Номинации за най-голяма муня

Сутринта: влизам в банята измивам си косата с шампоан и я намазвам с балсам/който беше в списъка на приятеля ми от снощното пазаруване/, само че не спира да се пени. Мисля си че е някакъв нов вид животно, но докато чакам да подейства решавам да прочета съставките и какво да видя, пак шампоан. Оказах се с тройно измита коса, даже и с накисване
Пиша и се сещам за една номинация за муньо: Баща ми -възрастен човек не разбира от козметики, та каквото има под ръка в банята с това си мие косата. Излиза от банята и възклицава : Какъв е този шампоан , много мека ми стана косата. Споглеждаме се ние с майка ми , че 5 мин преди това говорехме кой да купи шампоан че е свършил. Отиваме с любопитство да видим какво е ползвал и установяваме , че мекия ефект е от интимен душгел )))

Асоциацията ми:
Миналата година бяхме до Аквариума Тюркуазо в Истамбул. Гледахме риби, акули, снимахме, тръгнахме да излизаме. Видяхме тоалетни и решихме да ги ползваме, че ни чака дълъг път на връщане. Мъжът ми тръгна по един коридор, ние с детето по друг. Отиваме в края на коридора, гледаме - врата. Ама, няма дръжка. Няма и бутон. Оглеждахме, стояхме, никой не излиза, никой не влиза. Решихме, че нещо сме се заблудили. Качихме се по стълбите към изхода с надежда, че мъжът ми ще ни чака там някъде. От него няма и следа. Повъртяхме се, поогледахме се, пък решихме да попитаме една девойка, разпоредителка, дали не е виждала еди какъв си мъж. 
Еми, не беше. Обяснихме, че не сме се справили и с вратата на тоалетната, тя каза, че няма проблем ще ни пусне пак да влезем, влиза се от различно място като в супермаркетите. Хубаво, ще ни пусне, ама ние не  можем да си отворим вратата на тоалетната  Е, добре ще дойде да ни я отвори. И успя! Само с едно натискане на вратата.

Признах ви и двамата Представям си как се е почувствал като е извадил еклерите да черпи

Kolsches Madel,  да ти е жив и здрав именникът!
   

Чета ви историите, викам си, айде и аз да се похваля 
Запознавам се аз с едно прекрасно момче, излизаме 2 пъти в обща компания, засичаме се уж случайно на 2-3 места и решаваме да излезем само двамата. Първата среща минава идеално, на следващия ден решаваме да се видим пак, но вечерта. И аз, решила да го впечатля, слагам як потник с прилично деколте, и бял панталон и високи обувчици, платформа, но много удобни. Тъй като аз живея на най-дългата улица в моя град, а той живее близо до нас, решаваме аз да тръгна от нас, той от тях и по пътя да се срещнем. Тръгвам си аз, обаче улицата не е добре осветена, тротоарът не беше с хубави плочки, но както и да е. Ходя си аз, обаче така съм се отнесла и гледам напред, и с нетърпение чакам да му зърна силуета и вече тръпнеща, забързвам ход, защото знам, че след някоя и друга минута ще се срещнем. Както си ходя аз, виждам пред мен една дупка и решавам, че вместо ще я прескоча, ще стъпя в нея и си продължавам напред. Да, обаче стъпкайки в дупката, не си вдигнах крака и се спънах в една плочка, при което подскочих и се плоснах на колене и ръце на тротоара  с белия си панталон  Само изръмжах, станах, отупах се и усетих болка в едното коляно... Звъня аз на моя човек и той направо ми вдига и вика ее тука съм, сега идвам и аз - върви си спокойно, имам да ти казвам нещо  Аз таковааааааа, аз малко паднах хахахахах И само чувам отсреща едносекундно мълчание, след което - Ама как така малко падна, има ли ти нещо? А аз по телефона хем ми е смешно и се заливам от смях, хем ме боли коляното и охкам хахахах А това се случва на 20 метра от спешния център  , а на моя човек родителите са на смяна аххахах Срещаме се ние, аз куцукайки стигнах до него, продължаваща да се смея и да охкам на всяка стъпка  Стигнахме до едно кафе, и видях синина колкото юмрук на коляното ми, а белия ми панталон дори една дупчица няма, само едно кафяво петно от падането    Срещата мина страхотно, аз продължавам да съм с този човек и всеки път като се сетим за падането, изпадаме в луд смях, защото такъв резил рядко се забравя хахахаха
И само да добавя - 2 дни след моя инцидент, кметът реши, че ще оправи тротоарите и започнаха ремонти на точно този участък, където аз се пльоснах и сега си имаме нови плочки, равни, за такива блейки като мене дето не си гледат в краката 

Стига съм се смяла на вас и аз да се изтипосам да видите за пореден път колко съм в час

Ще се лакирам ... приготвила съм си памука да си трия стария лак,телефона ми звънна,проведох един кратък разговор и затворих,след което започнах да търся къде съм оставила памука,обикалям аз из стаите и нареждам:
 "Няма го,няма го ... как може никъде да го няма  сигурна съм че беше тук ех ех еххххххххххх ...." навеждам се по всевъзможни места накрая след тези речи,които държах майка ми реши да се намеси:
"Какво търсиш???"
"Е как какво,памука си търся,преди малко го гледах,ти пипала ли си го?"
 А майка ми седи от страни и реакциите й бяха в тази последователност --------> 

Оказа се че аз си нося памука в едната ръка и изобщо не загрявам.

Днес пак направих издънка.
Излизам от магазина набегом и се сблъсквам с някакъв мъж, за да не паднем и двамата се вкопчвам още по-здраво в него с двете ръце. Запазихме равновесие и го пуснах. Започнах, да се извинявам доста смутено, а той: Чудесно, но някой друг път ще се прегръщаме, сега бързам
Денят ми започна добре в прегръдките на чужд мъж

tina_star историята ти ми напомни за гаджето на една моя съученичка.

Та въпросния младеж я изпраща късно вечерта до тях, след което тръгва и той да се прибира. Уличните лампи не работели, тъмно било; човека вижда на тротоара някакъв насип. Решава, че ще го прескочи, засилва се с лъвски скок ииии ........ оказва се, че не било само насип, имало и дупка от другата страна. Но той това го разбрал след като така величествено скочил в нея  

За прегръдките с непознати май съм писала, не помня - веднъж на слизане от рейса се спънах някак и се вкопчих отчаяно в най-близкия младеж, който подобаващо отвърна с крепко хващане. 

Преди години слизам от трамвая и небрежно-кавалерски подавам през рамо ръка да слезе приятелката, с която пътувах. Усетих я как се опря, слезе и почти се изравни с мен, но нещо в жеста й ми се стори необичайно. Извърнах се настрани да видя какво не е наред и почти се сблъсках с един висок негър, който ме изгледа много, ама много странно...
Приятелката ми, все още в трамвая, за малко да пропусне спирката от смях, добре че ватманката (както и всички пътници, пък и сеирджиите на тротоара) искрено се забавляваше със ситуацията.

От няколко дни все се каня да си купя зимна течност за чистачки, но все не остава време.
Онзи ден влизам в магазин за перилни и почистващи препарати, където често пазарувам, отивам до съответния рафт и не откривам това, което търся. Следва въпрос към продавача:
- А, течността за чистачки да не би да е свършила?
Той ме поглежда стреснато и отговаря:
- Ама, ние никога не сме продавали.
Аз, обаче, настоявам:
- Е, как, нали всеки месец от тук си купувам. На тоя рафт обикновено седи.
След няколко секунди мълчание човекът изведнъж включва и започва да се смее:
- Абе, ти да не би да търсиш течност за ютии?
Е, точно това търсех, да...

И още един пресен случай от вчера: отивам да взема малкия след детска градина. Подавам му дрехи, обувки, за да се облече по-бързо, а той започва да ми обяснява как иска за вечеря кус-кус. Аз отказвам с мотива, че кус-кус не се яде на вечеря, а за закуска, обаче той продължава да си държи на своето. В това време покрай мен минава една майка и ме поздравява, на което отговарям най-вежливо и сериозно  с "Добро утро". Жената се усмихна съчуствено и каза: "Ами, и така може".

След един много натоварен работен ден(зъболекар съм) пазарувам в кварталния магазин. Вземам си торбичката, прибирам рестото и -с чувство за край на процеса- усмихнато кимвам на продавачката-"А сега изплюйте!" Жената се ококори не на шега

     

Защо така, Луне, в арабската кухня го използват и в не-закускови ястия. Колко му е да угодиш на детето
Много ме разсмя с историята за течността за ютията, страшен разказвач си