И аз да си призная последната изцепка. В кварталния супермаркет срещам най-готиния доктор от болницата, по когото всички въздишаме тайно, с жена му. Той ми се ухилва и вика "Здрасти", ама аз нали винаги съм го виждала със скръбс и престилка, ми трябваха няколко секунди да го позная "цивилен". След което се изцепих "Ей, за малко да не те позная, нали не съм те виждала с дрехи!" 
Той се разхили, защото разбра какво имам пред вид, ама женицата ме изгледа зло...
Той се разхили, защото разбра какво имам пред вид, ама женицата ме изгледа зло... 
", 
) и продължавам ".... особено когато направи ...., а след това ... и после ..." . Вместо коментар чувам: "Ама Вие коя сте, кой номер търсите?!" Веднага делово се извиних и затворих 
Има един лаф: (съсипвам се от смях с историите, моля, не ми се обиждайте, щото сте дъ бест, аз на майтап ви го казвам 
) 
УжасТ 
Няма лошо, можеше вместо доброто утро да има нещо далеч по-интересно 
.
. Слизам от колата, за да отида до магазина и шльопвам в локва до колене, а аз със светъл панталон. Гаолям праз, здраве да е! Купих аз каквото трабваше и на връщане гледам двама влюбени се натискат в уличката. Моята приятелка и гаджето и. Приближавам се тихо към тях и я шляпнах по задника с намерението да я изненадам. Момичето се обърна и аз затънах до гуша от срам - беше съвсем непознато. Измънках някакво извинение, с оправданието, че съм се припознала и тръгнах към колата. Отворих вратата, седнах бързо на седалката и казах "Тръгвай по-бързо, че ако знаеш как се изложих" и в този момент чувам съвсем непознат глас: "Къде да ви закарам, госпожице". Човекът щракна лампичката в колата и видях срещу себе си една усмихната брадата физиономия. Щях да умра от срам. А той приятелят ми, след като съм излязла преместил колата, за да мога да вляза без да газя в локвата. И явно след него паркирал въпросният господин. Но понеже се изложих много яко пред влюбената двойка, бързах час по-скоро да си обера крушите и изобщо не съм обърнала внимание в тъмнината, че влизам в друга кола. 
