Номинации за най-голяма муня

Дорис, ти си гениален разсмивач..............

Дорис, 

Честна дума и аз имах същият случай,..Изпуснах си ключовете в полупълна кофа за боклук в центъра на София. Добре, че бях по анцунг и направо се вейнах на ръба, а съм си нисичка и почнах да бъркам с ръка в боклука.. А наоколо минават хора и не знам какво са си мислели, виждайки ме надупена в кофата.. Ами намерих си ги и излязох почти ""напарфюмирана""
Ама много се зарадвах.. Е, установих, че не им е лесно на клошарите.

Аз също веднъж рових в контейнера, по подозрение, че малката е изхвърлила телефона на мъжа ми  Понеже ме беше срам директно да се вторача, небрежно поглеждах в контейнера, докато разговарям по гсм-ма, но от близкия автосервиз започнаха да ме гледат подозрително  Най-накрая се надвесих директно, оказа се че камиона е минал и от нашата торба няма помен 
  Малко по-късно през деня открих апарат прилежно скатан в едно чекмедже в хола 

Какво съвпадение! Днес ми се случи нещо, което исках да споделя, а то е изцяло в унисон с последните боклукчийски истории:
та, ще си хвърлям аз едни поизносени ботуши и после трябва да купя лимони. Излизайки, си бъркам в джоба и виждам по-едри банкноти и 2-та лева, които си взех (за лимоните)+една салфетка. Викам си - и тая салфетка е за боклука и я пуснах в найлонката с ботушите. Матам ги в казана и след няколко метра влизам в магазина. Разбира се, взех и някои други нещица, но...оказа се съм без пари?! ХМ, викам си - сигурно съм ги изхвърлила със салфетката. Та чаках да се стъмни, отидох до казана с фенерче, намерих си торбата, но парите ги нямаше...

the Дорис , чудесен разказвач си
Нашата муньовска история със моята сестра е почти като твоята

Вечер е. Затваряме магазина да си тръгваме, пускам аларма, заключваме и тръгваме към колата. По пътьом сестра ми носи чувала с боклука от кошчетата в магазина и го мята в контейнера. Отиваме към колата, сядаме и тя почва да се бърка по джобовете.....хммм установява, че и няма ключовете. Разбира се тя почва да се сеща, че с мятането на чувала в кофата е метнала и ключа. Слизаме двете, почваме да  заничаме в тъмницата, ама нищо се не види. Викам й-дай ми запалката с фенерчето да светим-оказа се, че нямаме кьорава запалка в нас, още повече пък с фенерче Няма начин викам, отваряме магазина да вземем запалка и да щурмуваме коша Е, повторихме процедурата със отключване-аларма, аларма-заключване, но пък вече имахме "светило", което трябваше да ни помогне да извадим ключа. Та отиваме пак към кофата и се започна едно светене едно ръчкане из боклука/пак, че не беше много, понеже го бяха вдигнали скоро/, та накрая тя извади нейния чувал дето го беше хвърлила и го разкости на земята, преглеждайки внимателно за ключа, понеже започна и да си мисли, че може да го е пуснала в самия плик . Вече си мислех, как да влизам в кофата понеже съм миньон и реших да и спестя татразенето на нея по кофата, когато тръгнах със светеща запалка към колата проследявайки пътя до нея-е нЕмаше никакви ключове. Реших и вратата да отворя и да огледам да не са паднали под седалката нещо....и хоооооооп осветявам таблото-и ТЕ там, висят си Хахаха, когато сме се качили, сестра ми моментално ги е сложила на контакта и също толкова моментално е забравила Хахаххаха

 Историята е изтрита

Шехина Аз от моята сватба имам няколко случки.
Вечерта преди сватбата реших да пробвам роклята. Да, но не - не се напъхах в нея. В областта на паласките, не минава! Присетих се как последният месец напълнях 6кг. Много ясно, че не минава.
Мама се притече на помощ и реши да я разпусне малко. Има голям аванс на подгъва, отгоре има дантелка, няма да си личи. А вече е късно и няма работещи шивачки.
Аз съм нервана, защото имам и да боядисвам. Нали сама правя ремонта. Та боядисвам врата на хола, а мама разпуска роклята в другата стая. Но по някое време решила да дойде да ми пакаже какво е направила и минава през току що боядисаната врата гушнала роклята... тя обемна с обръчи. Изцапа се! От тогава знам, как се чисти боя на водна основа от тюл  .
В роклята въпреки всичко не успях да се напъхам и се наложи леко да се разшие и след като я облеека да се зашие. .

Дорис,наистина е смешно с теб.Казвала съм го и друг път в темата.
Но,хайде да не прекаляваме с фантазията.
Само по последният ти пост ще коментирам-жена,която има пари да готви всеки ден и да ти носи храна,че и написана рецепта,не е толкова бедна,че да бърка в контейнера с боклук и да изкара твоето бел/гащи на цветя/.
Да не говорим,че и дошла да ти предлага от него.
Глупости,смешно е,но също така е смешна и цялата ти представа за съседките ти.
За добро ти го казвам-Всичко С Мярка на Този Свят,Е добре прието.После е уливане.
Интересно говориш.
Но знай и кога да спреш,АКО нямаш нещо да кажеш.

Цунки.лека нощ.

А??? 

За коя история говорите.
Не си спомням да съм я чела, а сега не я намирам 

Ох, днес не ми е ден - трия всичко и минаваме по темата 

the Дорис , според мен рони.к се е изумила от мнението на по-горната потребителка и го е коментирала, но не ́и се е получил цитатът.  
А аз лично за втори път мигам на парцали, като чета пост на въпросната потребителка (от две засичания в теми изобщо  ) ...

Недейте да се карате, темата не е за това

Темата също така е и за реални истории, това, че някой се осмели да каже, че дадени истории звучат пресилено, да не кажа нещо по-силно - ами има право, поне за мен. На мен историите на the Дорис са ми изключително забавни, смея се всеки път, но ако трябва да съм честна и аз не вярвам да са реални. Но щом предизвикват смях всичко е наред, всеки има право да ги счита за истински или не, не е нужно да си натрапваме мнението едни на други