Номинации за най-голяма муня

 
малииии......аз съм си паникьор, та ми се видя страшно . Ама то като се замислиш    ...си е страшно . Имала съм издънки и с погрешно включени в контакта уреди, ама слава Богу без последици... сега винаги се оглеждам - проверявам по три пъти..  последния път като включвах газовия котлон не съм обърнала внимание и си подпалих ръкава на блузата - включила съм котлона отпред, вместо задния 

И аз имам едно сбъркано включване на неправилния котлон, върху който седеше пластмасова купа. За съжаление не можах да изстържа пластмасата от него и е неизползваем вече (завинаги бетониран)

Аз пък имам разстопен касетофон. Свири си върху котлона, с приятелка си дрънкаме, аз съм се облегнала на печката. С гръб съм включила врътката на 1. Усетихме по миризмата, отдолу бая се беше разстекъл, но още дълги години свири чудото  

Не мога да не се включа и аз. От няколко дни гледам тази тема и вече знам, че има и други като мен и някои мои приятелки. Съпругът ми прави класация за най-голяма простотия. В нея участваме аз и пет мои приятелки. Второто място е много оспорвано. В момента аз го заемам.

   Първото място в класацията обаче от години принадлежи на една моя приятелка /една от петте/, която скочила надолу с главата в почти празен басейн. Източването на басеина било към края си, в него била останала около педя вода. Очевидците разказват, че тя изведнъж застанала на ръба на басеина и скочила по всички правила надолу с главата. Чул се тътен. Добре, че е била протегнала ръце, та те поели удара. После дълго време със специалната яка на врата.

   Друга моя приятелка люто се скарала с кукла манекен на Илиенци. Взела някаква блуза и с периферното зрение, мислейки, че е продавача, пита за цената. След като не получава отговор, повишава тон и заплашва манекена, казва му " ти затова си тук, за да работиш, а не да се правиш на интересен и т.н.". Обръща се  за помощ към съпруга си и го вижда клекнал на земята и заливащ се от смях. И не само той, ами и истинския продавач, и хората наоколо.

   Със същата тази приятелка и мъжете се връщаме от някъде, аз и приятелката влизаме в една аптека и се заплесваме по козметиката. Мъжете след малко влизат и започват да крещят "ето ги, хванете ги, откраднаха ни портфелите! Госпожици, върнете ни портфейлите, че ще викаме полицията" Честно казано, не вярвах, че всички в аптеката ще се вържат. Загледаха ни злобно и започнаха да правят обръч около нас. А мъжете цветно обясниха, как сме се блъснали нарочно в тях и сме ги обрали. По погледите на хората разбрахме, че трябва да се омитаме от аптеката, а аптекарката най-демонстративно заключи стъкления шкаф с козметиката, с която толкова подробно ни запознаваше.

   Скоро се загубих на Витоша. Всъщност, бяхме на Симеоновските езера. Аз съм крайно зле с ориентацията. Отидох да пишкам. Тръгнах нагоре по една пътека, дето все се разклоняваше. Аз тръгвах по едното разклонение, все имаше хора и аз все вървях. После, като тръгнах да слизам надолу, се загубих. Отчаях се, по едно време се появи някакъв човек, който ми помогна да намеря пътя и излязох точно на езерцата. Беше минал цял час. Мъжът ми беше пребледнял, децата и те притеснени...то мойте глупости край нямат.
  
  

Това с манекена ми обра точките 
аз съм се блъскала в манекен и съм се извинявала,ама не съм се карала с него 

И аз съм се сблъсквала с манекен и съм се извинявала, за голям кеф на продавачките около мен. Също така се опитах да мина през огледална стена, блъснах се в нея, извиних се на отражението си и пак се опитах да мина  Магазинчето беше цялото в огледални стени и странни чупки, имаше много хора и съответно всички много ми се смяха 

Това с манекена ми обра точките - смея се с глас и сълзи 


 

Аз така се бх забързала да вляза в един затворен магазин. Не видях изобщо стъклената врата, лъсната та чак кристална... Засилих се и така се блъснах, че отхвърчах назад и паднах върху един приятел. И докато разбера какво стана видях само как продавачките отвътре се заливат от смях и ми отключиха вратата само, за да ми се посмеят и да ми кажат, че получават стока и е затворено. Голяям срам брах...

Извинявай, но само като си те представя ...

Отивам с баба ми в един магазин, и тя ми казва, че и трябва прах за пране , и ако видя някъде да и кажа. Мотая си се аз из магазина и по едно време виждам прах за пране. Грабвам го, правя две крачки назад ,и започвам да рекламирам прахта, все едно ме снимат от БТВ. Бабо, този прах е много хубав, мама пере само с него, много хубво мирише и т.н...., когато виждам , че това изобщо не е моята баба 
Умрях от срам.

Аз пък съм молила отражението си да се дръпне за да мина Един друг път гледах едно момиче в продължение на няколко минути с ей такива очи  , невероятно учудена, че се е облякла с абсолютно същите дрехи като мен...после като вдянах, че е стената е огледална  

Също така, като се прибирам от някъде по тъмно, редовно се стряскам от сянката си и се обръщам панически назад, да видя кой върви зад мен 

Ех кво се сетих сега, отиваме на плаж на Камчия, плажувахме 4-5 часа с мъжа и детето, и си тръгваме, като отиваме до колата виждам тоалетна, и си викам я да отида, че до Варна няма да издържа  Мъжа продължава с детето към колата, аз влизам в тоалетната, а тя е доста голяма, около 7-8 женски тоалетни и още толкова мъжки(преди доста време Камчия е бил един много приятен къмпинг) естествено са занемарени.... та влизам аз като оставих чантата на мъжо, само с една салфетка в ръка, по разгледах кое е най-чисто и не много гнусно и влязох като треснах врата за гърба си, свърших си нуждата надигам се и оооо не  няма брава, няма как да си отворя вратата, имаше брава само от външната страна  стоях около 15мин затворена, през което време се мъчех да изляза през малкото прозорче или да се преметна през стеничката разделяща другата тоалетна  , но с джапанки трудно става катеренето  След няколко опита да се катеря се отказах, почнах да чакам мъжо да се притесни за мен, ама не, след известно време чувам, че някой идва, почвам да викам "ПОМОЩ ЗАТВОРЕНА СЪМ  В ТОАЛЕТНАТА"  Беше мъж, като ме чу и се спря, аз пак викам "ТУК СЪЪЪМ, В ТОАЛЕТНАТА" , а той изумен почва да проверява подред, накрая ме намери, и ми отвори  Благодарих и бясна се запътих към колата, а мъжо като ме вижда, и ми вика "АРЕ МА ЖЕНА, КВО НАПРАВИ В ТАЯ ТОАЛЕТНА, НА ОПАШКА ЛИ ЧАКА?"  А в тая тоалетна колко комари и мухи имаше... направо ме разкъсаха.... 

О, горкото..аз както страдам от клаустрофобия... Един път отивам в тоалетната в близкия китайски ресторант, а там незнайно защо тоалетната е заключена и се влиза с ключ, взет от бара. Та отключвам си и влизам, но ключа оставям в ключалката. Тъкмо да изляза и някой превърта ключа отвън и заминава..Заключил ме е някой от персонала и си слязъл да работи. Е, няма такъв ужас-повече от половин час се драх, никой не ме чу, че 00-та е отдалечена. Накрая застанах на малкото прозорче, гледащо към задната пресечка-ми никой не минава. Едни тийнове минаха, предадох им SOS-a си, а те се спукаха да се смеят и отминаха. Най-сетне на една жена, объркала се да мине оттам разказах жалостиво затворничеството си и хеле свърши работа, отключиха ми и ми свърши миризливото затворничество..
  После не смеех да пишкам никъде другаде, освен у дома.

Ох, посмях се с вашите тоалетни неволи. 

Хайде и аз да се разпиша тук
Преди години в Несебър,в разгара на лятото вечерта компания се събираме на брега на морето -печем миди и пием бира.
На мен ми се прихожда до тоалетна,но там няма...и къде,къде-зад някаква барака.Минавам отзад,тъмнина голяма и изведнъж пропадам до кръста в мръсна вода-отходна.Воня ужасна,кал,плуват изпражнения/явно е имало спукана тръба/.Излизам,но цялата
 мириша ужасно.Бях с черен панталон/няма да го забравя/.Веднага го свалих,отдолу добре че бях с бански заради купона на брега на морето.Оттам държа панталона в ръка опъната,уж да не ми мирише...И така през целия град.А той пълен с хора.
И като минавах покрай тях се отдръпваха.А мен хем ме беше срам,хем смешно.И тази миризма,още я помня