежваааа, зад гъзо ми има йош!"
Демек зад нея, казана е пълен със супа...да не се притеснява, ми смело да хапва

Марипоса , на мен ми се е случвало същото като дете, само че в Северна България.
с първото бъркане в лъжицата извадих пръст от кокоши крак 
ревах поне половин час, застроени супи не ям никога - трябва да виждам какво плува вътре 

С мъжа ми кандидат студенти, още гаджета, преди 12 години,  отиваме в София, да си подава той документи в УНСС. Слизаме от влака, той натоварен със сакове, аз припкам след него. Бързаме да хванем някакъв автобус. На цялото това бързане, той се спира пред мъж с билети с нещо лъскаво в единия край и аз решавам, че са лотарийни. Той дава пари на мъжа и му казва: "дай й един" Мъжа ми поднася билетите под носа, които са поставени на някаква дървена дъска, да си откъсна един. Аз нали реших, че са лотарийни и се дърпам, не искам аз да определям късмета на скъпия и му казвам: "АААА, той да си избере!" Моят си ме сряза естествено да взимам един и да тръгвам. Откъснах си аз, тръгвам и чувам как мъжа вика в друга посока: "Билетиии за градския транспорт, моля!"       Скъпия имал карта в джоба си и затова само за мен взел билетче. Ама аз де съм виждала тогава лъскави билети за градския транспорт.... у наше село си бяха от проста хартийка.

      Страшниии истории сте разказали момичета! 
Покрай Аниния разказ и аз се сетих нещо, макар че не е баш за муня, ама карай.
Една наша роднина от Германия пристига с кучето си-страхотно хъски и дъщеря ми я примолва да го погледаме няколко дни у дома, а тя на спокойствие да си обиколи магазините и заведенията.
Жената доволна, води го и оставя цяла торба с разни кучешки глезотии , както и огромна консерва кучешка храна. Нахранихме животното и дъщеря ми го извежда на разходка, а след няколко минути се прибира мъжа ми и естествено първата му работа е да отвори като селска порта хладилника и да зяпа какво има там. И в един момент изписква "К'ва е тая кучешка храна тук?!" И точно тогава решавам, че е добър повод за майтап и му казвам: " Ми кучешка, братовчедката нещо покрай другите армагани се объркала и ни пратила и консерва за кучета". " Ми тогава защо е наядена? "- вече започва да заеква той..и аз вече няма накъде " Сина ни се върнал гладен, видял консервата и си хапнал". Бре като се затюхка тоя човек, като взе да пипа детето за температура, болки в корема, позиви за повръщане..направо изпадна в тих ужас (пропуснах да спомена, че е страшно грижовен татко и му викаме даже д-р Куин лечителя). Явно съм решила докрай да завърша гаврата и го "успокоих", че в Германия гледат животните си по-добре, отколкото ние тук храним децата си и че консервата е пълна с различни витамини и минерали, които не само могат да навредят на детето ни, а обратно-да му помогнат. И че следващия път ще я помолим вместо шоколади и бонбони да ни донесе така полезните кучешки храни 
  В момента, в който прибелваше очите се върна дъщеря ни с кучето от разходка  та се размина без припадък. 
После малко ми се сърди за "грозния майтап"

Ба,крак!Аз като студентка кокоши г.з намерих в супата,и то след като го мотах половин час в устата си и извадих да видя що не се дъвче тая жилавата пущина.
Ма аз съм си с късмет-един косъм да има в яденето,все в устата ми ще се завре  

Трапезица, незнам дали си чувала израза "ял/а си кокоши крака" 
означава, че много клюкариш, не можеш да пазиш тайни.

и съответно, намирайки кокошия пръст  веднага всички започнаха да подмятат как съм яла кокоши крака
не че изядах супата де 
тогава съм била на 4-5г и още помня случката 

аз ли, тя ли, но поне една муня има  

Най-добрата ми приятелка започва курс по английски с преподавател англичанин. Истински!  
Кой какво учил и какво преподавал е неясно, но тя го сваля, а той като че ли поддава. Решават да седнат на кафе и тя ми се обажда да ида и аз. Хем ще има кой да помага с езика, хем ще ни запознае. Аз разбира се за нея съм готова на всичко, даже кафе да пия и отивам.
Сядаме, говорим си двамата с него, смеем се, нещата отиват от добре към по-добре, докато ни в клин ни в ръкав тя решава да ни запознае официално (около час след "неофициалното" според нея) и заявява: "She is my girlfriend!"  Човека така , аз пелтеча и обяснявам на незнаен език: "Само френд бе, само френд!" А нашата настоява: "Що бе? Ти нали си жена!" и пак към него:  "She is my girlfriend!"  
Горкия трудно преглътна каквото имаше в устата си, кротко каза: "Аз съм либерален към различните. Ако така се чувствате добре защо не." И скоро след това се изнесе. От кафето, от живота на Мунката ми и от курса.

Аз преди малко с такъв устрем влетях в мъжката тоалетна в МОЛ-а, добре че нямаше никой вътре  
Преди това много добре огледах картинките с мъжкото и женското човече, обаче не знам защо реших да вляза в мъжката, усетих се чак като видях писоарите  
А мъж ми само стои отвънка и ми се хили, вместо да ме спре 

Това за стрелците е точно така.И аз ги изтърсвам такива,че след това,като се усетя какви съм ги наговорила,ми иде да потъна в земята от срам.Да се самономинирам и аз.На село съм и се обажда по домашния тел.едно момче което сваляше сестра ми.По това време тя си беше в София и аз на въпроса му дали може да разговаря с нея изтърсвам-ами много съжалявам тя не е в ПРОВИНЦИЯТА.

Хихи,това ми напомни как пиша на един англ. сайт писмо-поръчах си мъжки парфюм,та питам кога ще ми го пратят.За по-голяма тежест добавям,че е за рожденния ден на моя "бойфренд"( то за гаджето  на сестра ми,ама де да обяснявам). Чак след като получих отговор се усетих,че акаунта е на името на мъжа ми 

Преди малко режа салата с една ръка и с другата пуша...то това само по себе си си е муньовско, но стана още по-зле като си изтръсках цигарата в салатата, вместо в пепелника 

Дребни сладки не съм правила от две години, защото последния път, когато се пробвах, си забих 20 сантиметров нож в дланта (не целия де, само върха, но беше достатъчно да стоя с превръзка цял месец). Не питайте какво общо имат сладските с касапския нож. 

Ами не, не беше това   Орехови сладки бяха, те както знаете са доста лепкави и в рецептата пишеше са се пекат върху кухнеска хартия. Аз обаче нямах такава в момента и реших, че ще станат и без...и даже не сметнах за нужно да намажа тавата с мазнина и да посипя с брашно.  
Като ги изкарах отчаяно установих, че са зверски залепнали. И тук ми идва гениална идея. Сядам на масата, прегръщам тавата с една ръка, с другата взимам ножа, и започвам да ги изчегърквам. Още при първия опит, парченцето се отделя от тавата, полита нагоре и ножът естествено с огромна сила се плъзга напред, право в ръката ми, с която съм прегърнала тавата.  
п.с Как е единствено число на сладки?  

Курабийка 

Покрай случките с докторите се сетих как си смених личната. С новата лична имаме еднакви фамилии. И отивам аз един ден, пред кабинета й пълно с хора. Чакам около час, накрая влизам и виждам една друга докторка, която ми преглеждаше сърцето преди време. Поглеждам я подозрително и казвам "Ама Вие не сте моята лекарка?!?!" Оказа се, че имената им са еднакви и кабинетите им са един до друг. Пред кабинета на джипито нямаше пукнат човек. Влизам накрая и почвам да се обяснявам нещо за гинеколога, при което тя ме пита кой ми е гинеколог, започвам да мисля как се казваше тоя човек и накрая срам, не срам казвам "Не знам!"  Добре, че в поликлиниката има точно 2 гинеколога, един мъж и една жена, та се разбрахме набързо. 

А онзи ден в детската градина ме питаха кога е родена дъщеря ми и пак ми трябваше доста време, докато се сетя.
Май ми трябва гинко-билоба!