Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.

Номинации за най-голяма муня

3 563 092
18 481
1

1
...
161
162
163
...
1233

# 2 415 19 фев. 2011, 10:43 ч.

Бургас
Мнения: 1 721

Влизаме в Хеликона да търсим една от строителните книжки на СЕК колежката започва бурно да обяснява, но не се справя и аз да помогна избутвам я и на висок глас "Къде е раздела на издателство СЕКС, ние ще си я намерим" , след секундно стъписване избухна луд смях от всички служители:) Повече не съм стъпила там, да ме позабравят Simple Smile

# 2 416 19 фев. 2011, 11:00 ч.

София
Мнения: 15 851

Няма друга такава тема Peace

, колкото и да ми е криво, тук ме заболява корема от смях!

# 2 417 20 фев. 2011, 18:11 ч.

Под липата
Мнения: 620

В къщи, двамата с мъжът ми постоянно се бъзикаме и все измисляме разни глупости. От лиготия и постоянно дрънкане на простотии, от 3 месеца не смеем да се веснем в Пикадили. Защото цял ден кис-кис и вечерта, след като сме си взели домати и краставици и заставаме на касата за плащане, аз се обръщам към него и го питам: "Ние сега, хубаво се наредихме, ама ти претегли ли си домадурите и крастахулите, бе?'' Сраааам!.....

# 2 418 21 фев. 2011, 18:27 ч.

Мнения: 3

Ние сега, хубаво се наредихме, ама ти претегли ли си домадурите и крастахулите, бе?'' Сраааам!.....
hahaha

# 2 419 21 фев. 2011, 19:17 ч.

Sofia
Мнения: 8 009

Миналата седмица имахме международна конференция и като си затръгвах от ресторанта видях, че и голяма група от гостите ни също си тръгват. Учтиво поканих да закарам някого до хотела, качиха се , но имаше още места. Сред преминаващите край мен мернах двама младежи, които си говореха на английски и реших, че трябва да са от нашите, поканих ги и тях. Те ме изгледаха учудени и ми отговориха:" благодаря, и ние сме с кола". Т.е. няма начин да са били от нашата група. Умрях от срам! За каква ли са ме помислили! Embarassed

Днес докато взимах детето от градина забелязах някакъв татко да ме гледа ухилен. Не си спомних да го познавам и го подминах. Хубаво, обаче друг татко като ме видя също се усмихна широко. Казвам си 'какво им става пък на тия мъже, какво ми се хилят, не ги познавам....' Като прекосих целия двор забелязах, че едно копче на ризата ми се е отворило, онова между гърдите. Crazy

Последна редакция: пн, 21 фев 2011, 19:23 от Karen

# 2 420 21 фев. 2011, 19:28 ч.

Мнения: 84

Днес се самопредлагам за "почетна муня на деня". От сутринта съм с нагласата, че в 17,00 следобяд съм на зъболекар, който час ми е предварително уговорен. И така ... организирам целия си ден, спрямо този час - то не бяха смяна на уроци, то не бяха промени в графика за пазаруване и прибиране на домочадието. В 16,50 съм в зъболекарския кабинет. В чакалнята чака младеж с който подхващам разговор:
Аз: - Вие имате ли час?
Той: - Да, за 5 часа.
Thinking

Тук лекинко почвам да се съмнявам, но си викам "Тоя нещо се е объркал!" И така, става 17,20 и аз както винаги, когато не се спазва графикЪТ започвам да бълвам огън и жупел, и неща от сорта на - Как може хората са си направили план, имат и др. задължения и т.н. Младежът чинно клати глава и се съгласява с всичко, което казвам ooooh!

Най-после излиза сестрата /жената е в средна критическа възраст, която макар, че ходя почти през ден на зъболекар не ми запомни името и всеки път ме гледа все едно ме вижда за пръв път Shocked

/
Младежа влиза, след 5 минути излиза гореописаната сестра и ме пита: Вие за какво сте? Обяснявам. Имате ли час? Гордо, гордо заявявам: Имах за 17,00 часа, но явно тук часа не е важен #Cussing out

Леко стресната, жената се прибира и след малко пак иде с думите: "Вашият час е за другия понеделник - 28.02, не за днес. Казали сте на доктора, че сте заета тази седмица и затова сте се разбрали за другата."
Хубаво сме се разбрали ама кой да помни? Срам голям Embarassed

Последна редакция: пн, 21 фев 2011, 23:22 от mima

# 2 421 21 фев. 2011, 22:13 ч.

Мнения: 701

Цитат на: Karen в пн, 21 фев 2011, 19:17

А колко още татковци е можело да ощастливиш в този студен мрачен ден... Laughing

# 2 422 10 март 2011, 14:14 ч.

София
Мнения: 1 022

Любима тема

# 2 423 10 март 2011, 15:22 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Вещи в занаята в пт, 18 фев 2011, 02:51

Сънят му е уникален-телефона му е до главата на ухото,звъни,звъни,звъни и той хърка,спи и не се събужда.Понякога съм му звъняла с часове,телефона на масата до него от вибрацията пада на земята под леглото,продължава да звъни и той не го чува...Рекорда ни е 39 прозвънявания ooooh!

.По принцип вече ме ползва за часовник,че му е трудно ставането..

Оххх, това ме върна назад във времето... Да си кажа и аз: Прибирам се от работа в къщи. Тогава живеехме в апартамент на първи етаж, над партер. Бутам ключа - не влиза. Викам си аха, мъж ми е забравил да изкара ключа си отвътре. Звъня на вратата - нищо. Пак звъня - пак нищо. И така около 80 пъти. Вадя телефона, звъня му на мобилния. Чувам го отвътре как звъни, доста силно при това, обаче реакция - никаква. Затварям, пак набирам...И така около 380 пъти. Нищо, н-и-щ-и-ч-к-о. Стомахът ми се свива, гърлото ми става на топка и почвам да си представям как той е припаднал, заклещен, ударен от ток, инвалидизиран и прочие и не може да мръдне, а детето /тогава беше на година и нещо/ обикаля около него безпомощно. Вратата не мога да разбия, блиндирана е. През терасата мога да вляза, обаче е доста високо. Как да стигна. Полудях.
Обаждам се на пожарната. Пристигат хората, без да бързат. Нормално - пожар няма. Обяснявам на пресекулки, понеже вече съм вдървена от страх. Те опъват стълбата, единия пожарникар започва да се катери и когато почти е стигнал до терасата.....любимият вдига телефона с едно сънено "Ало". Shocked

Оказа се, че през цялото време и той и детето са спали сладък обеден сън. Как пък поне фъстъка не се събуди от тая аларма, да ми спестят инфарктното преживяване...

# 2 424 10 март 2011, 16:00 ч.

о`майна лунна нощ е
Мнения: 5 544

Като писахте за сън и аз съм попадала в подобна ситуация. Само където действието се развива през деветдесетте, когато мобилни нямаше, а проблемът със звънящия домашен телефон се решаваше като му дръпнеш жицата.
Прибрала съм се един ден уморена - училище сутринта, цял следобед тренировки ... скапана ... и съм заспала спокойно. По едно време се събуждам и виждам майка ми и баща ми /в последствие отразих и още няколко човека покрай тях/ как влизат вкъщи.
- Ха, здравейте, прибрахте се и вие! - а те ме гледат недоумяващо. Оказа се, че като съм се прибрала, съм изключила телефона, врътнала съм ключа и съм го оставила в патрона на вратата и съм заспала. Нашите и те се върнали от работа - не могат да влезнат. Блъскали, викали, звъняли по домашния ... аз спя. Накрая с помощта на комшии влезнали с все врата вкъщи. Добре поне , че касата не бяха разбили и само смениха бравата и ключалката.
Не можаха да ми се скарат даже.

# 2 425 10 март 2011, 16:26 ч.

Italia
Мнения: 1 060

Познато ми е това със съня... Последно преди година и половина ми се случи... Прибирам се от работа, разбирам се с двама колеги да излезем за вечеря. Испанско лято, жега, 45-47 градуса, аз решавам да си полегна за 10 минутки да си взема сиестата и да се стягам. Събудих се след два часа и половина от думкане по вратата - колегите ми звъняли - това телефони, звънци - нищо. Единия, понеже е с по-развинтена фантазия беше решил, че ме е ударил тока, докато си суша косата или съм се подхлъзнала във ваната и съм си разбила главата. Казаха, че ако не съм била отворила в следващите 5 минути щели да разбиват вратата...

# 2 426 10 март 2011, 16:36 ч.

Мнения: 235

Уникални

# 2 427 10 март 2011, 16:40 ч.

о`майна лунна нощ е
Мнения: 5 544

То като сме почнали със спящите красавици, ще изтипосам и свекърва ми, барабар с моята щерка / на 1,10 г./. Двете се гледат вкъщи, докато ние сме на работа, а баткото на градина. Една вечер след работа с мъжа ми решаваме да минем през магазините и да напазаруваме. Блеем си спокойно по щандовете, докато в един момент мобилният звъни и виждам, че ме търсят от детската градина. Притесних се, защото часът беше 18,50-55 ч. вече, време в което синковецът трябва да е удома. Бабата го взима от градината към 17-18 часа.
- Добър вечер, звъним от групичката на сина ви, някой няма ли да дойде да го вземе вече?! След малко пускаме СОТ-а на градината!
Изтръпнах. Звъннах на пожар на свекървата да видя какво става. А те двете с дребната като легнали следобеда - спящи красавици, до никое време се откарали. Аз я събудих с обаждането си. Кой знае до кога щяха да спят.

# 2 428 10 март 2011, 17:57 ч.

Мнения: 1 935

И аз се сетих за една "сънлива" случка и да номинирам две приятелки. Действието се развива преди няколкогодини в Германия. Работех в едно заведение да подпомагам студентския живот. Свършвах в 3 през нощта. Обаждам се на моите съквартирантки, викат ми идвай бързо, ние тук сме си спретнали едно домашно парти. Прибирам се след 15 мин. Никой не отваря на звънеца, а аз си бях забравила ключовете. Почвам да звъня ту на едната, ту на другата. От улицата чувам как звънят телефоните, но никой не вдига. Викам си тея двете си правят майтап с мен, та нали преди малко говорехме по тела! ooooh!

Звънях им докато не падна батерията на тела. Около 40 пъти на едната и 40 пъти на другата. Най-накрая отидох и си взех стая в хотел! Оказа се, че двете се напили до безпаметно състояние! Crazy

Дълго време после им бях сърдита! Crossing Arms

# 2 429 10 март 2011, 20:50 ч.

Мнения: 112

Цитат на: `ТуиГ в чт, 10 мар 2011, 16:00

Ах, това е едно към едно с моята история.Само , дето бях в 3-ти клас и ходихме на басейн след часовете, та затова бях уморена до смърт и не са успели да ме събудят.Но аз изядох и два шамара за да се свестя ooooh!

Препоръчани теми

Номинации за най-голяма муня (тема 14)

Смешки от форума 36

730
Развлечение

Номинации за най-голяма муня (тема 3)

5 407
Развлечение

Боя за коса - blond 23! Летни сирени

Причина:

Причина: