Номинации за най-голяма муня

  • 3 557 806
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 1 260
  • зад парка
  • Мнения: 1 586
Grinning  Laughing много добри случки.

за протокола: стерелец съм и разчитам изключително на чувството на хумор на околните, другите не ме разбират Simple Smile)))

Имаше един период, в който пътувах много с колата из София. Ако сте забелязали просяците по кръстовищата са едни и същи лица и аз понеже умирам да се заплесвам и шегувам, за кратко време се опознахме даже и по име. Те ми познаваха колата и като я видят тичат да си говорим. Обаче един ден в работата ми зачисляват много важен чужденец, който да возя по задачи, аз съм представена с доста висока длъжност пред него и през цялото време се вихрят едни високопарни разговори... не е истина.
Спираме в задръстването на университета и моментално до колата се изправя един окъсан младеж с шише мръсна вода и стъклочистачка, който ми се радва искрено и ме нарича по име, аз се правя, че не го виждам - той тропа по стъклото и продължава да ме вика, дадох му една цигара и продължваме. Стигаме до бул. България - две циганета тичат към колата и пак ме поздравяват по име - на тях им дадох стотинки. Към края на деня сме на Сточна гара - към колата тича млада, бременна циганка, но тя ми вика "Принцесоооо" , нямаше как - дадох пак стотинки, вместо обичайния разговор. Чужденецът е искрено заинтригуван и леко смутен, но като възпитан човек не казва нищо, аз също. Почти до офиса сме, когато ни спира полиция  и след като преглеждат моите документи, решават (за първи път в кариерата ми на шофьор) да поискат и документите на спътника ми и то с много сурово изражение, все едно сме престъпници.  Докато ги гледаха на мен ми стана супер смешно, заради целия ден и им разказах за циганите и как не искам повече да се излагам, при което те взеха да ме тупат по рамото, да ме наричат по име (от шофьорската книжка) и да му викат: No problem, our girl, our girl.  
Тогава се наложи вече да дам на човека някакво обяснение и добре, че имаше чувство за хумор...




За Муня, не знам, не ми дава сърце да те номинирам, но ме развесели страхотно  Joy

# 1 261
  • Мнения: 611
Страхотни истории сте разказали-смях се с глас  Laughing Ама ние българките нали сме най-добри във всичко, та явно и в муньовщината държим палмата на първенството Joy Joy

# 1 262
  • Мнения: 1 192
Shirley-Ann, и аз съм го правила този номер с дистанционното, но на телевизора от петия етаж. Веднага търча до долу (блокът, в който тогава живеехме нямаше асансьор) Еми, ако щете вярвайте може да съм муня, ма не съм карък- беше му счупено само зъбчето на капачето за батериите (това е преди 7-8 години) и до сега си работи, само че е залепено с тиксо  Crazy Преди една година си купихме същото и двамата с мъжо си имаме лично дистанционно (докато детето не е взело още ръководенето  Wink на телевизора в свои ръце )
Историята има и продължение. Мина се не мина месец, откакто имаме второ дистанционно и един ден сме се сдърпали с мъжа на кой предаването да гледаме и той нали е инат вика " Ако не ...еди какво си... ще хвърля дистанционното" Ама нали и аз съм водолей,  пък си и викам, че няма да го хвърли и наливам масло в огъня "Ми хайде де"  Party След няколко предупреждения той наистина го запрати в стената  newsm78 Shocked Резултатът- две дистанционни залепени с тиксо. И двете все още са в употреба  Mr. Green

# 1 263
  • Мнения: 803
Преди няколко дена отивам да си сменя маслото на колата, моя мъж ми купил някакво, което в сервиза веднага оплуха, демек не било хубаво, ядосах се леко на мъжо, че ми е купил нещо евтино за колата, и питам младежите:
- Добре момчета, а кое е хубаво, какво ОЛИО да си купя следващия път?Много ми се смяха  Mr. Green
hahaha
Съвсем случайно попаднах тук и ме заболя корем от кикотене.Благодаря ви, за което...  bouquet
Тинтява, и аз имах подобен на твоя случай и доста се изложих. Embarassed

Та...аз и трите ми деца тръгваме за село и както обикновено преди да потеглим, търпеливо трябва да изслушам инструктажа на съпруга ми-да карам по-бавно, да не изпреварам рисковано и т.н.
Няколко пъти ми повтаря човека да не объркам да заредя бензин вместо дизел, защото предишната ми кола беше на бензин.
Ви-пауър, ви-пауър-повтарям си аз, докато карам към бензиностанцията, тримата отзад се карат, та пушек се вдига и ми пречат на концентрацията, която и без друго никаква я няма в главата ми напоследък.
Така, спирам аз до колонката и едно от момчетата ме посреща с думите.
-Добър ден, госпожо, вода за чистачките имате ли си? Laughing
-Нямам, ви-пауър ми сложете, моля.
Момчето така... Shocked
Вдявам аз най-накрая за какво иде реч, разбираме се за горивото и пак се изцепвам.
-До дупка.. вместо до горе
Горкото момче...усещам, че едва се сдържа да не се изхили вече.Обаче продължава да се държи мило и учтиво.Пита ме:
-И все пак да сложим ли вода за чистачките?
-Сложете, ако няма.
-Бихте ли отворили капака?
А сега де... newsm78 Като че ли не се изложих достатъчно...Мисли, Франклин, мисли, мисли, мисли!
Отварям вратата, сядам на седалката и под волана виждам една ръчка, натискам я и поглеждам към момчето, което чака, за да вдигне капака.
Да, ама не!!! Mr. Green Защото с натискането на ръчката, ми пада волана. Twisted Evil
Вече излизам от колата, с ръцете на Ф и съвсем отчаяно споделям, че не става.
Момчето най-накрая спира да подтиска смеха си и почва да се хили... hahaha
-Оставете, дайте на мен.
Сяда на мястото ми, оправя ми волана, като изтърпява и крясъците на най-малкото ми отроче.
-Това е мястото на мамааааааааа, стани от тааааааам!!!
Ужас, срам, две коли зад моята с изнервени вече шофьори и чудещи се явно дали да не надуят клаксоните.
Голяма Муня съм и скоро няма да се престраша да ида на същата бензиностанция. Embarassed

# 1 264
  • Мнения: 26
Момичета убихте ме направо. newsm62Смея се сама и мъжът ми в другата стая ме поглежда стреснато. smile3532За съжаление не мога да се сетя нищо в момента newsm12

# 1 265
  • София
  • Мнения: 7 081
Ха, като чета за захвърлени дистанционни, и се сетих. Преди няколко години, решавам вечерта да изтупам някаква покривка от дивана, отварям прозореца и тръскам решително (от шестия етаж). След секунди нещо силно издрънчава долу. Понеже имаме опит с изтърсени ножици (което си е направо подсъдно май  Embarassed), почвам да се чудя дали не е пак същото. Но след малко, като се озъртам - тук телефон, там телефон - няма гооо! Мобилният, подарък от половинката, е бил изхвърлен най-безцеремонно през прозореца!! Лошо ми стана, мисля си, как ще му кажа; ама поне да сляза да си взема СИМ-картата... Слизаме с баща ми, гледам аз за парчета от "жисием" и го съзирам цял-целеничък! Малко поожулен и дисплеят показва някакви ексцентрични черти, но си работи  Grinning След престой в сервиз още е в действие...

# 1 266
  • Мнения: 3 318
Ох, за муньовщини с GSM мога роман да напиша - но не мои, а на мъжо, тъй че не е за тази тема  Laughing

Пък аз имах да доразказвам още една шофьорска муньовщина  Crazy Преди 3-4 седмици карам малката на лекар. След 20 минути обикаляне из уличките в търсене на място за паркиране, се изнервям тотално и спирам на забранено място, на всичкото отгоре няколко метра преди автобусна спирка  Embarassed Смъквам малката и поемаме към кабинета. Няколко метра по-надолу стоят полицаи, ама стоят на тротоара - без кола, без нищо. Спира ме единият и вика: "Госпожо, знаете ли, че паркирахте на забранено място?", а аз небрежно подхвърлям: "Да" и си продължавам по пътя. Обаче, полицаят упорит...С твърд тон ми заявява: "Преместете колата!", а аз най-невинно се изцепвам: "Ама аз, така като гледам, вие не сте на работа в момента"  Laughing, при което двамата останаха така  Shocked "Ами, къде ви е колата?", питам аз, а те: "Ами, днес сме без кола". Аз, обаче, и без друго вече съм набрала от дългото търсене на паркомясто, не се отказвам лесно и продължавам с тирадата: "Добре, де, ами тия всичките коли около моята, които също са паркирали в забранена зона, какво ще ги правите?"  Mr. Green Полицаите, вече видимо изнервени, почват да ми обясняват как ги чакат да се появят. Е, викам, те докато се появят, поне ще си свършат работата, а пък мен ме хванахте в крачка и съм прецакана  Crazy Е, в този момент, на хората вече им писна - единият ме изгледа вероятно с най-лошия си поглед, а другият с леден тон заяви: "Веднага преместете колата или си дайте документите да Ви напишем акт"  hahaha То е ясно, че в крайна сметка преместих колата, ама поне си поговорихме  Mr. Green

# 1 267
  • Русе
  • Мнения: 695
А аз каква тъпотия сътворих веднъж.
Пускам по нета поръчка за някакви дискове преди амнайсет години. Тогава ставаше с имейл.
Представям си колко са били учудени получателите на писмото, като са видяли заглавието: а именно "пръчка". Сигурно им е прозвучало като заплаха някаква. Всъщност исках да напиша "пОръчка", ама съм хапнала "О"-то за закуска.

Последна редакция: сб, 26 сеп 2009, 08:54 от Колди

# 1 268
  • Мнения: 7
По повод бягството от къщи заради ниска оценка се сещам за моята мила братовчедка. Като била 5-6 клас, получила ниска оценка в училище и решила, че ще отнесе доста шамари... Прибрала се в тях, нямало никой и тя си казала, че само бягството ще я спаси. В хладилника имало заделена кайма за някакви гости. Тя (комбинативна си е била), набързо си направила едно гигантско кюфте от половината кайма и за да не я хванат на местопрестъплението, грабнала кюфтето, един хляб, одеяло и тръгнала към гората (действието се развива в местност близо до Казанлък). Там имало една изоставена хижа и тя се подслонила там. Опекла си кюфтето на саморъчно запален огън... Обаче вечерта чувала някакви шумове от гората, треперила от страх цяла вечер и с риск да яде бой, си нарамила чукалата и се прибрала (барабар с кюфтето). Техните, естествено, издивели от ужас, я посрещнали, хвърлили й як бой за наказание (не за оценката, а за бягството) и в последствие й се накарали здраво заради каймата. Тя извадила кюфтето, а то - полусурово... С това кюфте брат й заминал на другия ден на бригада и го ял три дни Joy
    Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy

# 1 269
  • Мнения: 348
Преди няколко дена си плащам покупките на една каса. Първо започвам с едно ведро Добро утро!, ухилена до ушите, бабката на касата ме гледа лошо над очилата си, мъжът ми до мен се хили, усещам се, че всъщност е 4.30 следобед. Както и да е. Всичко е на стойност 268 лв и някакви стотинки, давам 300. Касиерката ми връща първо стотинките до 270 лв, прибирам ги, след това ми дава останалите 30 лв, прибирам и тях, пъхам портмонето в чантата и веднага поглеждам въпросително жената. И тя ме поглежда, но неразбиращо (чуди се сигурно какво още искам) и аз ядосано казвам:
 - Ами, дадох Ви 300! -  (т.е. чакам ресто).
 - Току-що Ви върнах парите, не помните ли? - Това не помните ли? беше казано със страшно ехидна усмивчица, един вид толкова ли си изкукала...
 Бях готова да се карам и добре, че мъжът ми беше с мен, каза ми само, че току-що съм си прибрала парите и да не се излагам... В същия момент се усетих и ми прималя от срам, едва се извиних на жената (тя май не ми прие извиненията и си ме гледаше изпод вежди) и с наведена глава се запътих назад, че и чакащи хора зад мен имаше, срам голям...  Crazy За първи път ми се случва такова нещо, буквално за някакви секунди да забравя,че съм си взела рестото и най-нахално да си го чакам... Викам си, в напреднала бременност съм, дано поне това малко ме е оправдало, но женицата хич май и не се трогна от това, а хората зад мен ме гледаха с каменни надменни физиономии, като че съм някаква измамница, на която не й е провървяло този път  Laughing

# 1 270
  • Мнения: 55
Преди няколко дена си плащам покупките на една каса. Първо започвам с едно ведро Добро утро!, ухилена до ушите, бабката на касата ме гледа лошо над очилата си, мъжът ми до мен се хили, усещам се, че всъщност е 4.30 следобед. Както и да е. Всичко е на стойност 268 лв и някакви стотинки, давам 300. Касиерката ми връща първо стотинките до 270 лв, прибирам ги, след това ми дава останалите 30 лв, прибирам и тях, пъхам портмонето в чантата и веднага поглеждам въпросително жената. И тя ме поглежда, но неразбиращо (чуди се сигурно какво още искам) и аз ядосано казвам:
 - Ами, дадох Ви 300! -  (т.е. чакам ресто).
 - Току-що Ви върнах парите, не помните ли? - Това не помните ли? беше казано със страшно ехидна усмивчица, един вид толкова ли си изкукала...
 Бях готова да се карам и добре, че мъжът ми беше с мен, каза ми само, че току-що съм си прибрала парите и да не се излагам... В същия момент се усетих и ми прималя от срам, едва се извиних на жената (тя май не ми прие извиненията и си ме гледаше изпод вежди) и с наведена глава се запътих назад, че и чакащи хора зад мен имаше, срам голям...  Crazy За първи път ми се случва такова нещо, буквално за някакви секунди да забравя,че съм си взела рестото и най-нахално да си го чакам... Викам си, в напреднала бременност съм, дано поне това малко ме е оправдало, но женицата хич май и не се трогна от това, а хората зад мен ме гледаха с каменни надменни физиономии, като че съм някаква измамница, на която не й е провървяло този път  Laughing

Ох, аз имам същата случка, само че каквато съм разсеяна нещо погрешно сметнах в първия момент и реших, че продавачката се опитва да шмекерува.Joy По принцип съм спокойна, но тъй като много мразя да ме лъжат Laughing започнах да й говоря надменно на жената да не се опитва да ми ги пробутва тея номера. Та в крайна сметка още докато изричах думите си намерих грешката и ми се наложи по същия нелеп начин да се извинявам. Embarassed Най - лошото е, че цялата сцена се разигра пред очите на симпатягата, който си чакаше реда до мен. Blush

# 1 271
  • Мнения: 1 192
Свекито си беше топнала GSM- а в съда с прясно мляко (щяла да го заквасва  Laughing) Мъжо го отвори, бърса го прилежно със спирт и го издуха със сешоара...и взе, че проработи завалията  Grinning
А колежката си беше изтупала пижамката от 8-я етаж, тя съответно се закачила фриволно на дървото под блока и клонът, на който увиснала се намирал близо до терасата на комшията от 3 етаж. Тя веднага инструктирала синът си да иде да я прибере с дълъг прът от въпросния съсед. Момчето изпълнило мисията и заявило, че е последния път, в който се черви за подобни простотии  Blush Laughing Изтупвала си е и телефона и то наскоро подарен от брат й, но той не е оцелял- не могъл да се хване за някой клон  Wink

# 1 272
  • Мнения: 654
Добро утро.
Аз пък седнах на компютъра.
Лаптопа черен,стола с черна кожа,аз сънена.
Сядам и почвам да го търся-няма го на бюрото , няма го и на плота.
Трагедия.
Детето вика-Мамо ти седна на него.
Аз-Ще седна като го намеря.

# 1 273
  • Мнения: 7
А аз пак ще тичам да хвана тролея,нали да не го изпусна,но преди време бяха на мода дънките с широки крачули.И тичайки към тролея като ще ми се оплетът крачулите и направо паднах по корем.Умрях от срам добре че никой нямаше около мен.И от тогава по автобус и мъж не тичам,ако не този следжащия.Нали така?!

# 1 274
  • Мнения: 260
Сетих се сега за моите изпълнения в кухнята, като се оженихме, нямах никаква представа от готвене, отиваме на гости в свекървата и тя пържи кюфтета, нещо се сетила, че забравила да купи, и ми казва: "Гледай кюфтетата докато съм в магазина" и аз заставам до печката и почвам да ги гледам, стоя си и ги гледам, а те почват много съмнително да пушат, след малко идва зълва ми и ми казва" Ти май не можеш да готвиш, а", и започва да ги обръща  Embarassed
Веднъж си слагам 2 яйца да си сваря, сядам на компютъра, нямам представа след колко време се сещам за тях, но като отидох, водата беше извряла  Embarassed Много съм зле в кухнята, реших да се правя на готвачка, и да изненадам мъжлето с пиле с картофи, всичко върви добре, накрая дойде ред на червения пипер, слагам смело без да погледна, че в него има червеи ли беше, пеперуди ли, не знам и аз  newsm78 Мъжо се връща и аз пърхам от кеф, ела ми опитай манджата, надига той капака и кво да види, всичките животинки изплували  Sick Ауу ужас, много бях нещастна, че така се изложих, изхвърлих я  

Общи условия

Активация на акаунт