Номинации за най-голяма муня

Anda    Да ти кажа на мен доста от пътите не ми беше смешно, но сегааа
Хайде още малко добро настроение:

Седим компания на две пейки в парка, по-точно сме насядали по облегалките. Едното от момчетата ме ядосва, карахме се нещо. Аз възмутена му се изрепчвам със заветната реплика: "Лайно!", ставам с намерението да си тръгна и в следващия момент се изтърсвам от пейката, удрям си главата в едно дърво, дънките ми се цепват и забивам нос в пръстта. Всички много ми се смяха, аз станах, изтупах се и си заминах накуцвайки, омърляна и с цицина. Е, после си поревах малко...
В същия парк - учат ме да карам ролери. Там, в средата му - едно фонтанче - аз точно срещу него - потеглям гордо, калтушкайки се като саката патка. Хубаво тръгнах, ама никой не ми беше казал как да спра и...озовах се във фонтанчето,  с лице към пишката на малкото  бронзово момченце в средата му, от където ритмично ме попръскваха струйки вода 
Първи работен ден, в първата ми работа, аз отивам с една червена тениска, на която пише СССР. Колегите ме гледат странно. Излизаме да обядваме. Покрай нас минава една групичка мъже с червени тениски, аз не им обръщам особено внимание, колегите се подхилкват и ме гледат. Аз си мълча, нали съм нова...Ядем си спокойно. Навръщане отново засичаме групичката младежи. Единичт от тях се отделя и идва, задавайки ми въпрос на неразбираемия за мен руски. Гледам глупаво. В следващия момент колегите са се спукали от смях, идват и ми обясняват, че младежите били от руския отбор по канадска борба (и на техните тениски пишело СССР, ама кой да види) и тоз ме пита : "Ти нова ли си? Защо не сме те виждали? Трябва да си на загрявка сега, другите девойки са там, ще те хванат, че бягаш от тренировки" ... 
Една сутрин пътувам за училище. Слушам музика и не видя нищо. По едно време съм заспала. Събуждам се тамън за мойта спирка и си слизам чинно. Срещам дружка и решаваме да не влизаме в час - отиваме да пием кафе. На следващия ден, учителката по литература ме пита защо не съм била в часа й вчера, аз обяснявам, че съм била болна. Тя ме поглежда едно такова странно и казва: "Не знам колко си била болна, но през цялото време седях до теб в автобуса, а ти СПА!" Срам си беше..
В 8-ми клас решаваме да бягаме всички от рисуване. Ама буквално бягаме - тичаме към изхода с все сила, да не ни види някой. Класната обаче ни видяла, излязла на прозореца и незнайно защо - крещи моето име, да се върна. А аз в отговор крещя с цяло гърло - "Не ви познавам, госпожо, не знам кояяяя стееее!!!" и продължавам да тичам 

Сродна душа си ми ти... може ли това да го разпечатам и да го дам на мъжа си, да види, че не е попаднал на единствения по рода си екземпляр?

Разбира се 
Ще стана известна в семейните кръгове 

Аз пък се записах да тренирам плуване заради едно момче, което много харесвах. Още първия ден обаче всички се бяха събрали до басеина. Излизам бодро аз по джапанки и хавлия, тръгвам да събличам хавлията и виждам, че съм забравила да си сложа банския. Най-небрежно се изнесох на заден ход, ама сума ти народ ме видя

Скъсах се от смях! Бърша си очите!

Да разкажа и аз нещо:

Случки в ресторант:
1. Седим си на една маса, голяма компания. Идва сервитьорът и посяга към масата с някаква салфетка, очевидно за да вземе пепелника и да го смени с чист. Аз, кой знае защо, сграбчвам салфетката от ръцете му и услужливо викам "За кого е салфетката?" Той гледа недоумяващо, аз зацепвам. Срам!

2. На сватбата ми, много гости. Един приятел на бившия ми мъж вижда една моя приятелка, с която се познават и тръгва да я поздрави. Отива на нейната маса, облечен е с черен панталон и бяла риза, и тъкмо да каже "Здравей, как си?", тя без да го погледне, вдига ръка към него и казва "Две коли и една бира!" По-късно същата падна във фикуса по време на танците, така че е обяснимо

Случка в училище:
В осми клас учителката по история ни разделя на 2 групи - на всеки чин единият е Калоян, а другият Балдуин. Трябва да прочетем историята и да я разкажем от гледната точка на единия от двамата. Оставя ни да четем 10 минути. Хубаво, ама забравя коя редичка е Калоян, и коя Балдуин. Затова се надвесва над приятелката ми по чин и я пита тихичко:
 - Ти кой беше?
А тя я поглежда учудено и отговаря:
 - Антоанета.  

Хайде после пак

Да си кажа и аз...
значи по времето, когато Абрашев беше министър на културата, имаше голям скандал с любимата ми ботаническа градина в Балчик. Беше дал някакви земи на Черепа да строи хотели, бяха унищожени редки растителни видове... абе ужас, моя милост много възмУтена и огОрчена. Разхождаме се съответното лято в градината, гледаме красоти, детето джапа из ручеите, камерата на врата ми... изведнъж виждам човек с резачка да се отправя надолу... и полудявам. Казвам на мъжа си "Дръж детето, отивам да го плаша този с камерата... уж съм журналистка, да го видя какво ще реже!!!"
И докато се опомни, аз хуквам надолу след чичкото с резачката. Мъжът ми и детето бързат след мен, защото все пак аз с камера, ама той с резачка... знае ли човек!
А онзи не спира, все по-надолу слиза и пусто да остане, върви точно към най-любимата ми част от градината, към ъгълчето с бонбоненото дърво, с книжното дърво и с гингкото, под което детето е спало като бебе в количката си... ееееее не, аз съм вече супер бясна и търча ли търча. Накрая го настигам (и мъжът ми успява да ме стигне) и го питам: "Вие какво смятате да режете с тази резачка?"
И човекът ме попоглежда и казва: "Ами аз съм по поддръжката на градината, чакам да стане три часа, за да оформя ей онзи храст там"... умрях от срам  
Но човекът ме разбра, и той беше за моята кауза и даже беше отправял някакви заплахи към Абрашев по медиите.

Два месеца имах щастието да работя като сервитьорка на варненския плаж в една кръчма. Обаче табла през живота си не бях хващала, но ми трябваха пари и метнах собствениците, че съм в този бранш откакто се помня. Кучето им /доберман охранен/ живуркаше точно на изхода на кухнята от където си вземахме поръчките-предимно скара, раци, риба, туй онуй. И коронният ми номер беше да се метна по стъпалата с чинии в ръка/повече от 2 не можех да нося/ , а съдържанието им се пльосваше точно под носа на кучето. Изстъргвах старателно пясъка от пържолите и айде обратно в чиниите. Добре, че кучето си го хранеха хората, че да не ме набутва с нови поръчки. Веднъж седнаха някаквибаровци и си поръчват калмари. Обаче точно на тях се случи някаква партида...жилави едни такива. И ме викат баровците-калмарите им се разтягали като ластик и искали нови. Връщам ги аз в кухнята и уж ги сменям, ама им нося пак старите калмари акто перди това съм ги лишила от 2-3-4-5-да ги пробвам все пак разтягат ли се или не. И така един по един почти ги ликвидирах. И като им върнах същите разтегателни калмари/ колкото бяха останали от моята дегустация/още 2 или 3 пъти, баровците вдигнаха ръце и ми ги върнаха и казаха, че ще ги платят, ама не ги искат. И аз си ги изядох, няма да ги хвърляме я. Обаче готвачът като видя празната чиния и побесня. Каза:"Тъй значи, разтягали им се били като ластик, ама ги изяли". После излезе от кухнята, мина покрай масата им и си измърмори под носа:"Ша ви...майката, като ластик били, ама сте ги омели"

Ох, любимата ми тема от миналата година, поприпомних си някоя и друга забавна случка...

Даже мислех, че съм се разписала, ама не, голям пропуск.

Ето едно произшествие от ранни гаджевски години:

Аз на 17-18 години, току-що хванала гадже с 10 години по-голям от мен, батко - супер постижение и повод за голяма фукня ...

Та 1-2 седмици се срещаме и решава той да ме запознае с най-добрия си приятел, голямо изпитание, трябва добре да се представя и гаджето да не изложа...

Издокарвам се подобаващо и се запътвам към срещата, действието се развива на светофара на "Червения площад" във Варна. Виждам ги аз, че стоят и ме чакат двамата на отсрещния тротоар. Пресичам аз решително на светофара и още преди да съм стигнала до тях казвам "Здравейте" и протягам ръка за здрависване, добре ама явно при това действие забравям, че трябва да вдигна по-високо крак, за да се кача на тротоара, спъвам се и залитам към тях... Те двамата инстинктивно се отдръпват всеки на своята си страна и така аз се пльосвам по корем на земята между тях, но по-важното е, че съм още с вдигната напред и нагоре ръка, като някаква.... повалена статуя на Хитлер

Та така тази среща - мина във вдигане от земята, изтупване, поправяне на щетите, утешаване и т.н. Много добре се представих, няма що

Трябва ли да казвам, че не бяхме дълго гаджета с въпросния младеж?

Umbra, ти не си истина бе човек!

Надявам се, че не съм сядала в това заведение. Направо ми се доповръща. 

Оххх, направо се разревах от смях. Убихте ме с тези истории.
Хайде няколко бързи и от мен  :

Преди няколко седмици си сложихме дограма на балкона и ни я правиха едни приятели на нашите. Та, изцепките започнаха от понеделник - сутринта ми се обажда племенникът на приятеля, че ще дойде след 2 часа да вземе мерките, но аз забравям. Половин час преди уговореното време приспах децата, свалих всички дрехи и ги набутах в пералнята и започнах да мия банята с маска на косата. И изведнъж се звънна - така бързо се сетих, ама какво да правя. Намъкнах един халат на мъжа ми (няма да споменавам липсата на бельо), увих си главата с една кухненска кърпа и хукнах да отварям. Момчето поне е тактично и си замълча.
Нещата продължават във вторник. Идва и приятелят на баща ми, че нещо не сме доуточнили модела. Уговаряме всичко и накрая го питам как е жена му и момченцето им, а той ми казва, че има и момиченце, та аз започвам да го поздравявам, да честитя и т.н., след което усмивката ми замръзна, когато той ми каза "Ами, тя е каката. Нали миналата година ви бяхме на гости с децата."
И вече бях решила, че повече изцепки с тях няма да правя до момента, в който идват да слагат прозорците. Първо звънят на външния звънец. Аз питам кой е и чувам "за водата" (вместо "за дограмата") и отключвам, защото често ми звънкат, когато идват да засичат общия водомер и отивам да си гледам телевизия. Само дето след малко се звъни оглушително и аз вече бясна се разкрещявам "Абе, аз колко пъти да ви казвам да не ми звъните. Има си домоуправител този вход. Аз ключ за водомерите нямам.", след което отварям вратата и започвам да гледам тъпо и да давам някакви странни обяснения за крясъците.

Друг съвсем пресен случай е от миналата неделя. Отиваме ние с едни приятели на Рилския манастир, ама първо мислехме да ходим до Пловдив и в последния момент променихме маршрута, та аз съвсем неподходящо облечена с бял панталон и чехли с висок ток. Разходихме се, качихме се до пещерата и на слизане ми се разлепи токчето, та вземам си аз единия чехъл в ръка и започвам да подскачам от камък на камък. В това време минава някакъв чичко и почва да се възмущава защо мъжът ми и френдчетата не ми помагат в ходенето, че съм щяла да си счупя нещо. Той от години бил планински водач и т.н., а аз съвсем сериозно започнах да му обяснявам, че много години съм се занимавала със скално и планинско катерене, та една пътечка с камъчета не може да ме уплаши. Чичкото обаче реши, че го поигравам, което му се затвърди от продължението на разговора: "Е, като толкова време се занимаваш с катерене, защо си тръгнала в планината с токчета?" - "Ами, аз, всъщност, тръгнах за Пловдив и идея си нямам как се озовах тук." Човекът само изсумтя и се отдалечи възможно най-бързо, пък аз бях откровена  .

Утре ще пиша още, че сега се присетих и други истории, ама е късно и ще събудя децата от хилеж.

Хм, хайде да се изтипосам и аз 
Гаджето ме води у тях (действие 1990-91 не помня точ  ) за първи път.Часът е 23:00.Влизаме в апартамента и той ми казва "Аз отивам до кухнята, а ти иди направо в моята стая.Тя е последната в ляво."
Да ама в притеснението и бързината влизам аз в последната в дясно.Отварям врата и напипвайки светвам лампата ....и изведнъж две сънени физиономии се облещват срещу мен  - майка му и баща му 
Тогава умрях от срам, но сега като се сетя ми е смешно 

'щото си заплес, ама ти си го знаеш 

Темата е   
А Ню отново бие със златен гол в продължението

Ламелитка, мила! Само заради теб се включвам! 
Щото ме подсети за дена от фирмите, в които бях преди години. И там тоалетната беше огромна и с вана, новички-новички. Страхотен екип и невероятно отнесена секретарка. Мила, прекрасна, но отнесена от вихъра завинаги. Един ден зъвни телефона и след любезното изчуруликване за добър ден от секретарката ни чуваме "В момента не може да разговаря с вас, защото е в банята!".  Търсили колежката ми, която току-що влязла в тоалетната ...