Номинации за най-голяма муня

  • 3 559 324
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 1 365
  • Мнения: 2 066
Трейси , пиши още  Joy

# 1 366
  • Мнения: 611
Господи  •ºtreisyº•  Joy Joy Joy Просто се попиках с твоята история  hahaha hahaha
М/у другото не толкова ярък сън като теб съм сънувала и аз-че съм мъж-т.е аз съм мъжа ми, а той е аз (не знам дали ме разбрахте) и през нощта съм се покатерила в/у него и се пробвам да.. Embarassed
А той ме бута, събуждам се аз и той мило ме навива да изчакам поне до 7 сутринта, че умира за сън  Laughing

# 1 367
  • Мнения: 184
Обичам Вииии  Hug Hug Hug Чета ви сутрин с кафето за добро настроение  Simple Smile Скоро така не съм се смяла!

# 1 368
  • СТАНДАРТНО.
  • Мнения: 30
  Четох, четох, викам и аз да се запиша.
  Миналата есен след работа решавам да мина през Била. Паркинга като за 17.30 фрашкан. Влизам в паркинга, но трябваше да дам заден ход, за да мине един бус, после продължих, видях едно празно местенце и се шмугнах там. Отивам да си взема количка и докато я вземам до мен спира един джип, смъква се стъклото и един чичка ми казва -Г-жо, ако още веднъж ви засека, ще дам номера на колата ви на полицията! Аз  Shocked. Тръгна джипа, а аз след него викам Ако искаш и на министър председателя го дай. Влизам да си напзаря и през цялото време ядосано си мърморя под носа за тоя чичка. Влизам си в колата, все още ядосана. Навън вече тъмно. Тръгвам да се прибирам и по едно време зад мен една полицейска кола, че и буркана пуснат и от време на време и сирената включват. Викам си -Еййй, тоя чичка сега ми навлече неприятности, незнайно защо. Спирам на един светофар, ченгетата спират от дясната ми страна. Викам си -Е сега ще разбера какво толкова съгреших на паркинга. Обаче те си стоят в колата и едното ченге ме гледа и ми прави знак с ръка да завъртя нещо. Като поглеждам - ми аз съм тръгнала с изгасени фарове  ooooh!. Включих си фаровете, кимнахме си с полицая и те си продължиха по пътя. Едва не пометнах от притеснение - бях в началото на втората си бременност.
  Да запиша и мама. Влизаме с нея в една интернет зала. Там леко сумрачно и тя не вижда едно стъпало. Залита и се подпира на стената. Да, обаче и пода хлъзгав и мама се свлииииича лекинко по стената, докато седна на земята и ме гледа иззад очилата си с питащи очи "Къде отивам". Аз се заливам от смях, тя също, а оператора на залата идва и вика Госпожо, добре ли сте, да не ви стана лошо.  hahaha hahaha hahaha
 Сетих се още една моя муньовска постъпка. Работех в склад за книги и учебници. Имахме един клиент - директор на училище в едно село - турчин е, много добър и приятен човек. Идва веднъж да си вземе една предварително подготвена заявка. Приготвих му учебниците и тук документ, там документ, не го намирам. Влизам в офиса и заявявам на колежката -Приготвих книгите, обаче документа сме го потурчили някъде!  ooooh! Човека си замълча тактично, но аз си умирах от срам при всяко негово следващо посещение.

Последна редакция: чт, 08 окт 2009, 10:24 от късметчето

# 1 369
  • Карлово
  • Мнения: 5 348
Днес с мъжа се прибираме и току до блока ни приближава забързана някаква жена- около 50 годишна, добре облечена, видимо с всичкия си и ни пита задъхана :
- В този блок ли живее Марияна ?
 Shocked newsm78 #Crazy Thinking Sick Rolling Eyes Crazy Ха сега де!  Joy То във всеки един от 5- те блока сигурно живеят 2-3 Марияни, но ние сякаш се очакваше да познаваме точно нейната... Трябва да е много забележителна тази личност, че всеки срещнат да я знае Laughing
Изобщо не е чудно. Аз например, преди години имах приятелка от Кюстендил. Не и знам адреса, но и отивам на гости. Спирам на центъра, отивам в едно кафе, заприказвах се с едно момче, питам го:"Къде живее Даниела?" Описвам му я. И той ме заведе право у Дани. Е? К-во ша ка'ш?

# 1 370
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 780
Ами Марияна ако е гледачка, защо да не я знаят??? Thinking

# 1 371
  • Мнения: 1 192
Днес с мъжа се прибираме и току до блока ни приближава забързана някаква жена- около 50 годишна, добре облечена, видимо с всичкия си и ни пита задъхана :
- В този блок ли живее Марияна ?
 Shocked newsm78 #Crazy Thinking Sick Rolling Eyes Crazy Ха сега де!  Joy То във всеки един от 5- те блока сигурно живеят 2-3 Марияни, но ние сякаш се очакваше да познаваме точно нейната... Трябва да е много забележителна тази личност, че всеки срещнат да я знае Laughing
Изобщо не е чудно. Аз например, преди години имах приятелка от Кюстендил. Не и знам адреса, но и отивам на гости. Спирам на центъра, отивам в едно кафе, заприказвах се с едно момче, питам го:"Къде живее Даниела?" Описвам му я. И той ме заведе право у Дани. Е? К-во ша ка'ш?
Ще кажа, че живея в Пловдив (и гледачки в квартала не познавам  Wink ), не е селце, в което всички са роднини и твоят случай е по-скоро късмет, което не оправдава въпрос, зададен към непознат по този начин (та ние може въобще да не живеем там, а да минаваме случайно). И да е гледачка - не е задължително да съм наясно. Та най-малкото поне фамилия да беше казала.
А някой от вас познава ли Иван?  hahaha

# 1 372
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 543
Последните изпълнения ми напомниха за случка с мъжа ми преди години.
Вървели с негов приятел из кв. "Тракия" в Пловдив /пословичен с безбройните си блокове, които са разхвръляни като номера из целия квартал - примерно до бл.34 не е бл.35, а да кажем 315/. Та издирвали двамата бл.№ ... Спират една жена и учтиво я питат "Знаете ли къде е бл. ...?"  Тя размахва ръка в неизвестна посока и отговаря "Ей там, до нашия" и ги подминава.

# 1 373
  • Мнения: 184
Като стана въпрос за гледачки се сетих една нелепа история с трагичен край , която въпреки всичко звучи комично...
Къщата на баща ми е до къщата на негов първи братовчед... той обаче продаде част от двора си с една малка къщичка и така преди години се сдобихме с нови комшии - циганка и турчин, много странни птици.
Циганката как да ви я опиша... около 120 килограма, усмихната от ухо до ухо, а мъжът й отначало помислих, че й е син...
Като попитах новата съседка какво работи, тя ми отвърна... "ами аз си работя в къщи"... ех, късмет викам си аз, сдобихме се в квартала със шивачка, оказа се, че било гледачка... за около година славата й се разнесе из региона... пред вратата й започнаха да се тълпят какви ли не люде, вкл. такива, които мислех за здраво стъпили на земята... ама това е друг въпрос...
Един ден беше пролетта привечер /помня/ при нея отива нова клиентка- рускиня, но с кучето си - бяла плачеща булонка със звучното име "Цезар", ние играем народна топка на улицата и видяхме, че рускинята каза на Цезар да чака пред вратата на гледачката, тъй като гледачката си имаше "Сиси"- улична превъзходна, която обаче доста лаеше...
Цезар застана пред вратата, а ние продължихме да си играем... по едно време се чу врява в двора на братовчеда на баща ми... и кокошки хвърчат... през оградата, кудкудякат... ръмжи се... в един момент обаче видяхме как Цезар гони една от кокошките и ... я застигна на асфалта, вече я беше захапал за гърлото, обаче в този миг се появи на баща ми братовчед му с една лопатка за смет и го центрира само веднъж  да пусне кокошката... явно обаче го удари лошо, защото кучето пусна кокошката, направи няколко крачки и падна...
Човека не търсеше такъв ефект... и искрено се притесни, по едно време го прибута на тротоара...и клекна пред него... да направи последни опити да го свести...в този момент рускинята излезе и като видя кучето проснато се развика: Ама какво става тук? На мен ми стана кофти заради нелепата ситуация и викам: Ами така е като си оставяш кучето без надзор... току що го удари една кола...
В очите на чичо прочетох  Shocked шок и неудомение, но си замълча.
А рускинята вика... поне само с това се размина,преди малко ми казаха, че ме очаква смърт в семейството и то скоро... ама не очаквах да е толкова скоро, пак добре, че е само кучето...
Да знаете, тази жена много познава!

 

# 1 374
  • Мнения: 348

Хич не ми звучи комично, ужасно е. Според мен.

# 1 375
  • Мнения: 916
Странно чувство за хумор, направо лошо ми стана....  Sick Защо се разваля хубавата тема?

# 1 376
  • Мнения: 184
Ох, сетих се сега пък за една моя муньовщина от преди година.
В МД съм на системи... тъй като бях прокървила, а ми предстоеше амниоцентеза.
Обаче абоката вече твърде дълго беше стоял в ръката ми, бях се къпала с него и мястото около него беше започнало да се подува, зачервява и да ме боли...
Отивам в манипулационната но там за съжаление нямаше никой, в същото време видях в коридора една пълна жена с бяла престилка, която се беше запътила точно към манипулационната, обърнах се към нея с думите: Извинете, бихте ли ми махнали абоката, защото вече доста дълго е в ръката ми и мястото се е зачервило?
Тя ме изгледа потресаващо и неудомяващо с думите: АЗ!? ДА ВИ МАХНА АБОКАТА!?
А аз: Ами да!
После реших, че това е някоя санитарка, която явно не може да се справи със задачата и добавих извинително: Простете, щом не можете да го махнете ще изчакам някоя сестра, просто не знаех, че не сте сестра...
А тя, още по-възмутена: Ако трябва ще го махна... какво пък толкова... и го махна мърморейки, че не знаела, че в задълженията й влизало да маха и абокати и че още малко и подлоги ще я накарат да носи... тогава не се сдържах и казах: Ами аз пък знам, че подлогите влизат точно в задълженията на санитарките!
В този миг жената избухна: Аз госпожо съм доц. Карагьозова не съм сестра и не съм санитарка!!!



 

# 1 377
  • 221B Baker Street
  • Мнения: 1 950
Аууу,и какво щеше толкова да й стане,като ти махне абоката  ooooh!
то бива грандомания,ама чак пък толкова  Crossing Arms
В случая мунята не си ти,мила,а тя  Laughing

# 1 378
  • Мнения: 385
Упорито търсих темата за муните, че снощи какви ги навърших ...няма начин да пропусна да се изфукам (п.п. аз и снощи четох тук , но след случката такъв стрес, че нямаше да ми рзберете нищо от разказа)
......та така... късно вечерта - аз съм приспала децата , ровя си в нета и изведнъж ми простъргва под лъжичката...глад !  baby_neutral   Мъжът ми- втора смяна , звъня му и телеграфно изстрелвам: "Ще си пържа картофи, ти искаш ли ?"  Той- ентусиаст както винаги на нездравословната храна , вика : "да, слагай тигана , идвам си до 20 минути!" . И така сядам аз, беля картофи и мятам по едно око във форума  Embarassed . Като ги измих си викам - дай - по бързо да стане , включвам котлона да топли олиото докато ги нарежа.  И така нарязвам картофите и скачам бързо да отида до терасата (тя е остъклена и там готвя) ...и на ръба на дивана се спъвам , политам напред и изсипвам нарязаните картофи по целия под в кухнята! Ей много ме хвана яд, ама си викам , бързо събирай , чисти и ги мий , че олиото ще изгори... Събирам, мия - гледам - добре съм се справила и тичам към терасата ...а там  ooooh!  ooooh!  олиото пуши , черен дим - мирише на пържена пластмаса  ooooh!  хващам решетъчната лъжица за дръжката и тя се разпада пред очите ми на едри черни капки  #Crazy ..изхвърлям всичко, зареждам друг тиган с олио и почвам на ново ! Няма да се дам я, ще си ям картофите пък !!!
Мъжът ми се прибира и ме пита готово ли е, а аз - "Да, новия специалитет- пържени пластмасови прибори!" hahaha   абе беше си за рев , ама нали съм си муня! 

# 1 379
  • 221B Baker Street
  • Мнения: 1 950
A,това  е нищо,аз миналия месец подпалих фритюрника,защото включих по погрешка котлона,върху който стои  ooooh!Два дена стъргах изгоряла пластмаса от керамичния плот на печката  Joy

Общи условия

Активация на акаунт