Номинации за най-голяма муня

За Муня, не знам, не ми дава сърце да те номинирам, но ме развесели страхотно 

Страхотни истории сте разказали-смях се с глас  Ама ние българките нали сме най-добри във всичко, та явно и в муньовщината държим палмата на първенството

Shirley-Ann, и аз съм го правила този номер с дистанционното, но на телевизора от петия етаж. Веднага търча до долу (блокът, в който тогава живеехме нямаше асансьор) Еми, ако щете вярвайте може да съм муня, ма не съм карък- беше му счупено само зъбчето на капачето за батериите (това е преди 7-8 години) и до сега си работи, само че е залепено с тиксо   Преди една година си купихме същото и двамата с мъжо си имаме лично дистанционно (докато детето не е взело още ръководенето   на телевизора в свои ръце )
Историята има и продължение. Мина се не мина месец, откакто имаме второ дистанционно и един ден сме се сдърпали с мъжа на кой предаването да гледаме и той нали е инат вика " Ако не ...еди какво си... ще хвърля дистанционното" Ама нали и аз съм водолей,  пък си и викам, че няма да го хвърли и наливам масло в огъня "Ми хайде де"   След няколко предупреждения той наистина го запрати в стената   Резултатът- две дистанционни залепени с тиксо. И двете все още са в употреба  

Съвсем случайно попаднах тук и ме заболя корем от кикотене.Благодаря ви, за което... 
Тинтява, и аз имах подобен на твоя случай и доста се изложих.

Та...аз и трите ми деца тръгваме за село и както обикновено преди да потеглим, търпеливо трябва да изслушам инструктажа на съпруга ми-да карам по-бавно, да не изпреварам рисковано и т.н.
Няколко пъти ми повтаря човека да не объркам да заредя бензин вместо дизел, защото предишната ми кола беше на бензин.
Ви-пауър, ви-пауър-повтарям си аз, докато карам към бензиностанцията, тримата отзад се карат, та пушек се вдига и ми пречат на концентрацията, която и без друго никаква я няма в главата ми напоследък.
Така, спирам аз до колонката и едно от момчетата ме посреща с думите.
-Добър ден, госпожо, вода за чистачките имате ли си?
-Нямам, ви-пауър ми сложете, моля.
Момчето така...
Вдявам аз най-накрая за какво иде реч, разбираме се за горивото и пак се изцепвам.
-До дупка.. вместо до горе
Горкото момче...усещам, че едва се сдържа да не се изхили вече.Обаче продължава да се държи мило и учтиво.Пита ме:
-И все пак да сложим ли вода за чистачките?
-Сложете, ако няма.
-Бихте ли отворили капака?
А сега де... Като че ли не се изложих достатъчно...Мисли, Франклин, мисли, мисли, мисли!
Отварям вратата, сядам на седалката и под волана виждам една ръчка, натискам я и поглеждам към момчето, което чака, за да вдигне капака.
Да, ама не!!! Защото с натискането на ръчката, ми пада волана.
Вече излизам от колата, с ръцете на Ф и съвсем отчаяно споделям, че не става.
Момчето най-накрая спира да подтиска смеха си и почва да се хили...
-Оставете, дайте на мен.
Сяда на мястото ми, оправя ми волана, като изтърпява и крясъците на най-малкото ми отроче.
-Това е мястото на мамааааааааа, стани от тааааааам!!!
Ужас, срам, две коли зад моята с изнервени вече шофьори и чудещи се явно дали да не надуят клаксоните.
Голяма Муня съм и скоро няма да се престраша да ида на същата бензиностанция.

Момичета убихте ме направо. Смея се сама и мъжът ми в другата стая ме поглежда стреснато. За съжаление не мога да се сетя нищо в момента

Ха, като чета за захвърлени дистанционни, и се сетих. Преди няколко години, решавам вечерта да изтупам някаква покривка от дивана, отварям прозореца и тръскам решително (от шестия етаж). След секунди нещо силно издрънчава долу. Понеже имаме опит с изтърсени ножици (което си е направо подсъдно май  ), почвам да се чудя дали не е пак същото. Но след малко, като се озъртам - тук телефон, там телефон - няма гооо! Мобилният, подарък от половинката, е бил изхвърлен най-безцеремонно през прозореца!! Лошо ми стана, мисля си, как ще му кажа; ама поне да сляза да си взема СИМ-картата... Слизаме с баща ми, гледам аз за парчета от "жисием" и го съзирам цял-целеничък! Малко поожулен и дисплеят показва някакви ексцентрични черти, но си работи  След престой в сервиз още е в действие...

Ох, за муньовщини с GSM мога роман да напиша - но не мои, а на мъжо, тъй че не е за тази тема  

Пък аз имах да доразказвам още една шофьорска муньовщина   Преди 3-4 седмици карам малката на лекар. След 20 минути обикаляне из уличките в търсене на място за паркиране, се изнервям тотално и спирам на забранено място, на всичкото отгоре няколко метра преди автобусна спирка   Смъквам малката и поемаме към кабинета. Няколко метра по-надолу стоят полицаи, ама стоят на тротоара - без кола, без нищо. Спира ме единият и вика: "Госпожо, знаете ли, че паркирахте на забранено място?", а аз небрежно подхвърлям: "Да" и си продължавам по пътя. Обаче, полицаят упорит...С твърд тон ми заявява: "Преместете колата!", а аз най-невинно се изцепвам: "Ама аз, така като гледам, вие не сте на работа в момента"  , при което двамата останаха така   "Ами, къде ви е колата?", питам аз, а те: "Ами, днес сме без кола". Аз, обаче, и без друго вече съм набрала от дългото търсене на паркомясто, не се отказвам лесно и продължавам с тирадата: "Добре, де, ами тия всичките коли около моята, които също са паркирали в забранена зона, какво ще ги правите?"   Полицаите, вече видимо изнервени, почват да ми обясняват как ги чакат да се появят. Е, викам, те докато се появят, поне ще си свършат работата, а пък мен ме хванахте в крачка и съм прецакана   Е, в този момент, на хората вече им писна - единият ме изгледа вероятно с най-лошия си поглед, а другият с леден тон заяви: "Веднага преместете колата или си дайте документите да Ви напишем акт"   То е ясно, че в крайна сметка преместих колата, ама поне си поговорихме  

А аз каква тъпотия сътворих веднъж.
Пускам по нета поръчка за някакви дискове преди амнайсет години. Тогава ставаше с имейл.
Представям си колко са били учудени получателите на писмото, като са видяли заглавието: а именно "пръчка". Сигурно им е прозвучало като заплаха някаква. Всъщност исках да напиша "пОръчка", ама съм хапнала "О"-то за закуска.

   

Преди няколко дена си плащам покупките на една каса. Първо започвам с едно ведро Добро утро!, ухилена до ушите, бабката на касата ме гледа лошо над очилата си, мъжът ми до мен се хили, усещам се, че всъщност е 4.30 следобед. Както и да е. Всичко е на стойност 268 лв и някакви стотинки, давам 300. Касиерката ми връща първо стотинките до 270 лв, прибирам ги, след това ми дава останалите 30 лв, прибирам и тях, пъхам портмонето в чантата и веднага поглеждам въпросително жената. И тя ме поглежда, но неразбиращо (чуди се сигурно какво още искам) и аз ядосано казвам:
 - Ами, дадох Ви 300! -  (т.е. чакам ресто).
 - Току-що Ви върнах парите, не помните ли? - Това не помните ли? беше казано със страшно ехидна усмивчица, един вид толкова ли си изкукала...
 Бях готова да се карам и добре, че мъжът ми беше с мен, каза ми само, че току-що съм си прибрала парите и да не се излагам... В същия момент се усетих и ми прималя от срам, едва се извиних на жената (тя май не ми прие извиненията и си ме гледаше изпод вежди) и с наведена глава се запътих назад, че и чакащи хора зад мен имаше, срам голям...  За първи път ми се случва такова нещо, буквално за някакви секунди да забравя,че съм си взела рестото и най-нахално да си го чакам... Викам си, в напреднала бременност съм, дано поне това малко ме е оправдало, но женицата хич май и не се трогна от това, а хората зад мен ме гледаха с каменни надменни физиономии, като че съм някаква измамница, на която не й е провървяло този път 

Ох, аз имам същата случка, само че каквато съм разсеяна нещо погрешно сметнах в първия момент и реших, че продавачката се опитва да шмекерува. По принцип съм спокойна, но тъй като много мразя да ме лъжат започнах да й говоря надменно на жената да не се опитва да ми ги пробутва тея номера. Та в крайна сметка още докато изричах думите си намерих грешката и ми се наложи по същия нелеп начин да се извинявам. Най - лошото е, че цялата сцена се разигра пред очите на симпатягата, който си чакаше реда до мен.

Свекито си беше топнала GSM- а в съда с прясно мляко (щяла да го заквасва  ) Мъжо го отвори, бърса го прилежно със спирт и го издуха със сешоара...и взе, че проработи завалията 
А колежката си беше изтупала пижамката от 8-я етаж, тя съответно се закачила фриволно на дървото под блока и клонът, на който увиснала се намирал близо до терасата на комшията от 3 етаж. Тя веднага инструктирала синът си да иде да я прибере с дълъг прът от въпросния съсед. Момчето изпълнило мисията и заявило, че е последния път, в който се черви за подобни простотии  Изтупвала си е и телефона и то наскоро подарен от брат й, но той не е оцелял- не могъл да се хване за някой клон 

Добро утро.
Аз пък седнах на компютъра.
Лаптопа черен,стола с черна кожа,аз сънена.
Сядам и почвам да го търся-няма го на бюрото , няма го и на плота.
Трагедия.
Детето вика-Мамо ти седна на него.
Аз-Ще седна като го намеря.

А аз пак ще тичам да хвана тролея,нали да не го изпусна,но преди време бяха на мода дънките с широки крачули.И тичайки към тролея като ще ми се оплетът крачулите и направо паднах по корем.Умрях от срам добре че никой нямаше около мен.И от тогава по автобус и мъж не тичам,ако не този следжащия.Нали така?!

Сетих се сега за моите изпълнения в кухнята, като се оженихме, нямах никаква представа от готвене, отиваме на гости в свекървата и тя пържи кюфтета, нещо се сетила, че забравила да купи, и ми казва: "Гледай кюфтетата докато съм в магазина" и аз заставам до печката и почвам да ги гледам, стоя си и ги гледам, а те почват много съмнително да пушат, след малко идва зълва ми и ми казва" Ти май не можеш да готвиш, а", и започва да ги обръща  
Веднъж си слагам 2 яйца да си сваря, сядам на компютъра, нямам представа след колко време се сещам за тях, но като отидох, водата беше извряла   Много съм зле в кухнята, реших да се правя на готвачка, и да изненадам мъжлето с пиле с картофи, всичко върви добре, накрая дойде ред на червения пипер, слагам смело без да погледна, че в него има червеи ли беше, пеперуди ли, не знам и аз   Мъжо се връща и аз пърхам от кеф, ела ми опитай манджата, надига той капака и кво да види, всичките животинки изплували   Ауу ужас, много бях нещастна, че така се изложих, изхвърлих я