Номинации за най-голяма муня

Tumba_lumba , съвсем си е на мястото, че си "крайно разсеяна"   

Забявлявах се много с твоят пост!   

Прочетох почти всички истории и се посмях на някои от тях със сълзи чак.
Вчера ми разказаха една история и си викам само за тук е,така съм се смяла...
Та значи отива линейка по спешност на адрес бл.6,ет 5,но доктора обърква нещо и отива в бл.5ет5,,понеже блоковете много си приличали,а може и от бързина незнам.Повикването било за припаднала жена или нещо такова,но доктора отива с ясната цел ,че трябва да бие някаква инжекция(явно му ебило обяснено предварително,какво трябва да направи).Та влиза  доктора в погрешния блок,качва се на верния етаж ,звъни на вратата ,а вътре една бабка си спяла и става сънена.Той влиза ,незнам точно какво се е случило ,но й бие лекарсвото.Тя горката жена не се е дърпала много ,мислела си че дъщеря й го праща.Чак при въпроса :Дъщеря ми ли ви прати ?,той- Каква дъщеря,не се ли обадихте вие ?;Та става ясно че има грешка някаква,но бабката вече я били боцнали.
Иначе и аз съм си доста разсеяна,ама ако почна да пиша няма край.

Аlbo, благодаря !

Ама аз май от малка съм си Муня. Сега като се замисля-винаги съм си била заплес безподобен!
Ще ви разкажа три кратки историйки, двете от които аз лично не  помня и същите са ми разказани от моите родители, защото съм била на около 3-4г. , та те ще са в стил преразказ....и така:

На почивка сме с моите родители, излизаме на разходка и минаваме покрай един училищен двор със солидна желязна ограда, нашите се спират нещо и аз разбира се чувам глъчката от двора, а там играят момчетии с топка и аз започвам да проявявам завиден интерес към играещите, толкова завиден, че в един момент съм си завряла главата между решетките на оградата в изблик на преливащи симпатии към батковците ииии ни напред, ни назад....увисвам като прани гащи.....нашите в чудо са се видели.....събрал се народ...дават съвети, а аз пищя и искам при батковците, ама оградата не ме пуска....най накрая се намерил един по умен и в кондиция (щото нашите бая са се били ошашкали при вида на висящото си  и ревящо отроче) от тълпата и рекъл, че щом главата е влезнала през решетките, значи и тялото ще мине, таааа с общи усилия ме спасили от висящата ми позиция......

И да ви разкажа, защо баща ми от много отдавна не носи вратовръзки и с голям страх ме водеше по банкети ....защото наша Муня, хем обичаше да си хапва и солидно се омацваше, хем държеше изключително на хигиената -та води ме баща ми със себе си на поредния банкет, изтупан, костюмиран, с нова вратовръзка, момата му и тя спретната, с нова рокличка, мама ми наредила опашчици, панделки, стъкмила ме един вид, да не се излага баща ми пред колегите пък и да видят каква скопосна булка има и какво спретнато и кротко детенце.....и започва банкета, баща ми разбира се ме храни както може, колегите помагат, дават ми като на гардже, пък и аз не отказвам иииии вече порядъчно нахранена и омазана се губя от погледа им....ама май в разгара на банкета не са забелязали много, много(пък и е банкет, затворено пространство, всички се познават, няма къде да отида, най много да съм на съседна маса и там да похапна ) и по едно време баща ми се усеща, чееее нещо го поддръпва под масата, поглежда нашия и какво да види, наша Муня решила, че подаващата се изпод масата вратовръзка е чудеснааа....салфетка......та така отучих баща ми да носи вратовръзки.....

А в тази историйка съм вече по големичка, има няма ученичка съм и отиваме с баща ми в София по работа. Слизаме на гарата и аз т.к. много обичах софийската гара, беше ми една такава пъстра, шумна, имаше ескалатори...абе голям работа значи, нооо не обичах самата София, защото не знам от какво, но винаги ми ставаше лошо, нещо климата не ми понасяше ли, какво ли, хабер си нямам, нооо както и да е....тааа блея аз като теле....въртя глава насам-натам и бърборя, с периферното си зрение следя, че баща ми е до мен и продължавам да блея и да споделям впечатления...в един момент викам, чакай да го хвана аз тоз човек да не го изгубя някъде из тълпата, че съм и страхлива на всичко отгоре и го хващам аз, ама не поглеждам и продължавам-оф, то гарата хубаво, ама сега като излезнем ще видиш как ще ми стане лошо, уф мразя я таз София задето ми става лошо, викам давай по бързо да свършваме там за каквото си дошъл и да си ходим, обаче се усещам, че тоя моя баща много мълчалив станал нещо, викам татко бе, кажи нещо, що мълчиш и като поглеждааааммм какво да видя-хванала съм подръка някакъв непознат и той върви с мене и ми слуша дивотиите и само се подсмихва, ама не се обажда( видял, че съм се объркала, видял и баща ми как се подхилква и ни гледа отстрани и си трае)....а отсреща баща ми ме наблюдава и аха да се разсмее с цяло гърло....вика ми ей за секунда не мога да те изпусна от поглед...а аз му бях много сърдита дето е видял, че съм се заплеснала, ама не се обажда, ами ми гледа сеира....после се извинихме на човека, той се посмя заедно с баща ми за моя сметка ииии всеки по пътя си, макар, че май не му стана много приятно от признанието ми, че недолюбвам града му или на мен така ми се стори, защото се чувствах гузна и бая сконфузена ( ми що глупости му надърдорих) ....ама тогава времената бяха други, по спокойни...

Ако ще си споделяме детските щуротии и муньовщини да ви кажа, че едва ли ще намеря конкурент във вашите среди - веднъж навръщане от плажа заспах на багажника на колелото, хваната с 2 ръце за баща ми. Чак пред нас един комшия ни вижда и изтръпва - баща ми през цялото време ми е говорел и си е мислел, че щом държа здраво, значи съм будна и се забавлявам в трафика

Me_and_baby , ужас ,добре,че си дьржала здраво .
На мьжа ми брат му така като бил мальк и му се доспи ,заспивал както си играе и кьдето му падне.Един ден го тьрсили няколко часа ,защото бил навьн ,но изчезнал и го няма никьде.Открили го между етажите на блока да спи на плащадката.

Вече се специализирах в смях без глас - седя си в офиса и само се превивам, но без да издавам звук - нечовешко е...


По този повод се сещам за история разказвана от мъжа ми:
Няколко години назад. Той обучава нова служителка в магазина си. Тя - леличка, която е виждала компютър вероятно само на снимка. Трябва да я научи как да работи с програмата, но нещата били много зле, накрая мъж ми едвам си здържал нервите и й казал "Албена, просто вдигни мишката на горе" (за да затвори някакъв си прозорец), при което жената я взема, вдига я и го поглежда, чакаща инструкции за по натам и той тотално се предал....

Като написа Арбена, та се сетих за една случка и аз.  В предишната ми работа едно от задълженията ми беше да приемам акционери на дружеството и да им изплащам дивиденти. Общителен човек съм и си намирам с всеки приказка. Един ден влизат майка и дъщеля. Дъщерята, колкото мен горе- долу. Взимам личната и карта и виждам, че освен че се казва Албена, като мен, сме и набори. Засмивам се и казвам:
- А, вие се казвате Албена, като мен и сме набори. Моята майка ме е кръстила на "Хубавата Албена" от Йовков. И вие ли така?
Получавам супер възмутен поглед, изпълнен по- скоро с презрение и отговор:-
-Глупости. Аз съм кръстена на комплекса. 

...И цял живот ще е горда комплексарка   

А дЪл знаЙ тЪз умница, на кого е кръстен, коплекса

Жената поне има оправдание

Искам да номинирам една далечна позната,макар че на нея хич не й е весело от случилото се,аз се смях дни наред и от сърце!Много съм безчувствена!
Купува си госпожата апартамент в съседен град.Ново строителство,четвърти етаж.Слага мунята блиндирана врата,звънец,както си му е реда.Купува теракот за коридора,за кухнята,тоалетна чиния и батерии за банята...Наема майстор,следва усърдна едноседмична работа от негова страна...Докато в един прекрасен ден не се звъни на вратата.Отваря героинята-насреща й двама мъже."Какво правите тук,този апартамент е мой!"-казал единия.Нашата-пълен шок!Вадят се документи,актове...Ма наистина-вие,госпожо,сте на третия етаж,аз съм платил това жилище!!! Мунята що не приритала от ужас,взела да праска едни молби да се разменят...Но човека не ще,иска си неговото си и точка!Е,накрая се споразумели да й плати материалите...
Не проумях как и тя,и мъжът и не са прочели правилно етажите!Хей така,на своя воля са оборудвали на един късметлия жилището!Ама може и да не е късметлия,ако е искал паркет,а не теракот? Късно е вече,халата го е обзавела изцяло по неин вкус !

Една форумска муня преди малко ме обвини, че си имам втори ник, някоя си стефи 6око, с която обикалям по темите да се заяждам с нея. Пък аз съм й виждала три мнения всичко на всичко, и се осмелих да й кажа, че въпроса, който зададе, е тъп, понеже беше тъп, а и останалите и мнения бяха все в тоя дух.

  Не е истина просто !

Айде и аз, но ще ме биете.... гадничко си е.

В сряда си дежуря от вкъщи...от следобеда нататък. Вече сам-самичка съм у нас. Изолация се прави на цялата кооперация. Мизерията е от седмици на терасите- ужас и безумие. Решавам след някакъв стряскъщ гръм и вятър (пуснала съм тема по случая), да почистя поне на едната тераса... Тази, от която съм на 1 метър. Събирам големите парчета в плик, мета, мия джапанки всеки път вътре-вън....пак мета, подмятам една метална тръба от единия до другия край.
Е, остана гадост черна поне сантим.
Решавам да хвърля няколко кофи с вода. При първата кофа се чува адски странен шум...викам си "побърквам се, не може да гърми така, да вали, а да е сухо...." е погледнах надолу- цялата черна гняс от терасата си се изливаше направо на улицата.... Гледам наляво- онуй металното, дето си го лангърках до като мета си било водостока....Ама кой да обърне внимание.
Хем нервна, хем на работа, хем 10 минути след чистене ми влиза кило стиропор в краката....
Обаче хора, 10 минути поне съм гледала и от двете тераси (операцията с джапанките), дали не съм омазала някой. Някакъв късмет.... Никакви поражения на никого 

Ужасно се стресирах, но не беше умишлено. Пиша го с ясното съзнание, че една съседка пише и чете тук.