Номинации за най-голяма муня

И една друга муньовщина, която май съм я споменавала в друг подфорум.
Имам почивен ден. Събуждам се в най-лошото възможно настроение. Решавам, че ще си го изкарам на мъжа, който е на работа, а както вече споменах, работим на едно и също място.
Звъня. Чувам "Ало".  Решавам, че е Ицето и се започва една тирада... поне две минути чист скандал по телефона. Приключвам с оплакванията, а отсреща се чува:  "Кой си ти бе?!"
Оказа се, че съм объркала вътрешния и съм звъннала в кабинета на шефа 

Подобен случай (този път за "муньо"):
Звъня у нашите. Вдига баща ми, явно точно станал след следобедната дрямка.
Аз: Ало, Филипа е!
Той: Ква Филипа бе?!Няма Филипа тука!

В първия момент се шашардисах и реших, че ми е сърдит за нещо. После зацепих, че не е чул "е"-то... И решил, че майка ме търси там...

Божеее...
Хилих се два часа....ама ние сме по-забавни от мъжете...няма две мнения!
А аз си мислех,че съм уникат с моите изцепки...
1)Аз на 11, на село при баба,обаче нещо не слушаме,и тя ни наказа да не излизаме извън двора да бе...познай-още като се запъти към магазина,и аз веднага навън-лудях,скачах,бягах...и изведнъж гледам-наш'та се задава,връща се от магазина...беж навътре,но за белята ме пресреща съседката...а тя доста обстоятелствена жена...и аз в страха си да не ме забележи баба ми,в бързината казвам на съседката:"Аз се прибирам,че баба ми ако ме види,че говоря с теб,ще ме накаже пак........ "....Съседката не говореше на баба ми цял месец след това....
 
2)Аз и баща ми на кино,аз 8,но по онова време,когато до 7 децата влизаха безплатно...И той казва не касиерката-един билет,детето няма седем....а аз се провиквам възмутено-"АААА,как бе,вече съм голяма-на 8 баща ми съответно понесъл ехидния поглед на жената зад гишето...и купил още един билет..

3)Аз и майка ми-срещаме любимата ми учителка по музика,която беше напуснала поради майчинство...срещаме я на улицата,тя е с количка...обаче аз толкова зарадвана от неочакваната среща,така се смутих,че изтърсвам:"Госпожо,вий родихте ли вече...." 
Жената се изчерви горката и смотолеви нещо за след раждането .... Божеее...
Родена съм си тактична,и това си е!!! 
 Имам още много такива,и по-пресни,ама няма всичко накуп,че после да ви е интересно пак...
)

 
ще следя продължението на темата

Аз преди няколко години,студентка в Германия,прибирам се лятото в Бг.Само че никой не знае,решила съм да правя изненада.С 300 зора и мъки,най-накрая стигам до нашия блок и натискам копчето за асансьора.Да ама съм свикнала вратата на асансьора да се отваря сама и хич не зацепвам че в нашия красив панелен блок трябва АЗ да си направя труда да я отворя.И така стоя си аз и натискам това копче в несвяст,асансьора тук,ама пустата врата не се отваря Стоя си аз и обмислям вариантите-да звънна отдолу,за да ми помогне баща ми с куфара или да го влача сама до осмия етаж И все пак решавам да се справям сама-нали изненада ще правя Мъкна си аз куфара нагоре по стълбите и си псувам тихо,до осмия етаж дъх не ми остана ...Най-накрая се замъкнах и след няколко минутни целувки и прегръдки с мама и татко,оплаках се аз веднага,че асансьора не е наред и вратата не се отваря.Баща ми решава веднага да провери и аз,Мара подробната,да не изпусна нещо,решавам и аз да видя с него.Натиска той копчето,асансьора си идва,баща ми отваря(естествено)вратата,при което аз изтъпявам,защото осъзнавам каква съм Муня и почвам да се смея като идиот Като им обясних и те паднаха от смях,а колко време ме бъзикаха....направо си беше муньовско...

И аз онзи ден изпростях...
Неделя след обяд, време за следобеден сън. Три часът. Звъни се на вратата. У дома баща и дъщеря спят. От мен се очаква да уча. Започвам да псувам наум този, който звъни по това време, сигурно пари иска
Вдигам домофона. Отдолу се обясняват, че са от БГ радио и трябва да им изпея една песничка. Ако го направя, щяла съм да спечеля не знам си колко инчов телевизор. Започвам да се хиля, питам ги вие нормални ли сте? А те, не, това е самата истина. Ами добре, казвам, слизам долу. А, не, от тука ни я изпейте. По домофона ли, питам. Да, по домофона. Колеги, елате да записвате.
Аз умирам от смях и им казвам, че не са истина. Те обаче си настояват на своето. И накрая си казвам, абе хубаво, някои дечица са решили да си правят майтап, ама и луди има дето им се връзват. И им изпявам песничката за "Под наш'та стряха лястовичка във гнездо живей....".
В това време се събужда съпругът ми и ме вижда пееща на домофона. В сънено състояние ме изглежда и само ми помаха с ръка, обявявайки ме за тотално луда   
Ами тъй, дадоха ми даже и адрес, откъдето да си получа телевизора
Още не съм се обадила на БГ радио, да ги питам имат ли, аджеба, такваз закачка, макар да ми е ясно какъв ще им е отговора

Там имат какви ли не щуротии, нищо чудно и да е истина.

"....и натискам копчето за асансьора.Да ама съм свикнала вратата на асансьора да се отваря сама и хич не зацепвам че в нашия красив панелен блок трябва АЗ да си направя труда да я отворя.И така стоя си аз и натискам това копче в несвяст,асансьора тук,ама пустата врата не се отваря Стоя си аз и обмислям вариантите-да звънна отдолу,за да ми помогне баща ми с куфара или да го влача сама до осмия етаж  И все пак решавам да се справям сама-нали изненада ще правя Мъкна си аз куфара нагоре по стълбите и си псувам тихо,до осмия етаж дъх не ми остана....."

   ле-ле, apoklistika , направо не ми остана дъх от смях....

М, не е Обадих се преди малко в БГ радио. Даже ми благодариха за сигнала, че се спекулира с името им

Ох,умрЕх от смЕх с вас! Не че аз не съм ги правила подобни муньовщини..като прочетох за асансьора се сетих и аз веднъж как се изложих!
Та...на гости сме на сестрата на бившето ми гадже...решаваме да си ходим ...из съответно заставам пред асансьора,натискам копчето и чакам да дойде / през това време те ме гледат малко странно,но нищо не казват/. Идва асансьорът и аз се качвам,като чакам и гаджето да се качи-а те вече се заливат от смях и ме питат "ти къде отиваш?" Аз: "Е как къде-нали се тръгваме?-пак не зацепвам аз,а те вече леж от смях и ми викат:"Ами ние пеша ще слезнем..."Чак тагава аз се усещам,че сестра му живее на 1-вия етаж!  После дълго време ме караха аз да слизам с асансьора!

Сещам се и за един случай с майка ми. Отивахме някъде,ама много бързаме еи решаваме да си хванем такси. Вижда майка ми в далечината едно спряло и хуква през глава към него,аз тичам след нея,ама чак не мога да я стигна.Наближаваме-виждам я аз как се мята вътре и в същият момент виждам, че това е някаква жълта кола,НО не е такси! Докато я настигна-тя вече вътре и даже прехвърля някакъв багаж на човека от предната седалка на задната,възмущавайки се,че не може да седне!!!
Не знам тоз човечец какво си е помислил,но беше застинал от ужас, а на мен доста време ми трябваше да и обясня,че трябва да слезне!  Голям срам брах!
Със сигурност имам и други случки,ама за сега това се сещам!

Лична моя муня от събота:
Преваляваше - ние на купон в една градина... Забелязвам с периферното зрение нЕкакви светкавици и мъдро отбелязвам: Я, започна да гърми!
Едни хорица просто си правеха снимки... Мъж ми, понеже си ме знае, просто изцвили! та така... Аз какво съм виновна като ми гърми в главата?!?

Ами да,и вкъщи всички се смяха,само на мен ми се ревеше,а майка ми нали е много обяснителна,беше го разказала на всички комшийки.Голям срам брах

И аз да се изкажа с един пресен случай от вчера:

Прибирам се аз, както обикновено от работа, и паркирам на улицата пред нашата къща. Свалям деца 2 броя, торби с покупки n-броя и се прибираме в къщи. Докато се моткам из двора ми прави впечатление, че колите, докато минават покрай нас мноооого намаляват и заобикалят, и си викам: "Брей, не съм спряла чак по средата на улицата, какво пък толкова заобикалят". След около два часа, обаче,  ми се обажда една съседка: "Ти влюбена ли си или загубена?!" А то какво се оказва: свалила съм аз каквото трябва от колата, чинно съм си я заключила, но съм оставила задната врата широооооко отворена  . Ми не мога да мисля за повече от две неща едновременно .......

Ясно си спомням и една случка от детството ми с действащи лица - прабаба ми и аз.  Идва ни тя от Русе на гости и ще ме взима от ДГ да отмени майка ми. Та прибираме се ние към къщи, а те пустите соц-блокове като ги направили всичките еднакви. Избираме си един блок, съответно вход и апартамент и ще влизаме. Бута бабчето един ключ, бута - той не влиза - извод "Дали са ни грешен ключ". Започва да звъни на звънеца - никой не  отваря. И като крайна мярка прибягваме до съседите. Излиза един чичко непознат ..... и съседите ни сменили  ... .

  !!!Ох,ох,размазах се от смях,вие жал нямате ли  !!!
И аз се присетих нещо.Преди време на работа (работех в туризма,предимно с евреи) идва един сладур,евреин,ама страшно красив,направо не можеш да не се зазяпаш  !Беше с още няколко приятели,все такива младички и симпатични и весели. Върша си аз работата и той ме пита между другото(на английски):"Кажи ми,моля те,къде да ходим довечера?"и си държи телефона в ръката,което ме навежда на мисълта,че ще ми иска номера,при което аз разбирам,къде да ходим аз и той довечера и започвам да се оправдавам,че си имам приятел и живея с него(още не се бяхме оженили с мъжа ми) и че съм заета вечерта и няма да мога да изляза с него...А той ми вика:"Не бе,аз те питам да ни препоръчаш някоя дискотека във Варна,където да отидем довечера с приятелите,не подозирах,че искаш да дойдеш с нас,но все пак ще се радваме ако дойдеш!" Леле боже,умрях от срам  ,направо ми идваше да потъна в дън земя,станах и се скрих там докато не си отидоха  !!!После един от колегите ми,който ми е и много близък приятел,се спука да се смее 

Тази сутрин - под душа, обърках интимния гел със скраба за тяло..  Поне се разбудих..
В понеделник - под душа - заспах, подпряна на стената. Резултат -мъжът ми ме намери така като се събудил и той след малко 

Като дете празнуваме рождения ден на баба ми, много гости и аз решавам да й дръпна стола докато сяда, ей тъй за подарък. Така се изтърси жената по дупе, че още ме е срам  .
Правим секс с едно бивше гадже..ама на мен нещо ми доскучава и изуфквам. Той ме пита - "хубаво ли ти е?" и аз: "А да...ама ми се причете книга, я дай една цигара, спокойно, ти не ми пречиш.." И всичко това, дълбоко замислена, забравила какво правим 
Като ученичка - излизам на среща с един младеж, аз с една ефирна рокличка. За жалост по пътя ми се скъсват чехлите..Аз мисля, мисля и решавам да си ходя боса по хасфалта и да си ги нося в ръчичка. Появявам се в цялата си прелест и му се ухилвам, казвайки : Не знам къде ще ме водиш, ама да не е на много лъскаво място, че са ми доста черни краката!
В града на баба ми - праща ме да взема някаква храна от стола. На излизане аз виждам един младеж, по който си падах много - в тоз момент той се обръща, аз размахвам ръце в несвяст, за да ме забележи и в този момент се излюсквам по очи, а храната се обръща върху главата ми.
Прибираме се след дискотека - фиркани. Една приятелка започва да обяснява колко е тъмно и страшно и как трябва да се пазим, да не ни изнасили някой. Аз спирам и авторитетно казвам: "Аааа, неразположена съм! Свирки ще им правя, за теб не знам!"

Айде толкоз за сега, ще ги сервирам на порции, то край няма 

Умбра, ще ме скъсаш от смях!    пиши още