Номинации за най-голяма муня

Случка от преди месеци. Виждаме се със стара приятелка случайно на улицата в Бг. С нея живеем в различни държави и като си изгубим координатите започваме да се издирваме безуспешно. По някое време се срещаме случайно и така вече 12 години. Та виждаме се, тя с чужбинската рода тръгнали на разходка, и се обясняваме на бързо при кой, как, какво. Докато и разкажа къде живея и какво правя тя забелязва халката на ръката ми и изненадано пита  - ама ти да не си се омъжила? А мъжът ти българин ли е? - на което аз изцепвам - Да разбира се, аз за чужденец никога не бих се омъжила! - Няма такъв срам просто. А нейния мъж, който познавам от много време и който е много готин само успя да каже едно учудено - ама защо? - преди да се доуплета в глупостта си замазвайки. В такива моменти се чудя възможно ли е да съм толкова загубена.

Преди 15 години...
Една позната ме пита можело ли със спирала да се къпеш в морето.
Отговарям и че може, дори има и водоустоичиви.
Тя така   чак пък водоустоичиви, какво им било по различното.
Казвам и че ще и купя да види и да си прецени.
Мацката мигна два-три пъти,неохотно се съгласи и се разделихме.

На другия ден аз гордо и връчих черна водоустоичива спирала за извити мигли.
Тя се смя половин час..
Аз гледах недоумяващо и едва когато спря ми обясни,че странно и се сторило всичко това,пък и аз да и купувам,ама добре,щом съм искала ,а и съм била толкова ентусиазирана,че не и давало сърце да ме прекъсне.
Ставало въпрос обаче за спирала против забременяване.

Аз още на първото изречение си помислих, че става въпрос за спирала против забременяване!

А аз явно съм муня като Маргало, защото и аз си помислих за спирала за мигли

АБЕТ "умрях"от смях.

На Дидка историята ми е фаворит
И аз си помислих за спирала за мигли

това си е голяма муняя

Сега да Ви разкажа и аз:
С мъжът ми се гаджета /не,че беше дълго време,щото още на 3 месец се оженихме/,и ще ходя да се запознавам със свекитата.Той е от село до Русе.И така разбираме се с една колежка ,която е от същото село да ми пази място в автобуса .Свекървата решила да си тръгне по-рано от работа,за да се подготви.И така качвам се аз в автобуса и си сядам до колежката,която е седнала на седалки тип четворки.Срещу нас една жена и един мъж.Почваме ние двечките сладки приказки,как сега като се запозная със свекитата ще им тропна на масата,да им покажа кой ще командва и всякакви такива смешки,естествено всичко в кръга на майтапа.Гледат ни хорицата срещу нас,подсмихват се и времето да слизам дойде.Посреща ме мъжлето на спирката и след бурните целувки ми вика:Я гледай,тя майка пътувала със същия автобус.ЕЕЕЕЕ познайте кой беше срещу мен-жената от съседната седалка.УЖАС потънах от срам в земята.

                                Подозирах го от началото на историята, което не ми попречи буквално да се задавя, като го прочетох  . На теб какво ти е било не ми се мисли  .

Не съм изчела всички, но предполагам са все такива хубави 
Съвсем прясна случка. Миналата седмица реших да изпратя мартенички на племениците. В четвъртък ги изпращам и щастлива се обаждам да кажа, че съм пратила мартеници на дацата. Да, ама не. На другата сутрин пощаджийката ми носи препоръчано писмо и още един плик. Гледам като малоумна и я питам защо писмото се е върнало, а едва вчера го пуснах. В един момент се усетих и избухнах в смях, при което жената ме изгледа недоумяващо. Оказа се, че съм получила собственото си писмо.  (все пак да не се прекарам. действам като мистър Бийн) На получател съм написала моя адрес, а на подател техния. Жената и тя взе да се смее и ме успокои, че тя така е пращала писмо в чужбина. 
А мислех, че съм добре

O днес с клиентка бяхме големи муни!  
Провеждам разговор по телефона и трябва да запиша данните на събеседничката си:
- Как се казвате?
- Лайна Малинкова.
Опааа, вика си аз, то и аз не мога да казвам "Р" ама тя милата съвсем на "Л" го докарва.
- Значи Райна Маринкова?
- Не, Лайна Малинкова! - дразни се събеседничката ми
!?!  
- Не ви разбрах - Райна Маринкова? - повтарям като папагал
- Е не, не ме ли чувате - Лайна Ма лин ко ва !?
Еми така я записах "Лайна Малинкова" на документа, по късно ме светнаха, че е Райна Малинкова  

Като прочетох това се сетих за една случка в чакалнята пред зъболекарския кабинет - две баби си приказват и едната разправя:
Такива хубави зъби ми направиха и горни и долни идвам да им платя последната вноска, само се моля да съм достатъчно дълго жива та да си ги износя !

Почти изчетох темата, но ме хвана музата да пиша, та ще ви разкажа последна си "изцепка". ( Като довърша останалите ми 20 стр. ще има и още ).

 През 2008 си бях в България за по-дълго и реших да си подновя лични документи и да си оправя задълженията със здравните осигуровки.

То бяха едни чакания, едно чудо, но как да е оправих работите и се прибрах у дома. Настава 2009 и аз отново стягам куфарите за Родината. Понеже детето е с холандски паспорт( ще си изкарва български като порасне) , реших, че и аз ще си пътувам с холандските документи, че да няма спънки по летищата. Как да е прибрахме се, изкарахме много весело, връща ме си при тати и... разопаковаме куфарите и се пада на мен честта да прибера паспортите.( По принцип мъжът ми държи той да ги прибира, понеже аз съм много разпиляна и два пъти повече разсеяна )Отварям аз чекмеджето и гледам само един паспорт, моят българският го няма. При което запитах къде ми е паспортът? А той: "Е, там трябва да е.Къде другаде?" Действието се развива миналата есен. Оттогава все го търсим, но крайно несериозно.  Миналият уикенд, ме удариха хормоните и  реших, че е крайно време паспортът ми да  се намери. И нали съм в деликатно положение, миличкият ми мъж гледа да не ме тревожи много-много. Та, запретва ръкави и търси -  цял уикенд аз мърморя със сълзи на очите :"Къде ми е паспортът? Знаеш ли сега какво размотаване ме чака - чак до посолството и тн! Може и до България да трябва да си ходя...", а човекът обърна къщата из основи - 2 пъти. Аз го обвинявам, че го е изхвърлил с някой старо писмо, а той ми вади доводи, че щом не съм носила никъде паспорта, значи е у дома.
Но така и не го намерихме и аз и ядосана в понеделник разправям на майка ми какви главоболия ми е създал съпругът ми. И нареждам: "Мен тоз паспорт така и така не ми трябва, имам лична карта,  могат да го унищожат, ама трябва да ходя до посолството и тн, и тн"
 И тя:" Ама ти не си ли изкара само лична карта... Нали реши, че не ти трябва паспорт и ти е достатъчна личната карта?" И аз: "Ами защо се мъкнах тогава до задгранична служба?" И тя: "Ами за здравните осигуровки!"
 
Та, разбра се, че не съм си изкарвала паспорт, за сметка на това мърморя на мъжа ми от есента, а миналия уикенд прерови всяка кътче на дома ни под влажния ми, тъжен поглед.
 Връща се в понеделник половинката ми от работа и още от вратата:
- Мила, да знаеш ще се обадим в полицията, че е изгубен и после посолството...
А аз:
-  Не ми трябва да знам!

  И още не съм му признала защо интересът ми към "изчезналия" ми паспорт така внезапно замря.

Звездичке, уникум историйка  Обаче съвет- издебни подходящ момент в близкото бъдеще и му кажи истината... 

Ще позичакам да мине ехографът и като е порядъчно разнежен... ще му стоваря истината. Той няма да се сърди, че това не е първият път, дето му го правя този номер, но да не ме поднася много-много