.... Няма не искам - ще се качваш. Че и по-назад в автобуса ме натикаха!
Тиквичке
Голяма фенка си!
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Тиквичке
Голяма фенка си!
Ха да изтипосам мъжо ми...
Решили сме да правим вечеря сочни ребърца на фурна. Овъргалях ги аз в плика и го ставих да включи фурната да загрее и да ги сложи във фурната докато мия наканото дупе на щерката. Огладнявам вече, гледам часовника, цъкам с език нетърпелива в очакване да станат "ей сегичка" по негов отговор. Отивам в кухнята да надникна процеса и какво да видя?!?!?
Ребърцата се печат ама в тавата на масата отгоре А фурната работи.... забравил нашия да ги мушне вътре 
Та сега седя и точа лиги пред компа, веднагически да го издам 
Сега цял час още трябва да чакааааам
Решили сме да правим вечеря сочни ребърца на фурна. Овъргалях ги аз в плика и го ставих да включи фурната да загрее и да ги сложи във фурната докато мия наканото дупе на щерката. Огладнявам вече, гледам часовника, цъкам с език нетърпелива в очакване да станат "ей сегичка" по негов отговор. Отивам в кухнята да надникна процеса и какво да видя?!?!?
Ребърцата се печат ама в тавата на масата отгоре А фурната работи.... забравил нашия да ги мушне вътре Та сега седя и точа лиги пред компа, веднагически да го издам Сега цял час още трябва да чакааааам
Ааа, тази тема не ми харесва така назад. Човек ще каже че муньовщината е пресъхнала 
Недейте така, колеги И за да не е спам - преди месец брат ми имаше бал и имахме гости - братовчеди от София. Сутринта преди бала му звъня да го видя къде е, за да го караме на фризьор, но на моя телефон му беше паднала батерията, та всез на приятеля ми и набирам номера. Вдига ми някакъв човек и аз почвам
-Къде си?
и той със Софийски акцент ми отговаря
- Ами на риба.
и аз - аха братчеда си прави майтап,
-Аа, и кълве ли?
-Не много
-А, В. някъде около теб ли е?
-Кой?
-Ами В.
-Ама кой се обажда, май имате грешка
-Абе, батко стига вече разкрит си ( смеейки се)
- Ама , не сериозно имате грешка
-Да бее, да, айде дай ми В, че ще закъснеем
Човекът от другата страна вече се чуди какво става и аз решавам да погледна дали пък не съм сбъркала номера - и, о каква невероятна изненада вместо 0898 съм набрала 0897 и съм се обадила на съвсем непознат човек, който си помисли , че му звъни някаква откачалка
Недейте така, колеги И за да не е спам - преди месец брат ми имаше бал и имахме гости - братовчеди от София. Сутринта преди бала му звъня да го видя къде е, за да го караме на фризьор, но на моя телефон му беше паднала батерията, та всез на приятеля ми и набирам номера. Вдига ми някакъв човек и аз почвам -Къде си?
и той със Софийски акцент ми отговаря
- Ами на риба.
и аз - аха братчеда си прави майтап,
-Аа, и кълве ли?
-Не много
-А, В. някъде около теб ли е?
-Кой?
-Ами В.
-Ама кой се обажда, май имате грешка
-Абе, батко стига вече разкрит си ( смеейки се)
- Ама , не сериозно имате грешка
-Да бее, да, айде дай ми В, че ще закъснеем
Човекът от другата страна вече се чуди какво става и аз решавам да погледна дали пък не съм сбъркала номера - и, о каква невероятна изненада вместо 0898 съм набрала 0897 и съм се обадила на съвсем непознат човек, който си помисли , че му звъни някаква откачалка
Не знам дали е за тука, но още ме хваща срам като се сетя ... 
Тръгвам за работа една сутрин. Облякла съм си любимото синьо потниче, което е доста стегнато в гърдите, та, като съм с него, сутиен не слагам... И гледам автобусът е на спирката и шофьорът чака да се качат всички.
Преценям, че мога да го взема, ако се затичам и аха ... стигам до вратата до шофьора и се усетих, че едната ми гърда е навън! 
Както се бях запътила към най-близката врата, се качих от през най-далечната.
Тръгвам за работа една сутрин. Облякла съм си любимото синьо потниче, което е доста стегнато в гърдите, та, като съм с него, сутиен не слагам
... И гледам автобусът е на спирката и шофьорът чака да се качат всички. Преценям, че мога да го взема, ако се затичам и аха ... стигам до вратата до шофьора и се усетих, че едната ми гърда е навън!
Както се бях запътила към най-близката врата, се качих от през най-далечната. Не знам дали е за тука, но още ме хваща срам като се сетя ...
Тръгвам за работа една сутрин. Облякла съм си любимото синьо потниче, което е доста стегнато в гърдите, та, като съм с него, сутиен не слагам... И гледам автобусът е на спирката и шофьорът чака да се качат всички.
Преценям, че мога да го взема, ако се затичам и аха ... стигам до вратата до шофьора и се усетих, че едната ми гърда е навън! Както се бях запътила към най-близката врата, се качих от през най-далечната.
Тръгвам за работа една сутрин. Облякла съм си любимото синьо потниче, което е доста стегнато в гърдите, та, като съм с него, сутиен не слагам
... И гледам автобусът е на спирката и шофьорът чака да се качат всички. Преценям, че мога да го взема, ако се затичам и аха ... стигам до вратата до шофьора и се усетих, че едната ми гърда е навън!
Както се бях запътила към най-близката врата, се качих от през най-далечната. Ужас горкичката ти! А аз няколко пъти като ученичка съм се усещала, когато вече съм била навън с разкопчани копчета на дънките само най -горното закопчано
На едно служебно изложение, както си вървя важно важно сред клиентите, изведнъж усещам, че нещо ми пада от ръкава 
Поглеждам на земята - презрамката на сутиена 
Вдигам глава - шефа ми се оказва точно до мен и гледа невярващо. Умрях от срам, а той (за да "замаже" положението) ми казва "Абе какво е това, гащи ли жартиери ли?"
Поглеждам на земята - презрамката на сутиена Вдигам глава - шефа ми се оказва точно до мен и гледа невярващо. Умрях от срам, а той (за да "замаже" положението) ми казва "Абе какво е това, гащи ли жартиери ли?" На едно служебно изложение, както си вървя важно важно сред клиентите, изведнъж усещам, че нещо ми пада от ръкава Поглеждам на земята - презрамката на сутиена Вдигам глава - шефа ми се оказва точно до мен и гледа невярващо. Умрях от срам, а той (за да "замаже" положението) ми казва "Абе какво е това, гащи ли жартиери ли?"
Поглеждам на земята - презрамката на сутиена Вдигам глава - шефа ми се оказва точно до мен и гледа невярващо. Умрях от срам, а той (за да "замаже" положението) ми казва "Абе какво е това, гащи ли жартиери ли?" трябваше да пишеш при муньовците - шефа ти е за там
така е замазал положението, че направо го е омазал
Не мога да не споделя една моя излагация от вчера
Седя си в рейса, и срещу мен сяда... страхотен мъж. Ама наистина страхотен. Скрита зад слънчевите очила - защо пък да не го огледам едно хууубаво И започвам аз да го оглеждам. Черна, гъста коса - като от рекламите - един блясък, като коприна... Черти на лицето - перфектни, кожа - все едно обработена с фотошоп... Очи - синииииииии, мигли - гъсти... Добре оформен гръден кош, дискретно подаваща се татуировка на лявата ръка, бицепси, трицепси - всичко си е на мястото, нито повече, нито по-малко отколкото е необходимо... Видим и добре очертан "пакет"
Разглеждам си аз, връщам погледа си от едно място на друго... Елементарно човешко възхищение пред едно красиво същество, нищо повече
Да, ама човека почва да нервничи нещо. Уж гледа през прозореца, ама почна да се почесва тук-там, да се върти неудобно на седалката... И на следващата спирка ... скочи и слезе от рейса 
Викам си - ей, на - флуиди нещо, феромони, туй-онуй, усети човека силата на мисълта ми
Развръзката...
Взимам сина ми снощи от детска градина, вървим си, говорим си, и изведнъж той казва - "Какво гледаш на тази витрина?" Аз - "Ти откъде разбра накъде гледам?" - "Виждам ти очите"...
Това е положението - новите ми слънчеви очила, за които се изръсих с цяло състояние, всъщност ... "отвътре" изглеждат ужасно тъмни, но ... отвън навътре всичко се вижда, все едно съм без очила... Сраммм...
Седя си в рейса, и срещу мен сяда... страхотен мъж. Ама наистина страхотен. Скрита зад слънчевите очила - защо пък да не го огледам едно хууубаво
И започвам аз да го оглеждам. Черна, гъста коса - като от рекламите - един блясък, като коприна... Черти на лицето - перфектни, кожа - все едно обработена с фотошоп... Очи - синииииииии, мигли - гъсти... Добре оформен гръден кош, дискретно подаваща се татуировка на лявата ръка, бицепси, трицепси - всичко си е на мястото, нито повече, нито по-малко отколкото е необходимо... Видим и добре очертан "пакет" Разглеждам си аз, връщам погледа си от едно място на друго... Елементарно човешко възхищение пред едно красиво същество, нищо повече
Да, ама човека почва да нервничи нещо. Уж гледа през прозореца, ама почна да се почесва тук-там, да се върти неудобно на седалката... И на следващата спирка ... скочи и слезе от рейса Викам си - ей, на - флуиди нещо, феромони, туй-онуй, усети човека силата на мисълта ми Развръзката...
Взимам сина ми снощи от детска градина, вървим си, говорим си, и изведнъж той казва - "Какво гледаш на тази витрина?" Аз -
"Ти откъде разбра накъде гледам?" - "Виждам ти очите"... Това е положението - новите ми слънчеви очила, за които се изръсих с цяло състояние, всъщност ... "отвътре" изглеждат ужасно тъмни, но ... отвън навътре всичко се вижда, все едно съм без очила... Сраммм...
Разказа на BirdsFlu, ме присети за една моя ( и на приятелката ми ) изцепка.
Та, действието се развива в Лондон преди 5 години. Качвайки се в метрото на една от двете седалки, на които щяхме да сядаме видяхме, че има кредитна карта. Беше паднала от едно момче, което слезе на спирката, от която се качихме ние. Разбира се, нали сме честни, извикахме на момчето и успяхме преди вратите да се затворят да му я върнем. Действието се развива буквално за 10-15 секунди. Такааа.... сядаме доволни от свършеното и започваме да си говорим свободно на български, на висок глас. И двете с нови гаджета, обсъдихме това - онова, пиперливи разни теми, пози, кой, какво, как, нещо ново, как можем да подобрим старото, имаше и едно готино момче, та обсъдихме и него, какво ще му се случи, ако ни падне, неща от сорта... През цялото време си говорим свободно на висок глас. И така около 30 мин. Изведнъж от седалката срещу нас става един мъж, в костюм, около 50 годишен и казва: Похвално на съграджанките - на чист български!!!!! И двете така , и в един глас казваме МОЛЯЯЯ, а той пак : Похвално на съгражданките.... за кредитната карта. И си слезе на неговата спирка. Гледам нея и си мисля : червена е като домат, тя ми вика: червена си като домат....
ЕЕЕЕЕ, такъв срам не съм брала никога.
Та, действието се развива в Лондон преди 5 години. Качвайки се в метрото на една от двете седалки, на които щяхме да сядаме видяхме, че има кредитна карта. Беше паднала от едно момче, което слезе на спирката, от която се качихме ние. Разбира се, нали сме честни, извикахме на момчето и успяхме преди вратите да се затворят да му я върнем. Действието се развива буквално за 10-15 секунди. Такааа.... сядаме доволни от свършеното и започваме да си говорим свободно на български, на висок глас. И двете с нови гаджета, обсъдихме това - онова, пиперливи разни теми, пози, кой, какво, как, нещо ново, как можем да подобрим старото, имаше и едно готино момче, та обсъдихме и него, какво ще му се случи, ако ни падне, неща от сорта... През цялото време си говорим свободно на висок глас. И така около 30 мин. Изведнъж от седалката срещу нас става един мъж, в костюм, около 50 годишен и казва: Похвално на съграджанките - на чист български!!!!! И двете така
, и в един глас казваме МОЛЯЯЯ, а той пак : Похвално на съгражданките.... за кредитната карта. И си слезе на неговата спирка. Гледам нея и си мисля : червена е като домат, тя ми вика: червена си като домат....ЕЕЕЕЕ, такъв срам не съм брала никога.
Kaчамаче, подсети ме за моя случка от преди два месеца...
В Братислава, пред един магазин, стоим аз и двама колеги и си разказваме за Ицо Стоичков и колегата му г-н П. Мафани. След задължителните коментари какво ли задоволство изпитва Стоичков, когато трябва да извика по име колегата си, към нас се приближава възрастен човек и на чист български с едно умиление в очите си се обръща към нас: "Еееех, от колко години не съм чувал българска реч..."
Идеше ни да потънем в земята от срам... Човека от 30 години живее в Словакия, а думите, които чу бяха за Путко Мафани
В Братислава, пред един магазин, стоим аз и двама колеги и си разказваме за Ицо Стоичков и колегата му г-н П. Мафани. След задължителните коментари какво ли задоволство изпитва Стоичков, когато трябва да извика по име колегата си, към нас се приближава възрастен човек и на чист български с едно умиление в очите си се обръща към нас: "Еееех, от колко години не съм чувал българска реч..."
Идеше ни да потънем в земята от срам... Човека от 30 години живее в Словакия, а думите, които чу бяха за Путко Мафани
Фен съм на темата и всеки път се заливам от хилеж Да се разпиша и аз сега.
Преди няколко дни, возя приятел из София, като съответно и двамата бързаме. "Изсипвам" го до една печатница и отлитам по задачи. След 3-5 минути звъни телефон, както звъни сина ми, но тъй като аз говоря по телефона в този момент, се усещам,че няма как да е моя телефон. Виждам, че приятелчето си е забравило телефона на дясната седалка. Разбираме се, който го търси, да давам другия му номер, да го търсят там. Цял ден съм телефонистка, отговарям ту сериозно и делово, ту смахнато, но към края на работния ден, вече напълно съм изтрещяла. При поредното позвъняване, вдигам телефона :
"Добър вечер. Секретарката на Милен се обажда. Какво да му предам? Ако е спешно, мога да ви дам другия му номер, за да говорите с него, но не го притеснявайте излишно."
Мъжки глас отсреща :
"Добър вечер. От кога Милен има секретарка?"
Аз отговарям съвсем сериозно и делово:
"Издига се човека, расте в йерархията. Така е, на някои хора им върви"
Подхилва се мъжа отсреща и казва :
"Предайте му, че В..... се обажда. Да ми звънне, когато се освободи"
Аз: "Да, ще предам, разбира се! Хубава вечер!"
Звъня на приятелчето : "Търси те господин В..... "
А той:"Ааааа, това е шефа" Онемях..... Започвам да се хиля неистово и да му обяснявам какво инфо съм дала на шефа му.
На другия ден разговор с шефа :"Милен, растеш значи в йерархията. Секретарка имаш, не си споделил, не си се похвалил. Нова подчинена имам, не си я представил, но поне по телефона звучи добре"
Сега поне ще знам, като остана без работа, къде ще ходя да питам първо, че вече съм създала добро впечатление.
Да се разпиша и аз сега.Преди няколко дни, возя приятел из София, като съответно и двамата бързаме. "Изсипвам" го до една печатница и отлитам по задачи. След 3-5 минути звъни телефон, както звъни сина ми, но тъй като аз говоря по телефона в този момент, се усещам,че няма как да е моя телефон. Виждам, че приятелчето си е забравило телефона на дясната седалка. Разбираме се, който го търси, да давам другия му номер, да го търсят там. Цял ден съм телефонистка, отговарям ту сериозно и делово, ту смахнато, но към края на работния ден, вече напълно съм изтрещяла. При поредното позвъняване, вдигам телефона :
"Добър вечер. Секретарката на Милен се обажда. Какво да му предам? Ако е спешно, мога да ви дам другия му номер, за да говорите с него, но не го притеснявайте излишно."
Мъжки глас отсреща :
"Добър вечер. От кога Милен има секретарка?"
Аз отговарям съвсем сериозно и делово:
"Издига се човека, расте в йерархията. Така е, на някои хора им върви"
Подхилва се мъжа отсреща и казва :
"Предайте му, че В..... се обажда. Да ми звънне, когато се освободи"
Аз: "Да, ще предам, разбира се! Хубава вечер!"
Звъня на приятелчето : "Търси те господин В..... "
А той:"Ааааа, това е шефа"
Онемях..... Започвам да се хиля неистово и да му обяснявам какво инфо съм дала на шефа му. На другия ден разговор с шефа :"Милен, растеш значи в йерархията. Секретарка имаш, не си споделил, не си се похвалил. Нова подчинена имам, не си я представил, но поне по телефона звучи добре"
Сега поне ще знам, като остана без работа, къде ще ходя да питам първо, че вече съм създала добро впечатление.
Не мога да не споделя една моя излагация от вчера
Прочетох невероятни истории, благодаря ви за споделеното...ех, ако нямаше такива сконфузни моменти, сега какво щяхме да си спомняме с малко срам и много усмивки....
Аз съм една безкрайно разсеяна личност, чак се дразня от себе си, нооо какво да се прави....не знам доколко историята за която се сещам ще ви е интересна, но с риск да ви досадя ще я разкажа накратко:
Та, иде реч за професионален празник, организиран от гилдията ми преди години, на който аз за първи път се престрашавам да отида като по нов член...Събираме се колеги, отиваме изтупани, "натокани", "модни", как си му е реда дет се вика, започва се едно "иедене", пиене, не си е работа, купона тече с пълна сила и пара...танци-манци, задявки, нови запознанства ииии........в полунощ лампите изгасват, сервитьорите раздигат, демек: "Ай отивайте си"....и ние, още във вихъра: "Ами оки, ще се местим"....и се местим, ама вече порядъчно загряли....в заведението в което сме, сервират прекрасна салата "Снежанка" - хем вкусна, хем в доволно количество, поръчвам си аз и чакам да ми я донесат, чакам, чакам, чакам, носят я най накрая и аз тамън да кажа "Наздраве" и да замезя, пускат някаква "дива" чалгия, която кръвта ми вече на порядъчен градус и замъгления ми мозък решават да уважат и се почват едни луди танци, кълчене, ама мен мисълта за салатата не ми дава мира и само чакам песента да свърши и да се метна на масата при мезето....е песента свършва, аз сядам, изморена, запотена, и нали съм и малко кьоросун табелата не фокусирам никой конкретно ииии.......тук салата, там салата-няма салата....започвам аз бурно да протестирам-къде ми е салата бе, защо сте ми я изяли, сега как ще си изпия водката, пак трябва да чакам да ми донесат нова....и поток думи в тоя ред на мисли и гледам отсреща едни хора ме гледат в захлас и изумление и незнаят какво да кажат, а аз не спирам да нареждам, докато не се осъзнавам, че не виждам сред лицата нито една позната физиономия....ааа тооо, седнала съм на съседната маса и протестирам ли протестирам....докато една колежка и приятелка не дойде да ме освести, че все пак не съм на собствената си маса....после компанията от "сбърканата" маса искаха да ме черпят, а един левент ме покани дори на танц...ноооо аз ужасно се сконфузих....А няма да ви разкажа как в един караоке бар ни свършиха цигарите, а беше посреднощ и си изпросих цигари за мен и компанията и как когато хората от съседните маси си тръгваха от заведението ни оставяха цигари и как ме предупреждаваха в бара, че това все пак е караоке и се пуска музика на която можем да пеем, а не музика, която искаме да слушаме...и как си забравих документите в същия бар(свързани с професията ми-наредени в папка), а забравих кое е заведението(за мен беше ново) и звънях посреднощ на сътрапезниците ми да ме упътят за да мога да се върна да си ги взема, ако преди това някой преди мен не е проявил нездрав интерес към тях(слава богу не беше проявен такъв интерес и бармана ги беше прибрал с надеждата, че собственика им ще си ги потърси)...те такива ми ти работи с моите приключения....
Аз съм една безкрайно разсеяна личност, чак се дразня от себе си, нооо какво да се прави....не знам доколко историята за която се сещам ще ви е интересна, но с риск да ви досадя ще я разкажа накратко:
Та, иде реч за професионален празник, организиран от гилдията ми преди години, на който аз за първи път се престрашавам да отида като по нов член...Събираме се колеги, отиваме изтупани, "натокани", "модни", как си му е реда дет се вика, започва се едно "иедене", пиене, не си е работа, купона тече с пълна сила и пара...танци-манци, задявки, нови запознанства ииии........в полунощ лампите изгасват, сервитьорите раздигат, демек: "Ай отивайте си"....и ние, още във вихъра: "Ами оки, ще се местим"....и се местим, ама вече порядъчно загряли....в заведението в което сме, сервират прекрасна салата "Снежанка" - хем вкусна, хем в доволно количество, поръчвам си аз и чакам да ми я донесат, чакам, чакам, чакам, носят я най накрая и аз тамън да кажа "Наздраве" и да замезя, пускат някаква "дива" чалгия, която кръвта ми вече на порядъчен градус и замъгления ми мозък решават да уважат и се почват едни луди танци, кълчене, ама мен мисълта за салатата не ми дава мира и само чакам песента да свърши и да се метна на масата при мезето....е песента свършва, аз сядам, изморена, запотена, и нали съм и малко кьоросун табелата не фокусирам никой конкретно ииии.......тук салата, там салата-няма салата....започвам аз бурно да протестирам-къде ми е салата бе, защо сте ми я изяли, сега как ще си изпия водката, пак трябва да чакам да ми донесат нова....и поток думи в тоя ред на мисли и гледам отсреща едни хора ме гледат в захлас и изумление и незнаят какво да кажат, а аз не спирам да нареждам, докато не се осъзнавам, че не виждам сред лицата нито една позната физиономия....ааа тооо, седнала съм на съседната маса и протестирам ли протестирам....докато една колежка и приятелка не дойде да ме освести, че все пак не съм на собствената си маса....после компанията от "сбърканата" маса искаха да ме черпят, а един левент ме покани дори на танц...ноооо аз ужасно се сконфузих....А няма да ви разкажа как в един караоке бар ни свършиха цигарите, а беше посреднощ и си изпросих цигари за мен и компанията и как когато хората от съседните маси си тръгваха от заведението ни оставяха цигари и как ме предупреждаваха в бара, че това все пак е караоке и се пуска музика на която можем да пеем, а не музика, която искаме да слушаме...и как си забравих документите в същия бар(свързани с професията ми-наредени в папка), а забравих кое е заведението(за мен беше ново) и звънях посреднощ на сътрапезниците ми да ме упътят за да мога да се върна да си ги взема, ако преди това някой преди мен не е проявил нездрав интерес към тях(слава богу не беше проявен такъв интерес и бармана ги беше прибрал с надеждата, че собственика им ще си ги потърси)...те такива ми ти работи с моите приключения....