От два дни са напъвам да се сетя за нещо да се номинирам, но... пустош. Или не ми е бил предоставян случай да се изложа(например, липса на публика) или съм забравила
. Второто си е излагане, но е недоказуемо, затова ще споделя една мнооого стара случка.В далечната 2000 година се заприготвях да напусна дома си за 10- тина дни. В ония времена разполагах с голям брой саксии с капризни стайни растения. Бях чула от приятелки, че подреждат саксиите без подложки в банята и и пускат да капе вода на пода. Така ценните екземпляри оцеляват до завръщането на грижовните стопани. Въоръжена с тази информация, аз напълних банята(метър на два) с цветя и осигурих водоснабдяване. Гордо споделих с половинката колко добре съм се погрижила за оцеляването на омразните му треви. Той от своя страна подготви къщата за отсъствието ни, като изключи всичко, което подлежеше на изключване.
Изкарахме чудесна почивка и щастливи се прибрахме в родното гнездо за да открием, че предпазните ни мерки са се оказали взаимно-изключващи се . Любимия беше спрял водата в банята. Оцеля само едно от по- коравите растения. Възмущението ми беше безгранично. Изобщо не му повярвах, че не го е направил нарочно. И пак напълних къщата с цветя- този път не заради естетика, а за отмъщение.
. След няколко часов труд накрая изнервена го пратих на леглото в спалнята, за да не прави стъпки по току що измития под. Свършвам с тая неблагодарна задача и влизам да мия банята - знаете как е - търкане, плакнене... пускам душа, за да измия пода и ... усещам студена струя, която се излиза върху главата и дрехите ми!
Надавам боен вик с неговото име, а той явно е заспал през това време, скоква и с неадекватен поглед уплашено ме гледа какво ми е - гледа, не съм се потрошила, нещо се окапва от мен, около мен - само препарати за почистване... Аз вече започвам да се хиля истерично, но лицето ми почти не се вижда от 2-3 мокри кичура коса. Той ме пита: "С какво си се заляла, какво ти е?!", аз само процеждам: " ... водаааааа!!!!". При което тое ме блъсва към душа и пуска отново водата!!!!!!! Ей така, същата ледена вода!
Май е излишно да обяснявам, че със заспалия си още ум е решил, че трябва да отмие от мен някакви препарати 
И тъй, вчера (да, всичко е съвсем прясно), след дълги обяснения как да стигне до къщата ми, той заявява, че е вече до нас. Аз хуквам, яхвам колелото и се дотътрям до него задъхана, като преди това съм си спечелила възхитените погледи на всички вкъщи заради хубостта си (цяла сутрин се гласих). Естествено съм на токчета, не много високи, аз съм свикнала да карам колело така, но уви, вчера това се оказа пагубно. Та срещаме се ние, всичко е много сконфузно, той явно очаква от мен да съм по-разкрепостена и директно да му се нахвърля, само че аз съм далеч по-резервирана. След като го питах дали му харесвам, той измънка едно "Ами ставаш", а после дори изтърси, че съжалявал, че дошъл, напразно бил толкова път.
Младежът не се ли обади да пита как си? Ако го направи все още има надежда
