Номинации за най-голяма муня

Аз се сетих за още една история от този Август. Пътуваме ние към Банско - на Джаз феста ще ходим и спираме по пътя на едно OMV да заредим, да си вземем кафенца, ала бала. 2те момчета, които ни возиха отиват до касата - плащат си там, включително и за бензина, а аз и моят приятел си избирахме междувременно и вестници и т.н. - та отиваме ние на касата (момчетата вече са при колата) и касиерката ме пита: Гориво зареждате ли?  (това се случва към 10 сутринта, което за мен е непосилно рано)... и аз започвам да й обяснявам: Ами по принцип да, като карам зареждам от време на време, но точно в момента не съм аз. Има едни момчета с нас и те зареждат..... и т.н. и т.н.  и касиерката и приятелят ми ме гледат ей така:       и почнаха да се хилят и двамата и чак след това се усетих защо ми го задава този въпрос.. та така.. много се смяхме после

Значи, аз притежавам таланта никога да не чувам, камоли да запомням казани ми по телефона имена на хора и улици. Та един ден решавам да си направя час при зъболекаря ми, но естествено съм му забутала някъде визитната картичка. Няма лошо- веднага влизам в интернет и намирам листа с всички зъболекари в Хамбург. Вдига ми сестрата и естествено първите и думи са “зъболекарски кабинет на доктор едикойси, какво мога да направя за вас“ Тук на мен името не ми прозвучава като на моя човек, обаче се успокоявам, че фамилията му турска и засукана и мацката най-вероятно просто не може да я произнесе като хората. Казвам аз, че искам час и следва въпрос “ При кой доктор? При др. А. или доктор Б.?“  Абе, викам си на акъла, при нито един от двамата, но все пак все още съм сигурна, че проблемът е в произношението на девойката. Тъй като второто име ми прозвучава горе-долу близко до търсеното... поне по първата буква, смело отсичам “ При втория“  Дотук добре, следващият въпрос е “ Била ли сте ни пациент до сега или ще ви бъде за пръв път“ Викам, била съм, как да не съм била...дааа ма след двукратно спелуване на името ми от моя страна и усилено търсене в базата данни от нея и многократни питания, дали наистина съм сигурна, че съм им пациент, мацката все още не може да ме намери в компютъра.  Както и да е даде ми накрая час момичето, каза, че съжалява, че са ми погубили данните и , че не може да си обясни как е станало такова нещо. Викам си на акъла и аз не мога да си обясня, как са те назначили тебе на работа, като не можеш да работиш с компютър, ама какво ли да очаквам от човек, който даже името на шефа си не може правилно да произнесе....Затварям телефона и обмисляйки пак цялата случка, изведнъж ме облива студена вълна...обзета от гадно предчувствие, отварям пак страницата с листата на зъболекарите...и с ужас установявам, че по грешка съм завъртяла номера на зъболекаря под моя 
Също така съм ходила на интервю за работа, без да зная при коя точно фирма от 7те , в които кандидатствах, отивам. Това стана, защото когато ми се обадиха да ме викат на интервюто, бях толкова развълнувана, че пропуснах да чуя името на фирмата и после ме досрамя да попитам...да не говорим, че на всичкото отгоре си бях записала името на улицата грешно и за малко да се забия в другия край на града в индустриалната зона 

Леле момиче.  Запиши си името някъде да не го забравиш и него.....

    Флоке, имах подобна история с бъдещ работодател. Пуснах си CV-то на 10-на места и след седмица ми се обаждат, че съм одобрена и да отида на не знам си какъв адрес за интервю. Обаче дали защото съм глухар или се развълнувах, пропуснах да чуя коя точно фирма ме е одобрила. Та срам не срам им звъннах след няколко минути и се изцепих " Вие всъщност кои бяхте?  " След отговора им кои са- съответния тъп въпрос" А какъв беше адреса?"...Не знам как не ме отрязаха още тогава  В интерес на истината на интервюто бяхме доста предварително одобрени, но избраха мен. А историята явно се беше разчула, защото колегите после ме бъзикаха "Та кои бяхте вие?" 

Ани, историята ти ме разсипа!
Разкажи края, моля те!

Адашката и Flocke ме разсмяха здраво - такива изцепки не съм правила още..,ноооооооо тази вечер направих една друга..Ходихме на доктор късничко,че на моя сладур му намериха язвени бактерии в стомаха и доктора понеже бил дежурен в "спешния" казал след 20.00 там за рецептааа..Та спирам в тъмното одеве пред аптеката.Муньо слиза от колата и започва да рови за рецептата ( дадоха му я преди броени минути и вече не знае къде я е запилял - редовния номер) ..Аз стискам дистанционното на алармата в очакване всеки момент да я открие и да затвори вратата ,а аз да натисна бутончето на алармата ,но уви..Муньо се тутка.. Пребърква по 2 задни джоба на дънките,два предни на дънките..два външни на дънкеното яке , после два вътрешни и ги  "лепва"  пак в обратния ред ..Първо се ядосах (същия номер като онзи ден в банката като трябваше да тегли едни пари пък забравил кода, който си написа поне на 100 места) .....Междувременно се сещам за темата за Муньовците и както отчаяно съм се подпряла на вратата на колата в очакване -  избухвам в смях!!!Гледам го и си викам : Дали има по-загубен мъж от него?Вечно си търси телефоните,ключовете,документите ......главата как не си е загубил още не знам ..Най-сетне я открива след цели 5 мин. ровене. ..Дори не попита защо се смея..Най - вероятно и идея си няма ..Изтипосваме се пред гишето на денонощната аптека и едва ли не се сбутваме пред него - нали аз съм "семейният доктор" пък той болният...Изненадата е пълна..Аптекарката -  муня  около 50-те няколко минути се кьори в рецептата и накрая тържествено заявява:"Нищо не мога да му разчета! ,а моят Муньо я успокоява без да се усети :"Ами аз като го гледам той дори не може да пише!" Аз не изтърпявам и се включвам:"Първото е Дуомокс 1000 мг на 8 часа"..Те и двамата ме изглеждат строго и аз излизам - да се оправят!!!
Но пък ми хрумва,че нямам превръзки за през нощта и се връщам заявявайки:"И едни always   нощни!" - Муня поглежда Муньо и пита :"Да давам ли?"А той най-спокойно заявява:"Аааааааааа не - за какво са ми!?" ..Има опашка..Без да ми мигне окото се намесвам отново :"Защото инак довечера ше спиш в локвичка!(И аз съм муня ! Да е ясно - изцепвам се без да ме е еня за публиката )..Муньо в миг осъзнава :"АААААААААА превръзки - ама да дайте едно пакетче"

И собствена номинация..С Муньо бившия тъкмо се оженихме..Отиваме на селото на баба му да помогнем на техните - ще сеят краставици.Макар и аз да съм имала баба на село - с копаене ,сеене и т.н съм скарана  тотално,но ..нова снаха..Изявявам се ..те пълнят семейно някакви торбички с пръст и семена ,а аз "китно" търча с една лейка тип петленце и съсредоточено ги поливам ..Цялата градина в найлони постлана и се редят тези торбички..Аз прехвърчам към чешмата до кладенеца и обратно...Свиркам си ,размахвайки "петленцето" и усърдно помагам.. ..както си вървя смело обаче изведнъж земята под мен се отваря и падам рязко вертикално надолу успявам само да препреча дясната си ръка пред гърдите ,а с лявата вдигам "петленцето нагоре",при което се поливам цялата с вода от главата до петите .бе - не беше много смешно..Муньо бившия само чул:"АХ!" - обърнал се,а мен ме нямало на хоризонта..Всички се усетили веднага- паднала съм в шахтата на кладенеца! ..Оказа се ,че шахтата е пълна с някакъв мотор за помпа,купчина счупени бутилки ,найлони и стърчащи железа...Аз въобще не знаех ,че имало шахта,а татко Муньо пък я покрил с 2 ката найлон и причислил въпроса към решените ..Да ви кажа - отървах се само с натъртени ребра и намокряне с уплаха !Нали съм късметлийка!

Elica.   

Сетих се за една изцепка на милото ми бабче. Значи аз съм хлапе на 5-6 годинки и майка ми и заръчва ми да ми намаже филия с мед и сирене( демек една с мед и още една със сирене). Та отивам аз след малко в кухнята и баба ми с усмивка на лице ми връчва филия намазана с мед и отгоре със сирене 

Майката на бившия ми малко ме недолюбваше. Може би дължи донякъде на факта, че съм с две леви ръце и в рамките на месец успях да пробия дупка в пода на тоалетната на вилата им с токчето си, да обезглавя най- новото и попълнение от статуетки на ангели, да накапя чисто новия и килим със сладко от ягоди и за капак на връх Нова Година, запалвайки пиратка, да прогоря огромна дупка в любимите и ръкавици, които ми беше заела 

За пиянски изпълнения да не говорим, само казвам, че по време на скромното ни празнуване на последния изпит от матурите така се натрясках в УЧИЛИЩЕ, че локвичката ми от повръщано се кипреше на двора поне месец след това. След празнуването ми се наложи да се прибирам сама с автобуса,кютюк пияна в 16 часа следобед...по време на пътуването се изповръщах три пъти върху себе си, а последните двеста метра до вкъщи ги взех пълзейки 

С бившия си лежим прегърнати в леглото. Аз, в пристъп на лигавщина, изписуквам “много те обичкам бебче“, и както съм нахилена правя някакво некоординирано движение с крак, и неволно зверски си забивам коляното в топките му  С друг бивш, също в пристъп на лигавщина, искайки да го погаля нежно по лицето, му забивам нещо като шамар, при което очилата му изхвърчат и се чупят 

  Flocke - аз съм точно толкова мила като тебе с топките !Чевръста съм просто,но ако изтърва нещо след много премятания го улавям на 2 пръста от пода обикновенно,но пък след мен-потоп .Мога за стотни от секундата да разруша цяла стая(изкючвам по време на секс ,когато ми трябват малко повече от 10 мин  )

Аз като видна стрелкиня ходя вече на три пъти на интервю за работа в фирми за които не се сещам кой са и с какво се занимават.Пускам в джобса СВ-та където си харесам ама направо изключвам за какво става въпрос.За една единствена фирма чух добре името и се сетих за какво става въпрос ама там  па реших да не ходя на интервю Мъжа ми още ме бъзика че съм пуснала СВ там

Maма ми казва, че на една от малкото съседки, които познавам от нейния блок мъжът и починал ненадейно - млад човек, голяма мъка   за близките И няколко дни по-късно чакайки асансьора в нейния блок слиза позната жена с черно кожено яке. И тъй като нямам много познати в този вход, а и жената ме поздравява и ме заговаря решавам да изразя съболезнованията си:
- Много съжалявам за съпруга ви... Много тъжно ми стана като разбрах ... Съболезнования!
Жената се втренчи в мен:
- Какво за съпруга ми?
Аз набрала инерция да съчувствам:
- Млад човек, така рано да си отиде ... голяма трагедия.
Жената явно се разчувства и бързо бъързо излезе от входа.
Близо месец по-късно отивам при личната си лекарка с оплакване и преди да изслуша симптомите ми ми казва:
- Вие май не ме познахте като се видяхме последния път!
А аз се притесних, че съм я подминала някъде без да я позная и замънках ...
- Ох като се замисля за нещо и родната си майка мога да не забележа ....
- Ами бая ме стреснахте  Като изразихте съболезнования за съпруга ми помислих, че нещо е станало с бившият ми съпруг и аз не съм разбрала и хукнах да му звъня. Той за лоша участ не вдигна мобилния си и звъннах на новата му жена и ... а бе и нея ошашках, че нещо лошо се е случило. И тя се притеснила и двете сме побъркали ГСМ-а му да звъним, а той като видял че сме го търсили двете толкова много пъти помислил, че нещо лошо се е случило с детето ни и хукнал от важна среща да се прибира. Качвайки се в колата се свързал и разбрал, че е фалшифа тревога, но нямало как да се върне вече на срещата и в крайна сметка се изпокарахме сериозно ...
Тогава захапах, че не всяко познато лице във входа на мама е съседка и че черно кожено яке не означава траур ...

Края всъщност са още няколко заключителни реплики, на които доста се посмяхме после, но едва ли ще са толкова интересни... ще си ги допиша все пак.

Та след като сме разбили входната врата у майкини, решавам че е редно да и се обадя, да я предупредя, да не се ошашка като се прибере. Тъй като на село означава при брат ми (той живее там), звъня на мобилния на брат ми. Човекът се оказва, че в този момент е на лов и майка ми не е до него, и ми заявява категорично че тя не си е на село, защото се отказала да идва. Тя се била обадила. Но аз набързо му обяснявам историята,не знам колко ми схвана основната мисъл, обадил се на жена си и той и обяснява какво се е случило, така както той си го е разбрал и най вече да провери дали майка му е на село. Аз на свой ред и аз звъня на снаха си (жаната на брат ми), за да се свържа с майка по някакъв начин и да я предупредя. Но снаха ми,след като разбрала че майка няма да идва, отишла на кафе у приятелка почти в другия край на селото. Тъкмо седнали да си пият кафето и след два объркани тел разговора станала и заявила че си тръгва защото майка му на В(брат ми) уж припаднала , а в същото време си дошла на село и трябва да се прибере да отключи. .... Майка ми звъни от телефона на снаха ми да види , защо съм решила че е припаднала и като и казах за разбитата врата, тя се изказа просто: ЕЕЕ, ние точно на дървената врата разчитахме!     Ако се сещате, аз съм на 2я етаж, мъжа ми на 6я и вика: Ще разбия вратата! Аз: разбий я! И съответно един комшия не излезе да види какво става, а тя разчитала на дървената.    Аз да я успокоя и казах, че още в понеделник ще докарам майстор да оправи вратата, но баща ми друг муньо, възразява: А, то аз няма да мога да я оправя, чуждия човек как ще ми я оправи! И затова вратата все още не функционира.
Важното е, че всички сме живи и здрави и че хубаво се посмяхме след това!

Рождения ми ден преди няколко години - мъкна в офиса ядене и пиене да се почерпим подобаващо за мое здраве   Обаче съм с колата, съответно няма да пия   Тъй де, ама засядаме откъм 4; колегите "наздраве, наздраве", пък аз квася устните в някакво безалкохолно   Пък къмто 7, като видях, че нещата се отичат, си викам "едно малко може". Към 9 купонът успешно приключи и аз потеглям към къщи, ама нали съм гузна, че съм ударила едно питие, пък ще шофирам, си викам "Едва, едва ще карам, че да не ме спрат някъде". Вали дъжд като из ведро. Карам си аз; кво си карам, направо се влача   Един ме подминава, свири...Втори зад мен, и той свири...Друг дрещу мен, брях, и той свири...Пък аз си ги храня наум - да си карат бързо като искат, какво са ми се разсвирили, амахааа   До този момент се движа по главна улица. Наближавам блока и свивам в една пряка - брех, много тъмно, нищо не се вижда. Викам си: ток ли няма тук, какво ли   Стотни от секундата след тази моя мисъл загрявам - не съм включила фаровете   Пък се чудя защо ми свирят тез нахалници   Веднага си помислих, че въпреки тътренето ми с 30, нямаше да ми се размине полицейска проверка, при условие че съм без фарове в тази тъмна и дъждовна вечер. Ама, нали съм късметлийка  

И разказвайки тази история, се сетих за противоположната ми муньовщина. Дълго ще стане, но ще я разкажа, за да е пълна картинката   Отивам на работа, а навън зверска мъгла, съответно съм включила фаровете. Мина работния ден по живо, по здраво. Една колежка се жалва, че трябвало да ходи до майната си, и аз, разбирайки, че ми е по път, охотно й предлагам да я закарам. Тръгваме с бодра стъпка към паркинга - цък, цък, колата не се отключва   И пак, и пак - не става...По принцип алармата даваше някакви грешки понякога и реших, че е от това. Отключих с ключа и се натоварихме в колата - да, ама не мога да запаля. Звъня нервно на съпружеското тяло и му обяснявам ситуацията, като не пропускам да омърморя пустата аларма и специалистът, който я е поставил (съответно вдигам и неговото кръвно, щото специалистът му е приятел). "Ей-сега ще му звънна да дойде да види какви ги е сътворил, идвам и аз", казва мъжо, пък аз доволна, че ще има възмездие   Пристигат двамата почти един след друг. Аз нервна, съпругът два пъти, а човечецът нервно кърши пръсти и почва да търси причината за таз несгода. По едно време излиза той от колата и ми вика: "Ти фаровете беше ли включила?", а аз :"Да". Той: "А после изключи ли ги?", а аз :"Ами, не знам." Той (през смях):"Ако беше малко дете, щях да те набия. Цял ден с включени фарове, какво очакваш?!" Исках земята да се отвори и да потъна  

Та така при мен - през деня, на паркинг съм с включени светлини; вечер на тъмно без светлини  

Ох, сетих се и за друга шофьорска история, ама хайде другия път, че да не ви отегчавам  

Когато съм била бебе майка ми ме научила на един номер: като ми каже "погледни строго" и аз съм поглеждала строго. Голямо постижение, естествено номера се демонстрира пред всички познати, включително и пред баба ми. Оставя ме майка ми на баба ми да ме погледа за малко на пейката пред къщата, където има и дрги баби. Баба ми решава да демонстрира номера пред останалите баби и отправя командата "счумери се". На селски диалект погледни строго е счумери се. Всички баби са се вторачили в мен и очакват да счумеря, обаче аз противно на очакванията им се усмихвам. Баба ми пак задава команда "счумери се де". Но аз пак си се хиля, нали всички ме зяпат. Баба ми ,за да излезе от положение заявява ( на диалект) : " Ба каке убаво са чумереше до преди малко, сега не иска!

Смях се с глас