Номинации за най-голяма муня

Колата ми е на ремонт,и моля мъжа ми да ми даде неговата за другия ден,тъй като детето е с кунюктивит и не мога да го заведа на градина,ще го закарам при една роднина която живее на края на града да го гледа(днес точно не мога да отсъствам от работа).Сутринта всичко е наред,карам неговата кола от време на време,но не много често.Закарах детето,отивам на работа,но беше много напрегнат ден-до тук всичко е наред.Тръгвам по обратния път да взема малкия и в къщи,още пред офиса колата не пали.Въртя,въртя -ядец звъня на мъжа ми и бясна му крещя,че нестига 4е трябва да прекося целяия град в най голямото задръстване ами и проклетата кола не пали.И продължавам да нареждам,че само трошки копувал и после от две коли накрая не мога да си прибера детето.Той ми вика сега само се успокой хвани ключа с два пръста и завърти не затваряй тел.да чувам-хващам с два пръста завъртам и О Чудо  ЗАПАЛИ.Тръгвам, вземам детето и на тръгване тя пущината пак не пали.И пак старата процедура аз крещя по тел.,а той вика айде сега пак спокойно с два пръста и върти и пак О ЧУДО пали.Прибираме се с детето,а мъжо в къщи с компания приятели седнали на биричка.Аз обаче обедена 4е той е виновен за моето нещастие почвам от вратата да крещя,че другия път искам изправно превозно средство и нареждам.Всички ме гледат слисани само мъжа ми спокоен-ВИКА МИ айде сега вземи си ключовете и да излезем всички заедно при колата и ако не запали пред всички ти обещавам ще ти купя каквато кола ти пожелаеш 4исто нова.Аз УРА обедена 4е така се е набутал и толкова радостна защото си го познавам-принципен ми е и щом е обещал нещо ще го изпълни.Летя надолу по стълбите и вече се виждам седнала в някоя малка нова количка-САМО ЗА МЕН.Цялата компания ме следват.Сядам зад волана уверено въртя клю4а и о неземна радост не пали.Започвам да подскачам около мъжо и да викам -еди каква си да е,ама и цветеът да е еди какъв си.Той пак спокоен не изглежда като току що олекнал мъж,ми вика айде на ново пак ключа с два пръста върти,и о БОЖЕ УЖАС мотора заработи.Колко пъти да ти казвам,че тази машина има вграден 4ип за блокировка на горивото и едва ли като блокираш горивото ще успееш да запалиш.Сега да се прибираме,а утре с градския транспорт да идеш до сервиза да си вземеш старата трошка,защото като гледам още дълго ще си я караш.И  последва мазна целувка по челото.Направо щях да умра от срам,бяс и неудобство.

Така-а-а. Зима е, обличам си черен панталон и отдолу тънък чорапогащник, да не ми мръзнат коленцата.  Вечерта много уморена, събувам панталона заедно с чорапогащника, нямам време да се размотавам и с двете поотделно и го мятам някъде. След ден – два решавам, че пак мога да си облека панталончето, зер не е изцапано, става за още един път.
Обувам го и тръгвам за работа. Вървя наперено по Стамболийски, тракам с токчета, а някои хора ме заглеждат странно и се обръщат след мен. Вече в службата сядам на бюрото, кръстосвам крак връз крак и напипвам буца от вътрешната страна на коляното си. Викам си –леле какъв е тоя оток, бе?! Попипвам пак – меко, но не ме боли!
Изправих се и си погледнах към краката, а изпод единия ми крачол виси стъпалото на чорапогащник , ама доста си виси и се мандахерца като вървя. А пък при коляното се набрала на топка останалата част. И стърчи като доста голяма буца.
Та така съм вървяла сума ти време от вкъщи до работата ми с висящ от единия крачол чорапогащник...А няколко пъти съм тръгвала с чехли от в къщи и се усещам или в асансьора или чак навън като ми захладнее на крачетата..., но това си е класика.

Преди години с приятели сме в един клуб. Сядаме на един бар, който е до стената. По едно време започва да ми прави впечатление, че повечето мъже в клуба ме гледат, при това непрекъснато. Аз, естествено, си помислих, че явно съм неотразима тази вечер. В един момент се обърнах и установих, че точно над мен има телевизор, по който дават мач.  Толкова с неотразимостта ми.

Преди време отиваме с един приятел на излет в планината. Аз обикновено винаги ходя със слънчеви очила. При един камък се подхлъзнах, паднах и си очилата ми изхвърчаха. Взех си ги, продължихме. Стигнахме хижата. Хубав, почивен ден пълно с народ и всички ни гледат, според мене с възхищение, че сме стигнали то-о-о-лкова далече. Важно поздравявам наляво и надясно:"Добър ден, добър ден......." Сядаме да си починем и приятелят казва: "Що ме гледаш така?" Аз питам:"Как разбра, че те гледам като съм с очила?"
Той: "Ами, не знам, уж си с очила пък виждам, че ме гледаш."
Свалям цайсите и гледам едното стъкло го няма.
И до сега ме подиграват за тази случка.

Снощи решавам, че вместо да си режа всичките толкова дълги нокти заради един, ще го мацна със секундно лепило и ще изкарам още няколко дни.... Започнах подготовката, минах през процеса, олепявайки и други нокти и пръсти.... След няколко минути доволна от резултата се усмихвам... Обаче усещам нещо твърдо на носа си да ме дразни, в частта между двете ноздри.... Отивам на огледалото и кво да видя... засъхнало секундно лепило....  Как съм го джагъртала 10 минути, само аз си знам... Обаче как и носа си олепих - не знам!!!

Бях на около 7-8 години и уточнение: живеехме във време, когато мъжете потенциално не бяха почти сигурни педофили  .

Идва следобед в къщи един колега на майка ми, но нашите още не се бяха прибрали и той сяда да ги чака. Аз решавам да съм учтива и го питам дали иска кафе. Той се съгласява, аз топля вода , поднасям я, питам колко лъжички кафе и захар иска, сипвам.
Той отпива. Нашите още не се прибират.
Човекът си пие кафето, говориме нещо.
Кафето свършва. Нашите още не са се прибрали. Човекът решава, че ще си ходи.
След около 1 час се върна майка ми. Аз много горда й се похвалих как съм посрещнала госта. Тя подозрително ме погледна и ме накара да й покажа какво кафе съм му сервирала.

Беше най-обикновено кафе. Човекът не е искал да ми чупи хатъра.  

Случката на chanoir ми напомни и една моя случка със слънчеви очила.
Карам си колата и решавам, че пече много силно слънце. Порових се в чантата с една ръка докато открия очилата. Сложих ги и забелязах как едното ми стъкло е доста замъглено. Но нали карам и не мога да реагирам веднага. Еле на един червен светофар ги свалих ги, почистих си го набързо /само него/ и пак си ги сложих. Пустото стъкло пак едно таков мътно.
Помислих си -  "Нищо. Явно се е надраскало и ще трябва да си купувам нови очила, но за сега ще издържа с тях." Карам, карам, но това стъкло вече започва да ме дразни.
Най-накрая реших, че не мога да издържа и ще си махна очилата. Чак тогава ми хлътна пръстта в празното място на другото стъкло, разбрах, че не е проблема в надраскването, а в липсана на другото тъкло. Било паднало в чантата ми и въобще не съм разбрала, когато ги слагам.

Ако ще говорим за мини Муня се сещам за доста итории от детството:
1. Майка ми имаше навика да ни оставя термос я с чай, я с мляко, я с леблебия ... и закуска. Та една хубава сутрин ставаме с брат ми и закусваме, изведнъж тръгна спор какво всъщност сме пили в термоса- чай или кафе (леблибия) и понеже не стигнахме до споразумение решаваме да се обадим на майка ни на работата     Вдигам телефона и отсреща мъжки глас. Питам за майка ми, той казва да изчакам и отива да провери:
- Ми тя в момента не може да се обади- в операционната е. Каза да й предам за какво я търсиш?
- Ми искахме да я питаме в термоса чай или кафе има?  
Приключихме разговора, но след около час майка ми ни звъни:
- Абе, вие може ли за такива глупости да звъните, нали съм ви казала, ако не е спешно да не ме търсите. Чай ли било или кафе, като си дойда следобед ще ви кажа какво е
Майка ми е операционна сестра. Тогава от една операция влизаха в друга- по 7-8 на ден, съответно тя е почти постоянно стерилна и заета. Оказа се, че въпросният "важен"   разговор съм го провела с анестезиолога   Доста са се посмяли за наша сметка  

2. На брат ми му излизат някакви пъпки (4-5 вероятно някакъв комар го е нахапал). Той е първи клас, а аз втори. Аз уверено и уплашено   заявявам, че това е шарка и понеже е заразна ходя цял преди обяд след него и бърша с мокър парцал дръжките на вратите, масите, столовете... и му давам червен картон за училище: " Никакво ходене, днес ще си седиш у нас" И човекът кво да прави- остана си в нас. Майка ми се прибрала и като разбрала защо не е отишъл на училище, хем се ядосала, хем се смяла

3. Понякога поливахме хората от терасата с вода. Един ден решавам да полея някаква какичка. Но след 5 минути на вратата се звъни и естествено си отнесох боя- бях намокрила директорката на детската градина и тя съответно ни видяла от къде хвърляме  

Сега се оплаквам, че синът е панта ..., няма на кой да се метне  
 

Ако сме тръгнали да си признаваме муньовщината от детските години, край няма да имат историите ми.
Например на гости в една братовчедка бях занесла кокошка в къщата, за да изкълве трохите, защото не ми се метеше след обяда. Леле, как нацвъка всичко това животно... Бях хваната на местопрестъплението и наказана. Още ме бъзикат, като им отида на гости.
Последната ми муньовщина е свързана с манията ми за чистота. Бях решила да си оправя стаята преди да тръгна за работа, защото после чаках гости и не исках да бързам и в последния момент да чистя. Навих си часовника за 7 сутринта, избърсах праха, подредих, обаче се сетих, че трябва да изтупам и завивката на леглото. Да, ама тя тъмна на цвят, а дистанционното за ДВДто и то. Като замахнах да изтупам, видях как нещо лети от четвъртия етаж и праааас долу на парчета. Един човек, минаващ под балкона, така се стресна и взе да крещи "Абе ееееей, ще ме убиеш бееее!" А на мен хем ми е смешно, хем ме е яд каква съм Добре че и в другата стая имаме същото ДВД, та сега ползвам назаем другото дистанционно.
И друга случка - на 17.09. (Вяра, Надежда и Любов) една приятелка има имен ден. Купувам подарък и картичка, която съвестно надписвам и слагам в подаръка. Вечерта й го поднасям, тя отваря картичката и започва да се смее. Аз си мисля, че се смее на оригиналното пожелание... А тя ме гледа и казва "До рождения ми ден има 7-8 месеца". Аз, Мунята му с Муня, съм написала "Честит Рожден Ден!"

Хайде пак да се изтипосам и аз тука.Съвсем пресен случай от 21.09.2009 .Нали  беше почивен ден решаваме със семейството да ходим за риба.Отиваме ние на един язовир ,мъжете се захващат с "най -сложната работа" да си оправят въдиците а пък аз се заемам с барбекюто.Дървените въглища нещо ми се опъват ама аз упорита ,омазвам се порядъчно със сажди и се опушвам добре.Най-накрая го запалих и заредих мръвката, което ми докара и допълнителен аромат.Решавам и аз да си метна въдичката и докато си пека гледам плувката.Ха , кълве!Мятам се аз ,засичам и започвам да навивам.Да ама нещо се опъва и не мога да извадя рибата.Дърпам аз с всички сили ,чувам ,че моя ми вика нещо обаче си продължавам.Както си опъвам настоятелно ,кордата се скъса и усетих ,че нещо ме перна през лицето но не разбрах какво стана.Обръщам се разочарована ,че изпуснах рибата и всички ме гледат ужасено.Оказа се ,че кукичката се е откъснала и се е забила на два пръста под окото ми.Цялото семейство изпадна в ужас и паника.Аз обаче се обаждам на личния си лекар и се опитвам да му обясня за какво става дума.Единственото което ми каза е ,че в цялата си практика няма такъв случай и да ходя на бърза помощ.Ами отидох така умирисана на пържоли и с кукичка под окото.Не мога да ви опиша колко им беше смешно и как се чудиха дали да ми сложат тетанус,защото не знаели дали куката е мръсна.Бе викам направо си е стерилна,само един червей имаше на нея.

Като сте започнали с детски истории...:

Мъжът ми когато бил на 5 годинки отишъл в съседа. Застанал един такъв сериозен, начумерен, с ръце на кръста и му казал: Чичоооо, ще ми дадеш ли пушката си назаем?
Съседа: Ами да ти я дам бе чичовото. Ама какво ще правиш с нея?
 - Ами искам да застрелям другарката Петрова.  


Въпросната "другарка" била учителката от детската градина   Кой знае как го е ядосала.  

taratajka ,
Аз така си нанизах на куката освен червея и пръста... Ама при мен разликата беше, че бях на морски риболов, на една яхта и освен да плача и тихичко да си попивам кръвта, нямах друг вариант. То добре че моят приятел успя да извади гадната кукичка сравнително бързо. След няколко часа се прибрахме, той не сметна за нужно да ме води до болница, топих си пръста в първокачествено уиски и така ми се размина.
Веднъж ме беше накарал да му помагам с акостирането - за целта трябваше да скоча на понтона като наближим с яхтата, да я бутна, за да не се удари и бързо да завържа въжетата. Със скачането нямаше проблем, аз съм си тренирана, с бутането също, само че като тръгнах да дърпам тия ми ти въжета, изведнъж осъзнах, че тежестта ми не е достатъчна и буквално се пързалям към ръба на понтона под тежестта на лодката. Викам на моя "Помоооощ", а той "Дърпаааай"... Какво ти дърпай, направо си цопнах във водата заедно с въжето. Добре че дойдоха веднага едни момчета да помагат. Излязох си сама, тихичко псуваща, а те ми се смеят и ми викат "Госпожице, за първи път виждаме някой да падне в пристанището така." Умрях от срам, а моя не престана да ми се кара, че трябвало да запреча крака си някъде... А после трябваше да мина пред няколко кафенета със сеирджии до колата, оставяйки локвички след себе си.

    много добри случки.

за протокола: стерелец съм и разчитам изключително на чувството на хумор на околните, другите не ме разбират )))

Имаше един период, в който пътувах много с колата из София. Ако сте забелязали просяците по кръстовищата са едни и същи лица и аз понеже умирам да се заплесвам и шегувам, за кратко време се опознахме даже и по име. Те ми познаваха колата и като я видят тичат да си говорим. Обаче един ден в работата ми зачисляват много важен чужденец, който да возя по задачи, аз съм представена с доста висока длъжност пред него и през цялото време се вихрят едни високопарни разговори... не е истина.
Спираме в задръстването на университета и моментално до колата се изправя един окъсан младеж с шише мръсна вода и стъклочистачка, който ми се радва искрено и ме нарича по име, аз се правя, че не го виждам - той тропа по стъклото и продължава да ме вика, дадох му една цигара и продължваме. Стигаме до бул. България - две циганета тичат към колата и пак ме поздравяват по име - на тях им дадох стотинки. Към края на деня сме на Сточна гара - към колата тича млада, бременна циганка, но тя ми вика "Принцесоооо" , нямаше как - дадох пак стотинки, вместо обичайния разговор. Чужденецът е искрено заинтригуван и леко смутен, но като възпитан човек не казва нищо, аз също. Почти до офиса сме, когато ни спира полиция  и след като преглеждат моите документи, решават (за първи път в кариерата ми на шофьор) да поискат и документите на спътника ми и то с много сурово изражение, все едно сме престъпници.  Докато ги гледаха на мен ми стана супер смешно, заради целия ден и им разказах за циганите и как не искам повече да се излагам, при което те взеха да ме тупат по рамото, да ме наричат по име (от шофьорската книжка) и да му викат: No problem, our girl, our girl.  
Тогава се наложи вече да дам на човека някакво обяснение и добре, че имаше чувство за хумор...

Преди няколко дена отивам да си сменя маслото на колата, моя мъж ми купил някакво, което в сервиза веднага оплуха, демек не било хубаво, ядосах се леко на мъжо, че ми е купил нещо евтино за колата, и питам младежите:
- Добре момчета, а кое е хубаво, какво ОЛИО да си купя следващия път?
Много ми се смяха 

Сетих се за една забравена история ,която звучи невероятно ама е истина.Бях на 18 г. с  дъщеря на 5-6 месеца и живеехме в къщата на мъжа ми.Имахме двор ,градина и кокошки с прасе.Аз до този момент бях живяла в апартамент и нямах представа как да се грижа за животните.Понеже бях по цял ден в къщи трябваше да се оправям някаки си.Една сутрин виждам ,че петела виси странно на една телена ограда.Отивам  да видя какво става а пък той се закачил за телта и една стърчаща част му се забила в шията.Изпаднах в паника ,не знам как съм го откачила и тичам на улицата да видя дали няма някой съсед да ми помогне,че съм сама с детето.Няма хора,всички са на работа аз всеки момент ще ревна защото ми изглежда много страшно.Задава се едно момче  и аз го помолих за помощ.Младежа каза ,че нищо не може да се направи дори да го заведем при ветиринар.Единствено сме можели да го заколим да не се мъчи пък и да не става зян хубавия петел.Абсурт аз да го коля викам ,ако искаш ти се разправяй мене ми е жал.Той явно и друг път го е правил за отрицателно време разфасова петела и го оскуба и всичко каквото там се прави.Да обаче беше си омазал белия панталон с кръв.Боже вика аз не съм от тука,сега слезнах от влака и имам среща с приятелка как да се поява така .Аз се чувствам задължена естествено и му викам сега ще ти изпера панталона и в тая жега ще изсъхне бързо.Той вика Ок и сваля гащите аз тичам в банята и търкам  докато не остана и петънце.Той доволен ,панталона проснат ,детето ми за щастие през цялото бреме спи.Дотук добре , седим си ние в кухнята и си говорим ,чакаме гащите.Да ама мъжо си идва за обяд и аз като чух да отваря вратата чак тогава се светнах как изглежда отстрани.Не ядохме бой с коляча ,ама много се обяснявахме.Доре ,че моя мъж си знае каква съм Муня и после много се смяхме особено като се сетим за физиономията на момчето като видя мъжът ми да влиза.