Номинации за най-голяма муня

Ей голям смях тука   
Да се изтипосам и аз тука като една достойна доня муня 
Историята е стара, ама златна.
Преди няколко години отиваме на командировка в Милано на панаир на рекламата. Аз естествено облеченка с костюмче пола, сако, ризка. Викам си есен е, ама аз с поличка да ми се видят хубавите крачета  / то не че някой моите крака ще гледа ама...  /
Тече си панаира, контакти, разглеждаме, хапваме, пийваме и тоалетна.
Слизам долу във ВЦ-то. Гледам има много хора, ама широко, чисто с едни ей такива огледала и 10 кабинки от другата страна. Съответно влизам в една свобода и си върша работата, ама си мисля колко е културно тук, няма простотия и т.н.
Обаче съм забравила да дръпна дръжката на окупато и тамън си вдигам гащичките и оп...една жена отваря... . Резил ви казвам който не успя на живо да ме види се отразих в огледалото. Много срам беше после докато мина през залата, а и после си мислех че всеки дето ми се усмихваше ме е видял по бели гащи

Това е към забравените жестове  ...като дете съм кърпила и чорапи, и чорапогащници...почти се бях специалицирала в тази дейност.   От гледна точка на екологията е било полезно  
 Сега скъсаните ги хвърляме, а мръсните ги перем (ако не ги метнем в кофата по погрешка или по необходимост   )
Един познат беше живял 90-те години в Германия, прибира се през една отпуска в къщи и заварва   майка си да кърпи чорапи. Сторило му се странно, явно бързо се забравя родната действителност като свикнеш на лесното   От тогава в колетите задължително слагал по няколко чифта чорапи 

Това ме подсети, че един път казвам на компанията, че ще ида да изхвърля пепелника и ............ гоооо изхвърлих.....

ПП А имах предвид да изхвърля само съдържанието му...

Кофите за боклук, ако можеха да говорят...мама редовно мята там ножчетата за белене на картофи барабар с обелките.

Преди два дни, напекло едно хубаво слънце, и аз решавам за последно да си облека една полу-лятна туника. Вървя наперено и разминавам една дама, бегла позната, която е всеизвестна патологична ревнивка (кой и е виновен като се е женила за всеизвестен плейбой!?). Та усещам първо премерящ и претеглящ поглед, но след като ме подмина с периферното си зрение я виждам как се извръща след мен, ще си изкриви врата! Бреее, викам си, в какво ме е заподозряла? Мъжа и го познавам само "по репутация" и за повече желание нямам и пари да ми дават! В следващата витрина се оглеждам, чак толкоз ли изглеждам изкусително...и забелязвам  огромният етикет (не хартиен де, платнен, но в някакъв безумен формат А4!) на туниката ми да се ветрее на воля!

А това с чашата кафе на колата направо не е за вярване! Един приятел автоинструктор ми спомена, че слагал чаша с пясък в колата и ученикът трябвало да разсипе възможно най-малко количество, това за да се научи да шофира плавно и спокойно. Ще му предложа номера с кафето, тест за напреднали!  

Аз така оставих портфейла на мъж ми, ама като пристигнахме го нямаше Освен всичките му видове документи и пари много имаше - заплата и още повече служебни....Някой сигурно се е хилил като луд, но не бяхме ние

Така се сбогувах с на-добре белещата картофобелачка. Още не мога да я прежаля ... 

И аз.

На мен пък това ми напомни за дядо ми. Преди време отиваме с мъжа ми на село да видим баба ми и дядо какво правят, но тъкмо си бяхме купили нова  кола (джиБ    ) . Та дядо ми излиза от двора весел да ни посрещне и започва да разглежда джипа отляво, отдясно и доволен изтърсва : "Ауу, ама той е 4х4... 16 места има, ааа  ? "  ...дядо ми е бивш автобусен шофьор.

Хе-хе, човекът професионално изкривяване нещо има - важно е народ да се побира във возилото ))

А със същата ми баба има и още случка. Преди (за някои и сега) беше нормално родителите да купят кола, апартамент на децата си, обаче баба ми имала напредничави идеи за възпитание още преди 25-30 години, а именно, че пари НЕ ДАВА на вече пораснали деца. Така, родителите ми, вече семейство, си купуват със спестени от заплати пари чисто нова шкодичка 120, доста кокетна количка за времето си, всъщност. Баба ми и тя така, оглеждала я, оглеждала я  и накрая казала: "Абе хубава е количката,
ама възкъсичка ми се струва!". На което баща ми отговаря: "Ами да беше дала някой лев, да я удължим малко!" 
 

 

Случката ми е разказана:
Общи познати си определят среща в една пицария. Първите двама пристигат и след 10 минути чакане, решават, че останалите трима няма да дойдат, съответно тръгват да излизат и засичат двама от групата да се носят насреща, решават да се върнат пак в пицарията, но звънят на последната от компанията, която още не се е появила:
- Къде си?
- Ми аз съм тук- в пицарията. Вие къде сте?
- Ми и ние сме в пицарията, а тебе те няма?    В коя пицария си?
- Ми в Златната круша...на Главната...
 Срещата била в Златната круша, но до Сточна гара, където съответно била и цялата група без въпросната.
- Ми идвай тука!
Мунята:
- Не мога, защото си поръчах...
- Ми плащай и идвай!
Мунята:
- Ми не мога- нямам пари...    
В резултат цялата група се грабва и отива при нея  

От няколко дни когато имам свободно време чета от темата до 114 стигнах и си давам малка почивка, че се сетих една моя муньовщина отпреди години. Била съм 6-7 клас, действието се развива в Плевен. Вечер към 19 вече е тъмно зимата, града засипан със сняг, улиците заледени кучешки студ, спирката препълнена с народ всички чакахме нередовния тролей деветка и така всяка вечер. Един хубав ден на мен ми хрумва че ако изчакаме на срещуположната спирка със сигурност ще се качим в тролея (от квартала, посока центъра са си почти празни тролеите). Речено-сторено с две приятелки на следващата вечер там, качихме се платихме си билетите, стоплихме се на парното всичко точно Да ама като обръща на гарата лелята пак минава да продава билети и пак ни поиска парички за нови билети  

Добро утро момичета.Смея се и се разтоварвам със вас. 
Ще разкажа нещо за което се сещам и аз.
Първи брак.Фамилия по съпруг-СВИРКОВА.
В един горещ летен ден започва да ме сърби цялото тяло.Получавам  обриви по цялото тяло.Имах съмнение,че кучето е завъдило бълхи.На двора живееше само,но си играех с него понякога.Та след един ден и една цяла нощ,
в които сърбежа не се издържаше вече-отидох на лекар.От срам от червените петна по ръцете и краката,обличам дънки и риза с дълъг ръкав,при температура 35 градуса.В 07.00 часа съм пред кабинет на дерматолог.Разрошена,с сенки под очите,сновяща напред-назад пред кабинетите.Пристига доктора.Не чакам да ме покани.Нахълтвям,карайки му се,че е закъснял и че много ме сърби и не съм мигнала цяла нощ от този пуст сърбеж.Всичко това разбира се разсъбличайки се.А доктора ме моли да се успокоя,да си кажа първо името и после прегледа.Аз бързо си казвам малкото име, след което и интересната фамилия.А доктора така 
Думите му точно бяха-Момиче, незнам какво сте пила или под въздеиствието на какво сте,но тук номера ви няма да мине.Имате нужда от някой на вашите години и акъл,за да ви излекува сърбежа.
А аз така
Почвам да го моля,само, само да ме погледне,да види зачервеното ми тяло.
Той се дърпа.Аз го моля.Документ за самоличност нямах в мен.
В крайна сметка ме погледна.Точно от бълхи си беше.
Върнах се след ден с документа,доказващ името.Смяхме се с доктора и ми разказа,как от негова страна са изглеждали нещата.
Та след решението за развод първото нещо,което направих бе да сменя фамилията,за да не се случи нещо подобно пак.
П.С.-нищо лошо й няма на фамилята,но на мен не донесе добро.

Та това със зачервеното ми тяло.

http://www.vbox7.com/play:24cc14e2#commentTop       

За тук е: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=531884.0