Номинации за най-голяма муня

Да разскажа какво се случи вечерта преди сватбата ми.

Правиме ремонт, който се проточва. Аз боядисвам последната врата в апартамента. Мама е в детската стая и отпуска молко роклята, защото съм надебеляла повечки и не мога да си закопчая ципа. Леглото на детето не е дошло и мъжът ми го чака. Детето си играе кротко.
В следващият момент се оказва че леглото и таксито на мама са пристигнали. Мама минава през вратата която е прясно боядисана с булченската ми рокля в ръце. Изцапа я с доста боя и аз започвам да рева. Младоженеца който не трябваше да вижда роклята преди сватбата се разтича до съседите да помагат и така трима човека чистят роклята. Мама тича за таксито. Леглото на детето e оставено пред входа на блока и стои самотно. А аз рева и не мога да си намеря валерианче.
Роклята беше изчистена перфектно (Боядисвах с боя на водна основа).

Като споменахте компютри 

1. Случката  познат ми  е разправял, преди доста години /голям шегаджия е, може и виц да е - лично аз, не му се връзвам много-много/: Възложили му поръчка за компютърно оборудване на банка /малък клон, малък град/. Носи ги готови компютрите, връзва ги в мрежа и провежда кратък инструктаж, както си му е реда - след 2 дни шефката се обажда, /ама много сърдита/, със следните оплаквания - Педала изобщо не ще да работи, а поставката за кафе - понякога отказва и се прибирала внезапно !!! /Педала е мишката, ама на земята, а поставката за кафе - СД-то/.

2. Моя много добра приятелка, за първи път като я заведох в интернет зала да и отворя поща, реши че иска да понаучи някои работи - Е колкото и да и обяснявах, постоянно вдигаше мишката във въздуха, като правеше спираловидни движения.

3. Да не остана по назад и аз, първият ми комп беше  лаптоп, /годината 2001/ , с миниатюрна мишка-копче, между клавишите - та  когато за първи път влязох в зала - е, такова натискане на мишката му ударих, а курсора едва, едва - аха-аааааааа...  да помръдне. 

Това съм го чувала за шеф на някаква фирма в Раднево, ако не се лъжа. Обадил се вечерта на поддръжката, че педала не работи. Въпреки отговора, че педал няма, когато отишло момчето да види намерил шефа с бос крак да се опитва да "управлява с педала". Май спада към "градските легенди", въпреки всичко се смея през сълзи всеки път, когато си представя един уважаващ себе си господин с подобаващо положение с един бос крак да настъпва мишката!

Бъзикате се,нали

Не вярвам да е бъзик. Все още има хора, които държат мишката като дистанционно и се чудят защо не ще да превключва картината на монитора?!

  ооо, не 

Бижу   

Сега като чета темата се сетих и аз за една моя случка от това лято. Та действието се развива във Варна. Излезли сме ние с мъжо и едно приятелско семейство да пийнем по нещо на плажната алея. Пихме каквото пихме и тръгваме да се прибираме. Но сме паркирали колата доста далеч от плажната алея и за да стигнем до нея тр. да повървим през морската градина около 20-30мин. Но аз като всепризната пикла решавам, че няма да мога да се устискам до вкъщи и ще търсим вц да се облекча първо и от там вкъщи.  И къде, къде , решаваме че най- близката тоалетна е в началото на морската ни градина до летния театър. Та отиваме ние цялата компания до въпросното заведение и аз с лека стъпка се запътвам към заветното място. Да уточня само че съм въоръжена с една чантичка през рамо (от тия спортните) в която съм сложила 4 тел. портфейли ( моите и на мъжо) и вс. женски истории. Та телефоните ни са в предната преграда на тази чантичка и понеже непрекъснато звъни някой от тях, аз не я закопчавам, а държа отворена та като звънне някой да мога да реагирам по-бързо. И двамата с мъжо имаме по 2 тел. Та влизам аз в женската тоалетна а тя с две клетки. В едната с гърне, в другата с клекало от тия едновремешните. Заета е тоалетната с гърнето и аз решавам че не мога да чакам да се освободи и ще ползвам тази с клекалото. Влизам аз, събувам си дънките както си му е редът и се приготвям да върша работата. В момента в който съм готова и се изправям за да се обуя виждам как единия ми телефон се подава от преградата и пада в дупката, при което аз се опитвам да го хвана, но не успявам. Излизам аз от вц-то осъзнала абсурда на цялата ситуация и се чудя как да реагирам. Да се смея ли, или да ругая гадната тоалетна. започвам да обяснявам на мургавелката която събира таксата какво се е случило, а тя ме успокоява с думите - не си първата, която си губи така телефона. И миналата седмица една жена така си изтърва телефона  !!! Най-лошото не беше че го изтървах така, а че това ми беше служебен тел. с много контакти вътре, които още не съм успяла да възстановя напълно.
Мъжо още ме бъзика като влизам в тоалетна - остави всичко отвън, че да не изтървеш пак нещо

По повод последната история, само че няма муни в нея, а някакъв муньо - преди няколко години на път за морето с рейса. Спираме за почивка май в Нова Загора, тълпи до тоалетните, че и други рейсове имаше... По едно време - някаква суматоха, загрижена майка с тийнейджър, персонал напред-назад... Оказа се, че хубостникът си е изпуснал "жисиема" в дупката, и му го вадиха оттам. 

И аз така си изтървах преди два месеца телефона в тоалетната в службата и ми го извадиха като разбиха тоалетната на долния етаж. Обаче телефона не проработи повече!

И моят син си е изпускал телефона в тоалетната в къщи. Извадил си го, измил го със сапун да не е мръсен. Вечерта ни уведоми че не работи, а той направил всичко възможно да го спаси  .

Ох, аз съм си изпускала сдудентската карта в тоалетната...преди да пусна водата 

Добре де, кой е мунята в случая? То какъвто въпроса, такъв и отговора. На въпрос "Как е юзера?" как другояче може да се отгови???

От поста на Мама на двама се сетих за разказа на една приятелка.
В студентските си години делят стая 3 момичета. Някоя от тях, обаче незнайно защо си изхвърля тампона в тоалетната и тя се запушва по най-гадния и гнусен начин. След отчаяните им опити да отпушат с киселини и разни приспособления, Завеждащатаобщежитие им изпраща човек. Били доста същисани като пристигнал един дебел, черен циганин, окичен целия със злани ланци и пръстени. В тоалетната бръкнал с голи ръце, барабар с пръстените дори. Свършил работа за 2 мин ,ама бижутата почиствал дълго след това...
Та едва ли циганката от варненската ВЦ е оставила телефона там, най-вероятно е дошъл циганина със златните пръстени да го вади, жисием е това

Мале момичета, от кога не съм се смяла така.
Случката се развива преди няколко години, бяхме шест неразделни приятелки и си имахме нещо като традиция,когато някоя имаше рожден ден, се събирахме само шестте, за да можем на спокоиствие да издивяваме и към 12-1 отивахме на дискотека. Та този път рожденичката съм аз, купона е на макс, изпиваме около 4 бутилки водка и решаваме да отиваме на дискотека. Излизаме от входа и вървим, наоколо тихо, все пак е 12,30 и изведнъж вика на баща ми разцепва тишината: Евоооооооооооо!!!
Всички дружно - Даааааааааааа!
Баща ми пак: Луди ли сте бееееееее, забравих те Цеца в тоалетната!
Да поясня, че сме луди, луди сме, но и бая се бяхме нафиркали и в суматохата по изнасянето, да не видят нашите на какво дередже сме, хич не сме се усетили, че сме с една по-малко.