Одри, бива си те 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Днес се сдобих с перфектен френски маникюр, само където ноктите бяха боядисани отдолу.
С целия си акъл отворих един коректор тип писалка. След няколко неуспешни опита да изцвръцкам от него бялото, за да извърша корекция на буква, реших да го отворя нацяло и проверя дали пълнителят му е зареден. Наклоних го в шепата си и защо ли съм очаквала, че няма да се излее целия в нея. За да е още по-гадно, коректорът беше на ацетонова основа, та не просто се капнах, а омазах цялата. Едва се изжулих, но под ноктите нямаше как да го махна. Накрая малко стана от дефект ефект, но съм благодарна, че не ме попитаха коя ми е маникюристката
С целия си акъл отворих един коректор тип писалка. След няколко неуспешни опита да изцвръцкам от него бялото, за да извърша корекция на буква, реших да го отворя нацяло и проверя дали пълнителят му е зареден. Наклоних го в шепата си и защо ли съм очаквала, че няма да се излее целия в нея. За да е още по-гадно, коректорът беше на ацетонова основа, та не просто се капнах, а омазах цялата. Едва се изжулих, но под ноктите нямаше как да го махна. Накрая малко стана от дефект ефект, но съм благодарна, че не ме попитаха коя ми е маникюристката
Снощи влязох в тъмната спалня,че беба спеше и със фенерчето на телефона си започнах да си търся ....телефона!
Днес имам две мунъовщини 
Бързам за важна среща . Шофъорът ме пита коя кола да вземе и аз с нетърпящ възражение тон му казвам - Аудито ще вземеш ... Тъкмо да започна да му се карам , защо ме гледа тъпо и се сетих , че всичките ни служебни коли са Аудита 
После на цялата среща се чудих защо адвоката на клиентите ме зяпа така и късно разбрах , че обувката ми и супер елегантния панталон са ми в кал ... Скочила съм в някаква локва и въобще не съм разбрала Много важна съм изглеждала , няма що
Бързам за важна среща . Шофъорът ме пита коя кола да вземе и аз с нетърпящ възражение тон му казвам - Аудито ще вземеш ... Тъкмо да започна да му се карам , защо ме гледа тъпо и се сетих , че всичките ни служебни коли са Аудита После на цялата среща се чудих защо адвоката на клиентите ме зяпа така и късно разбрах , че обувката ми и супер елегантния панталон са ми в кал ... Скочила съм в някаква локва и въобще не съм разбрала
Много важна съм изглеждала , няма що
Аз имам няколко случки.
1 С жена ми сме на почивка един спа хотел. Към 14:30 и двамата се прибираме от масаж в стаята (понеже хотела е модерен и стаите се отключват с карти). Минаваме ние по коридора и стигаме до стаята. Жена ми опитва да отключи, но не става. Опитва няколко пъти, но след като не успя, ми подаде картата аз да пробвам. След няколко неуспешни опита, вдигам скандал на камериерката как може да не им работят вратите. Жената се притесни и ни отвори с нейната карта. Влизаме ние и чуваме един глас от към банята "Ти ли си скъпи?". Спогледахме се и осъзнахме, че сме сбъркали стаята. Бързо затворихме вратата и на пръсти се качихме по стълбите до нашата стая и се успокоихме.
2 Прибираме се с жена ми от някакъв концерт. Аз бях много изморен и седнах на задната седалка, а жена ми отпред. Наближихме блока, обаче на милото и звънна телефона. Тя естествено вдигна, а човека не знаеше накъде да кара. Съвсем любезно жена ми посочи наляво, а в същото време каза надясно. Човека се озадачи, но все пак зави надясно. Жена ми приключи разговора, погледна учудено шофьора и го попита: "Защо завихте надясно?"
Човека я погледна и каза:"Но нали така казахте?", а жена ми отвърна "Аз така каза, но имах в предвид наляво!". Човека се засмя и обърна. От тогава винаги подигравам жена си за посоките 
1 С жена ми сме на почивка един спа хотел. Към 14:30 и двамата се прибираме от масаж в стаята (понеже хотела е модерен и стаите се отключват с карти). Минаваме ние по коридора и стигаме до стаята. Жена ми опитва да отключи, но не става. Опитва няколко пъти, но след като не успя, ми подаде картата аз да пробвам. След няколко неуспешни опита, вдигам скандал на камериерката как може да не им работят вратите. Жената се притесни и ни отвори с нейната карта. Влизаме ние и чуваме един глас от към банята "Ти ли си скъпи?". Спогледахме се и осъзнахме, че сме сбъркали стаята. Бързо затворихме вратата и на пръсти се качихме по стълбите до нашата стая и се успокоихме.
2 Прибираме се с жена ми от някакъв концерт. Аз бях много изморен и седнах на задната седалка, а жена ми отпред. Наближихме блока, обаче на милото и звънна телефона. Тя естествено вдигна, а човека не знаеше накъде да кара. Съвсем любезно жена ми посочи наляво, а в същото време каза надясно. Човека се озадачи, но все пак зави надясно. Жена ми приключи разговора, погледна учудено шофьора и го попита: "Защо завихте надясно?"
Човека я погледна и каза:"Но нали така казахте?", а жена ми отвърна "Аз така каза, но имах в предвид наляво!". Човека се засмя и обърна. От тогава винаги подигравам жена си за посоките
Съвсем любезно жена ми посочи наляво, а в същото време каза надясно. Човека се озадачи, но все пак зави надясно. Жена ми приключи разговора, погледна учудено шофьора и го попита: "Защо завихте надясно?"
Човека я погледна и каза:"Но нали така казахте?", а жена ми отвърна "Аз така каза, но имах в предвид наляво!". Човека се засмя и обърна. От тогава винаги подигравам жена си за посоките
Човека я погледна и каза:"Но нали така казахте?", а жена ми отвърна "Аз така каза, но имах в предвид наляво!". Човека се засмя и обърна. От тогава винаги подигравам жена си за посоките
Това си е класика при много от жените. Както се бъзикаме с мъжа ми - имала е предвид другото дясно
П.п. Имам отличителен белег на едната ръка и досега си проверявам по него като става въпрос за ляво-дясно. Нямам вътрешно усещане кое кое е.
О, и мен ме "навигираха" така, докато шофирах из София в опит да я пресека и стигна от Цариградско до Надежда /пп - пловдивчанки сме/. Наближавахме СУ, питам приятелката ми, на която разчитах да ми казва къде да се престроя и накъде да завивам по кръстовищата. Тя чете пътната карта на града и командва - сега на светофара надясно и уверено ръкомаха посока ляво. Добре, че предварително бяхме преговорили маршрута, та имах бегла представа накъде всъщност да поема.
И аз имам отличителен белег от вътрешната страна на дясната китка. Когато карах шофьорските курсове, инструктора се плашеше доста. Казва примерно "завий на дясно" и аз инстинктивно обръщам китките на волана и гледам коя е с белега за да се ориентирам. Просто това ми е ориентира за посока. Ако не мога да си погледна ръцете, следва забавяне, докато си представя коя е с белега и определя правилната посока.
